четвъртък, 5 декември 2013 г.

Keep The Faith

Нова идея за промяна на мерните единици. Остарявам с един ден всеки ден, а не от година на година. Много драматично иначе звучи 31...
А и имам само днешния ден и нищо повече.;)

вторник, 3 декември 2013 г.

Обществен experiment - Мартин Карбовски

Това е второ издание на книгата. Първото е изчерпано много отдавна.
Беше ми изключително приятно да прочета поради няколко причини - стилът на писане, разнообразието на темите и не на последно място - върна ме в онези младежки години, когато списание egoist беше нещо специално. Важно. Съществена част от ограмотяването, което получихме в добавка към завършването на провинциална езикова гимназия. Някак идеално се вместваше в голямото междучасие и след часовете по ЗИП-Математика. Нашият малък прозорец към света. Вратата беше dial-up интернета и крадените пароли на юзери, които можеха да си позволят лукса на повече от 30 часа месечно.
Тогава всичко от списанието беше ново. Беше cool. Толкова ново и толкова cool, че за някои неща за първи път разбирахме, че съществуват, а за други изобщо не можехме да осъзнаем какво означават. Порастнахме с Ина Григорова, Карбовски, Богдан Русев, Еленко... Каквото и да си говорим, това беше една ера... Епоха! Една малка вътрешна и лична революция... Списанието просто премина през нас в точния момент - когато мечтите и хормоните ни се блъскаха на max с бесни амплитуди.

Второто издание на книгата Обществен experiment има един съществен недостатък. Пълно е с печатни грешки. Почти на всяка страница са. Просто ужасно и доста дразнещо! Както съм се залисала, чета и се наслаждавам и... непрекъснато се препъвам в някакви букви! Все едно са пускали тиража в петък или са го дали на някой да се учи на него, за да излезне по-нискобюджетна продукцията и съответно - по-висока печалбата. Е, не се прави така. Сиела, вземете си бележка! Не, че очаквам да получа писмо със събджект "извинявай, мило другарче! повече няма да правя така!", но просто се чувствам излъгана. Подло е някак си. Особено, когато поръчваш от интернет като мен. Нямаш възможност да разлистиш книгата и да попорегледаш диагонално съдържанието, да видиш как е шрифтът и други такива благинки, които са важни за читатели-манджии.

Ако и ви е застигнала носталгията, искате да се посмеете или да се натъжите малко, или просто да изкарате 1-2 приятни часа в четене без да се вкарвате в разход за книги, пробвайте тук.

сряда, 27 ноември 2013 г.

И всичко стана луна - Георги Господинов

Купих книгата още при излизането й. Интернет - яката работа! В такива моменти няма значение на колко километра си от най-близкия по-голям град, а колко ти е добра интернет връзката и имаш ли кредитна карта.
Книгата отлежа доволно много време преди да посегна към нея. Бях се наплашила от хилядите позитивни отзиви и ревюта. Хвалебствията заваляха от всички страни, а аз се притесних, че може би ще се разочаровам от един толкова любим автор. Е, не се получи.
Страхотни разкази! Невероятни!
Оставила съм книгата преди часове, а някои от героите са още в главата ми... Отделно, някои от разказите имат толкова жива атмосфера, че...
Каквото и да кажа още, ще е малко. Направете си един подарък от-мен-за-мен или пък я подарете на приятел. При всички случаи ще предизвикате много приятни емоции и истинско удоволствие от четенето.

Убиец назаем - Лора Лазар

Книгата попадна случайно у мен. Не съм я купувала, взета е от библиотеката в Панагюрище. Утре смятам да я върна, за да може някой друг да й се радва. Или не.
Приятно, ненатоварващо криминале... Като цяло - непретенциозно четиво, но page turner. Не усетих как превъртях страниците - главите са доста кратки, а шрифтът е много добър. Иска ми се повече издателства да го ползваха. Уви.
Може би няма да сбъркате, ако вземете книгата с вас на плажа или пред камината за един студен зимен ден. Но не се натоварвайте с очаквания, каквито бихте имали към класиците в жанра. За made in BG бих казала, че е ОК, но е много под летвата на личните ми предпочитания. Липсва ми онази комбинация хумор & ирония, която е точно на време, колкото и както трябва. А да пишеш за фатални жени е трудно. Особено личи, ако никога не си срещал такава. А и да си, пак е...
Авторката предпочита да остане анонимна, което малко ме смущава. Обикновено писателите живеят в своя его-вселена и известността ги привлича. Тук май е някакъв друг случай.

сряда, 20 ноември 2013 г.

The Counselor (2013)

Доживях! Кино в Панагюрище!
Липсваше ми единствено миризмата на пресни пуканки и кола... Всичко останало - 6+...
Седалките бяха от онези червените, плюшените. Неудобни, както и да се въртиш, за да се изръбиш и изтръпнеш равномерно на всички страни, но пък романтично-ортопетидични. Освен че държат гърба прав, може да прегърнеш спокойно гаджето или да пуснеш ръка по бедрото... Комфортът на Арена е приятен, но... да кажем - самотен. Мултиплексът в подлеза на НДК някога съчетаваше най-доброто от тези два свята. Жалко, че вече го няма.
Филмът започна без никакви реклами или трейлъри. Нямаше го и онова пукане на звука. Смешно е, но някак си го очаквах и тайничко се надявах да го има. Носталгия от ученическите години. Мда, кино Дружба. Rest in peace.
Картината беше отлична, а звукът - просто супер! Записът беше качествен и силен, залата имаше много добра акустика... Насладих се.
Единственото, което е two parts, е отоплението, но да кажем, че са достигнали някакви приемливи градуси на това огромно помещение - 500 места, два етажа...
Хах, билетите нямаха места, което изобщо не беше проблем. Залата беше почти празна, което е странно. Цената на прожекцията беше 5 лева. WTF?!
Прожекциите са два пъти седмично - в сряда и събота. Всяка седмица - нов филм.
Познайте дали ще ходя!:)

П.П.
Филмът беше много, много добър. Ниската оценка в movie data base може само да ви мотивира да погледнете над, под и между редовете на една толкова позната история, но разказана толкова....

вторник, 12 ноември 2013 г.

Ender's Game (2013)

Не можах да се уредя за премиерата в петък, но ми се отвори чудна възможност в неделя следобед. Направих си много приятна разходка до Пловдив.
Зала седем, седми ред, място номер седем... Докато си плащах билета забелязах, че има много малко продадени, въпреки че имаше още 15-тина минути преди началото. Точно толкова време ми трябваше, за да сгъна парче вкусна пица с айрян и да си взема пуканки с кола и желирани бонбони за десерт.:)
По едно време на рекламите & трейлърите попитах една мацка, която седеше сама на реда зад мен дали съм на правилана прожекция.
Тоталът в залата беше равен на 8 човека, което силно ме притесни. Някак бързо се бях вмъкнала в киносалона, беше тъмно, пък и нали съм си кьорава... Диоптърът върви стабилно нагоре всяка година.
До мен не седеше никой на целия ред, а мъжът от двойката пред мен беше с габаритни размери на четирикрилен гардероб и твърде страшена прическа.
Чудих се около 3 минути дали да не излезна да проверя на входа след като тя ми каза, че не знае дали е на Играта на Ендер. WTF!!! :)
В крайна сметка се появиха окуражителни надписи и ... се отпуснах по-спокойно на седалката. Остана само напрежението от очакването как са филмирали една толкова любима книга... Не, не книга! А история - с емоция и всичко останало, която в правилния момент от време променя хора и животи. Съдби.
Питайте ме и ще ви кажа. Не, не знам дали ми хареса филмът.
Само преди няколко месеца препрочетох книгата на английски + успоредно четене на Сянката на Бийн на български. Спомените бяха съвсем пресни и това едновременно ограби и обогати емоцията от киното.
Много ми се искаше да има повече битки при нулева гравитация, да има повече от... Всичко!... Вече втори ден си мисля дали нямаше да е по-добре да бъде в две части... Просто не знам как бих чакала още година за следващата част, но... Както и да е.
Въздържам се да препоръчам филма на фенове, както и на нефенове. Опасно е някак. Подвеждащо. Забиват ти иглата, а не ти вкарват наркотик. А ако все пак го направят, е твърде слаб, за да задоволи абстиненцията. Трейлърите и тиизърите май бяха твърде надъхващи.

сряда, 6 ноември 2013 г.

Faith, Love and Whiskey (2012)

И когато искам теб, ми даваш само спомени.
И когато търся теб, намирам само спомени...


Саундтракът на филма е лудница. Музиката е напасната към емоцията и видеото мноооого добре. Горното е от текста на една супер обикновена 4 cords song, която обаче ми се набута под кожата и сега не мога да я извадя от там. Вече трети ден.
А има няколко много силни сцени, които просто... Не знам... Ако сте били някога, някъде млади и влюбени до ушите, ще го разберете.

Минусите - стържещият глас на главната актриса, както и лошият й български в ключови монолози. Качеството на картината също беше леко кофти. Усещането е, че Арена The Mall са свалили торент, сниман в кино и след това са го пуснали в прожекция на голям екран.:) Не, че е кой знае какво, но поне в началото дразни - докато се адаптираш и историята те погълне и завърти.

Може да прочетете и едно по-обстоятелствено ревю в Капитал, ако още се чудите какво да гледате, докато излезне Ендър. :)

сряда, 9 октомври 2013 г.

Gravity (2013)

Ако има случайни срещи, защо да няма случайни разминавания? It's meant to be...
Филмът е много, много добър. На по-страшните сцени закривах очите на бебето, за да продължи да сънува зайчета, а не кошмари. :)Малката принцеса ми върна в благодарност няколко коленца и лакътчета - съвсем по женски.
При всички случаи гледайте на кино! Няма да ви разочарова, а ще си мислите още дълго за него...
Ето, скъсаният ми билет е с дата 08.10/20:30h, а 24 часа по-късно някои сцени още не ми излизат от главата.

понеделник, 7 октомври 2013 г.

Pillow Laptop Tray

Един чудесен подарък. От мен за мен.
Ако прекарвате поне по час на ден с лаптоп в скута, значи също като мен ще се влюбите в този продукт.
Просто яката работа! Очарована съм...

Преди доста време я видях, когато бях на гости на моята приятелка Лили. Всъщност, оригиналното предназначение е някоя добра душа да ти носи закуска в леглото с нея. Преди или след сутрешната ерекция. А приложението "лаптоп-масичка" трябвя да е бонус функционалността.
Рових доста из интернет, докато успея да намеря нещо подобно на прилчна цена + нормална доставка. Не ми се получи. В крайна сметка, един ден Лили просто ме зарадва. Попаднала случайно в един магазин - има такива и такива цветове, искаш ли? Искам, естествено. Казах й да ми го изпрати с куриер за моя сметка, защото съвсем не знам кога ще идвам към София. Следват няколко седмици на pure pleasure.
Възглавницата е от плат 100% памук, ако вярваме на надписите. Съдържа топчета, които балансират масата идеално върху корема/бедрата. Самонаместват се и всякакви стойки & чупки са възможни, а техниката си остава все така добре нивелирана. Пак заради топчетата го няма онзи загряващо-спарващ ефект, който постигам с обикновена възглавница или одеало върху краката ми.
15.6 инчовия ми таралясник се събира чудесно - по два пръста свободно разстояние от всички страни на лаптопа до кантовете на таблата.
Възглавницата е прикрепена към таблата с 4 копчета тик-так. Можеш да я свалиш и изпереш на 30 градуса - пак според етикета, на който от едната страна пише English home, а от другата - Made in Turkey. WTF! :) Ta ако нещо се заиграеш със закуската или закуската се заиграе с теб, има опции за почистване, а дори и гладене!
Кантовете са някаква пластмаса, която имитира дърво, а самата табла е от най-обикновен шперплат, на който са лепнали фолио с флорални мотиви... Мда, невероятно, но факт - цената на всичко това е 38 лева. Първоначално ми се видяха много за такава щуротия, но след първия един час използване се радвах колко добре съм си похарчила парите.
Хайде още малко снимки...

сряда, 4 септември 2013 г.

Скакалци в програмата. Български фантастични разкази

Магазин "Всичко по левче". Всеки може да си намери нещо там. Нещото може да е качествено или не чак толкова, а и рядко качеството надминава очакванията, предвид името на магазина. Все пак си частично доволен от покупката, защото си свършил работа, ама... нали... Е, нещо подобно са и тези разкази.
Всъщност, получил се е доста приятен сборник. Има няколко попадения, а има и други, които... следвайки аналогията с магазина, ще определя като китайски ментета на оригинални стоки.
Цялостното впечатление все пак е добро и ще се радвам да излизат по-често такива сборници.

понеделник, 19 август 2013 г.

Парола "9 месеца" - Цвети Георгиева

Внимание! Опасно тъпа книга! Възможно е да умрат мозъчните ви клетки, докато я четете. Разбира се, няма страшно, ако това вече се е случило някъде софийските молове... Тогава наистина няма да забележите разликата преди&след.
Купих я, защото се подведох по анотацията в Хеликон. Е, нищо общо. Има някакъв опит и напън за хумор. А от многото напъване, положението е преминало в код "кафяво". Жалка история. Още една мацка, която е злоупотребила с гледане на сезоните Sex&TheCity. Не, че има лошо да разпускаш от време на време с тях. Просто трябва да знаеш кога да спреш. Да затвориш комп-а и да излезнеш от филма. А не да ми пишеш книги после, нали?
Без и най-малко да подозирам какво ме очаква, взех книгата с мен първия ден на плажа. Заради размера, не за друго. Кой обича да мъкне тежки чанти... На втория ден пак я носих, но този път заради съдържанието. Просто никак нямаше да ми бъде мъчно, ако някой гларус я задигнеше заедно с багажа ми, оставен на произвола на съдбата и горещото слънце, докато похапвам/пия коктейли в някое капанче.
Всъщност, чете се за час, може би два. Зависи колко пъти ще заспите от скука, докато обръщате страниците.

неделя, 11 август 2013 г.

Апарат - Васил Георгиев

Книгата е уникална.
Прочетох я преди няколко месеца и от толкова време се наслаждавам на ефектите от нея в моя живот.
Определено не я глътнах наведнъж и за това си има причина.
Първо я оставих да отлежи седмица или две на нощното шкафче. Някакъв модел отложено удоволствие с вкус на оргазъм. Въобразяваш си, че като изчакваш и нарочно забавяш, ще е още по-хубаво и силно...
После започнах, докарах до някъде и усетих, че ми идва в повече. Дозата беше критично голяма и избрах да я разделя на две. Отново минаха седмици преди да посегна пак към книгата.
Краят й ми дойде леко шантав, дори глупав, все едно Васко не се е сетил за нещо друго, нещо мега култово и яко. След няколко дни установих, че всичко си е на мястото. Точно така трябваше да бъде, както си е.
Книгата ме промени. Доста. Накрара ме да погледна себе си, както и всичко заобикалящо ме, под друг ъгъл. Един такъв... консуматорски!
Представете си ваканция, плаж, море. Предвид сезона, едва ли е особено трудно. Та, нагазили сте във водата, стига ви до нивото на гърдите. Гледате хоризонта и как се задават към вас вълните... При всяка нова вълна подскачате или се гмуркате. Голям кеф е, нали? Нещо подобно е и с моята фън-шуй депресия. Идва на вълни. Издебвам момента да ги яхна и използвам максимума от тях.
Книгата значително усили пристъпите ми за подреждане и освобождаване на местообитанието от "непотребни" неща. Няма как да не се седя за една от любимите ми реплики в най-любимият ми филм - The things you own end up owning you.
Някак страшно ми звучи цялата работа. Сякаш изведнъж ще спра да живея истински и ще се превърна в анимационен герой в комикс. Всичко две де. Балончета с реплики като в Messages на iPhone. На заден фон - сетинг от каталога на IKEA за 2013 + етикетчета с цените на отделните продукти и тук-там някоя бележка за "Промоция" или "Акция" в жълто и червено.
Някъде из този дух на мисли един ден огледах къщата и осъзнах, че от боклуци нямам място къде да слагам новите боклуци, които си купувам или ми подарявят. Нещата, които наистина са стойностни, май са твърде малко. Трябваше да започна от някъде, а докато се усетя, започна и да ми се получава. При това, доста добре.
Балансът в банковите ми сметки рязко се подобри. Просто започнах да си задавам въпроси преди да купя нещо, примерно - наистина ли ми е необходимо това? защо си го купувам? Преодолявам някакви пръвосигнални мисли и чувства колко много ме кефи дадено нещо и в ужасно голям процент от случаите го подлагам на преразглеждане... Рядко нещо преминава бариерата и стига до финал с касова бележка.
Поизхвърлих разни неща, а други като DVD колекцията от 60 златни български филма - подарих. Прашасваха в един шкаф с години. Местих ги в две квартири, бях гледала почти всички, някой повече от веднъж, но... Струва ли си? Цял шкаф? Really? Сега някой друг им се радва, а дано когато му омръзнат - да ги подари на приятел.
Едва ли ще забия в някоя крайност като мой собствен Боен клуб или живот само със сто неща. Но не се знае знае ли се.

Накрая искам да благодаря на Васко за хубавия роман, да му пожелая успехи и да не се бави много със следващата си книга!:)

Има време за всичко и всяко нещо с времето си.



Hello, you are 13 weeks pregnant, within the 2nd trimester.


Така ме поздравява едно от приложенията на таблета, когато го стартирам.
Всъщност, поздравът е различен всеки ден, просто днес е едно такова... фатално и емблематично.:)

Всички размисли, страсти и приключения по темата - в другия ми блог.

Връщам се към четенето и писането след дълга лятна ваканция. Случиха ми се доста неща, а много други проспах. Буквално!...
И те така...
Сега прочетете още веднъж заглавието на публикацията.:)

П.П. Имам силни подозрения, че така свършваше роман/разказ на Зелазни. Не се сещам кой...

сряда, 22 май 2013 г.

Невидимите кризи - Георги Господинов

Отдавна имам слабост към този автор и няма начин да пропусна новата му книга. Предишната, Физика на тъгата, все още отлежава на рафта. Някой ден и на нея ще й дойде ред. Започвах я няколко пъти, но не ми се получи. Както и да е.

Купих Невидимите кризи от Книга за теб. Първо, книгата беше при мен в същия ден, в който излизаше по книжарниците. Второ, почувствах се не само клиент/потребител... Някаква уникална смесица на лично и професионално отношение. Трето, безплатна доставка, а и отсъпка при покупка... Така се прави. Браво, пичове! Продължавайте в същия дух!:)

Книгата ме грабна и направо ме залюля, защото я дочетох в Смолян, където разни сувенири и спомени от социализма се премятат като артефакти по картата на живота ми. Вървиш и направо се спъваш в тях. Служат, за да минеш на другото ниво, а и да не забравиш от къде си тръгнал.

История има във всеки човек и предмет. Понякога се дразня на баща ми и баба ми, които нищо не изхвърлят, а трупат и пазят, защото някога може да потрябва за нещо си. Отделно виждат в една вещ хиляди предназначения и ползи, освен тази основната, за която е изначално проектирана и произведена.
Разбирам ги, някои навици и начин на живот не могат просто ей така да изчезнат изведнъж. Толкова са далеч от стандартното консуматорско поведение, че изобщо не е чудно, че икономиката няма прираст. Всичко се ползва до откат, а когато фалира, се пази, защото може да влезе в работа...
Всякакви вехтории живеят свой собствен втори живот в скука и забрава на тавана или в гаража. Чакат да бъдат преоткрити някой ден или да бъдат заметнати безжалостно към кофата от майка ми, която от време на време я издебва фън шуй депресията.:)

Кризи и драми - колкото поискаш! Добре е да не ги подминаваме с лека ръка. Братовчедите ми, които са от новите пари, въпреки че имаме само осем години разлика, са много различни от мен и не си спомнят даже Световното през 94, да не говорим за друго.... Може би е по-добре така, не знам.
В найлоновите пликове от прясно мляко аз още виждам чудната опаковка за сандвич от моето детство, а те - просто поредният бавноразграждащ се боклук...

Снимките са от Бачковския манастир, 05.05.2013 г. Дядото продаваше табелки... Успях да овладея първоначалния ми спонтанен порив да си купя Образцов дом. Осъзнах, че моят никога няма да бъде такъв. Рядко чистя, разхвърлям много. Подредената къща не е сред признаците ми за щастлив живот.



П.П. Корицата е уникална! Мега добра!

вторник, 21 май 2013 г.

iPad Mini 7-inch ZAGG Keyboard

Купих си първия калъф заедно с таблета. Изборът в онзи момент беше силно ограничен и както може да се досетите без жокер - ужасно неудачен. Много бързо започна да се къса на сгъвките, а "качествената" кожа да се дере грозно от маникюра ми всеки път, когато бръкна в чантата, за да го извадя.
Сравнявам го с калъфите ми за телефон и електронен четец, които не са мръднали 4 години. А им хвърлям много тормоз...
Рових се доста из интернет, за да намеря нещо читаво. Уж вариантите са хиляди, но май само за цвят. Практично, леко, здраво и красиво - няма такова животно. Хвърлих се в размисли къде точно трябва да тегля чертата на компромиса. Няма ферари с газова уредба и голям багажник, нали...
В крайна сметка от около месец се тътря с ето това. Чувствата и впечатленията са смесени и още не мога да взема еднозначно решение харесва ли ми или не.

Попаднах на сайта случайно и се зарадвах, че имат дистрибутор за България. Разменихме си няколко мейла - любезни, бързи и адекватни отговори. Евала! Обясниха ми, че ще им трябва месец за доставката и пак не е сигурно - имали са случаи на загубени или забавени пратки по пощата. Клавиатурата поддържа кирилица, пробвали са го на 9 инчовия модел. Препоръчаха ми да направя запитване директно към производителя.
Те също се оказаха големи пичове. Чак започнах да се дразня - защо винаги не е така, когато пазарувам?!...
Направих поръчката и отбелязах, че искам безплатна доставка по пощата. Ясно съзнавах риска, че пратката може да се затрие и да съм 80 евро назад, но пък 14 евро допълнително за DHL не ми се даваха. Получих мейл, с който ми благодарят, че съм избрала техния продукт и че ще ми го изпратят с DHL куриер за тяхна сметка. Готино. С кеф попълних всичките им онлайн анкети после, които събират обратна информация - измерват удовлетворението ми от обслужването и стоките. Сега ме спамват с разни бюлетини за нови аксесоари и участие в томболи. :)

Клавиатурата изкара около месец с фабричния заряд, което е супер.
Удобна е за писане на латиница, но на кирилица е меко казано кошмар. Ц, Щ, Шмръ... УжасТ! Има някои доста удобни бързи клавиши, но те не могат да компенсират другото превключване.
Калъфът е здрав и корав, носи на бой. Минуси - теглото и обемът. Мда, пак се сещам за ферарито...
Обикновено се движа с дамска чанта или раница, която събира всичките ми боклуци и винаги има място за две двулитрови PVC-та с бира. Ако не премина към по-женствени и минималистични асесоари, няма да се сетя за недостатъците на калъфа.
Връзката между клавиатурата и таблета е чрез bluetooth. Нямам конкретни наблюдения как се отразява на времето за работа на таблета, но да кажем, че се намалява пренебрежимо малко. Така или иначе я connect-вам, когато я ползвам и не е вързана през цялото време.
Презареждането на клавиатурата става с USB кабел, който върви заедно с нея. Затрих го още на минутата в Смолян, но се оказа, че е същият като на Kindle-а, а него го държа под око и гледам да ми се подмята на една ръка разстояние.
Отворите за бутоните на таблета са добре изрязани в калъфа. Удобни, но и достатъчно дълбоки, за да няма случайни натискания.

Ако днес трябва да избирам пак, щях да си купя отново същия case. Утре може би ще има и по-хубави модели, но така е с техниката. Докато ти печатат касовата бележка за устройство, което е уж последен писък на модата и иновациите, на пазара излиза нещо ново...


сряда, 15 май 2013 г.

I'll Be There for You

Бях се регистрирала във всички игри, които гугъл намери за мен преди две седмици с ключови думи "спечели билет за концерта на Bon Jovi". Успехът - нула. Никога не печеля от томбола. Ама никога. А олимпийският принцип, че е важно участието, не е особена утеха.
Огря ме в последния възможен момент. Петя имаше свободен билет за концерта, а на мен ми се ходеше... Перфектен тайминг с перфектна оферта да съм куфар в колата на отиване и връщане до София. Шофирането в 2 АМ през Вакарел е като открит ловен сезон - все ще уцелиш някой заек, прасе, сърна или дупка. В един друг, но все така кървав сценарий на Final Destination заспивам зад волана и изправям завой като помитам мантинелите и убивам дърво...
Концертът... Концертът беше ту партс. Сцена, ефекти, озвучаване, изпълнение - имам само една дума за всичко това. Професионално. Шоуто беше на ниво. Световно. И закъсняло с едни десет години...
И това май беше проблемът. Големите групи и имена идват в България, когато са в своя залез, а не, когато са актуални в моята Вселена. На половината музиканти некролозите им стърчат от джобовете и има голяма вероятност да ги гледаш не само за пръв, но и за последен път. Ever.
Има разлика. Да съм в центъра на торнадото, сътворено от онова помитащо чувство и тялото ми да вибрира в съзвучие с всеки акорд на I'll be there for you... И сега... Когато си спомням за този момент. То е като да гледаш избледняла черно-бяла снимка от преди... Хм, колко години? Достатъчно показателно е, че съм я слушала на касетофон и по онова време използвах захар, разтворена във вода, за да си топирам бретона. Мазните жълти и сини гелове още не бяха съвсем популярни, мда...
Другото е професионалният момент. Сигурна съм, че на пича му се драйфа вече от Keep The Faith, а от Wanted Dead or Alive му излизат пъпки на стратегически ерогенни зони, но... Той го прави. Пее. Професионално. С хилядите ефекти, на уникална сцена, музиканти... Голямо е. Усещаш полъха в вятъра през нощна София милионите евро левове. Каква индустрия, усилия, работа, екип стои зад всичко това - представление, което вече няма душа.
Изкъртвала съм се на мега смотани групи и фестивали с псевдо организация. Просто е имало живот в тях. Нещо истинско, което макар че не е перфектно и студено като диамант, просто те грабва и отнася. В една друга Галактика... И ако имаш късмет, главата ти ще премине отново в твърдо агрегатно състояние след около седмица или две.
Тъжно е да гледаш в големите екрани пред теб звездата, която вече е доста остаряла. Осъзнаването на твоята собствена преходност, както и неговата, просто те удря и смазва.
Той след себе си ще остави песен, а аз след мен - много.
:)



вторник, 30 април 2013 г.

Имам предложение и така трябва да стане.

Великите думи принадлежат на дядо ми Димитър. Когато съм в Смолян го чувствам още по-близо, а в същото време и ми липсва повече. По един или друг начин той е с мен всеки ден и затова аз съм каквато съм. Аз и Той едновременно. Два свята, една сила.

понеделник, 22 април 2013 г.

Вихър от мечове Кн.3 от Песен за огън и лед - Джордж Р. Р. Мартин

И трите, дядо Попе, и трите! Финиширах по някое време в неделя и нямам намерение да продължавам със следващите две скоро. Може би и евентуално, когато приключи трети сезон на сериала.
Тук ми хареса как са развити героите. Не ми дотежа, че се отделя повече внимание на характерите на персонажите, отколкото на битките и действията. И тъкмо вземе, че се завърти добра игра около някой и той вземе, че се смре... Няма лошо, това също ми допада. Очакванията ми са за здраво фентъзи, а не за Дързост и красота, в който хиляда осемстотин двадесет и три епизода героите са едни и същи. Или пък за криминале в стил Агата Кристи - един човек пукясва първите 5 страници и после търсят градинаря в следващите 255.
Кефи ме също, че сериалът не е едно към с книгата. Различават се и се допълват, което намирам за много приятно - някакъв модел extended pleasure. Без значение кое ти върви първо - четенето или гледането.
Преди не бях сигурна, но сега съвсем убедено щакам един плюс пред факта, че поредицата минава през мен на стари години. Защо ли? Ситуацията е виц - ако трябва да обяснявам защо/какво, след като съм го казала, значи не го разбирате. А ако не го разбирате, няма смисъл да се хабя да обяснявам.
Just enjoy the show. А то определено си заслужава.

Сърцето ми като граната - Мартин Карбовски

Миналата седмица, понеделник. Отсвирила съм тренировката, прибрала съм се вкъщи, колкото да сгъна нещо за вечеря и да гледам последната серия на Game of Thrones, а след това да се засиля отново към работа... Звъни телефона. Литературна вечер в Театъра, Мартин Карбовски. Започва след 5 минути. Ха, да те видя сега, Иванке!:) Погледнах ужасено часовника, а после гладно към хладилника, където ме чакаше моя чуден, студен сандвич с извара, майонеза и домат.... Погледнах с тъга компютъра, който показваше, че ми остават още 60% до края на серията... Точно две секунди по-късно вече събирах книгите за автографи от етажерката, а няколко минути по-късно паркирах както само аз мога пред залата.
Тъкмо на време, започваше. Пълно с хора. За мое огромно съжаление, средната възраст на хората отново е 50+. Намерих си едно местенце между две пенсионерки някъде по средата на един ред, сбутах малко бастуните и чантите и притихнах, за да слушам...
Разочаровах се доста. За това не отидох да видя и Любен Дилов (син, не розов:) преди месец, когато беше тук. За него поне бях сигурна, че ще е политическо, а не литературно, четенето. Просто първата му книга е толкова безумно тъпа, че втората дори нямам желание да си я купувам. Не се сещам какво може да има да каже за нея, което аз искам и имам нерви да чуя. А и като му липсват половината букви от азбуката, когато говори, не фейсбуки, ами... Както и да е, беше вече, когато ми беше интересен.
Карбовски е речовит, да. Но сякаш бях застанала пред (или може би във?) по-голям телевизор. С тази разлика, че като му говориш, той ти отговаря... Но той си приказва, каквото си е намислил да каже, а не каквото го питат. Сценарий или не, все едно. Когато четири учителки подред вземат думата, за да зададат въпросите си - кой от кой по-безмислен и нямащ нищо общо и подобно с литературата. Или има? Важно ли ми е за циганите? Или за безработицата? Или за предстоящите избори? Да, важно ми е. Ама не за тях съм дошла точно тук и сега. Чакаха ме поне 4 часа още във фирмата след тази "среща", а това си е откраднато време за сън...
Някак си все пак се стигна до последната му книга със стихове, която представи съвсем кратко, но достатъчно добре, за да ме убеди да си я купя. Да, искам да почета малко такава българска поезия. Която да не е за един дето чакал, а пък тя не дошла. Която не е за сълзи и море. А дъждът навън да вали и вали... За любов, бе! Той, тя. Срещнали се, обичали се, пък после кой от къде е. Ама докато е било цялото това обичане и еб@ане, колкото и кратко/дълго да е, е имало емоция. Пожар! За него никой нищо не пише... Драма, драма и пак драма... Едни очи, нещо там тупти, кърви... И тъкмо лирическият герой да й го вкара и тя да вземе, че да не дойде на срещата... Мъка! Сигурно е в човешката природа да сядаме пред белия лист само когато сме мрачни, тъжни и несподелени.
Точно това се надявах да намеря в книгата, която има доста провокиращо заглавие и корица. Сърцето ми. Като граната. Е, не ми се получи. Голяма греда.
Единственото хубаво нещо, докато я четох снощи някъде около 2-3 АМ, беше джаз музиката, която се чуваше от съседите, а аз с наслада слушах. Изкъртих се просто! Все едно живея в Ню Йорк, а не в Панагюрище. От късен следобед в неделя до алармата за ставане в понеделник - джаз! Джаз, бе! Джаз...
А книгата - почти epic fail. Исках да ме опипват тия думи! А то, дори зърната не могат да ти щръкнат, ако не е студено...
Няма да сбъркате, ако пропуснете това четиво и да минете само с хубаво пиене + хубава музика... Е, хайде, може някоя хубава книга. Жокер - тази не е от тях.
На вашите екрани - новият ми книгоразделител тип калинка. :)

четвъртък, 18 април 2013 г.

Възгледите на един учител за всеобщата просвета - Драматичен театър Пловдив и Камен Донев

Моето на нищо не прилича. Фън шуй депресия. Малко подреждане, малко почистване, малко готвене. Много пушене, много пиене, много мъка. Всичко е в съответния порядък и умножено по съответните коефициенти в зависимост от фазата на луната и деня от седмицата.
На работа съм винаги кисела и в зъл ПМС. П-то е за постоянен, а не за предменструален. Ама пичовете са ми свикнали... А и на тях май им идва по-често, отколкото на мен. :)
Новият уикенд вече тропа на вратата, без дори да усетя кога мина и тази седмица. Виж, предишният ми е още като вчера. Панагюрско ония ден.
В събота бяхме на гости на Пепи и Васко. Събраха една дузина приятели, за да отпразнуват официално годежа им. Яката работа. Като се обичат младите, да се вземат, нали... Безсмъртието ми се превърна в тиква някъде околко 3 сутринта, а не в 12, както е по default. Полегнах на мекото диванче, след като си бяха тръгнали половината гости и само най-коравите пияници бяха изостанали. Поспах добре, а от време на време се събуждах от музиката и споровете на висок глас. Виж, тогава ми беше удобно да се правя на заспала, защото темите бяха едни такива тежки, тегави и мъжки... Младата булка отдавна беше при Алиса в Страната на чудесата & сънищата, а младоженецът почти под масата, потънал в размисли и страсти, облъчен със съвети от най-добрите му приятели.
На сутринта закусвах с Пепи пържени филийки със сирене и мед. За пиене - айрян. Първа и втора точка от процедурата за възкресяване и разкрасяване. Check. После още малко сън и газ към София.
Билетите купихме още миналата година. Разходих Лили до Билетния център на НДК, защото online системата за пазаруване не е особено читава и вероятността да бъдеш на супер зачукани места и да изтеглиш от трите най-дългото е почти едно към три.
Камен Донев е. Точка. Няма друг такъв артист. И това е думата. Артист.
Сигурно това се очаква от един добър театър. Да се усмихнеш малко, малко да се натъжиш, да се вкараш в размисли, а и да си излезнеш един такъв - променен... Вдишваш онзи пролетен, хладен софийски въздух... Дърпаш от цигарата и се озърташ, за да огледаш лицата на хората, с които до преди малко си споделял емоцията и се изливат като вълна през вратите след представлението. И от време на време срещаш очите им... Заключвате погледи за секунди, усещаш рабиране, доволство, щастие и после всеки продължава кой от където е...
Предишната постановка ми хареса много повече. Тази също беше добра, но още неполирана, неизшайфана. Бонусите на премиерата. :) Все пак, препоръчвам. Не е възможно да се опише или преразкаже, за това пускам линкове към култувата игра Момиче с балон, момче с кофа и разбира се - Учителят.

четвъртък, 11 април 2013 г.

No final destination

Дрезгав глас, депресивна мелодия, леко меланхолична, а китарата просто разплаква сърце... На това му викам саундтрак, живот мой!:)

Едно малко иралндско в ранния следобед не помага, но и не вреди, когато новините са лоши. Да предположим, че съдейства за абсорбирането на мъката. Нещо ми има, нещо ми няма... А ми писна да ми казват как всичко ще бъде наред!

Не завиждах, просто мразех. Не понасях мисълта... Сега просто ми е безразлично.

Не издържах обвиненията, озлобявах се... Сега ми е безразлично.

Нищо не търся, нищо не искам. OK съм с всичко - каквото е. Това е приемане, не примирение.

Losing all hope is freedom.

събота, 6 април 2013 г.

Сблъсък на крале Кн.2 от Песен за огън и лед - Джордж Р. Р. Мартин

WiFi/3G на киндъла ми е OFF. Естествено, за юзър като мен. Пестя батерия, нали... Освен това, го блъскам с книги през Calibre-то на комп-а и изобщо не ми хрумва да свалям онлайн, защото съм се запасила като за три почивки на самотен остров.
Ето как съм пропуснала един прекрасен ъпдейт, за който ме светна Мартина, известна още като Хенди сред простосмъртните и #fantastika. :)
Пуснах си мрежата и киндълът светна с прекрасен нов шрифт и още куп чудесии. А шрифтът е уникален. Много четивен, бих казала дори красив. Все едно вече имам чисто нов киндъл! Убедена съм, не, сигурна съм, че чета по-бързо сега...
Неусетно завъртях втората част от Песните и честно казано, малко ми се сливат. Не мога да кажа харесва ли ми повече от първата част или не. Ударно гледане на първи и втори сезон от сериала + ударно четене на първа и втора книга, а от няколко дни вече и трета... На болест върви и е време да се измъкна от епичния цикъл.
Цяла купчина книги има на нощното шкафче, а и нова е на път към мен, кога ще ги чета, не знам. Крада от съня си и свободното ми време, което все избирам да не ми стига за битовизми като подреждане и чистене. Мда, успешно зазимих ботушките, а сега е ред на гардероба - хиляди дрехи са "сортирани" на купчини по признак - изпрани в понеделник, изпрани във вторник, сряда... Изобщо, гледката е трагична и демотивираща. Драконите са ми далеч по-интересни от облеклото за пролет 2013.
Сега допивам вечерна порция кафе със страхотен аромат на лешник. Учтиво отклоних две оферти за напиване по женски тази вечер. Представих си как се осмъртявам с две фалшиви водки и само с едно наздраве изтривам удоволствието от великанския ми мързел днес.
Имам известни притеснения, че планът ми за редуване на среднощно четене с подреждане ще се сведе до редуване на четене с четене, но какво пък...

вторник, 2 април 2013 г.

winter is coming

Вчера направих страхотна тренировка на аеробиката. Не бях ходила от доста време. Имам някакъв модел съчетано оправдание, а такова винаги се намира, стига да искаш. Първо бях болна, после трябваше да пътувам, след това леко ме мързеше...
За това просто метнах сака на рамо и реших, че е крайно време да спра да се лъжа. Първи април беше все пак. Едно такова тематично и понеделник...
Стартирах месеца с идеалната доза физическо натоварване! Имаше упражнения, на които просто издъхвах и си казвах, че не мога повече... А после - о, я се стегни, кифло! и намачквах сериите с усмивка и до край. Стели каза, че много ни харесва такива. Изпотени. Бих добавила само, че точно такъв вкус за естетика трябва да има една треньорка.
Врътнах тренировката, облечена с новата ми тениска. Григор ми я подари за рождения ден с няколко месечно закъснение. Но така е на село - кажи на някой, че не ти е спешно и можеш да почакаш спокойно и до сезон лято'2014...
Емблемата е на фирмата и краси екипите на футболния отбор, който участва в аматьорската лига. Харесва ми много, биткаджийска е и ми напомня за Старките.:) Има вълк отпред в логото, отстрани на ръкава и отзад в номера. Седмица за мен. Да кажем, че го играя крило, а не нападател във фен клуба на отбора. Долу в ляво на тениската има вертикален надпис Loyalty.
Върза ми се идеално с излизането на първи епизод на трети сезон от Game of Thrones. Гледах си го с кеф и ми е малко мъчно, че още не съм дочела втората част на книгите. Може би ще стане тези дни.


А тук може да видите какъв красив гол зашива моето момче в първи кръг на регионалното първенство миналата събота.

П.П. Името на отбора, изписано на ръкава, не е объркано. Обаче панагюрците, които могат да го изговорят правилно, се броят на пъсти... А явно из софийските полета има друга интерпретация на името. Справка - видеото.
Никът ми е съвсем друга бира и по тези географски ширини е звучното Иуит. А за по-лесно ме адресират с "онази, дето започва с игрек". WTF, FTW и те така...

къде е млякото?:)

За първи път в живота ми евър подквасвах мляко миналата седмица в четвъртък и по всичко личи, че няма да ми е за последен.
По време на вече традиционната кола маска в деня за красота, козметичката ми ме свърза с някаква нейна приятелка, на която баба й продава мляко. Мда, при едночасовите процедури по махане на китеник, обменяме разна и разнообразна информация. Така или иначе, нямам много тайни от нея, поне по отношение на тялото. Та... Разказвам й аз, че основно ям кисело мляко, когато става въпрос какво ще се прави/готви за вечеря. А така и така живеем на село и се ринем в л@йна по улиците, ще е добре да усетя малко BIO-то не само по мръсотията и адската смрад. Няколко телефонни разговора и вече имам адрес и телефон на моят евентуален бъдещ провайдер на мляко + уговорена среща за 19:30.
Засилвам се в лудо обикаляне на махалата, докато намеря къде живее въпросната баба. Изсипвам се в 20:15 усмихната и напълно неподготвена (без туба или шишета) и се озовавам в най-подреденият двор на къща, който съм виждала от много време насам. То цветя, то лехи, то овошки... Всичко прекопано, подредено. Нямаше едно шибано боклуче на плочките по алеите. Дори дървата за огрев бяха подредени под една стреха сякаш ще ги снимат за каталог на списание "Дом&Градина". Някакви котки си играят по стълбите и нищо не подсказва, че тук се гледат и други животни. Не мирише на нищо!!! Викам си - страхотно и се ухилвам още повече на едно пъргаво и много нагласено бабе.
Сипа ми пет литра в две пластмасови шишета от безалкохолно, а в една малка чашка ми даде закваска. Поисках си. Иначе с млякото от магазина просто нищо нямаше да направя. Вика ми - нали знаеш как?:) Казвам, че знам, благодаря и си тръгвам, а преди това сме се разбрали да отида за следващо зареждане този петък.
А знам ли? Наистина? Наистина наистина? Гледала съм някога майка ми в Смолян как и какво прави, ама провеждам профилактично един телефонен разговор, за да потвърдя теориите. След жокер "обади се на приятел" се оказва, че всичко е така, както си го мисля и действам.
Резултатите са успешни и впечатляващи. Вече трети ден ям страхотно кисело мляко, а тази вечер мисля да си спретна и един таратор с орехи. Без копър и чесън. :)
Отделно мисля да взривя един крем карамел, ей така, за идеята. Обичам го с много карамелен сироп на дъното на купичките. А и до сега винаги ми се е получавал - един такъв гладък и сладък... Ммм!

четвъртък, 28 март 2013 г.

random

Не знам как са живели хората без интернет преди примерно 20-30 години. Може би по-простичко и поне малко по-щастливо. Може би.
Днес си правих поредните профилактични изследвания и заедно с касова бележка за 226 лева ми отпечатаха листче със сайт, логин и парола за проверка на резултатите + кратка инструкция кое, къде и как.
Две епруветки кръв (синя по произход, но червена по цвят), малко памук със спирт и лепенка на ръката сутринта, а следобяд вече чеквам онлайн какво (не) се случва в тялото ми. Яко, нали? Нали? Или?
В последните месеци с челен опит откривам колко ни е скапано здравеопазването. В следствие на този факт в интернет са се нароили толкова форуми, сайтове, сайтченца и всякакви боклучави места, където хората изтрещели от мъка и притеснение се самодиагностицират един друг, а дори и си предписват лечения...
Работата е яко шит. Започвайки от намирането на свестен доктор, защото, нали, като се знам какъв съм инженер... Отваряш гугъл - сръч, сърч & ресърч... Мненията и коментарите за дадено светило от областта на интерес, обикновено са в двете крайности. Избирам си да вярвам на по-грамотно написаните, а не на преобладаващите.
Да кажем, че случайно или не съвсем намериш лекар, за който си нещо средно между банкомат и пациент. Започват прегледи, изследвания, резултати... А от там великото четене в интернет и правене на филми-сериали, в които главните герои са с латински, а не латиноамерикански имена. Важното е, че има съспенс и драма. Много драма.
Опитвам се да не сдухвам, но дори и първосигналното "можеше да е много по-зле" не ми помага. Изобщо. Настроенията ми се мятат между две крайности през твърде кратки периоди. Или съм тотален киселак и мога да подквасвам прясно мляко само с поглед, или съм усмихната и нахилена зелка, която се радва на живота. А той веднъж взема, веднъж дава. Просто понякога си с късата кечка. Това е.
От известно време съм спряла всякакви диети и спорт. Въпреки това, продължавам да кьощавея. Вече се забелязва силно на стратегически места като цици и гъз. На път са да изчезнат тотално от картата на моето тяло... Започнах да получавам притеснителни коментари, които разклатиха основите на иначе солидното ми самочувствие.
Добре, че се появиха някакви светлинки в тунела за доказателство, че не е чак толкова зле злето. По панагюрските стандарти съм загубила сочност, но по софийските съм "yes, baby". Поне така реагира напълно непознато момче на краката ми, веещи се с къси панталонки из мола. Определено ми полира самочувствието и усмивката като видях как се спря на място, когато ме забеляза и ме огледа възхитено.
Смях се много и на офертата за пътуване до Велинград, която получих от симпатичен младеж, докато се мотаех при автогара юг. Сори, пич, днес съм за друга спа дестинация. Но си е приключение - как все на мен ми се случва да ме намират разни откачалки? Карма?
Дадох на един таксиметров шофьор доста добър бакшиш. Млад, ведър, с обица на ухото. Четеше книга, когато се качих. А докато се возехме из мокрите софийски улици, даде предимство на колега, а можеше да се направи на интересен и да продължи. Казах му, защо ми е допаднал. Нахили се, аз също и слезнах от колата. Десетина минути по-късно двама продавачи с по-меки китки в магазин за обувки вече ме бяха полазили с оферти за свежите модели на пролет 2013. Единият ми направи комплимент за фигурата и краката, а другият ми подари ключодържател от щанда. Благодарих и мислено погледнах нагоре към онзи, дето му е скучно и се забавлява с мен. Толкова бързо ли става? Правиш добро, правиш разлика за някой непознат без да чакаш нещо в замяна, а то ти се връща?
Всички са полудели по някакви "висящи" неща напоследък. Следя групата във фейсбук от чисто, може дори да се каже журналистическо, любопитство. Не вярвам в идеята, намирам я за пълен шит. Човек трябва сам да се оправя, а ако му стане едно такова благотворително, то трябва да даде въдицата, а не рибата на нуждаещите се. Или да направи нещо в посока всички или повечето хора да имат осигурена възможност за риболов. После всеки да се спасява и оцелява както може. Викат му естествен подбор и работи непрестанно някакви си милион-милиард години вече. В хранителната верига някои са хищници, други - тяхната вечеря. Колкото и да се противим на идеята, така е било и така ще си остане. Един безплатен обяд тук и там няма да промени системата.
Някоя мейнстрийм шматка може и да заспи по-спокойно тази вечер, защото е подарил едно кафе на напълно непознат от гузна съвест, ама какво от това? Добре, драпал си, скъсал си задника от бачкане, за да изплуваш малко... Подал си си носа от лайната или може би цялата глава, но защо трябва да се чувстваш виновен от това? И да те обземе великото чувство на споделяне на тази малка заслужена глътка въздух, която си изстрадал заедно със семейство и приятели? Не може ли просто да й се порадваш? И да мотивираш другите да се вземат в ръце? Не може на готово. Стига вече селски тарикати. Аман!
В офиса на една приятелка редовно идва един човек да проси. Все не му стигат някакви стотинки за нещо. Обикновено е за алкохол или цигари. Тя му връчва метлата и му казва да изчисти пред магазина. След преглед на извършената работа и положените усилия, човекът си заминава със стотинките. След някой друг ден - пак така. Може да е малко безсърдечно, но го намирам за възпитателно и правилно.
Сега, не съм съвсем крайна, да отбележа. Трябва да има и някакви социални организации за хора, които ама наистина няма къде и от къде. Примерно възрастни хора, сираци... Но до там. Другото е мързел и безхаберие.


Чета си поста до тук и ми се струва много объркан и хаотичен. Като мен в момента. Ако бях Едуард Нортн, щях да кажа - You Met Me at a Very Strange Time in My Life.

вторник, 26 март 2013 г.

Добринище

Цяла катедра на Техническия университет може да бъде ангажирана поне три семестъра в изследвания от какъв материал е направен задникът ми. Честно. Няма начин да преживее толкова падания и да е още здрав. Чудо! На науката, техниката и естетиката!...


Ей тук съм пред хижа Безбог. Духа, вее... Това под мен не е сняг, а лед. И болииии... Много боли! Мислех си, че никога няма да се изправя. Представих си как разкопчавам и обратно на лифта. Другите бяха тръгнали вече надолу по пистата, аз обмислях как ще върна до base camp да пия топъл шоколад с ром. После паднах още няколко пъти. Страхът ме беше вледенил далеч по-успешно от вятъра... После нещо се пречупи в мен. Преградите изчезнаха... Завъртях няколко пъти пистата от върха до междинката на лифта. Все по-добре ми се получава, но съм на светлинни години от желаното ниво. Все пак, pro-тата казват, че имам потенциал и ми се радват.:)
Този път бордът ми беше много удобен, но не и обувките. Пробвах два чифта на ски гардероба - едните ми стягаха, а другите ми бяха малки. Избрах по-големите. Със сигурност ще инвестирам в обувки през следващия месец, така просто няма да стане.
Впечатленията ми от Добринище - страхотни! Компанията беше намерила малка къща за гости. Евтини нощувки (15 лева на вечер на човек) в спретнати стаи, всяка със самостоятелна баня&тоалетна. На първия етаж имаше механа за чудо и приказ, където пекохме пържолки на камината. Към ол инклузив преживяването има и хазяин, който не досажда и живее в друга къща, но се явява от време на време, за да се увери, че сме ОК и нямаме нужда от нещо - достатъчно топло е, има дърва за камината и т.н. Отделно още от вратата в петък ни посрещна с уелкъм дринк. Някаква рИкия, негово производство. Помирисах, опитах и си продължих на уискито, което си носех...
Самото Добринище е тихо, спокойно, скучно и затрито. Пълен релакс в неделната ни разходка. Някак без да искаме се озовахме на открит басейн, към който имаше заведение. Кафето беше отвратително на вкус, но гледката към планината - страхотна, а сервитьорката - удивително мила.
Колкото до офертата за ски, направо има сделка. Лифт картата е 28 лева за цял ден. Ако наемеш екипировка, паркингът за колата е безплатен. Приличен обяд на хижа Безбог излиза около 7 лева с бирите. Перфектна нискобюджетна екскурзия за разлика от Банско, където просто махат глави. Там не само пистите са европейски, но и цените. В компанията имаше двойки, които карат сноуборд + деца. Просто не си представям как биха избутали всички разходи x2, x3 или x4...
Имам забележки само към лифта и въпросните лифтаджии, който уж са там да ти помагат, но всъщност само премятат от единия крачол в другия. На връщане с Райна висяхме без пуснат предпазен механизъм. Просто беше счупен. Направихме няколко кифленски опита да го дръпнем, но после видях, че липсват части, за да работи нормално. Та така, гордо стискахме бордовете в една ръка, а с другата - себе си. Тъпият лифт реши да спре, докато бяхме на най-високото възможно място. Полюляхме се известно време над борчета и елички, колкото да преосмисля приоритетите ми в живота. Като начало - бордът не ми е важен, хвърлям го и се опитвам да запомня кой номер стълб ми е най-близо, за да се върна са го търся после. Ако не го намеря, ще платя една дъска и ще изпера един гащеризон с кафяво отзад. Ама ще съм жива, нали... Е, слезнахме си без проблем, но си записвам нова цел за 2013 - да преодолея страха си от високо. Дали ще е бънджи или някаква друга щуротия, още не знам.

П.П. Когато си наемах борда, забелязах един киндъл на дървената пейка отвън. А когато връщах екипировката, не се стърпях да попитам момчето какво чете. Киндълът беше отворен на масата и ме гледаше някак свойски, докато си събувах обувките... Познайте. Песен за огън и лед, Игра на тронове, част 1. Ха! Дали не направихме лаф 15 минути?!:)

вторник, 19 март 2013 г.

книги-игри => new era?

Книгите-игри трябва да живеят своя втори живот днес. Поне според мен.
Всички онези, които ги четяхме някога с кеф, сега сме едни съвсем малко по-големи деца с електронни четци. И пак бихме ги захапали, само трябва някой да подаде баницата. Правена от Блонд, примерно. :)
Представям си една дигирализирана книга-игра с як, биткаджийски сюжет. А прецъкването между епизодите да е лесно с навигацията на киндъла...
Не знам как не се е случило още. А ако е, моля изпратете ми линк!

неделя, 17 март 2013 г.

болничен

Не съм си представяла, че ще изкарам събота и неделя само вкъщи. Вчера положението беше нещо средно - температура 37.3, нито напълно здрава, нито болна, както си трябва. Днес продължавам да се мятам между тези две състояния като основно чета и спя. Апетитът ми никакъв го няма... Прияждат ми се само шоколадови бонбони и и то само сутрин... А за прошката, да знаете, че утре не почвате на чисто... Това са халваджийски щуротии. Няма forgive&forget, но може да вярвате, че има, ако ще заспивате по-леко вечер.

вторник, 12 март 2013 г.

Ден на красотата

Днес след работа посетих фризьорката ми. Обичайното постригване, боядисване... За цвят добавих и няколко лилави кичура. Идва пролет, а аз навлизам в моя боровинков период... Казват, че с постригването на косата се махала отрицателната енергия. Някакво глупаво суеверие. На фона на неприятните новини от преди малко, започвам да си мисля, че трябва да се барна поне като Sinéad O'Connor, за да се почувствам по-добре.

понеделник, 11 март 2013 г.

Закриване на сезона? :)

Трето и може би последно каране за този сезон. Пампорово си остава моят фаворит. Не знам, може би заради сантименталност към планината. Просто се чувствам на място. У дома.
Качихме се в събота сутринта и направихме цял ден по пистите. Зелените минавам без особени затруднения, проблем са само хилядите начинаещи скиори и техните профи учители. На моменти се чувствам като в Carmageddon, само дето не вдигам левъл за уцелени хора и борчета.
Сините писти също вече не са кой знае каква драма, обръщам борда и свличам, където е по-стръмно. Работя по въпроса със завоите... Кантовете ми разказват играта. Тъкмо съм си повярвала малко, позасиля се и се изсипвам с гръм и трясък!:)
Copy-Paste на едно мнение в БГ форум за сноуборд по темата с гъзарията, паданията & пребиванията + снимков материал от личен архив - писта "Стойките", 09.03.2013 г.

Ами те инструкциите са следните:
- намерете заснежен склон с по-малко борчета
- изкатерете се до върха на склона
- закопчейте борда
- пуснете се по склона /гледайте да не падате много/
- посетете спешното отделение
- усмихвайте се повече, за да изглеждате COOL


Ключът от палатката този път се оказа в мощната психоатака, която си направих сама. No fear.
Помогнаха и ръкавиците, които си купих по обяд. Имат прилични протектори за китките, идеално грозни и скиорски, но при липса на избор в края на сезона... Кожените ми фръцкалки вече бяха толкова подгизнали, че майка плаче. Не можех нито да ги сложа, нито нищо...
Подкрепих се с топъл шоколад, ром, сладолед и банан и... Ела да видиш какво става!:) Happy mean face!:) BTW, в заведенията по пистите предлагат коктейл Кума Лиса. Под това завоалирано заглавие се крие съчетанието от топъл шоколад & мастика. WTF?!... Трябва да си доста изтрещял за подобна комбинация. В някой друг по-авантюристичен епизод от моя живот може и да го пробвам. Сега пропуснах. The usual ми свърши идеално работа...
Не смятам да си купувам борд, автомати и обувки. 15 лева наем на екипировка от ски гардероб на Пампорово ми е ОК. А и още ми е твърде рано на преценя кои са най-подходящите за мен. Плюс това ще ги потроша за нула време, а така не ги жаля много в кармагедонските ми избухвания.
Определено се зарибих и има ново хоби на хоризонта. И вече не съм последната смолянчанка, която не може да кара нищо. :)

неделя, 3 март 2013 г.

.

Вървя през парка. Няма никой. Спокойствие. Слънце. Свобода.
Музиката е на max. Изпълва ушите, главата... Сърцето...
Стъпвам по земята, но някак леко, безгрижно...

Игра на тронове - Джордж Р. Р. Мартин

Добре, че е киндъла. Разнасянето на 700 страници насам-натам не е част от комплекса ми упражнения за ръце. А и да ме грози опасността някой друг меч да ме цапардоса по главата заедно с книгата-тухла на заспиване, не ми е оферта. Плюс това не съм вече девети клас, когато само учебникът по история беше толкова демотивиращ и навяващ отегчение не само с размерите си... Мда, гимназията. Някъде тогава е трябвало да прочета тази книга. Далечната 2001, а не дванадесет години по-късно. Now I am almost too old for this shit.
Казвам почти, защото все пак си осинових и прегърнах някои неща от книгата. А всъщност, може и преди това да са си били мои, но да не били формулирани с думи в главата ми. Но както и да е...
Рицарство, доблест, чест - едни такива приказни и само красиви картинки, на които се радвам. В реалността почти не съм ги срещала, а са толкова далеч от начина ми на живот, че просто няма накъде повече. Или има?:) Абсолютно винаги съм действала егоистично, дори и постъпките понякога да са били маскирани с някакви широки понятия и абстракции като приятелство или световен мир. Всяко едно мое дело има една едничка цел - да ми достави удоволствие. Дори това да включва доставянето на наслада на някой друг, аз пак го правя за себе си. Май повечето хора са така, но нямат достатъчно мъжество, за да си го признаят. :)
Та така, не разбирам как някаква клетва може да ме задъжи на един Вал. Студ, гърч, мизерия и всичко останало. Защото така трябва. Е, не!
Сигурно има и такива добри и заблудени хора, които са достатъчно сритани от живота, че да пренебрегнат собствената си личност и желания, за да не им остане нищо друго, освен да се хвърлят без име и надежда след една кауза. Не го разбирам. От челен опит-сблъсък съм се уверила, че всичко е преходно. Поне още не съм открила онази, да го наречем вечна идея, за която ще дам всичко най-скъпо без да се замислям и без това да донесе наслада на безкористното ми сърце. Мда, сега е моментът да ви честитя трети март!:)
Още се причудвам дали да започвам следващата част на Песните. По-вероятно е да изчакам новото зареждане от Хеликон или да се впусна към последните доставки от Книга за теб.

П.П. Хареса ми как, когато влизат в битка, рицарите крещят името на кралството, от което са. Името, което защитават. Примерно, Зимет хребет. Представям си какво бих викала, ако се втурвам на бой... Смолян? Стария център?:) Хаха!

П.П.П. Според вярванията на дотраките, важните неща в живота на човека стават под открито небе. Факт. И при мен е така. А когато поглеждам нагоре към звездите, изобщо не се чувствам малка. А част от тях. Понякога дори не ми е нужно да поглеждам. Нося ги в себе си.

петък, 1 март 2013 г.

Някой да разбира от автомобили?

Метлата... ъъъ, колата! светна като коледна елха. Хиляди лампички по таблото... ABS, GPS, 4x4, 4-4-2, предно, задно, мостове, лостове, ЧМР... Е@ло си е майката! И без да се чете manual-а, в който за всяка повреда ме съветват да отида в най-близкия оторизиран сервиз на Шевролет, ми е кристално ясно, че ми свети на пари... Достатъчно много, за да забравя за всякакви подаръци от-мен-за-мен до следващата заплата. Въпросните лампички започнаха да мигат дискотечно. Някакъв си техен техно ритъм. От време на време и по някое време, без конкретна видима причина.
В сервиза (50 лева, добър ден!) казаха, че някакви датчици трябва да се сменят и за 500 лева угасиха елхата. Докога, не се знае.
Преди няколко месеца изплатих последната вноска по кредита за возилото и тъкмо бях започнала да усещам само оковите на ипотеката... Оказва се, глътка въздух, преди голямото бълбукане.
Присетих се за един култов разказ на Щрунц - "Някой да разбира от автомобили?" и реших да го изпляскам тук, за да разсея малко скръбта от ремонта на колата днес. Дано и вас ви разведри, както с мен. ;)

Мен ме изгониха от клуб Порше поради неприлично държание и сега няма къде да питам. Имам 3 въпроса.

1. Някой да е крал скоро Mercedes? "А" класа? Трябва ми електрониката.
2. Кога ще оправят пътищата?
3. Къде е Сиса?

Разяснявам.

Имам зелен москвич, дванайстак. 73-а производство...

Но всичко по него е тунинг. Малко ме дразни бордовия компютър, който ми говори на френски, защото е от Рено Лагуна 2.2 TDI, 96-a и постоянно ме пита дали се ебавам като наливам бензин на дизелова кола щото нямал база данни за друга.

Седалките ми са Recaro. Подгряващи. Имам модифицирани катапулти от МИГ-21. Климтатроникът и DVD системата за car theatre ги бях вързал на един бушон и отначало гореше, но сега го оправих. Съраундът в колата е THX, последното на Лукас, след DTS. Рисийвъра ONKYO е в багажника, имам 8+1 колони Таной.

Задният мост отначало го бях направил по идея на Ситроен, понеже французите знаят как да правят коли, но когато я паркирам на неравни терени и колата след изнасяне клекне ниско се удряше в земята и ми трошеше сините неонови лампи по шасито (справка "Бързи и яростни"). Затова сега съм го сменил със заден мост на мерцедес, А класа, и затова ми трябва електрониката по управлението му. Това по първия въпрос.

Второ. Пътищата. Абе оправете ги, общинари и други твари.

Дупките са изкривили шенкела на предницата. Той и предава изкривяване с 3 градуса. През няколко връзки градусите се увеличават и накрая през хидравликата волана ми е на 90 градуса завъртян. Както карам и колата почва да се държи странно. Понеже върви напред, а компютърът засича 90 градусово завиване на волана праща сигнали към ABS-a все едно колата се занася и е неуправляема... И той се включва. Първо блокира предно дясно, после задно ляво колело. Колкото и да натискам педала за газта оборотите падат и колата спира, сама си пуска аварийните и праща по GPS-a авариен сигнал до сервиза на АЗЛК в Байконур. Така не може да се кара по тези пътища.

Освен това наскоро ходихме със Сиса на една гонка. След като ги накъсах на две коли разстояние останалите и рекох да я повозя по магистрала. Карам и изведнъж някаква яка дупка. Краш датчикът е някакъв пиропатрон, който се включи, осемте еърбега се издуха и дясната седалка катапултира. Едвам спрях, защото карах с около 250 км/ч и пътя беше стана като нишка. Спирайки се заех да прекъсна аварийните радио сигнали, защото няма нужда от пътна помощ. Тогава се сетих за Сиса. Нямаше я. Дожаля ми като си представих как се е изстреляла на 40 м височина пристегната за катапулта и е наблюдавала отдалечаващия се зелен москвич.

Та по третия въпрос.
Някой да е виждал Сиса?
Трябва ми седалката обратно.

Магьосникът на Фараона - Петър Тушков

Цонко и Alvin го нахвалиха толкова много, че просто нямаше как да пропусна. Опитах да си го платя и съответно сваля, но изобщо не ми се получи. Плета си нервите на рибена кост и чакам да стане достатъчно дълга за красив и драматичен скандал в ОББ.
В крайна сметка Цонко ми го изпрати по скайп, а аз мислено си отбелязвам да го черпя бира, когато му мине бронхита. :) А авторът ще получи моите благодарности за удоволствието под формата на банкова транзакция до края на месеца.
Разказите ми дойдоха като приятна инжекция свежест и разчупиха цикъла на Game of Thrones, в който съм заседнала.
Силно се надявам, че Магьосникът или Отдел 3 (или и двете!) ще бъдат продължени в романи.
Keep up the good work, man! Тук има хляб и нещо много, много добро. Но чувството е, че само леко си повдигнал завесата. Голямото шоу тепърва предстои. Нали?

Честита Баба Марта! :)


Получих го от майка ми преди около седмица. Радвах му се много и го оставих да си седи така запечатано до днес. Беше подозрително издуто и не ми трябваше жокер, за да се сетя, че са мартеници. :)
Понякога аналоговите писма адски ми липсват. Абсолютно всеки ден проверявам пощенската си кутия. Сутрин и вечер. Обикновено намирам спам от супермаркетите или някоя друга сметка.

A eто как изглеждат на куп всичките 25 мартеници, които получих днес. Пожелавам ви крепко здраве и добър късмет! И нека пролетта ви донесе онова, за което си мечтаете!

сряда, 27 февруари 2013 г.

пролет 2013

Днес пристигнаха новите ми дънки, посветени на сезон пролет 2013. Имат страхотни капси върху задните джобове, които са изрязани във формата на ябълки. Nice, huh?:) Има само един проблем. Не ми стават. Още. На краката са супер, но трябва да поработя още малко върху корема и ханша. Мисля си, че до средата на март ще съм с подходящите пропорции.
Сряда е и пропускам тренировките, за да отделя малко време на битовизми вкъщи - миялна, пералня... Има и разни други неща за подреждане, които вече излизат от определението "творчески хаос" и трябва да си намерят мястото. По-късно винаги мога да направя някоя друга серия с розови гирички или да се кълча на шалтето в хола с домашната програма за аеробика.
Мисля да си поръчам още някой друг мотиватор от интернет - например къси панталонки или потниче.:) Мда. За всеки случай, ако загубя посока и почне да ме примързява пролетно.

вторник, 26 февруари 2013 г.

ракетно гориво

Почти съм сигурна, че и такова съм пила снощи. Направо си махнах главата. През кръста. За по-сигурно.
Има моменти, когато силно затлачвам системата. Цикя. Мисля си и се притеснявам за щуротии. И просто трябва да ударя копчето за един мощен рисет. Със средния пърст.
Не знам кога порастнахме. Кога станахме етикети от визитни картички? Експерт. Мениджър. Директор на водопад... Кога спряхме да бъдем деца? Спонтанни?...
Обаждаш се на някой, за да си направите екскурзия през почивните дни. Чуваш милион оправдания защо няма да дойде и нито една истинска причина. Животът ги е омачкал и сгънал върху дивана в хола и те са заобичали комфорта му повече от всичко друго. Диванът, не живота. Последното им пътешествие-приключение, за което могат да разкажат е от Дискавъри ченъл. Фаааак! Не е истина... Релсите им са толкова солидни, че единственият шанс да се засечете е, когато направят кратък престой на някоя малка гара. Пак по разписание.
А имаш ли желание, възможностите сами те намират. Вчера си представях как ще карам поне 2 часа в адската мъгла до София и евентуално да имам някакъв шанс да се класирам още за началото на Тайното парти послучай 30-тия рожден ден на Ицко. После си представях тегавото връщане още същия ден без да пия алкохол или да пия с риск от още по-тегаво връщане на другия ден. В крайна сметка един колега ме закара, а прибирането - с автобус. Бързо ги решавам тия работи. Пуснах си отпуска, метнах тениска, чорапи и бельо в една раничка и газ... За да намеря Смолян в София. Добре ли е?:)
Ицко се изненада. Ама много. При все, че бяхме хиляди маймунки, никой не беше спукал гърнето. Партито беше супер. От един момент влезнах в режим на безсмъртие и сам-съм-си-рекърдс... Last men standing бяха само смолянчани и няколко такива, които го докарват на дух без местожителство по лична карта.
Тръгнали сме си с Чавдар и Андон около 5 сутринта. Така е по спомени на очевидци. Нямам представа колко е бил часът. Толкова хубаво, представи си! От моментите, когато достигам вътрешен мир и до някакво велико прозрение - за себе си, за живота, вселената и всичко останало. Казвам си, ще го запомня... Но на сутринта се е изпарило заедно с алкохола през кожата ми. Остава само като чувство. Знам, че нещо се е променило, но не знам какво. Само, че е хубаво.
Чавдар е добре запознат с течното ми състояние и фази. Познаваме си номерата от репертоара - повече от 15 години. Виж, на Андон може и да съм му дошла в повече с моята анимационна приказност... За последната особени заслуги има Петър, който забърка такива отровни шотове, че...
Возя се в таксито към автогара юг и шофьорът гледа към групичка ученици с ранички да се мотаят около паметника, който е "в крак с времето". Говори ми, че си мечтае за това сега. Да бъде ученик, да носи шестици, да няма никакви други грижи освен да ходи на училище. А той като бил малък - не слушал, биел се, имал кофти оценки. Майка му викала да учи, ама... Мечтае на глас - да е на ония години, но с тоя акъл. Питам го, ако може да се върне назад, би ли променил нещо. Отговорът беше едно горчиво да. Не ми е симпатичен и решавам да не му дам добър бакшиш, въпреки че ме закара на време. Викаше по колите и пешеходците по пътя. Обясняваше им да ходят на село. Някакво супер презряно и ужасно място в неговото съзнание. Където няма живот. И са събрани всички утрепки. Не знам да го съжалявам ли, или да му се ядосам. Просто слизам от колата с мощно тръшване на вратата и топам два пъти с токчетата по асфалта - като Дороти. Магията сработва - имам билет за автобуса, който потегля след 30 минути. Надувам слушалките на плейъра на макс и се опитвам да игнорирам миризмите и завоите, които се подиграват със свития ми стомах. Избирам да не чета книга, за да не премине състоянието ми от идеално зле в идеално трагично.
Изкъпах се и спах 2 часа, които ми се сториха като 100 години. Refresh. Ама главата ми още е в някаква мъгла. Пиша бавно и с усилие. За утре не ми се мисли. И без това имам само Сега.

неделя, 24 февруари 2013 г.

no fear

Преди малко се връщам от Боровец. Второ "каране", доста смесени чувства. Някаква пулсираща болка в глезените и колената. Ще оживея. Без да куцам с левия крак.;)
Неделно събуждане в 7 не влиза принципно в програмата ми, но и по-странни неща са се случвали...
И така, заредена с термос ултра кораво кафе и добро настроение, тръгваме от точка П към точка Б. Направо като друга страна си е, нищо, че е на 2 часа път от село. Следва кратко лирическо отклонение по темата и не съвсем. Ама как да не се сетиш с тия големи червени знамена и малки червени човечета от ски центъра на Боро Спорт. Един пич много искал да му викат така. Борото. Ама много. Едно такова тежко и готино звучало. Малборо - Боро. Дълго го мислил какво да направи, за да му лепнат този прякор и един ден събрал пари, заградил продавачката в кварталната лафка и купил 30 стека цигари. Малборо. От тогава му викат Кашона.
Та тези добри червени човечета са подхванали туристите на групички - според възрастта, спорта и фаза на назадналост в уменията и са ги строили в редици на равното. Първи стъпки, стойки, чупки. Гледам ги и си мисля, че е голяма скука и трябва да си адски упорит, за да не ти писне 15 минути след началото на урока. Малко по-късно видях какво ги крепи. Почивките. Мляко с какао и 50 грама ирландско. Сервитьорите си знаят. Само поглед и вече носят - the usual...
Ето ме и мен, как съм на равното при аматьорите зад хотел "Рила" - усмихната, нахилена зелка. Тридесет минути по-късно и хиляда метра по-високо вече не съм толкова самоуверена.
Първо - екипировката. Детайлите са важни и цялата тази индустрия с аксесоарите не е измислена само за гъзария. Без майтап. Е, добре, има и сериозен процент фукня, но не това е важното. Почти 10 минути след като бяхме стигнали горе ми идваше да си изхвърля шапката и ръкавиците. Първата непрекъснато ми влизаше в очите, а вторите подгизнаха жестоко. Нито пазеха от студ, нито при падане. Трагична картинка. Изобщо не прежалих очилата за маска - ще си карам с тях и това е. Без тях не виждам ясно на повече от метър и песни със заглавия "Борче-скиорче-здравей-опа-сори" не са ми в репертоара. А маска си трябва. Задължително. Горе на връа дуа и вее. Яко.
Второ - екипировкатата. Знам, повтарям се. Ама това са рисковете, когато си вземаш борд и обувки под наем. Случайно се получи да пасват по цвят с облеклото ми, ама какво от това? Оказа се, че бордът изобщо не ми беше удобен. А дали е крива ракетата или пистата е друга бира.
Трето - страхът. Този път падах значително по-малко. Броим само пръстите на ръцете. И краката. Дупето е в добро състояние, но не и настроение. Не преодолееш ли страха и да се отпуснеш... Просто няма купон!
Не знам защо бях спекла толкова. Стегнато. Паника... Седя на мокрия сняг и някакъв ступор. Тотален блокаж. От време на време имах някакви просветления. За кратко поникват криле, когато Григор похвали някое супер смешно мое завъртане или спиране. Тръгвам малко по-така надолу и след 30 секудни отново спек, паника, шах, мат, туп!... Изходна позиция - back to zero and below. Freezing.
На връщане в колата си мислих, че ще е добра идея, ако препрочета Дюн. В най-лошия случай - филмите.
Ще стана свободен снежен ездач. Ако не този сезон, то следващият. Free snow rider. Как звучи само, а?
Дали ще ми викат Борото (от Боро Спорт) или Кашона (от стила ми на пързаляне), шЪ сЪ чуе. :))

I must not fear.
Fear is the mind-killer.
Fear is the little-death that brings total obliteration.
I will face my fear.
I will permit it to pass over me and through me.
And when it has gone past I will turn the inner eye to see its path.
Where the fear has gone there will be nothing...
Only I will remain.

петък, 22 февруари 2013 г.

Таблет vs Лаптоп

От една седмица се радвам на iPad mini.
Размерът има значение, каквото и да ви лъжат жените и мога да ви кажа като пердставителка на по-нежния пол, че предпочитаме по-малкото само, когато става въпрос за техника...
За сега само добри впечатления, дори и да е минало само едно пълно разреждане на батерията, което ми отне 5 дни... Почти не съм включвала лаптопа - колкото да отразя последните серии на HIMYM & Californication.
Все още свиквам с писането без клавиатура и си мисля, че след определено време и тренировки ще постигна задоволителна скорост. Отказвам да си купя такава като аксесоар. Цялата идея всичко да е малко и да се събира в чантата се губи.
Лутам из приложенията и свалям на посоки, докато преценя кое ще ми бъде интересно и полезно. А ръководството за употреба е свалено, ама кой да ти чете... Ние сме от там и го знаем!;) Сега избирам само безплатни, защото отново имам проблеми с плащанията след преиздаването на кредитната ми карта. Чакам да ми мине от последната среща с Отдела за борба с клиента в ОББ. За три години постигнах само да ми изписват правилно името, както съм го декларирала в заявлението.
Също така, не съм си избрала още оператор за мобилен интернет. Сигурно ще е Vivatel - имат добри оферти за абонати като мен. Пакет цифрова телевизия, интернет и домашен телефон. Последното ще е актуално, докато баба ми от Смолян ми се обажда. Old school - признава само шайбата. А и без фейсбук знае всички новини за приятелите ми преди мен. True story!;)
Отказах се от варианта WiFi only най-вече заради разговора с консултанта в магазина. Разколеба ме. Обясни ми, че батерията на телефона ще ми пада за час-два, ако ползвам hot spot от него. Освен това, пусни-спри-пусни-спри... Не е оферта и няма сделка.
Екранът не е толкова добър и красив, както е при по-големия брат, но на мен ми харесва колко е малък и лек. Сигурно, защото съм свикнала с киндъла, който ми е компания всяка вечер преди заспиване. А и като го няма до теб да сравняваш, както е в магазина - не прави впечатление липсата на някакви си пиксели.
Дълго се колебах за Samsung Galaxy One Note, но не го избрах заради размера, дизайна и фактът, че гледах Android като тръба. Как той мен ме е гледал, не знам. Консултантът в магазина ми обясняваше, че няма нищо страшно. Чичо му, който нищо не разбирал (сещай се, шматка като теб), 30 минути след включването на таблета вече имал акаунт и публикувал снимки във фейсбук. Добре, ама мен какво ме топли това? Да се прибера вкъщи с това ужасно грозно нещо, което на всичкото отгоре си има и стайлус. И това трябва да е някакво предимство?!... Добре, зачетох се после, за да дам втори шанс на устройството. Wacom, ала бала... Не съм някакъв творец и световно неизвестен художник, който цикли татуировки в някое мазе върху по-щури и експериментиращи приятели, за да ми е оферта. А и да го мисля как да не го загубя някъде проклетия стайлус. Не искам. И клавиатура даже, вие...
Определено е въпрос само на време iPad-ът да остане единственият ми "компютър" за вкъщи, а също и за пътуванията насам-натам.
Приемам идеи за хубави приложения. Apple се скъсват да ми пращат такива на мейла, но не ми се занимава още да отбирам плява от просо. Ако някой вече го е минал, да казва. Наистина нямам време и желание да отркивам колелото. За това от време на време мисля да пускам публикации за всичко, което ми е грабнало вниманието. Може да спестя лутане и нерви на други като мен.
В заключение ще кажа, че съм доволна от избора си и нямам колебания дали е бил най-правилният. Всеки има вкус, нужди, предпочитания... Не съм се повлияла от марката и не вярвам в робуването на такива. Разглеждах наистина дълго, четох, обикалях доста и подходих напълно непредубедено. През ръцете ми минаха доста нетбуци, лаптопи и таблети... Но само един си пасна. Като у дома си. Джим Кери би казал - Like a glove. ;)

петък, 15 февруари 2013 г.

тъгата

Преди малко се върнахме от Пазарджик. Реших да се почерпя с още една чаша вино преди лягане, за да успокоя натъженото си сърце.
След като сме ходили да видим бабата на Георги, винаги ми става едно такова... пусто! А на нея какво й е, просто не искам да знам.
Тя е на 81. Последните 7 години - сама, без нейния дядо. Обичали са се и са били заедно 60 години. 60!!! И както тя казва - ще минат като утре, когато ни заръчва на изпращане да се обичаме и ние така дълго.
Говорим си, гледам как й сверяват часовника. Голям тракалник, да се вижда от далече и без очила. От онези, руските, дето имат ключета за навиване отзад - за стрелките и за "алармата", която е само с една "мелодия" - ужасна и дрънчаща. Часовникът беше с 20 минути напред. Взирам се в него и се чудя какво значение има дали е 18:20 или 18:40, когато си на 81...
След малко започват да нагласят новия календар за 2013 на стената. Едно червено квадратче трябва да се мести всеки ден върху правилната дата. Бабата коментира, че не и трябва. За какво ми е, вика тя, нали си имам телевизор?!... Тя е откъснала вече календарния лист за януари най-отгоре. Нали вече бил минал. Не й е важно да има и трите месеца януари-февруари-март едно под друго. А май не й е важно кой месец е изобщо.
На път за апартамента на бабата, спряхме на едно кръстовище - дълъг червен светофар. В огледалото за обратно виждане наблюдавам как едно момче се опитва отчаяно да набута около 30 червени балона, пълни с хелий, на задната седалка на автомобила си. След петдесет години примерно, на 14-ти февруари, същата тази жена, която ще ги получи, няма да може да си намери място от самота. В огромен апартамент с две спални, хол, трапезария, кухня, антре, отделни баня и тоалетна. Децата и внуците ги няма наоколо, отдавна са далече и тръгнали да гонят своето щастие. А тя е сама. Чака. И знае, че той няма да дойде никога повече. Нито с балони, нито с целувка. Но седи и го чака...

Сетих се за тази песен от 1994. Имах албума на Авеню на касетка и ми харесваше да го слушам, когато навън вали. Като днес.

Тъгата е в очите ти, които чакат.

вторник, 12 февруари 2013 г.

наказателна акция - денят на влюбените/виното

Повръща ми се. От цялата измислена романтика. От червеното. От "тематичното" в седмицата на любовта. От плюшените мечета. От сърчицата. От розите. От онези, дето се правят, че са над тия неща и ще празнуват Тифон Зарезан. От песните по радиото. От всичко ми се повръща. А тези дни, безумието просто се излива...
Не мога да живея така! По календар! По задължение. Не искам.
Аз съм прицеса всичките 365 дни в годината. А на всеки четири години - по 366.:) Винаги имам избор къде искам да бъда, какво искам да правя. А ако няма, създавам го. Но не ми го определят и не ми го натрапват. Не ми го бутат в лицето, докато започне да ми се повдига.
Тъжно ми е за двойките, които си правят "изненади", защото така "трябва" и празникът ги "задължава". После цяла година компромиси, скука, релси... Първа програма...
На 15-ти февруари до вас ще е пак същият човек. Пак толкова специален и пак толкова обичан. И вместо да му врътнете една мусака, пробвайте да му врътнете един стриптийз. За вечеря. За разнообразие. Защото е петък. Защото е 15-ти. Защото не ви трябва причина. И календар. Просто така!
Живее ми се, ей! Ама всеки ден! Не само събота и неделя. Не само по празници. Днес.

понеделник, 11 февруари 2013 г.

go mad like a clown

I've got the snowboard under my feet
I can fly so high, I can fall so deep

And now I'm flying like an angel to the sun
My feet are burning and I grab into another world


Открих още една степен на свободата. Чувството е уникално!... Вече гледам по друг начин на всички зарибени по зимните спортове. Гледам ги разбиращо. :)
В събота около обяд се накатерихме на колата и газ към Пампорово. Още сънена, допивах кафето по пътя. Докато си отворя и другото око, вече бяхме в лудницата - сняг и туристи на парцали... Без много търсене намерихме място за спиране на един паркинг близо до лифта - пет лева за целия ден, без значение кога си дошъл. Всъщност, ако се завъртите повече из района, ще откриете, че се работи само с кръгли суми, които се делят на щастливи числа.
На човека в магазина за екипировка под наем му трябваха точно 2 секунди, за да ни огледа и прецени - какви сме и за какво се борим. Личеше си от километър, че преди няколко дни съм отрязала етикетите на зимния ми панталон, но все пак реших, че трябва да му кажа, че ще карам за първи път, когато избираше какъв сноуборд да ми даде. После разбиращо ми помогна да си вържа обувките. Знам, че е важно да са добре стегнати и сама нямаше да го направя толкова добре.
Мъжът видя, че съм преметнала през рамо чантичка с голям фотоапарат и със зле прикрита усмивка ме посъветва да не го нося със себе си, докато се уча да карам. Не се обидих. Думите му бяха изречени приятелски, с доброта. Оставих му го, заедно с ключа от колата и планинарските ми обувки.
Докато се мотаем в магазина, Григор вече беше купил една карта за лифта на половин цена от някаква какичка, която си била паднала по outfit-а му, а другите две платил на касата. Самочувствието му щеше да е по-високо от кулата Снежанка, ако каката не била грозна, ама нейсе. Вече я беше забравил, когато се озовахме горе.
Насочихме се към писта със средна трудност (червено & синьо), за която знаехме, че е приятна за каране на сноуборд. Застанахме в началото и седнах в една пряспа сняг, за да закопчая автоматите. Стойки, чупки, пръстите нагоре, петите нагоре, спиране... Добре. Показаха ми основното за 5 минути и как да падам така, че да има най-малка възможност да си счупя краката, главата или друго, което евентуално ще ми трябва и за по-късно. После - давай!...

След четири часа, на тръгване от Пампорово, докато чакахме Григор от последното му спускане, се усетих какво съм направила. Докато се оглеждах наоколо, забелязах, че шматките като мен си вземат екипировка и се мъчат на равното. С учител - за 80 лева на час, индивидуално. Или без, но с повече ентусиазъм. Да усетят как става, да потренират малко. Без много зор, на влека. Не се хвърлят отгоре направо. Това обяснява и факта защо не срещнах по дългия път надолу други заблудени души. Ако сега трябваше да започна отначало, пак бих постъпила така. Това е начина... Падни, стани, тръгни... Когато почувстваш контрола върху борда и че ти го управляваш, а не той теб, е много, много яко!
Спокойствието на планината те кара да се чувстваш в мир със себе си. Чувстваш само себе си и една безгранична свобода. Не мислиш за абсолютно нищо. Не чуваш нищо друго, освен скърцането на снега под краката ти...
Всичко това - хубаво, но на едно друго, духовно ниво. В реалността изкльощавелият ми задник се приземи около тринадесет хиляди пъти в снега. Красиво, анимационно и със засилка. Последните три пъти, в самия край на пистата, се забих наистина ужасно жестоко и реших да си призная, че е време да пускам финалните надписи на Най-смешните снежни домашни видео клипове. С гордо вдигната глава поех по пътя на срама - никой не слиза с лифта на Снежанка надолу. Има само две изключения - 1) лято е и 2) облечена си с дънки и ботушки-фръцкалки и си ходила да пиеш кафе на Панорамата.
В неделя послушах тялото си и прецених, че е по-добре да си остана вкъщи - да се наспя, да лекувам травми и да ближа рани. Основно върху самочувствието ми. Странно, но всичко от кръста нагоре ме боли. Смях! Няма такава мускулна треска.:) Зимните спортове не са за кифлички с локум. Има още доста да потренирам, преди дори да се доближа до някаква истинска спортна форма. Много кофти е, когато установиш последното емпирично... Точно, когато си на гребена на вълните със заблуди, че закоравял.
В заключение, мога да кажа, че сноубордът е 99% стойки, чупки и гъзария. 1% остава за уменията. Ако не ми вярвате, огледайте се добре следващия път, когато сте на някоя писта. Няма толкова пъстри екипи, шапки, бордове, очила, ръкавици, дори слушалки, ръгнати в mp3 плейър... Всичко е подбрано с вкус, няма нищо случайно. Хората посвещават изключително много време на външния вид - очевидно доставящ поне 1/3 от удоволствието. Позьорчета! Check out me & Grigor... :)

Вече нямам търпение за следващия път, когато ще се пускам надолу по пистите. Да, пускане. Истинското каране ще е след поне един сезон.
Браузвам из сайтовете за екипировка с надеждата, че ще намеря нещо добро на хубава цена, защото зимата е към края си, а ентусиазмът ми - в началото си. Георги определено има нужда от облекло, а аз от истински ръкавици. Последните няколко пъти той използва едно екипче, което макар и с отлични качества (здраво, топли & не пропуска), е било на мода през 1974 година. One of a kind, определено прави впечатление и е запомняща се гледка. Също като тази. :)

сряда, 6 февруари 2013 г.

Докосвания - Григор Гачев

Книгата купих на търг в последния ден от Таласъмията. Наддавах срещу Крумов, който изглежда прецени, че няма да се откажа. А и предишната вечер или по-скоро сутрин, часове преди самия книжен търг, разделяхме заглавията с него и Копо, както разделяхме терци и белоти.
Играх го всичко коз след три паса. Буквално и преносно. Стана ми странно и дори малко тъжно, че почти никой не поиска книгата на Калин Ненов, а Гоа искрено се възмути на цената, която предложих за нея. Според него - обидно висока. Сякаш изпадна в ступор, прекъсна рязко играта си на Biblios, изсипа коментара си в неловката тишина между наддаванията и после се спокойно се върна към раздаването на карти, все едно нищо не е било. Видях с крачеца на окото си как клати глава, очевидно считайки ме ме за луда, и се усмихнах. Сега ми предстои да разбера бил ли е прав или не. За книгата, не за лудостта. За нея знаем, прешъс. Отдавна.
Купих си и трите книги, които бяха предложени на търг. Някаква моя си слабост да чета български автори. Някои от тях ще си останат все така световно неизвестни и силно се надявам, че Григор Гачев няма да е от тях.
Може би отдавна следните блога му, а може би не. Ако е последното, значи ви е време да започнете. По-голямата част от историите са от там, но допълнени или изменени от автора или коректор/редактор.
Признавам, не можах да прочета наведнъж, въпреки скромните 107 страници. Подминах средата на книгата, а разказите бяха оживели - щипеха ме и ме побутваха. Задаваха ми въпроси без думи, а аз не знаех какво да им отговоря. Ревеше ми се. Една буца заседна в гърлото ми и преглъщане няма. До днес.
Затварям задната корица. Едно спокойно ми е. И леко. Feels like Pay-it-forward. Again.

Можете да се сдобиете с електронен вариант на книгата от Човешката библиотека. Предпоследното хартиено издание е мое, а "последно десет" - при Крумов.
Изкушавам се да подаря моят екземпляр на някого, но все още не съм решила на кого. Мисля си, че подходящото време и човек ще ме намерят сами, точно когато (му) трябва(т).

неделя, 3 февруари 2013 г.

Game of Thrones (2011– )

Стана въпрос за него по време на Таласъмията. А когато попитах има ли го в замунда, ми отговориха положително. Изтеглих го и не мирясах, докато не изгледам и двата сезона. Сега чакам третия, който ще излезе през март. Междувременно дръпнах и книгите, но съм леко подразнена от факта, че историята не е завършена и още се пише. Могат да минат и години, докато излезе и последната книга, ако изобщо това стане.
Не очаквах да се зарибя, но се случи. Рицари, лордове, крале, прицеси, дракони, кръв, черва, интриги, обрати, велико плющене... Всичко без някакви определени граници.
Един приятел, който не чете фантастика/фентъзи, но играе доста игри с такива сюжети, преди известно време гледаше сериала. Каза ми, че получава ерекция, докато върти поредния епизод. Много се смях тогава. Сега бих му намигнала с разбиране. Не, че мога да намигам, но ако можех, щях да го направя. :) Неговата фаворитка е Daenerys Targaryen, която не е дори близо до влизане в топ три на класацията ми с готини мацки за лесбийско приключение.
При следваща игра на "листчета", ще съм малко по-подготвена с героите. Най-малкото, ще мога да обясня кой е Tyrion Lannister. Последният път го прочетох като Трион, да се *** в оФцата... И много упорито се опитвах да го обясня като дърводелски инструмент... Ама да вземат да ги кращават малко по-нормално, а? Или да взема да се науча да чета?...
Няма какво да се лъжем, в сериала има доста пропуски от всякакво естество. Избирам да си затворя едното око за тях, макар че понякога трябва и двете, но няма да ми остане с какво да гледам. Истината е, че двата сезона омазаха като с мехлем зажаднялата ми за фентъзи душа. Съчетано с безсънието ми, едночасовите епизоди ми дойдоха екстра. Въпросът е - а сега какво? Да подхващам ли песните за огън и лед или да се пренасоча към нещо друго?