петък, 28 август 2009 г.

Taткo, aз и Aнгeлът - Ваня Щерева

Препоръчвам на жени. Най-вече на мацки, които си падат по Сексът и градът и са имали някога вземане даване със сайбър-майбър интернет любови. Ъъъ, виртуален какво? - попитал студентът от МЕИ. :)

Да, онова описание на какво е зарята (нема, нема, па си е*е майката!) е съвсем точно за резултатите от дигиталната хормонална центрофуга.
Либийският призив "Не сте сами!" е в цялата си валидност, само че по един друг женски начин.

Крaткa истoрия нa сaмoлeтa - Зaхaри Кaрaбaшлиeв

Е, разказите ми харесаха повече. Много са добри, а стилът вече познат.
Преди няколко седмици бях във Варна и успях да завъртя компанията - пичове, защо не хапнете по една торта в сладкарница Неделя? Всъщност подлият ми план беше да мародерствам с изтънелия ми бюджет и да пазарувам, пазарувам, много да пазарувам... Какво? - Книги!
Уви, всичко, което представляваше интерес за мен беше изчерпано. Много четат тия варненци, еййййй!...
Заприказвах се с продавачката, която наистина беше прочела почти всичко по рафтовете. Разтопих се от кеф. На тръгване ми сподели, че нейна голяма мечта е да се запознае с Зaхaри Кaрaбaшлиeв лично. Бум!...
Фактите - тогава не си купих нищо, но пък е време Хеликон да ме възнаградят с някаква почетна значка или най-малкото да ми правят 30% отстъпка при пазаруване по Инет.
В една обемиста пратка с книги дойде и Самолета. Много бързо се чете, а насладата - голяма.

18% сиво - Захари Кaрaбaшлиeв

Едни приятели ми я препоръчаха. Та така, реших да направя почетна покупка на книжарница Пингвините в Смолян. (УРА! Наистина - къси и бавни са крачетата на тия животинки, но все пак са предрапали баирите в Родопите.) Продавачът беше пичага, не досажда докато разглеждаш, знае всичко кое къде е и изглеждаше някак си... четящ!
За автора мога да кажа, че попада в личния ми топ 5 български писатели, а за книгата... Не знам от къде да започна.
Притеснителното в случая - трето издание (може би вече има и 4-то), ужасно прехвалена от всички. Гадинката в мен си мисли - дай да го видим тоя, ще я прочета, за да мога да плюя после на воля. Няма просто как да се харесва на толкова много хора и един да не каже нещо криво.
Хареса ми, не всичко, но ми хареса. На места си казвах - да, така е, мамка му! Само, че никога не съм можела да го обясня или напиша. Защото е било чувство - неопределен енергиен поток, бушуващ и циркулиращ между ума и душата ми.

Сантиментален багаж

Местейки се от едно място на друго, винаги опаковам по един кашон сантиментален багаж. С времето кашонът става все по-голям. Разни и разнообразни неща, често без никаква практическа полза. Не мога, а може би не трябва да обяснявам защо имам нужда от тях.
Евентуално ще намерят приложение при писане на мемоарите - малки и големи спомени от всички щастливи или "трагични" мигове в моя живот. Дали? Смях...
В една кутия за обувки е събрано цялото ми аналогово творчество, датиращо от някъде около далечната 94-та. Дневници. Без нощници. Без червени обувки. И ето, вчера се зачетох и някак си се притесних - аз ли съм го писала това? :)

неделя, 16 август 2009 г.

Имах други планове, но...

Първото ми возене в линейка. Направление Панагюрище-Пазарджик. Приключения в стил "Спешно отделение" и близки срещи с д-р Рос и стажантче ала Картър, учейки практична анатомия върху моя корем. Доктор Хаус пропусна този филм и затова последваха два дни във 2ра Хирургия, надупчена от игли като градинарска лейка, без лекарите да могат да решат какво ми е, да ме режат ли или не. Пълна лудница...
На мен ми се пие бира, а те ми преливат физиологичен разтвор. Голяма грешка! С правилната система можеше да се оправя и по-бързо. :)) Сега ми е ведро, всичко е слънчево и хубаво, но тогава... Просто не можех да застана права на крака без да извия от болка.
Горчивата истина е, че ако живееш в Панагюрище трябва да си малко die hard и да сте <<ей така>> с баце ти Брус Уилис. "Бърза" помощ пристигна след 30 минути след обаждане. 2 минути диагностика и още 10, докато се опитват да ме свалят по стълбите в одеало без да ми дрънкат главата ляво-дясно в стените. 5 минути до болницата... После чакане 20 минути да дойде доктора от кръчмата и да каже, че нищо не може да направи ако се влоша още. На практика статутът на линейките тук е такси и е въпрос на време да ги боядисат в жълто. Карат всички болни в ПЗ (средно 25 минути) и от там поемат вече споменатите филмови герои...

По-здрав с края на един позабравен, но любим виц:

Докторе, ще живее ли?
Да, но ще куца с левия крак...