понеделник, 28 май 2007 г.

4 и 1/2 почивни дни

Сутрешно кафе, без цигара. Трудно. От 4-5 дни водя кървава битка с цигарите и от време на време давам някоя жертва. В най-добрия случай успявам да изпуша само 2 за деня, което оценявам високо - преди бяха почти 2 кутии. Всяка цигара е последна. В последствие - предпоследна. Стискам зъби...
Почивката беше доста добра, на ниво, емоционална. Още на 23-ти следобяд запразнихме. Малко багаж, колата и към ПЗ на бал - завършването на Василена. Много хубаво. На моменти дори носталгично. Не ми се прииска да го изживея отново и пак да бъда на 18. Каквото беше, беше - чудно хубаво. Сега нещата малко са се променили - 5 дни грим, причрски, Ауди А6 и "стани ми дама на бала" (не мога да не се сетя за Боби Турбото!!!). До този миг се съмнявах силно в достоверността на изказването, че по-хуабви от ПЗ мадамите няма - и като качество и като количество. // Да отидеш на кафе в ПЗ и да отидеш да помълчиш са със знак за равенство в Нов БГ синонимен речник. Гледаш жените там и мълчиш... На "часовника" най-хубаво се мълчи.:)// Толкова мерцедеси, аудита, джипове-мипове и т.н. на едно място трудно и в централна софийска улица можеш да видиш. Лудница... Едно, две,....осем, ...ЕДИНАЙСИ, ДВАНАЙСИИ... За-вър-ших-ме!...
После се дигнахме към София на рожден ден на Ели. Много хубаво си изкарах - видях се с любимите ми анимационни герои, разтъжихме се, пихме, пяхме, танцувахме(!това е парчето! - много, много и люта чалга...), пак пихме, а после както в добрите стари времената припаднах и поспах няколко часа:). Благополучно към 6 сутринта пристигнахме у Ирина, където се насладихме на кратка, но спокойна почивка. Направихме разходка по центъра, видях се със съквартирантиЧИ на следобедно кафе. Посъбрах пак малко багаж, най-мъчно ми е за пъзелите, които трябаше да събера в кутии...
Минахме през Метро. Вече имам колело. Най-хубавото + задължителните аксесоари:
анти-вибрационни ръкавици, каска, звънец(с картинка на зайче отгоре:), ключове, туба за вода, заключващи механизми.
25-ти беше като 23-ти - отново бал, само че на Слави. Изпратихме го и него както си трябва.
В събота сутринта потеглихме за Батак. Два чудно хубави дни край язовира. Дори аз улових няколко риби(едната, която хванах беше болна - аз съм си аз - от толкова много вода и толкова много риба в нея на мен ще ми клъвне тази дето нещо е шашава). Четох книжка /от София си купих "Последен патрул" на Лукяненко/, разхождахме се много. Ще излъжа ако кажа, че съм се пекла на слъце. Болезнената истина е, че заспах "на плажа" на язовира и изгорях прилично... На такива места като Батак времето е спряло. Невероятно спокойствие. Всъщност времето не е съвсем спряло - просто по всяко време е ракиено
време.
Случи ми се нещо странно. По любовните стихотворения казват "идваш в съня ми неканен" или нещо близко до това... Събота срещу неделя, когато спах там, сънувах и сякаш аз бях в нечии друг сън.Може би трябва да оставя книгата за няколко дни. Или ракията.

петък, 18 май 2007 г.

Копривщица и още нещо...

Геновева е нинджа. Трябва да й спирам телевизията. Тази сутрин се събудих в 06:23 от странен шум. Отварям си едното око и я виждам как се разхожда по дивана в спалнята. Не го вярвам, мисля си, че още сънувам. Отварям и другото око, за да се насладя на хващането й за пердето и последващо меко приземяване на една табуретка. Изпълнението на моето вече не чак толкова малко зайче-байче е достойното за Mission Impossible. Тия дни чакам да дойдат от Animal Planet. :)Докато допивам сутрешното кафе, се опитвам да кача останалите снимки от Копривщица. Аз споменах ли, че Инетът ми е безумно бавен?Основното и накратко от тази еднодневна почивка:
*посетих всички музеи, паметници и забележителности
*ядох най-яките казанлъшки понички през живота ми
*за първи път яздих кон (кобила ако трябва да сме съвсем точни; казваше се Елизабет, на 12г., с бяла грива и спокоен характер; удари ми едно копито, т.е. настъпа ме за довиждане, докато се опитвах да се снимам с нея:))
*купих си сладко от рози, боров мед и сладко от малини от една много мила стара жена
*тъках покривка на стан точно както са го правили жените едно време
* хотела беше на центъра на 20 метра от площада, с паркинг, банкомат, механа, кабелна, уютни и чисти стаи - избрах го на напълно случаен принцип и 6-то чувство
Заслужава си да се посети, приказно място е, сякаш времето е спряло преди 100 години. Перфектен романтичен weekend за двама.:)
Снимките са тук.

петък, 11 май 2007 г.

The Matrix

След такива тежки вечери като снощи идват такива тежки сутрини като днешната. Започнахме с по една студена бира и лека закуска след работа. После решихме, че времето е много хубаво, за да останем вкъщи и една разходка в парка и на стадиона ще дойде много добре.Две бири време по-късно и два мача от "Шампионска лига - Панагюрище", се обаждат Иво и Владимир да пием по едно малко. Малкото изобщо не беше малко, а голямо и двойно.

Тук трябва да направя две много важни уточнения.
Първото - днес ми беше 2 и 1/2 работен ден на новото място. По документи се водя на длъжност "конструктор". Вчера си размазах главата с четене на документация. Днес отново се разцепих от четене, въпреки че на моменти губех връзка с реалния свят. Добре дошли в Матрицата, здравей Нео. Не помня вече дали изпих червеното или синьото хапче.:) Знам само, че миналата вечер записах 3 бири и 2 големи водки на моята сметка. Един компот от праскови и доста кафе беше ключовото преливане на животоспасяващи течности тази сутрин. Колкото до естеството на самата работа - обхваща термовизионни камери, програмиране, цифрова обработка на сигнали и т.н. Интересно ми е. Ентусиазмът прелива, прелива. Искам да науча всичко за един ден.:)

Второто - за "лигата". Някакви местни самодейци са организирали турнир по футбол. Играчите са събрани от кол и въже, често са колеги от една фирма. С две думи - пълна скръб, от кръжока "пречи ми шкембето". Повечето не могат да изкарат тичане и 10 мин и второто полуДреме го проспиват. Забавно е, от публиката можеш да чуеш "само хитове" и след мач си по един различен начин лексикално и духовно обогатен.

Днес пак поиграхме тенис на маса след работа. Няма много желаещи, но качеството е за сметка на количеството.

Сега излизам, за да подкрепя морално с присъствието "моя" отбор на лигата. Keep up for updates. Миналият път разцепихме отбора на Оборище с 3:0...

понеделник, 7 май 2007 г.

St. George

Тази сутрин ставам по първи петли. Някъде към 10, 10 и нещо. Статус - реанимация, след 3 дневен алкохолен делириум. Храна и вода за зайчето, силно кафе за мен. Започвам качвам снимките от Гергьов ден в он лайн албум+коментари. Любопитните да погледнат тук.

Кратко резюме на последните дни.

Петък, 8 без 15. Едва успявам да си отворя едното око. Удивително бързо - само за някакви си 45 мин, успяваме да се изкъпем, да съберем багажа и да сме на път за ПЗ с двете коли. Събуждащо кафе, сладки приказки и приятната компания на Вики и Рада, докато VW4 мине през сервизно обслужване. След един хубав обяд в центъра, минаваме по магазините за подаръци за имениците. По кафетата срещаме Иван (а.к.а. Пандиза), който чака Владимир от зъболекар, за да ходят да пекат агне. Срещаме се с Асен близо до Тортата и отиваме да вземем Лили и Весо от гарата + Сагата. Следва пазаруване в Била & салати от пазара. Колата ми успешно пренесе всичкия 20кг. зарзават + 18 галона бира и несметни количества ракия до Цигов Чарк. Паркираме пред вилата, но домакините са до Велинград. Докато ги чакахме около 20-тина минути, вече бяхме 3 галона бира назад. Киро, баща му и Мери дойдоха и не след дълго - "иедение и пиение" х 2. Започнахме към 6 следобед и приключихме в 6 сутринта. Такива дванадесет часови маратони, без ставане от масата, на една ръка разстояние с много ракия са уникални. Подкрепленията - Ицо, Кръстьо, Галя, Маргитин, Ачев и Илиан дойдоха малко по-късно, но бързо наваксаха. Агнето по хайдушки, печено в дупка беше номер 1.
По последни спомени от събота сутрин знам, че играхме 1 игра белот като разигравахме колите и приказките вече бяха близо до "ти мене уважаваш ли ме?", за нещата от живота и за живота от нещата. Маргитин ни хвана за слушатели и разказите му бяха по теми от казармата, усещане за жена - накратко Джони Браво може студена вода да му носи. 4-5 часа сън и пак чак до мрак. Направихме една кратка едночасова отрезвителна разходка из Батак за пазаруване. Компанията се промени леко, едни си тръгнаха други дойдоха. В 11:59 имениците се изнизаха тихо по терлици под бойните заплахи от къпане с градинския маркуч. Известно време се търсиха и криха из гората, но после както си му е реда ги понамокриха и продължихме с пиене, песни и танци на народите. Понапих се доста, въпреки че пих само до 4 сутринта. На следващия ден трябваше да съм в стояние да карам и да не се пребия някъде по пътя. Това обаче не означава, че и другите в региона са били така. На връщане, при минаване през Пещера една червена ретро лада спря на 2 см от задната ми броня при ограничение на скоростта 20 км/ч и легнали полицаи през 3 метра. Минахме през Батак, едно хубаво кафе и гости у Лили. Преди това закуската и малко чист въздух подейства добре на натежалата ми кофа. Отново хапване и пийване, но в семейна атмосфера. Минахме през една "бай муангау" автомивка и след едно кафе време потеглихме към Панагюрище. Тук се връщам към началото на настоящия пост - реанимация. Пълен релакс и пълноценна почивка. Зайо беше оцелял самичък 3 дни без мен съвсем успешно. Изглежда сякаш е станал малко по-голям и по-дебел, но е все така сладък и гушав.:)

четвъртък, 3 май 2007 г.

Зайче, зайче, зайче...

Това е най-хубавото нещо днес. Приблизително е на 30 дни и поради това още не може да се каже дали е момиченце или момченце. Като порасте, само ще си избере. :) За сега му казвам на галено Гени - от Геновева ако е (f) и от Генади ако е (m). Открих, че е удивително устойчиво на всякакъв вид тормоз - гушкане, стискане и т.н. Почти съм сигурна, че ме разбира като му говоря.:)) Холът отнесе една прахосмукачка, тъй като Гени хвърля трици в радиус 2 метра от клетката във всяка посока. Натиска здраво марули и някакви фуражни неща за декоративни зайчета. Не пие вода?!? (Може би едно малко?... Шшшуменско червено?:)) Облиза ми всички пръсти на ръката и ме издра сериозно. Заиграхме се.:) Damage-ът не е много сериозен, но видим и малко боли. Ще го преживея май. Според Гоогле.бг зайчетата живеят между 5 и 15 години, средно 10. Моето оцеля вече 10 часа...