Не можах да се уредя за премиерата в петък, но ми се отвори чудна възможност в неделя следобед. Направих си много приятна разходка до Пловдив.
Зала седем, седми ред, място номер седем... Докато си плащах билета забелязах, че има много малко продадени, въпреки че имаше още 15-тина минути преди началото. Точно толкова време ми трябваше, за да сгъна парче вкусна пица с айрян и да си взема пуканки с кола и желирани бонбони за десерт.:)
По едно време на рекламите & трейлърите попитах една мацка, която седеше сама на реда зад мен дали съм на правилана прожекция.
Тоталът в залата беше равен на 8 човека, което силно ме притесни. Някак бързо се бях вмъкнала в киносалона, беше тъмно, пък и нали съм си кьорава... Диоптърът върви стабилно нагоре всяка година.
До мен не седеше никой на целия ред, а мъжът от двойката пред мен беше с габаритни размери на четирикрилен гардероб и твърде страшена прическа.
Чудих се около 3 минути дали да не излезна да проверя на входа след като тя ми каза, че не знае дали е на Играта на Ендер. WTF!!! :)
В крайна сметка се появиха окуражителни надписи и ... се отпуснах по-спокойно на седалката. Остана само напрежението от очакването как са филмирали една толкова любима книга... Не, не книга! А история - с емоция и всичко останало, която в правилния момент от време променя хора и животи. Съдби.
Питайте ме и ще ви кажа. Не, не знам дали ми хареса филмът.
Само преди няколко месеца препрочетох книгата на английски + успоредно четене на Сянката на Бийн на български. Спомените бяха съвсем пресни и това едновременно ограби и обогати емоцията от киното.
Много ми се искаше да има повече битки при нулева гравитация, да има повече от... Всичко!... Вече втори ден си мисля дали нямаше да е по-добре да бъде в две части... Просто не знам как бих чакала още година за следващата част, но... Както и да е.
Въздържам се да препоръчам филма на фенове, както и на нефенове. Опасно е някак. Подвеждащо. Забиват ти иглата, а не ти вкарват наркотик. А ако все пак го направят, е твърде слаб, за да задоволи абстиненцията. Трейлърите и тиизърите май бяха твърде надъхващи.
Човекът като „социално животно“, като неизбежна част от цялото
-
Хората имат силна нужда да принадлежат. Приемането и отхвърлянето са сред
най-големите награди и наказания […]
Източник
Преди 3 дни
Няма коментари:
Публикуване на коментар