Предпредистория: Препоръча ми го един колега. Спомена, че и двамата с неговото момиче са си поплакали, докато са го гледали. Чудно как съм го пропуснала по кината/торентите.
Предистория: Беше 1 часа, а алармата на телефона за събуждане щеше да звънне след 6 часа. Крайно недостатъчни за сънчо като мен. 15 минути от някое филмче за заспиване ми се стори добра идея... Да, ама не. Към три бях също толкова по-будна, отколкото в един.
История:
Филмът в проекция на настоящите ми битовизми и проблеми някак приповдигна бойния ми дух. Станно, че понякога имам нужда от такива холивудски шамари от екрана на лаптопа, за да си повярвам, че от време на време наистина се притеснявам за глупости. :]
Уил Смит продължава все така да ме радва. Много, много добър. Като уиски.
Тук има няколко доста силни разказа. Вкусът им се усеща дълго. Обаче не бързайте да се радвате, защото има и 2-3 истории за пълнеж.
Още една книга с разкази, която купих с доста очаквания. Не се оправдаха. Някои от разказите са толкова незапомнящи се, че ги започвах 2-ри път и някъде около средата се усещах, че вече съм ги чела. Така и не си взех "отбелязка" под формата на календарче, за да отчитам прогреса и сигурно заради това толкова време книгата се заседя на нощното ми шкафче. А може и да съм станала доста по-критична напоследък. Не знам.
Не мога да разбера защо толкова го хвалят. Честно. Приятелите за това са приятели. Да ти кажат, когато ти е разкопчан ципа или имаш залепена обелка от фъстъци на зъбите... Като се излагаш, да те дръпнат за ръкава и със сериозна усмивка да ти съобщат, че се излагаш, а не да те аплодират и подвикват "Браво"! Възмущавам се така, защото Карбовски, Парушев и Терзийски са изписали толкова суперлативи на задната корица, че просто... 
