понеделник, 31 март 2008 г.

Нещо като рожден ден

На 27-ми март отпразнувах първата си година в Панагюрище. Да, знам. Много бързо минава времето. Неусетно... Равносметки? А трябва ли?... Сещам се само за хубави неща. :)
Не, че е нямало кофти моменти или крокодилски сълзи, но са по-скоро за сол и цвят. Тия неща се преживяват, да? Няма само лоши или само добри хора, нито пък места.
На моменти ми беше трудно да свикна с някои неща, да ги разбера или приема. Представям си, че и на тях (панагюрците) не им е било особено лесно с мен. :Р
Обадих се на хората, които са били по-различни и по-специални за мен през годината, а надявам се и през следващите. Всички дойдоха. :) Веселих се много, добро парти стана. Афтър партито също разцепи мрака...
Усмихвам се.
Когато преди една година набутах последните кашони с дрехи и книги в реното и тръгнах насам, просто си нямах и идея какво ме очаква. Предполагам Панагюрище също не е било наясно какво бедствие идва... И все пак...
Хубаво е.
Щастлива съм.

понеделник, 17 март 2008 г.

0:4 -> МЕИ : Ваня

Четри на нула за гостите с добра голова разлика - средно аритметично много добър пет. Така приключи първата ми магистърска сесия. Светва надпис "Аплодисменти". Не, повод за гордост и радост няма. Радва се само майка ми, която има някаква идеалистична соц представа за висшето образование. Как да й обясня, че преподавателите се чудят как да ни претупат и че съвсем не им се занимава. Освен това, за да вземат повече пари са разпределили програмата в четири семестъра, а не в три. Мизерия...
Миналия петък поседях половин кръстословица време под мартенското слънце на пейките пред ректората - първи блок, докато чаках транспорта към Панагюрище. До мен имаше групичка студенти. На око 2-3 курс. Признавам си, (не)волно подслушвах какво си говорят.
Щрак. И ей така се върнах в уникалната 625-та стая, където не просто живеех, а порастнах...
Малко снимки и много спомени. Рисунките на двете вещици са на Windmaker, а котката е на FireFox. Слънчогледите си бяха там. Влюбих се в тях от пръв поглед. Допълнително - плакат на "Боен Клуб", звездна карта, стихотворение на Диана, текстове на Хиподил, песничката на Билбо "Започва път от моя праг", карта на Средната земя, рисунки, светещи в тъмното планети и звезди и още... много... много... МНОГО...





Домакинката инж. Любка ме обяви за екстравагантна и под ултиматум лепих цяла седмица тапети. Тежко беше много в буквалния и преносния смисъл.
Сега са само легенди.
Който е бил трезвен и си спомня - да разказва...

вторник, 11 март 2008 г.

Тунинг & Имидж

"Аре поздрав за тебе, Мише, мама ти дееба проста"

Криво ми е много, но 4 часа и 3 чаши червено вино по-късно нещата не изглеждат ЧАК толкова идеално зле. Просто утре по някое време трябва да отида до застрахователите, за да видя какво може да се направи за колата.
Спокойно. Жертви няма. Наранена е само смолянската ми нежна душа.
Накратко... Изцяло нов тунинг-имидж на Машината на времето!...
Една красива и дълбока черта от ключ с идеална траектория
"преден калник-врата-заден калник" на ниво небрежно пусната до тяло ръка. Някак си и от самолет си личи, че не е било случайно. Сега е момента, в който прочитате ЪпсурТ по-здрава в курсив под заглавието на поста.
Преди доста време в София имах подобен проблем. Така наречените неизвестни извършители събираха нападалите есенни листа от цялата улица и ги струпваха върху колата ми. Това не беше достатъчно, за да ми е гадно и в бонус получих отлепено уплътнение на предното стъкло, преебани чистачки, издран до ламарина преден капак и покрив, откъртен и смачкан преден номер, който намерих по-късно захвърлен на паркинга пред блока... Гадна работа при положение, че не познавам никой и всеки ден паркирам на различни места. Не знам какво толкова им пречех на другите хора или не им харесвах. Изглежда трябваше да се чувствам зле, че им дишах въздуха. Едно такова гадно е да измият със същата грижовност и за същите пари Машината на времето в кварталната снобска автомивка. Колата ми струва средно колкото 1 джанта от черния им лъскав джип, а на всичкото отгоре съм седнала на масата до тях и пия кафе, докато чакам за измиването. Отвън и отвътре. А? Какво викаш, бабиното?
Да, така е. Прав си. Селянията е състояние на духа. Не e местожителство... Мащабите нямат значение.
Селяните са си сеуани. С коуеуо... Където и да се намират географски.

Meet the Spartans (2008)

Ако искате да запазите добри чувства към "300", забравете за този филм. Подобен е на кретении като Scary movie & Epic movie като е някъде по средата в класацията като олигофренско изпълнение. Предварително си бях създала нагласа какво ми предстои и въпреки това... Много, много тъп!

Run Fatboy Run (2007)

I can lose weight... but you'll always be an a***hole!

Харесах филма, въпреки сладникавия вкус. Някак си ми подейства надъхващо. :)
Почти си вярвам, че утре сутрин мога да отида да тичам преди работа. :Р

Оставяме историята/сюжета настрана и поглеждаме към героите.
Либи не е нищо особено, както и Уит - обикновени и съвсем стандартни за такъв тип филми.
Денис и Джейк обаче обират останалите (т.е. всички) точки. Хлапето е голям хит. Напомня ми на едно друго от "Наистина любов", което се учеше да свири на барабани заради някаква кака. Държи се естествено и се усмихва с 10 зъба по-малко.
Баща му е рижав, тотално негоден не само за военна служба, но по принцип. Смотан.
Обаче и това да си смотан е въпрос на мотивация.

Michael Clayton (2007)

Do I look like I'm negotiating?

Още бисери от неделната киновечер.
В началото на филма си казваш, че е от тези, които се гледат по няколко пъти. Уви, не! Не е чак толкова добър. Държи вниманието, не те оставя да се обърнеш дори за миг настрани, за да пиеш сок примерно, защото просто ще изпуснеш нещо "важно".
Мадамата си заслужава, а Джордж Клуни за мен ще си остане доктор Рос и това е. Само с един такъв небрежно-елегантен поглед и нищо повече.

Hoodwinked! (2005)

What the Schnitzel?

Общо взето така реагирах, когато Ицо за първи път ми каза за филма. Анимация някаква за Червената шапчица. Скептично сбърчен нос и смръщени вежди. Гледаме го на криво, но нали ни е приятел... Пускаме DVD-то, а и все пак той се изказва антинегативно за филми веднъж на 16 високосни години.
Сигурно си спомняте това. Преди доста време се въртеше из мейлите. Та филмчето е нещо подобно. Приятно е, не пеят много, ведри лафове, но има още какво да се желае...
БаБаБаТа!

сряда, 5 март 2008 г.

До там и обратно...

Петък вечер ме завари в Пазарджик - Амарето, водки на промоция и голяма компания. На долния етаж имаше хаус парти и вече мога да различавам успешно прогресив от агресив. Първото е когато музиката ти цикли в мозъка, а второто когато започне да ти бърка и в червата.
Около 1 след полунощ не можахме да съберем много симпатизанти за Face-а и в скромен състав се зиг-занесахме натам. Шест лева за Тони Стораро. Повтарям. ШЕСТ. Още ме боли...
Кофтито на Ларго е, че няма значение дали ще си на 1-вия етаж при каубойците или на 2-рия, където е денс-менс. Напукахме плочките на дискотеката с Limp Bizkit само на едно стълбище разстояние от бесни те плей-бек-ове...
Събота вечер пих чуден осмарски пелин на Батак, а в неделя следобед за първи път стъпих върху замръзнал язовир. После потънах. Събитието беше отпразнувано с бира и постни сърми от Билла.
В неделя един ускорен-бърз влак ме остави на гара Искър, а червената лястовица 88 ме закара право у Ирина. Гости ме с вкусно гювече и без бой се навих да ходя на Витоша на другия ден.
На тази снимка само обувките и гащите под панталоните са мои. Фешън ансамбълът е изцяло от модна къща Николова, а тая крива тояга я мъкнах около 6 часа. В началото объркахме пътя, после загубихме 2-ма баир-будали от групата... Следват 4 часа сняг, студ и мизерия. Вълшебната сила на боб-чорбата... Подробности насам.
Все пак учих. На изпита ударих греда - от 2 научени теста ми се падна 3-ти. Ако съдя по резултатността ми в ЕвроФутбол, оценката ми ще бъде 100% адреналин... За първи път пускам фиш и залагам. Вътре съм 20 стотинки. Играх за супер джакпот с идеята, че късмета на начинаещия е на моя страна... :) Познати 3 от 14 срещи и 4 от 13. Много ги усещам тия прогнози и мачове - като Алена хороскопи. :Р