петък, 26 декември 2014 г.

Малка, мръсна и тъжна - Бистра Величкова

Доста време четох книгата, а някои разкази не успяхава да задържат вниманието. Чета, погледът прескача по редовете и изведнъж се усещам по средата на страницата, а мислите ми хвърчат на някъде другаде - излезнали от времето и пространството. Връщам се пак отначалото и... Така няколко пъти.
Иначе става, не е идеално зле. Има и доста попадения. Но ще мине май известно време преди да прочета Книгата или Книгите с голямо главно К на тази авторка.
Гледах клипче в ютюб - чете свой разказ на Панаира на книгата тази година. Добре, че го направих при прочитането на книгата й. Не ми хареса. Има нещо в нея, което... Не е моят човек. Дразни.

Хлапета - Александър Чобанов

Четох я месеци. Толкова бавно ми вървеше, че още малко назад щеше да тръгне. Междувременно прочетох доста други книги. Като да пиеш айрян - да не ти е сухо и да притикваш...
Купих я, защото беше от "смолянски" автор, а в последствие заради това я прочетох до край. Скучна ми беше... Човекът се е опитал да опише онова вълшебно и специално детство, което сме имали в Смолян и въобще не му се е получило. Останал си е с желанието и до там.
Мда, лагер в Бяла, Толкин, Властелинът на пръстените, звездите, луната, мистиката, Орфей, Евридика, цигарите и алкохолът, училището, любовни трепети... Каквото си е писал и преживял този човек, било е по-добре да си остане в някоя тетрадка там. Нямаше нужда да се издава. Някой, който не е от тук и прочете книгата, ще остане с впечатления, толкова далеч от истината, че просто няма накъде. Но както и да е.
Това ми е третата книга за доста кратко време, в която се споменава По и Гарванът. Другите са Книжарничката и Надзорът на Лукяненко.
Ще взема да се поразровя малко из творчеството на Едгар. Спомените са ми доста бледи.

сряда, 24 декември 2014 г.

Дигитална Бъдни Вечер

Направих си подарък от мен за мен. Моето минало Аз към моето настояще Аз за моето бъдеще Аз.
Намерих дискове със снимки и музика, които смятах, че съм загубила... Хубаво ми е, докато слушам бръмченето на dvd-то... Как се прехвърлят файловете в чисто новия ми външен хард диск.
Ето така се раждат новите клишета - щастието не се измерва в пари, а в байтове. ЕлатЕ повече! ;););)

неделя, 21 декември 2014 г.

Сънувани - Владимир Левчев

Книгата е почти идеално зле. Заради две, три хубави изречения и попадения, нямаше нужда да се издава цял сборник. Съмнявам се, че ще намери много почитатели. Най-близките роднини на автора и някоя друга братовчедка - това ще са продадените/подарените бройки от тиража според мен.
Сигурно ще има и излъгани - аз се подведох се по заглавието и корицата. Нали си имам специално отношение към сънищата... Влияе ми много тази друга реалност...
По-добре ще си похарчите парите, ако купите тетрадка, за да записвате собствените си сънища, отколкото тази книга.

събота, 20 декември 2014 г.

The Hobbit: The Battle of the Five Armies (2014)

Ходенето на кино се превърна в луксозно събитие. За тази календарна година - точно два пъти. Веднъж за Интерстелар и веднъж за Хобит. Положителната страна - когато е толкова рядко, го ценя повече. А и насладата е по-голяма.
Дори някакви руси кифли, домъкнати от гаджетата си в салона, не могат да ми развалят настроението. Мацката обяви, че й е паднала батерията на телефона около 30 минути преди края на филма и съответно с голямо отегчение изкара до края му. Още не бяха светнали лампите, а вече беше хукнала да си ходи... Виж, от другата ми страна бяха седнали баща и дъщеря. Момичето беше на видима възраст 12-13 години. Много ми стана приятно. Както и от факта, че билетите за вечерната прожекция бяха продадени в 12 часа на обяд. Купих си един от последните три... И само млади хора. Едни такива... Напомнящи ми за мен, за нас, за всички... Преди 15 години... Когато четях книгите и... Да...
Резюме на филма не ми се прави. Каквото и да ви кажат, ако сте фен, така или иначе ще го гледате. Има си своите WTF моменти, но само заради "орлите" на Билбо мога да ги преглътна всичките.
П.П. Снощи като се прибрах вкъщи, моят малък хобит Ева беше дигнал левъл. Научила се да отваря шкафовете. Днес всички са вързани и обезопасени... Трите армии - баба, дядо и прабаба изглеждаха крайно изтощени.:)

Патрули: Училищен надзор Кн.1 - Сергей Лукяненко & Аркадий Шушпанов

Направо си е традиция да се чете Лукяненко през декември и то в Смолян. Грабнах книгата още топла от книжарницата и за няколко дни я ометох. Сега се разхождам из улиците и си мисля с кого се разминавам - с Хора или с Различни? А аз каква съм?:) Междувременно си правя филми в моя собствен Сумрак. Не е много трудно да произвеждам мащабни кинопродукции на фона на невероятните ми сънища напоследък. Силата е с мен.:)
Преди да завърша книгата се подлъгах да прочета ревюто на Копо, в което имаше малко спойлери, ама... сама съм си виновна!
Колкото до менторите по литература - поне в моя живот, никога не са били само това. Специално използвам тази дума, защото от даскалите в училище нямам особено добър спомен.
Не бих казала, че чакам с нетърпение продължението. А ако ме удари силно абстиненцията, ще посегна към "Беловата", за която всички споделят, че е доста разочароваща.
П.П. Да се чете и слуша с DDT... Има нещо типично руско, тъжно... Което всеки път излиза от тия книги, макар и в различна степен...

сряда, 10 декември 2014 г.

Аз преди теб - Джоджо Мойс

Изобщо не беше книгата, която очаквах. Такива романи съм чела в седми клас. Или по-рано. Може би с по-добър превод. Много се дразня и ми бъркат не знам къде, когато прочета "патетичен", когато очевидният смисъл е "жалък". Умирам си.
Реклами от рода на "задържа в британските класации за бестселъри в продължение на 350 дни" вече са с още по-малка тежест при формирането на решение за покупка на книга.
Положителното в цялата работа е, че се насочих към четене на чужди автори само на английски език. Поне в амазон може да прелистиш книгата, за да решиш ще купиш или не. Обикновено предлагат 30 и повече страници, които са ми напълно достатъчни...
Та... Прочетох я тия дни, не е кой знае какво. Като сълзливо, романтично филмче, което обикновено жените гледаме, когато мъжете ни не са наоколо. Завити под дебело одеало, навлекли грозноват, стар анцуг и шошони, защото е зима - навън трупа снежец, студ на кутийки, а пък вкъщи - топло и уютно.
Клише до клише, както и драма до драма... Направо ми е мъчно за тия британки на острова. Момичета, елате за малко на ПОЛУострова. Може и да влезнете в крак и да заживеете живота си. За разнообразие.

Отклонение - Блага Димитрова

Бяха тръгнали из фейсбук списъци на книги. Десетте, който еди-какво-си. Чудна инициатива, намерих си доста четива. Сега само свободно време ми трябва.:)
Доста хора споменаваха Блага Димитрова, най-често с една друга нейна книга, която успях да сваля от читанка.инфо и съм докарала до средата.
Тази я намерих случайно, докато поръчвах друго от Хеликон. Изненадах се и я добавих към доставката. Незнайно, решили са да преиздават. Останалите нейни творби бяха в сборници с доста грозни корици и не много определено съдържание. Хвърлих се на тази, без много да го мисля. А май трябваше, защото ме разтърси из основи. Поплаках си.
Тъжно, тегаво... За една любов, все разминаваща се във времето и пространството...
Мога да изпляскам тук хиляди цитати от книгата - всичките сякаш за мен са писани. Ама какво от това? Минало и бъдеще, което не мога да променя. И едно настояще, в което да живея. :)
Много интересен за мен изказ, харесва ми Блага Димитрова. Защо я няма в програмата по литература в гимназията, за мен е загадка. Не ме убивайте с камъни, но смятам, че доста от "патриотичните" автори могат да бъдат съкратени за сметка на други като нея. Мисля си, граждани сме на света и собствената си емоционална вселена. Стига с това робство, хайдути, чети... Защото мила ми Венето, знай, че после Отечеството си, съм обичал най-много тебе...

"Мъж и жена се срещат не само за да си родят деца. Но и светът да се роди нов в тях. И те самите да се родят нови в света."

Само ти сърце си ми приятел...

Говорим си, смеем се... Пием уиски и топим солените ядки в сладкото. Неочаквано добра комбинация, както и среща. Констатираш, че повечето жени, с много малки изключения, първо си намират ново гадже и чак тогава зарязват настоящия приятел. Смяташ го за некоректно, чудиш се защо е така. Струва ми се, че преди години един наш общ приятел го беше кръстил "маймунски принцип" - не се пуска клонът, преди да си се хванал за следващия. Звучи грубо и в очите на мъжете съвсем вярно, но решавам да не ти го споделя точно това определение.
А преди да се разделим "официално" с партньора си, ние (жените) сме провели около милион разговора с него, повечето на ум, за съжаление. Представяли сме си раздялата ни хиляди пъти и мислено сме я преживявали още толкова... Поплакали сме си, докато сме осъзнавали, че хората не се променят просто ей така, а само желанието ни да търпим има различен праг с течение на времето...
Причините са винаги и у двамата. Трупат се и чакат своя Повод. Никога не е само тя или само той. Но обикновено е така - мъжете са в шок, а за жените е очевидна раздялата...
Смущава те, че връзката ви не е ексклузивна. В смисъл, тя да е само с теб. А всъщност не сте се разбирали гласно за такова нещо. Ти смяташ, че се подразбира. Ами ако тя не смята така? И може би очаква, че не е единствена в твоя живот на тоя етап? Че търсиш, експериментираш, доказваш нещо или просто лекуваш комплекси и/или самочувствие? Или пък откликваш на желанията на тялото си - чисто сексуални и без някакви обвързващи, дълбоки емоции или разговори.
Отдаваш много на нейната неопитност, а дали неопитният си ти? Откога годините са критерий и фактор, за да се определи еднозначно? Не, че и аз не правя същите заключения, подчинени на стереотипи, ама... Нали... Хубаво е да се съмняваме от време на време в собствената си божественост и правота. :)
Дали са 2 или 10 години разлика, да ти кажа, май няма значение. Пак може да е цяла вечност. Достатъчно, за да сте заедно или за да ви раздели.

неделя, 7 декември 2014 г.

Книжарничката на острова - Габриел Зевин

Трябва да свикна да пиша постове от таблета, иначе ще е по-добре да изтрия блога. Не мога да се добера до лаптопа с месеци... Та така... Да направя опит, пък да видим. Приложението на blogger е просто ужасно за използване - поне това са ми впечатленията до момента. Всеки път като се пробвам се чувствам в тежка борба с научно-техническия прогрес. Както и да е. Затварям скобата, която не съм отворила и си казвам за книгата...
Не съм особено очарована. Май имах твърде високи очаквания към нея. Беше силно прехвалена из интернет, та реших да пробвам.
Чете се бързо и леко, но какво от това? Нещо не те кефи, липсва, но прелистваш нататък заради синдрома на автобуса. Така асоциирам онези състояния, в които осъзнато продължаваш да чакаш на спирката, защото вече си се прецакал да висиш 20 минути и си мислиш, че ей сега ще дойде, нали... Ама минават още двадесет (или двайси, ако си в Смолян;) и никой от никъде... Дали не беше по-добре са съм взел такси или да тръгна пеша?
Все пак добутах до края, където намерих две интересни неща, но леко извън темата. Набелязах си филм за гледане с любимата ми Хелена Бонъм Картър, както и реших да гласувам за любима книжарница.
Мислих много коя е моята и че всъщност отдавна купувам всичките си книги чрез интернет. Все пак, през последните години най-шантаво усещане съм имала в една малка книжарничка, кято се намира срещу болница Хигия в Пазарджик. Продавачът, който предполагам, че е собственик, защото няма друго логично обяснение да виси до 20-21 часа там, а дори и по-късно, ми е много странна птица. Сякаш си има история, съвсем необикновена... Бих искала да гласувам за нея/него. Там съм намирала интересни неща и ми е било приятно да купувам. Има нещо специално, когато зад щанда има четящ човек, а не такъв с работно време и отношение все едно продава хранителни стоки - маслини, сирене, кашкавал... Дори и когато си разменяте просто пари и касови бележки. Усещането е друго.
Не можах да се справя с адресите и да локализирам книжарницата в сайта, за да гласувам за нея. Но все пак... Интересна инициатива. Дано да сложат снимки тук и там от хубавите места.
Един от мечтаните варианти за моята старост е точно такъв - да имам малко кафене с книжарница на етаж номер едно, а на втория - жилище, в което да си пиша мемоарите.;)
Едно от нещата, които ме подразниха в книгата, бяха твърде многото бележки под линия. Не обичам. Разсейват ме, а и кому е нужно това?... Ако толкова искам да знам, ще го видя в гугъл, ок?
Другото е по превода. Янг адалт? Да, бе!... Риъли! ;);) 
Е, има и доста положителни ревюта тук и тук, които обясняват повече за сюжета и разните достойнства на книгата, които може би евентуално и други ще намерят. А може би не.

петък, 5 декември 2014 г.

32#42

Only time.