Това е второ издание на книгата. Първото е изчерпано много отдавна.
Беше ми изключително приятно да прочета поради няколко причини - стилът на писане, разнообразието на темите и не на последно място - върна ме в онези младежки години, когато списание egoist беше нещо специално. Важно. Съществена част от ограмотяването, което получихме в добавка към завършването на провинциална езикова гимназия. Някак идеално се вместваше в голямото междучасие и след часовете по ЗИП-Математика. Нашият малък прозорец към света. Вратата беше dial-up интернета и крадените пароли на юзери, които можеха да си позволят лукса на повече от 30 часа месечно.
Тогава всичко от списанието беше ново. Беше cool. Толкова ново и толкова cool, че за някои неща за първи път разбирахме, че съществуват, а за други изобщо не можехме да осъзнаем какво означават. Порастнахме с Ина Григорова, Карбовски, Богдан Русев, Еленко... Каквото и да си говорим, това беше една ера... Епоха! Една малка вътрешна и лична революция... Списанието просто премина през нас в точния момент - когато мечтите и хормоните ни се блъскаха на max с бесни амплитуди.
Второто издание на книгата Обществен experiment има един съществен недостатък. Пълно е с печатни грешки. Почти на всяка страница са. Просто ужасно и доста дразнещо! Както съм се залисала, чета и се наслаждавам и... непрекъснато се препъвам в някакви букви! Все едно са пускали тиража в петък или са го дали на някой да се учи на него, за да излезне по-нискобюджетна продукцията и съответно - по-висока печалбата. Е, не се прави така. Сиела, вземете си бележка! Не, че очаквам да получа писмо със събджект "извинявай, мило другарче! повече няма да правя така!", но просто се чувствам излъгана. Подло е някак си. Особено, когато поръчваш от интернет като мен. Нямаш възможност да разлистиш книгата и да попорегледаш диагонално съдържанието, да видиш как е шрифтът и други такива благинки, които са важни за читатели-манджии.
Ако и ви е застигнала носталгията, искате да се посмеете или да се натъжите малко, или просто да изкарате 1-2 приятни часа в четене без да се вкарвате в разход за книги, пробвайте тук.
Човекът като „социално животно“, като неизбежна част от цялото
-
Хората имат силна нужда да принадлежат. Приемането и отхвърлянето са сред
най-големите награди и наказания […]
Източник
Преди 3 дни
Няма коментари:
Публикуване на коментар