reading challenge 2016

"You have read 43 of 70 books in 2016." - така ме посреща профилът ми в Goodreads. Не съм спряла да чета, но някак спрях да пиша за книгите, които (не) са ме развълнували.

Покрай минималистичните ми увлечения напоследък започнах да се разделям с книги от личната ми библиотека и да ги нося в Градската. За момента разкарвам книги, които не са ми допаднали особено и не смятам да чета повторно... Определено е по-добре да намерят нови читатели, които евентуално ще им се зарадват, отколкото да прашасват у дома и да пълнят рафтовете, вместо там да има неща, които наистина ме радват. Или пък нищо. Нищото също е хубаво. И има способността да ме успокоява също както и нещото. :)

Също така, изпратих 10 детски книги на Туве Янсон за възстановяване на изгорялата библиотека в село Мененкьово.

Като последващ етап до края на годината си представям как се разделям с 50% от хартиените си книги. Почти нямам място къде да ги съхранявам. Започнах да се занимавам със сложни логистики по опаковане, пренасяне, разнасяне, подреждане тук и в Смолян. Дадох си сметка за това и намирам за по-добро решение даряването им. Един вид принос към местното четящо общество или по-скоро неговата липса. На кое да е литературно събитие в града, на което съм присъствала, средната възраст е около 55 години... А човек, четящ книга в парка, а не статуси във фейсбук на телефона, е нещо като модерен вариант на бялата лястовица... Много мъка по тоя свят!

Ситуация след ситуация - Тео Чепилов

Купих и реших да прочета заради онази носталгия от 90-те, по списание Егоист... И някъде след 2-рия разказ чувството премина. Следва потапяне в стил Буковски. Поредният... И трябваше да превъзмогна себе си, за да довърша книгата.

Успях да се разсмея на няколко места и затова цъкнах втората звезда в гудриидс, но иначе като цяло е идеално зле.

Книгата заминава като дарение към Градската библиотека.

в търсене...

В търсене съм на нова професия... Може би няма да изненадам никого, ако кажа, че заглеждам педагогически специалности в Пловдивския университет... Имам още година и половина майчинство, след което трябва да се върна на работа. В най-добрия случай ще мога да ползвам 6 месеца неплатен отпуск и каквото там се е събрало като платен.
Мисля си за нова работа, защото искам да увелича времето, което прекарвам със семейството си или пък е от-мен-за-мен.
Не съм спряла да търся варианти и за собствен бизнес, но това пък би ме ангажирало много повече, отколкото работа с работно време от 8 до 16...
Все още не е съвсем бистра концепцията, но усещането, че пропускам момента става все по-силно.