четвъртък, 18 април 2013 г.

Възгледите на един учител за всеобщата просвета - Драматичен театър Пловдив и Камен Донев

Моето на нищо не прилича. Фън шуй депресия. Малко подреждане, малко почистване, малко готвене. Много пушене, много пиене, много мъка. Всичко е в съответния порядък и умножено по съответните коефициенти в зависимост от фазата на луната и деня от седмицата.
На работа съм винаги кисела и в зъл ПМС. П-то е за постоянен, а не за предменструален. Ама пичовете са ми свикнали... А и на тях май им идва по-често, отколкото на мен. :)
Новият уикенд вече тропа на вратата, без дори да усетя кога мина и тази седмица. Виж, предишният ми е още като вчера. Панагюрско ония ден.
В събота бяхме на гости на Пепи и Васко. Събраха една дузина приятели, за да отпразнуват официално годежа им. Яката работа. Като се обичат младите, да се вземат, нали... Безсмъртието ми се превърна в тиква някъде околко 3 сутринта, а не в 12, както е по default. Полегнах на мекото диванче, след като си бяха тръгнали половината гости и само най-коравите пияници бяха изостанали. Поспах добре, а от време на време се събуждах от музиката и споровете на висок глас. Виж, тогава ми беше удобно да се правя на заспала, защото темите бяха едни такива тежки, тегави и мъжки... Младата булка отдавна беше при Алиса в Страната на чудесата & сънищата, а младоженецът почти под масата, потънал в размисли и страсти, облъчен със съвети от най-добрите му приятели.
На сутринта закусвах с Пепи пържени филийки със сирене и мед. За пиене - айрян. Първа и втора точка от процедурата за възкресяване и разкрасяване. Check. После още малко сън и газ към София.
Билетите купихме още миналата година. Разходих Лили до Билетния център на НДК, защото online системата за пазаруване не е особено читава и вероятността да бъдеш на супер зачукани места и да изтеглиш от трите най-дългото е почти едно към три.
Камен Донев е. Точка. Няма друг такъв артист. И това е думата. Артист.
Сигурно това се очаква от един добър театър. Да се усмихнеш малко, малко да се натъжиш, да се вкараш в размисли, а и да си излезнеш един такъв - променен... Вдишваш онзи пролетен, хладен софийски въздух... Дърпаш от цигарата и се озърташ, за да огледаш лицата на хората, с които до преди малко си споделял емоцията и се изливат като вълна през вратите след представлението. И от време на време срещаш очите им... Заключвате погледи за секунди, усещаш рабиране, доволство, щастие и после всеки продължава кой от където е...
Предишната постановка ми хареса много повече. Тази също беше добра, но още неполирана, неизшайфана. Бонусите на премиерата. :) Все пак, препоръчвам. Не е възможно да се опише или преразкаже, за това пускам линкове към култувата игра Момиче с балон, момче с кофа и разбира се - Учителят.

2 коментара:

Анонимен каза...

Ylith,
Камен Донев е уникален :)
Но явно и теб си те бива, напук на самокритиката ти!

Критиката рядко помага, поощрението работи повече :)

Пролет е, най-после! Oт ден на ден става все по-топло, живо и диво :)

Ведра, спорна и плодотворна седмица

Анонимен каза...

Goran.blog.bg
Горан