понеделник, 13 април 2015 г.

Поредица "Дивергенти" - Вероника Рот

Гледах филма по телевизията миналата седмица и се зарибих. Много. Хареса ми, а ако бяха наблегнали повече на фантастиката, отколкото на любовта, щеше да ми хареса още повече.
Изтеглих книгите от интернет и през последните 4 дни не правих нищо друго освен да редувам спане с четене. От време на време по малко храна.:) Почти идеална смолянска великденска ваканция.
Бих ги купила на хартия не само за украса на библиотеката ми...
[трябва да тръгвам, едит на поста - по-късно]

петък, 10 април 2015 г.

Лавина - Блага Димитрова

Може би направих грешка, че гледах филма преди да завърша книгата. Имах доста бледи спомени за него, а една безсънна нощ просто го пуснах на таблета и... Някои от образите добиха очертания. Уникално добър подбор на актьорите!...
И все пак - книгата преди филма! Няма как да не те помете като лавина. Много е добра Блага и съжалявам ужасно, че не съм я открила по-рано. Възхищавам се на речника й (кой, по дяволите, използва в днешно време думи като сиротно?!), дълбочината на образите и навлизането в човешките мисли и чувства - дори онези кътчета, които могат да бъдат най-тъжни и мрачни и пазим само за себе си и никой друг... И няма скрито-покрито, позорно и страшно - просто човешко.
Няма нужда да си алпинист, за да се бориш със страховете си. Да се мъчиш да ги преодоляваш въпреки болката във всичките й видове. Да искаш да покориш връх и стъпвайки отгоре му да се почувстваш в мир със себе си и част от едно цяло.
Не, няма нужда. Нашите планини и лавини намираме в напълно градски условия. Едновременно част от Групата и сами със себе си.

Калуня-каля - Георги Божинов

Една от причините да избягвам дълго време книгата, въпреки възторжените отзиви е, че се рекламира като "шедьовър за Априлското въстание". Да, шедьовър е. Ама няма нищо общо и подобно с въстанието.
Не си падам по историята, исторически книги... Сигурно, защото обичам да правя своите собствени грешки, а не да чета за чуждите, които да ми служат за пример. Така живеят щастливо глупаците. Нали?:)
Не помня дати, ханове, царства... Знакови неща от българската история. От някоя патриотична партия направо биха ми опаковали багажа и към Терминал 1 или 2... Но зазубрянето на факти не е признак или мярка за родолюбие, поне според мен.
Книгата ми донесе Цецо преди няколко месеца, а аз пък му върнах жеста с бутилка 15 годишно уиски, което не беше опитвал. Всекиму според нуждите и желанията... :)
Та така. Прочетох отдавна, но сега има време и възможност да пиша за нея.
Хареса ми много, езикът на автора е невероятен! Освен всичко друго, върна ме и в детството - на село, при дядо и баба...
А героите са толкова истински и живи. Нито добри, нито лоши. Просто човеци - със слабости и страсти.
Рядко му се получава на някой да рисува картини с думи, които миришат на мащерка, кантарион, гора, прясно окосена трева... И ако се заслушаш, чуваш звънците на стадата...
Любовта, страстта, копнежът и всички онези тръпки, които замайват главата и подкосяват краката ни, не са само запазена марка на младостта. Могат да ни навестят във всяка една възраст. И могат да са толкова истински и бурни, че да стигат за два живота, не за един. А когато някой успее и да го опише толкова красиво и вярно като Божинов, направо ги обрича на безсмъртие.
Върнах на Цецо книгата, за да може да я прочете и той. Купих за личната си хартиена библиотека 5-тото издание, което с радост бих заела на приятел или подарила. Истинско бижу!

Боже, трябва да спра да пуша!

Дръпвам си от цигарата, задържам дима в дробовете си и после бавно го издишам. Хубаво ми е. После се събуждам и чак съм потресена колко реалистично може да бъде за сетивата и емоциите ми!...
Сънувам, че пуша, а последната ми цигара е загасена преди около две години. Хайде, нека да е предпоследна. Няма бивши пушачи, бивши любовници... Просто не се забравя.
Искам да вярвам, че съм приключила с цигарите. Обаче не е така. Битката е всекидневна - със себе си и с другите. Озлобявам се още повече към всички, обвързани в навика, защото ги усещам като заплаха - съвсем не е трудно да се отдам на тази ми слабост, ако около мен се подмятат кутии, пепелници и запалки. Последните две дори не са задължителни. Палила съм си доста пъти и от котлона, а угарките са се приютявали в кофичка от кисело мляко. Станиолът на капака е перфектен за търскане и въртене на цигарата... А кутията съм изровила от дълбок резерв, пазен за извънредни ситуации и "всеки случай".
Искам да вярвам, че последната ми цигара е била на 17-ти май 2013 година. Изпушена с наслада и хубаво уиски. Да, пуших и няколко месеца тази дата, но тази конкретна цигара си я спомням. Пуших дори и когато разбрах, че съм бременна - не прекратих от веднъж.
После нещо (ми) стана. Изхвърлих всичко. Няма скрити запаси, които да ме изкушат в моменти на силна тъга или удоволствие. Спрях.
Ще бъде истинско безумие да се върна към никотина след двегодишна пауза. Това е най-дългият период, който съм изкарвала БЕЗ НИТО ЕДНА цигара, без да си дръпна НИТО ВЕДНЪЖ дори от чужда. Изкуша ли се дори за миг, няма да има връщане назад. Изходна позиция.
Доводите да пуша или да не пуша виждам като чисто егоистични и в двата варианта. Просто щетите са различни. Спорен въпрос върху тялото или психиката ми ще са по-големите...
Не знам какво си казват повечето жени, когато видят двете черти на резултата от теста за бременност. Предполагам, че стандартните от рода на "Дано да е момче/момиче?", "Кой е бащата?!" и други такива. При мен беше просто шок, от който изкристализира единствено и само мисълта "Боже, трябва да спра да пуша!"...
Не ми е ясно как ще продължа напред с този мой враг пред и зад портите. Стискам си палци.
Свирен ли е мачът или мога да излезна на ринга с идеята, че не всичко е загубено? :)