вторник, 26 март 2013 г.

Добринище

Цяла катедра на Техническия университет може да бъде ангажирана поне три семестъра в изследвания от какъв материал е направен задникът ми. Честно. Няма начин да преживее толкова падания и да е още здрав. Чудо! На науката, техниката и естетиката!...


Ей тук съм пред хижа Безбог. Духа, вее... Това под мен не е сняг, а лед. И болииии... Много боли! Мислех си, че никога няма да се изправя. Представих си как разкопчавам и обратно на лифта. Другите бяха тръгнали вече надолу по пистата, аз обмислях как ще върна до base camp да пия топъл шоколад с ром. После паднах още няколко пъти. Страхът ме беше вледенил далеч по-успешно от вятъра... После нещо се пречупи в мен. Преградите изчезнаха... Завъртях няколко пъти пистата от върха до междинката на лифта. Все по-добре ми се получава, но съм на светлинни години от желаното ниво. Все пак, pro-тата казват, че имам потенциал и ми се радват.:)
Този път бордът ми беше много удобен, но не и обувките. Пробвах два чифта на ски гардероба - едните ми стягаха, а другите ми бяха малки. Избрах по-големите. Със сигурност ще инвестирам в обувки през следващия месец, така просто няма да стане.
Впечатленията ми от Добринище - страхотни! Компанията беше намерила малка къща за гости. Евтини нощувки (15 лева на вечер на човек) в спретнати стаи, всяка със самостоятелна баня&тоалетна. На първия етаж имаше механа за чудо и приказ, където пекохме пържолки на камината. Към ол инклузив преживяването има и хазяин, който не досажда и живее в друга къща, но се явява от време на време, за да се увери, че сме ОК и нямаме нужда от нещо - достатъчно топло е, има дърва за камината и т.н. Отделно още от вратата в петък ни посрещна с уелкъм дринк. Някаква рИкия, негово производство. Помирисах, опитах и си продължих на уискито, което си носех...
Самото Добринище е тихо, спокойно, скучно и затрито. Пълен релакс в неделната ни разходка. Някак без да искаме се озовахме на открит басейн, към който имаше заведение. Кафето беше отвратително на вкус, но гледката към планината - страхотна, а сервитьорката - удивително мила.
Колкото до офертата за ски, направо има сделка. Лифт картата е 28 лева за цял ден. Ако наемеш екипировка, паркингът за колата е безплатен. Приличен обяд на хижа Безбог излиза около 7 лева с бирите. Перфектна нискобюджетна екскурзия за разлика от Банско, където просто махат глави. Там не само пистите са европейски, но и цените. В компанията имаше двойки, които карат сноуборд + деца. Просто не си представям как биха избутали всички разходи x2, x3 или x4...
Имам забележки само към лифта и въпросните лифтаджии, който уж са там да ти помагат, но всъщност само премятат от единия крачол в другия. На връщане с Райна висяхме без пуснат предпазен механизъм. Просто беше счупен. Направихме няколко кифленски опита да го дръпнем, но после видях, че липсват части, за да работи нормално. Та така, гордо стискахме бордовете в една ръка, а с другата - себе си. Тъпият лифт реши да спре, докато бяхме на най-високото възможно място. Полюляхме се известно време над борчета и елички, колкото да преосмисля приоритетите ми в живота. Като начало - бордът не ми е важен, хвърлям го и се опитвам да запомня кой номер стълб ми е най-близо, за да се върна са го търся после. Ако не го намеря, ще платя една дъска и ще изпера един гащеризон с кафяво отзад. Ама ще съм жива, нали... Е, слезнахме си без проблем, но си записвам нова цел за 2013 - да преодолея страха си от високо. Дали ще е бънджи или някаква друга щуротия, още не знам.

П.П. Когато си наемах борда, забелязах един киндъл на дървената пейка отвън. А когато връщах екипировката, не се стърпях да попитам момчето какво чете. Киндълът беше отворен на масата и ме гледаше някак свойски, докато си събувах обувките... Познайте. Песен за огън и лед, Игра на тронове, част 1. Ха! Дали не направихме лаф 15 минути?!:)

Няма коментари: