сряда, 29 август 2012 г.

gone in 60 seconds

A guy told me one time, "Don't let yourself get attached to anything you are not willing to walk out on in 30 seconds flat if you feel the heat around the corner."

В последно време обикалям магазините и разглеждам сайтове, за да избера нов диван за хола. Размери 320х220, разтегателен, с ракла и дамаска, която да носи на бой. Имам един фаворит, но малко трудно ще се вмести в бюджет 2012. Най-рано след 2 месеца.
Обмислям и следващия ми подарък от-мен-за-мен, който все още не мога да реша дали да бъде ултрабук или таблет. Определено в сметките влиза и един облачен хард, натъпкан с всичките ми снимки, филми и музика.
И така чудейки се за какво да си похарча парите, които още не съм спестила, обхождам с поглед апартамента. Не виждам нищо, което да взема със себе си, ако усетя жегата. Всичко ценно се събира в малката ми черна раница - портфейл, iphone, kindle, четка и паста за зъби, дездорант и of course - хавлиена кърпа.

вторник, 28 август 2012 г.

След мръкване - Харуки Мураками

Не ми стана любима и определено не прочетох бързо. Дори не ми дожаля много, когато я поомачках, разнасяйки я по палатките на яз. Кърджали. А аз много вкисвам, когато само ъгълчето на корицата се накриви. Кощунство!
Мисля си за нощна София през август. Като снимка, в която седя на терасата на висок блок и я гледам - почти обезлюдена, с неонови светлини и жълти таксита, устремени на някъде по притихналите улици...

Позитивно - Тошка Иванова

Супер уникална книга на един анимационен герой. Вашият билет за reality check. Прочетох я между Световният ден, посветен на борба с хепатита и рожденият ден на Тошка. Пълна случайност във времето, но не и в пространството. It was meant to be.

Тошка - за мен тя е четири различни личности. Една виртуална (от блога), една релна (от една f2f среща), една на хартия (от книгата) и една анимационна (когато приятел ти разказва за нея). Общото между всички тях е човек, който може да изразява и да бъде себе си по много различни начини.

Книгата - много лична. Сигурно знаете какво е да стиснеш зъби и да продължиш напред, когато всичко се сговни глобално. Сигурно знаете какво е да се спусне на лицето ви лека усмивка, а погледът ви да се замъгли в неопределена точка в пространството, защото мислено прожектирате спомени от най-мрачните ви и тегави дни.

Сбогом, Агата Кристи - Андрея Илиев

Поредната книга на един от любимите ми български автори. Няма как да бъда разочарована.
Книгата беше част от моята "къмпинг екипировка" на яз. Доспат преди месец. Не мога да си представя по-добро съчетание от лятно спокойствие под чадъра на брега и криминален роман с точната доза тънко чувство за хумор.
Вижте какво свързва изчезването на Агата Кристи с атентата в църквата "Св. Неделя"?.