неделя, 14 декември 2008 г.

U2 3D

Уникално.

Няма такава емоция.
Идваше ми да ръкопляскам заедно с публиката, да подскачам, танцувам и пея...

Панаир на книгата

Зарязах лекциите си от 3-ти семестър в София, за да мога да се прибера с всички покупки от Панаира на Книгата. Дилема нямаше. След "успешните" изпити материалите вече бяха позагубили актуалност и потребност. Все пак казах на леля да не ги изхвърля. Сантименталности? Жажда за знания? Не, просто Плюшкин-ът в мен се обади...
Та така. Беше ме страх, че на излизане от НДК ще съм останала само с пари за билет до Панагюрище. Или по-малко. Дете в сладкарница.
Някак си естествено се получи преодоляването на желанието да имам всичко. Критично огледах щандовете и разбрах, че каквото искам май вече го имам. Надявах се на големи отстъпки от издателствата, но очакванията ми бяха разбити още на входа с цакането с билетите.
Един лев за вход! Само, за да разгледам?!.... Подейства ми доста отблъскващо. Като се замисля на други панаири също е имало някаква"потребителска" такса, но за сметка на това заедно с нея те зареждат с една чатна брошури, талони за отстъпка и право да участваш в томбола с награди в края на изложението. Някак си те предразполагат, галят всичко потребителско в теб и ти идва да харчиш повече, отколкото можеш да си позволиш точно в тоя епизод от време.
На втория ден ме светнаха, че ученици, студенти и пенсионери влизат безплатно. Познайте дали платих. И без това давам по 600 лева на семестър в Техническия, поне да има някаква полза от това.
Другото малко разочарование е, че пропуснах Лукяненко. Бях там в 12:30, но той вече не беше. Реших, че не искам да сменя подарения ми Нощен патрул за новичък, но с негов автограф каквито имаше конвейрно подписани на щанда на Инфодар. Подаръкът беше по-ценен от подписът на човек, който не може да изчака 30 минути феновете си. Те и организаторите бяха избрали адското време за среща с читателите, та едва ли са били на тълпи и стада фантастите.... Представям си как си стои и не идва никой. Мъка.
Другото, което не ми хареса бяха продавачите. А те бяха точно такива - продавачи. Със същия успех могат да продават македонска наденица или бяло саламурено сирене в квартален магазин. Повечето бяха като "сложени" и "поставени" там на почасова работа. Оператор на касов апарат. Е, как ще ми продаде тоя човек книга освен ако аз отчаяно не искам да си я купя?Не рекламират отстъпките, промоциите, новите книги... Никакъв подход към клиента. Просто опаковат покупките в чантички и чакат да стана време да си ходят.
Не, не искам да ми се бутат и да нахалстват, а да могат да продават. Нещо като елегантно "ухажване" на клиенти...
Това го имаше, но от един друг тип продавачи. Отчаяните. Само като им видиш погледа и искаш да си вземеш нещо, за да бъдат дори само за миг не чак толкова нещастни. Напомнят ми на бабичките, които продават градински цветя на Витошка или до Попа. Никой не иска да си купи от техния щанд. Наоколо са само някакви лъскави книги, които се харесват повече на масовката.
Гранд тоталът е 10 книги, а пет от тях бяха за подарък. Неочаквано неегоестично като за мен.
Сред приятните емоции е срещата ми с Андрея Илиев. Не знам как, но не почувствах разликата във възрастта. Беше хубаво, а в бонус неочаквано осъзнах ценността на една реалност благодарение на неговата. Моята.

петък, 5 декември 2008 г.

четвъртък, 27 ноември 2008 г.

Фермата на животните - Джордж Оруел

Преди доста време исках да си я купя от Славейков. На старо, разбира се.
Искаха ми някакви космични суми, а пазаренето не вървеше. Обикновено има два варианта - според зависи как е оборота през деня. В първия вариант ми правят отстъпка ако си взема две книги и горе долу всички са на сметка и щастливи. Във втория вариант обаче ми казват цена на една книга като за две. Не я исках толкова много, а и парите не ми бяха в повече. Затова и сега й дойде времето.
На моменти ми ставаше доста тъжно докато четях....
Върнах си някои поизбледнели спомени за пионерските връзки, манифестациите и "онова време". Лошо ли е било, хубаво ли е било - всеки казва различно. А аз май много не го помня, повече са ми разказвали.

петък, 21 ноември 2008 г.

Обади се, като стигнеш!

Болят ме ръцете и раменете. По-точно казано - стабилна мускулна треска. Като се сетя от къде я имам ме избива на весел смях. Но всичко по реда си.
На мен се падна честта да се занимая с интериорните врати за новия апартамент (цифром и словом общо 4 /четири/:) Харесах една фирма в Пловдив, която доставя от Чехия и Полша, a цените/качеството им са = около 3 пъти над масовите китайски мизерии.
По този повод вчера си взех един ден платен отпуск и дори си мислех, че ще успея да сърша около обяд. Да, ама не.
Пристигнах на време пред магазина в Пловдив, за да разбера, че трябва да чакам около 40 минути да дойде човека, с когото имам уговорка. Не мрънках. Може да се случи на всеки. Детето му било болно и трябвало да го заведе на лекар.
Дойде. Оказа се пичага. Качихме се на колата и го закарах до Панагюрище, където трябвше да вземе размерите на новите врати. Знам. Много разкарване е, но искам някой да носи отговорност, а не "майсторите" да се оправдават един с друг. Един вид ако само една фирма вземе размерите, направи доставката и монтажа, тя дава и цялостна гаранция. После ако се наложи, спокойно можеш да им биеш по канчетата и няма някой друг да им бъде виновен.
В крайна сметка смених модела на вратите, който пък се оказа по-скъп от първоначалния ми избор, а и доставката ще бъде някъде през януари... Отделно трябва да се правят още допълнителни довършителни работи из апартамента. Аз откъде да знам, че едната каса на вратата е дебела 16, а другата 14 сантиметра. Измазано ли е? - Да. Шпакловано ли е? - Да. Какви са сега тия работи?... Външно ми изглежда много добре, но такива разлики и мерки не ми правят ама никакво впечатление на 1-ви, че и на втори поглед.
Тръгваме да се връщаме за Пловдив и някъде по пътя ми светва жълта лампа с формата на бензинова колонка, а от дисплея по-долу учтиво ме подканват да заредя. Хубаво, мисля си аз и си правя план: оставям човека, плащам капаро, няма да се мотая из Пловдив, директно се прибирам и на излизане от града ще заредя. Общо взето така се и получи...
Борих се със задръстванията по центъра и най-накрая се добрах до околовръстното. Тъкмо подминавах последните търговски складове, качвайки нагоре една полу-детелина, за да се включа в магистралата и... Колата прехълца и бавно, но сигурно започна да губи скорост. Отбих в страни, така че да съм извън двулентовото еднопосочно платно, изключих от контакт и дръпнах ръчната. Като по учебник, само дето не пуснах аварийки. Не смятах, че трябва да мигам в жълто и червено като космически кораб, за да известя всички, че нямам бензин. Смях се лудо около 2-3 минути и реших, че трябва да се обадя за помощ. Уви, оказа се, че трябва да се спасявам сама. :) Нямаше какво друго да правя, така че си взех дамската чанта и си облякох якето въпреки жегата, за да мога да скрия деколтето. Все пак не исках да заработвам парите за интериорни врати на апартамента. Заключих колата и гордо вдигнах палец на минаващите коли.
От първите шест само една лада натъпкана на всички възможни места с чували с картофи почти спря. Човекът махна към картофите на предната седалка, правейки знак, че ще ме вземе стига да не бяха те. :) Засмях се още повече и му махнах... Точно тогава осъзнах, че токчетата ми са застанали зад голфа, а не пред него, т.е. идващите коли не могат да видят точно "бедата", в която съм изпаднала или я виждат прекалено късно, за да ми спрат. Смяната на стратегията доведе до качването ми при 2 симпатични момчета точно след три коли време.
Помолих ги да ме закарат до бензиностанцията на Еко, която се виждаше на 1300 метра от "мястото на събитието". Казаха ОК и ме питаха какво се е случило. Казах го по-бързо, отколкото го измислих. Трябваше да си измия ръцете, за да не ме помислят за идеално зле, а между другото да изям и един бой за да ми дойде акъла. Та за пред хората: някой карал колата преди мен, когато съм се качила била светнала резервата, а резервата се оказала наистина дълбока резерва, била съм решила да заредя на излизане от Пловдив, но ми свършил бензина. Отчасти това беше и истината, но някак си трябваше да препиша безрасъдството на друг. Същото казах и в бензиностанцията. Срам ме беше да си призная! :) Но срам не срам трябваше да пазарувам...
От там си закупих артикул номер 5910 - 10л ТубаПластмасова срещу сумата от 14,49 и десет литра бензин'95 за тубата. Наслаждавайки се на ситуацията и емоцията изпих един редбул в кафето с надеждата да ми даде крила.
Крила нямаше, но събрах стотици бибиткания, пресветвания и бурни ръкомахания от преминаващите и през ДВЕТЕ посоки на магистралата тирове, коли и други МПС-та.
Картинката наистина беше чудна. Велурени дълги ботуши на висок ток, черна джинсова пола, в едната ръка малка червена дамска чанта, а в другата голяма червена туба за бензин и фуния, привързана към тапата... Вървя и мъкна, от време на време се усмихвам и махам на преминаващите коли. На всеки 300 метра си почивах и сменях ръцете. Тук някъде осъзнах, че в старанието си съм се престарала и че само 5 литра щяха да ми стигнат... Препсувах се и продължих да събирам лоша карма, докато стигна до колата.
Нищо сложно после. Отвъртях капачката и сипах безценната течност. Завъртях я обратно и на включен контакт стрелката за бензин се мръдна цели 2 деления!... Тук трябва да отбележа, че в близост бяха някакви железопътни релси, защото докато прибирах празната туба в багажника видях огромният светещ надпис на преминаващия влак - "Панагюрище". Сигурна бях, че някой там седи отгоре и се залива от смях с мен. Аз поне се смях от сърце. Не вярвах, че такова нещо може да ми се случи. Вече съм анимационен герой. :)))
Като се прибрах се наградих с малък полуден на красотата. Направих си нова прическа и си боядисах косата. Черна. Нали съм блондинка под прикритие. :)

Детектив в Зоната на здрача – Андрея Илиев

Хубава и специална по един свой начин.
Мисля си за книгата и на ум ми идва само една дума.
Младост.

П.П. Благодаря! Ще намеря моя начин, за да върна жеста. :)

Дзифт

Бой и е*ане. Май е много смело е да си мислиш, че показването на бели пликчета под пионерската пола на млада комсомолка в черно-бял филм минава за върховна еротика. Дори и девойката да има хубави гърди, а зърната им да са щръкнали и мащабирани почти на цял екран. Смесването на секс сцени с научно-популярни кадри ала дискавъри ченъл да го оставим без коментар, а?
Има все пак едно/две попадения, но какво остава за другите час и десет минути. Трябва да връщат пари на излизане от Арена или поне да дават безплатна бира.
Залагам 3 лева, че наградите от руските фестивали са заради Смуглянка в началото на филма и другата руска песен по време на надписите.

Малки разговори

Един от последните ми дни в София. По стечение на обстоятелствата и най-вече заради будната ми съвест работих до късно в офиса на фирмата там. Прибирах се към квартирното вкъщи и да не се чувствам капо в следствие на отпадналата уговорка за 3D кино, се набутах в мола за последните прожекции. Тъкмо си мислех или по-скоро се надявах да съм самичка в залата, когато дойдоха още 5-ма човека с пуканки и кола. Големите надежди да гледам все пак добър български филм докато съм в София изгаснаха окончателно като светнаха лампите на течщите финални надписи. Дори очите на Буковска не могат да спасят жалките и отчаяни опити за кинематография.
Накрая не ти остава нищо друго освен и ти да «удариш по една терца».

Аз бях болна... и се излекувах. Посвещение - Теодора Захариева

За да си взема книгата, съществена роля изигра панагюрският елемент – колеги в работата, а и имаше представяне на книгата в града. Не ходих, но ми разказаха. Нали тук всичко трябва да се знае. :)
Имах някаква предварителна нагласа какво да очаквам. Хора, които са близки на авторката, споделиха, че са били много развълнувани, а дори и са си поплакали. Други ми казаха само, че се чете много бързо.
Прави бяха за всичко. Историята е потресаваща и няма как да я подминеш с лека ръка.
Нейният разказ „по истински случай” ми припомни един друг, който бях оставила да си почива на спокойствие в миналото. Хубаво е човек да забравя от време на време. А когато си спомни – да се почувства по-силен, защото е победил и надживял. Някой лекарства са невидими за очите, не се ядат и не се пият. Вяра, Надежда и Любов. Колко простичко и банално, нали?
Когато бях малка имах сериозни проблеми с бъбреците. Сега още ги имам, но доста по-рядко се появяват болки или възпаления. Години наред нямаше особен ефект от предписанията и грижите на докторите. Всяко лято в Хисар се киснех в басейни с вряла минерална вода. Съответно пиех и всякакви чайове от горчиви треволяци. За мен – тогава бях на ~8 години, цялото преживяване беше истински кошмар. Бедрата ми бяха насинени и изтръпнали от вечните инжекции.
След неуспехите на медицината не закъсняха и моите първи срещи с параНенормалното. Бледно си спомням как ме мъкнеха насам-натам из други градове и паланки, където имало някакви «уникални» екстрасенси. Семейството ми трябва да е било безумно отчаяно, за да повярва, че след като някаква лелка си държи ръката 30 минути над кръста ми ще бъда излекувана веднъж и за винаги. Всъщност, за да имало «ефект», трябваше да ходя на поне още 3-4 «сеанса». Всички резултати, дори и съмнителни или по-точно никакви, се заплащаха достатъчно скъпо. В бонус е дългото и търпеливо чакане в къщата на «екстрасенса» заедно с други болни, докато дойде твоя ред.
Сега разбирам, че тези екстрасенси не са лекували мен, а родителите ми и семейството им. Дали са им Надежда. Увереност. Сила. Вяра. Кураж. Смелост. Да продължат напред, а и аз заедно с тях.. Дали са им и всичко останало, което са загубили из кабинетите в болницата или из рафтовете на аптеките.
Не отричам категорично, че няма хора с някакви свръх-способности. Възможно е, но смятам, че са повече тези, които претендират, че имат такива без всъщност да е така.
Докато пътувах с тролей 1-ца в София преди няколко седмици, попитах една баба за следващите спирки, за да преценя къде да се прикача и изчакам автобус към Младост. Обсъждането на маршрутите на градския транспорт неусетно прерасна във въпроси от къде съм, дали съм студентка и какво уча. После бабето директно ме заби и удави в смут душата ми под седалката на тролея като попита имам ли Библия и вярвам ли в Бог. Зарадва ми се, когато плахо отговорих отвърдително и двата пъти и директно изскочи с оферта. С голям патос ми обясни как се събирали в някаква сграда до Центална гара. Идвали и много млади хора. Това последното тя очакваше да приема като сериозен аргумент, за да идвам и аз. Освен това идващата неделя от 10 часа направили по-мащабна организация за събиране в зала Универсиада. Може и Фестивална да беше. Все едно. Отдавна ме беше загубила тотално като публика и бях започнала да се чудя дали да не скоча от тролея в движение. Смъкнах се една спирка по-рано, преди да успее да ме вербува за каузата. На изпращане на моето припряно и с половин уста «Приятна вечер!», тя отвърна, че непременно трябва да дойда, защото там протичало «ток» и «ставали чудеса».
За пореден път се убеждавам в рядката си дарба да привличам като магнит около себе си всякакви ненормалници. Но както и да е...
Мисълта ми е, че не е честно да използваш шарлатанските си шашми и да играеш психолог на дребно, за да се възползваш от хората. Винаги ще се намери някой да им повярва. Например хора, които нямат нищо за губене, защото вече са загубили всичко.Разбирам, че им трябва светлина в тунела, ама точно тоя тунел ли да го ...

Вълшебна нощ – Богдан Русев

Впечатленията са съвсем пресни. Заедно с него по един или друг начин отново бях в София и успях да я почувствам както преди. Признавам си, че мъничко ми залипсва...
Стилът на писане е отдавна познат – като статии за списание „Егоист”. Има го и моментът, че и книгата е сравнително старичка (2005 г.), но за мен все още минава за актуална. :)
Концентрат от откровения. Ако някои от историите се бяха случили на мен, едва ли бих имала смелост да ги разкажа и напиша в книга. Просто ми е невъзможно да бъда толкова безсрамна. А и как да гледам после хората в очите, когато ще стоя съвсем разголена пред тях? Те все още ще имат своите тайни, а аз моите не.
За пореден път няма как да не се сетя за „Лигата на разказвачите”, организирана от Капитал Лайт. На живо Богдан Русев няма нищо общо – невзрачен, един от тълпата. Ако не ми бяха казали, че е той, дори нямаше да обърна внимание. Къде е тази сексуалност, която живее между страниците му? Оставям търсенето на граничарските кучета. За мен ще си остане загадка.

петък, 31 октомври 2008 г.

Провинцията или живот на кредит

Скоро слушах в един сутрешен блок по радиото водещата да казва, че хората пазарували, за да се чувстват значими. Изказването беше по повод актуалната напоследък тема за световната финасова криза и вече широко разпространената тенденция в България да се живее на кредит.
Истината е, че хората бягат от малките градове и отиват в София с надеждата да намерят там тяхната „американска мечта”. София е голяма, а магазините безкрайно много. Няма как да не се изкушиш да не си купиш нещо, което надскача доста стандарта на живот, който реално можеш да си позволиш.
Обяснение и причина намирам в две неща, като първото е следствие от второто.
В малкия град искаш или не искаш трябва да живееш с/при родителите ти. В по-лошия вариант с родителите на твоето момче/момиче. В още по-лошия вариант и заедно с неговите/нейните баба и дядо. Не може да се каже, че си се спасил дори и когато успееш да свиеш гнездо в непосредствена близост – примерно друг квартал. Изключенията са много редки. За мен е немислимо две поколения (деца и родители) да живеят заедно повече от 16 години на едно място, а за три да не говорим.
Затова младежите бягат възможно по-надалеч и с обратен билет до вкъщи само за Коледа и Великден. Това обаче не им пречи да страдат от болезнен провинциален патриотизъм.
Поради това т.нар. малък град страда от тотален дефицит на кадри, а от там и на фирми, които да предлагат работа. Всеки казва колко му е хубаво „на село”, но не би се върнал там, за да бачка за 250 лева и да живее при майка му. Всички се изместват в София, където кварталите вече са се изродили като градове в града. Горе долу и времето за пристигане от точка до точка е сравнимо с междуградско пътуване.
В едно предаване на Милен Цветков се обади една много възмутена от „провинциалистите” „софиянка”. Как може да си хвърлят торбите с боклук през прозореца? Защо не вземат да се върнат там, от където са дошли? Факт е, че много „софиянци” се дразнят дори, че някой друг може да им диша въздуха. Мислят си, че някой им отнема това, което по право им принадежи без всъщност да са съвсем наясно какво е то.
От време на време срещам приятели и познати и когато им казам, че живея в Панагюрище ме гледат съчувствено. Не, благодаря, нямам нужда от съжаление. Няма и причина за това. Трудно някой ще извади аргумент, който не мога да оспоря в моя полза. Но не за това ми е думата...
Кредитите са си кредити и е психологически предопределено и естествено да се налагат като начин на живот. Човек не е безсмъртен и според разбиранията на грешната му душа е „незаконно” да работи като луд 50 години, за да може да прекара последните 10 години от живота си в охолство, смучейки виагра докато се почесва по магнитните наколенки. Стигаме до идеята за получаване на всичко сега и веднага, пък да става каквото ще.
Пазаруването не кара хората да се чувстват значими. Значим те кара да се чувстваш нещо, което си направил/създал, а не предмет, който си си купил. Значим не е еднозначно на по-добър и повече от другите. Значим е същото като да си специален. А ти си такъв. Искаш или не.

Студентска работа

Студентска работа е нещо, което вършиш, а преди това си го отлагал до последния възможен момент. А дори когато последният възможен момент е дошъл, разбираш, че може да се скатаеш за още малко. За някои хора това е начин на живот цял живот, за други периодично поведение.
На мен ми се случва, когато нямам до себе си хора-ориентири. Такива, които те държат да не излизаш от правия път и те стимулират да движиш напред. Понякога, а може би доста често, бързо губя мотивация и концентрация. Скоростно сменям приоритетите според текущата ми егоистична таблица. Ако не сте изпитали на свой гръб резултатите от това ми поведение поне веднъж значи сте късметлии или никога не сме се срещали.
Няколко дни вече вися из кафетата на Техническия университет докато чакам да стане време за следващото упражнение или лекция. Гледам „зайците” и припознавам в тях себе си, а също и мои бивши колеги. Нещата са си все същите, само семестриалните такси са по-високи.
Един се е прецакал да си купи ръководството по химия, както и да си напише протоколите. Останалите 4-5 човека на масата преписват като луди, пушейки цигари с кафето, защото трябва да предават за заверка след 30 минути. Колкото и прилежен и старателен да си бил в гимназията, тук ставаш различен. Ксероксът, локалната мрежа и интернет стават бързо новите ти най-добри приятели. Навикът се заражда още в първи курс, а към края на втори вече е част от същността ти. Инерцията се запазва до самото дипломиране, а и дълго след това.
Не виждах никакъв практически смисъл от химията, а и без това не ми беше особено любим предмет, въпреки че ми вървеше. Преподавателят ми беше алкохолик и на всичките три лекции, на които по случайност отидох, разказваше един и същи урок за йонизация. В такива моменти е трудно да се надъхваш, че трябва да четеш, колкото и безсмислено да ти се струва това занимание. Започнах да усъвършенствам копи-пейст технологията, която в последствие разбрах, е майка на мизерията.
Така станах жертва на системата, а после на самата себе си. Как да обясня на сладурите от съседната маса, дето ма’ат карти вече един час, че тяхното пе’десе’не е по-голямо от моята терца. Има такава поговорка, че каквото сам човек си направи, друг не може да му го направи. И те така. Брутално професионално самоубийство. „Професионално” да се разбира във всеки възможен смисъл.
Един незначителен процент от хората, които завършихме работят по специалността. 97 процента от които пък изобщо не блестяха с оценки и резултати по време на следването.
Мисля си, че всички рано или късно разбират какво искат. Обаче само някои знаят как да го постигнат, а единци са тези, които имат потенциал и да го осъществят.
Мда, сега да бях да ония години, ама с тоя акъл... :)

Акага & приятели

Юли е слънчевият месец, а слънцето си ти.
Юли не идва край морето, преди да дойдеш ти.

Офертата дойде неочаквано от колеги от университета. Казах си – 10 лева, какво му плащаш... Нищо, че никога не съм била луда фенка. Всеки концерт на живо си има своя чар и удоволствие.
Съгласих се да се чакаме един час по-рано пред НДК, за да може да подгреем с някоя друга бира. Уви! Единствено аз бях успяла да победя адските задръствания и да пристигна навреме според уговорката. Греда, но не съвсем. Реших да се постопля из магазините в подлеза и така намерих подарък за рожден ден, а бях обикаляла мола с часове същия ден без късмет.
Десет минути преди концерта колегите дойдоха и се втурнахме към зала 1. Имаше само 3 места, които бяха по-кофти от нашите. Те бяха единствените три на последния ред и съотвено празни, а ние бяхме разпожени на предпоследния. Вкиснах се съвсем. След час на студа не ми се стоеше още два в мизерия. Така е като друг купува билетите, а той също като теб е за първи път в залата и няма представа къде е 19-ти ред в 5-ти сектор/блок.
Вече е традиция да си забравям очилата преди да отида на концерт. Мислено се успокоих, че поне този път съм си ги забравила вкъщи, а и се надявах, че преживяването ще бъде повече аудио отколкото визуално. Пробвах 3-те диоптъра на колежката и реших, че ще й ги заемам на всеки нов изпълнител, за да мога да се похваля, че не само съм го чула, но и съм го видяла.
На двете големи видео стени за съжаление пускаха само реклама на Първа инвестиционна банка и усмивката на Бербо, но не и картина от многото камери в залата. За сметка на това пък, озвучаването беше супер. Басовете бяха нагласени така, че да преминават през теб.
Затвориха вратите зад нас и концертът започна. След един бърз панорамен поглед на залата стана ясно, че е доста празна. Сръгах колегите и се преместихме около 12 реда напред, където имаше много свободни места. Подобрението вкара нужното количество комфорт и замрях в очакване...
Акагага – барабанист от средно ниво, вокал като нищо особено, китарист, който сякаш е дошъл от метъл банда, DJ от средно диско ниво, но доста надъхан и адската брас секция – тримата тромпетисти бяха супер, а когато имаха паузи в свирнята правиха невероятни асинхронни танцувални движения - просто ме размазаха.
Приятелите бяха (без да спазвам ред на появяване):
Хилда Казасян – голям глас, настръхвам....
Графа – добре познат, знаем си го какво може; добре се представи и чудно раздвижи публиката.
Дичо – приятно, но не до там; почти винаги нещо му липсва.
Тома – след Music Idol 2 е на всяка манджа мерудия сигурно, защото е от Пазарджик :)
Спомням си изключителното му слабо „подгряване” на концерта на White Snake и от тогава хич не му се радвам; повече му прилича да е вокал на средностатистическа БГ метъл група, отколкото да бъде „звезда” в родната музика.
Спенс – по-добре е да си остане водещ в радиото и да не се занимава повече с пеене; от време на време има някое друго попадение, но е толкова рядко, че има ли смисъл като няма значение?
Malow Mac – много го преживява, излезна все едно ни е освободил от турско робство, а всъщност да е чак такава голяма звезда, не знам; приятно пее или по-точно да се каже - рапира, но тази публика не беше неговата публика
Люси Дяковска – инфантилна, пренавита, дразни със сценичното си поведение, но пее хубаво.
Гимназисти специалност събуферна техника – има потенциал, но са си още зелени.
„Приятелите” изпяха каквото си беше по програма заедно с Акага, поклониха се, пляскахме и толкова. Някои хора от съседните редове се спасиха по-рано още към 9 и 30, за да хванат последните маршрутки предполагам. Останаха най-ентусиазираната публика, която беше дошла да се забавлява истински. Обстановката се разчупи и от седяща мина масово в правостояща. Акага, но без приятели, изсвириха и изпяха още 6-7 песни и си беше купон. По това време някъде видях пред мен Митко Павлов. За две секудни се вцепених от изненада. После той изглежда усети какво му мисля (да му стисна ръката/хвърля на врата и да му кажа, че ми е любим анимационен герой) и с бодра крачка се отдалечи във ВИП зоната. В продължение на месеци всяка сутрин се събуждах с него на работа. Много, много, много ведър...
Оценка средна хубост. За следващия път ще се замисля повече преди така смело да приема посещение на такива мероприятия.

Следобедни игри – НДТ „Сълза и Смях”

Наивистична комедия от Рома Майо. Поне така пише на билета. Много, много млад актьорски състав. Може би все още студенти. Някои бяха доста добри и предполагам, че след години ще ги гледам отново, но вече като утвърдени и наложили се имена.
Започна слабо и свърши някак неочаквано и бързо. Остава впечатлението, че е време за антракт, а не за край на постановката. По средата обаче имаше много.
Хората, които ме познават, знаят, че бях (а и все още съм) доста разглезено дете. Но също така и много чувствително. „Невинните” детски игри могат да оставят дълбоки, понякога неизлечими белези в човешката душа. Освен това, детската жестокост е сравнима с никоя друга. Обидата от друго дете, когато си малък може да се помни цял живот.
Като че ли точно в този момент разбирам с пълна сила какво означават „родители”, „семейна среда” и „възпитание”.

Дзифт – Владислав Тодоров

От доста време не бях чела толкова плоска книга. Елементарна, скучна, простовата. На всяка страница се усеща съшиването с бели конци. За него си затварях очите, за да се ядосвам по-малко как може да отпечатат такова нещо. Наистина по-добре да не обръщаш внимание на пропуските, защото няма да остане съвсем нищо.
Най-ценното е корицата (определено грабва вниманието) и офсет хартията (определено много приятна). Толкова.
Отдавна се каня да гледам филма, за да мога да го плюя и него на воля. Изключенията, в които филмите надминават книгите, са изброими на пръстите на едната ръка.
За мен е китайска загадка как може да е получил награди на филмови фестивали. Рекламират ми го като българския „Sin city”. Ха-ха!

четвъртък, 30 октомври 2008 г.

On Line Bookstore – има ли такова животно?

В Смолян от доста време има голяма и доста прилична книжарница на центъра, въпреки че забелязвам как напоследък са преориентирани повече в канцеларските материали и учебните помагала. А и то няма как при положение, че в непосредствена близост е I-во СОУ, в което изкарах вторите, също така важни, седем години от живота ми. Изборът сега е почти близо до определението «богат», но все пак има какво още да се желае за по-претенциозните и четящите повече от една книга месечно.
В бурните гимназиални години само си мечтаех за такава книжарница, а когато тя вече е факт, минавам с удоволствие и дори гордост покрай нея. Рядко, да не кажа никога, не излизам от там без да съм оставила суми от порядъка на външния дълг.
По «ония времена» имаше само една мрачна «книжарница» с прашасали рафтове, на които бяха наредени учебници по химия и физика от седми до десети клас, както и четиризначни таблици, а в най-светлите времена можеше да се открие и някоя от безбройните части на «Колелото на времето». Спомням си с умиление как един ден зърнах новичко издание на «Властелинът на пръстените»... Със сигурност първото след онези два тома с твърди корици, издадени някъде в късния соц. Щастие. Купих го на секундата. Миналия ден в Мола видях как едно девойче буквално подскачаше около приятелите си, държейки невярващо «Нощен патрул» на Лукяненко. Ех, младини...
Та общо взето тогава единствено библиотеката в Планетариума крепеше положението, а освен това даде и добър жанров ориентир. Май пропускам да спомена само сергиите с евтините 101 забравени любовни романа с имена на мъже и жени. Ровех се из тях с надеждата, че може да намеря някоя книга-игра, които тогава разменяхме с приятели често.
Сега не съм в много по-различна ситуация. Няма да е голяма лъжа ако кажа, че книги в Панагюрище има само в обществената библиотека и вкъщи. :) За къщите на другите хора няма какво да говоря – нямам достатъчно наблюдения за представителна процентна извадка, а и не е в това въпросът.
Най-близкото спасение е на около 45 километра - Пазарджик. Намерила съм си един «извор», от който да задоволявам жаждата. Отново не е ча-а-ак кой знае какво, но е много класи над двата малки рафта с романи на Гришам и чик-лит в една от канцеларските книжарници в Панагюрище.
Тия дни внезапно сякаш звездите ми проговориха и почнах да виждам светлина в тунела. Интернет е голяма работа. Преоткрих он лайн магазините. Досега си бях поръчвала само подаръци за приятели и разни щуротии.... А защо не и книги?!....
Хеликон. Избрах си какво искам, както и куриерска услуга и плащане при получаване Много експедитивни и организирани. Направих заявката в събота. Във вторник пакетът ме очакваше. Всичко беше в рекламна чантичка заедно касова бележка и каталог на последните им издания. Адски яко. Създава ти истинско усещане, че си бил на пазар и наистина си си ги купил от реална, а не виртуална книжарница. Освен това ми бяха направили отстъпка и на практика доставката излизаше без пари.
Еврика. Имаме топла вода. Вече нямах спирачки.
Планирах следващия «удар» от сайт рекламиращ се като Книги за нежни души.
Еуфорията продължи много кратко. Българският манталитет и действителност ме върнаха обратно на земята. Първоначалното добро отношение си остана такова – първоначално. Лъгаха ме, мотаха ме и най-важното – разочароваха ме. Отказах поръчката на 5-те книги, теглих една каруцарска и реших, че трябва да се доверя на по-изпитани и «маркови» неща.
Рових сайта на Пингвините и си избрах отново същите книжки. Оказа се, че и на тях организацията им е смолянска. Повече от 3 седмици нищо не са ми изпратили. Поне пращат любезни писма, че ще се забавят...
Последните 5 дни щурмувам софийските книжарници с идеята да наваксам на създалия се културен дефицит. Доста успешно се справям. :)

сряда, 29 октомври 2008 г.

Студени играчки са звездите – Сергей Лукяненко

Нямам особено обширен поглед върху руската литература, да не кажа и почти никакъв. Но всичко made in Русия, което ми е минало през ръцете, е все така тягостно.

Нанагоре ми идва носталгията по нещо, което осъзнаваш, че го няма, никога не го е имало или пък никога няма да го има.

Един сериозен недостатък. Много бързо се чете. :) За нула време я глътнах.

Кога ще излиза продължението?...

Factotum (Момче за всичко) - Чарлс Буковски

Трудно ми е да си обясня, че една и съща книга може да я усещам като развлекателна и сдухваща...

Харесва ми.

Ако личният ти (емоционален) живот не е в най-ведрата си фаза.... Е, тогава книгата има голяма вероятност да те "зареди" за промяна. А и не само.

Точа си зъбите за останалите неща на Буковски публикувани на български.


Светът е голям и спасение дебне отвсякъде (2008)

Сигурно за първи път от много време насам съм на кино заедно с Ирина и филмът не беше абсолютна греда. Сигурно, защото Цецо го избра. ;) Агитацията беше стабилна, а и към третото уиски бих се съгласила да гледам и Хари Потър XV-та част.

Хареса ми доста и много добре се вписа в соц-вълната на една от последно прочетените книги, която още ми държи влага.

Нашето момче (главният герой) не беше много адекватно, но като цяло може да се даде положителна оценка за представянето при все че не беше българин. Бабата пък игра идеално зле ролята си, мно-о-о-го слабо. Все едно никога не е била баба?!..... Дядото на моменти ми присядаше с непрекъснатите аналогии с таблата. Някак си имаш чувството, че дори и рецепта за сладко от сливи да го питаш пак ще ти го обясни със зарчета и пулове.

Приятно. Освен това е добре да го гледаш в подходящото време с подходящите хора.

Реваншът на Тангра – Андрея Илиев

Става ми все по-любим и все по труден за намиране. Книгата си купих това лято от Варна, като преди това без успех и по стечение на обстоятелствата бях проверила в няколко книжарници в други градове от страната.

Захапах я още на плажа... Две неща не мога да отрека и задължително трябва да изтъкна – умението му да разказва и чувството за хумор. Всъщност са три. Третото е усещането за жена. Последното почти не мога много да го обясня. То е деликатно, сексуално и джентълменско... Всичко едновременно.

Project GiGaMoNo - Радослав Парушев

Има една приказка, че алкохолът и висшето образование не прощават на никого. Та и тук така. Последиците изглеждат необратими.

Очаквам книгата (с разкази) да се хареса на много тесен кръг хора. Те май всички се познават по име и си се знаят кои са.

В тази връзка или почти без връзка ми идва да разкажа история от автобуса миналия ден по направление Смолян-София. Качва се някакъв образ в Асеновград и сяда до мадама на седалка в непосредсвена близост. Пичът се оказа доста комуникативен до степен „затрала” (ударението е на първото „а”; трудно преведимо понятие, употребявано често в смолянския регион). Девойчето беше изрусено, миловидно и точно толкова заблудено, колкото трябва да бъде една първокурсничка в МЕИ. Нашето момче обаче освен, че беше досадно отегчителен и бъбрив, нямаше и никакъв подход към жените. Свалката тръгна от разказ за работата му, която очевидно доста хареса, но все пак.... Като захвърчаха едни дивайси, едни сървъри, едни уникси.... Мамата си е*ало!... Все пак навреме се усети, когато тя позамлъкна, да смени темата. Уви, отново се изстреля в аут с обяснения за новото зареждане на трушии от баба му и други семейни истории.

Опитите ми да чета книга бяха окончателно осуетени, когато пък друг студент, седящ до мен, се заприказва с момичетата отпред... Сякаш не ми стигаше, че си беше надул слушалките на телефона с микс от чалга и Backstreet Boys. Отчаях се от живота. Ако това беше представителна извадка на следващото поколение мъже, то човечеството трябва да разчита основно на алкохола и на инвитро зачеване, за да се възпроизвежда. Такива кратуни, просто ня-ма!

Wild Child (2008)

Доволно тъп. Тийнеджърска комедия, която изглажда поне 48 мозъчни гънки. Зареждането с меню „Дует”(големи пуканки и 2 коли) беше най-хубавото нещо от цялото кино. На влизане в залата някаква какичка ни раздаде по една бутилка от поредната шльоковица на Нескафе. Дори и при тази компенсация няма как да не се чувстваш прецакан за 1 час и 15 мин време. Рекламите преди филма бяха по-интригуващи, мда...

петък, 24 октомври 2008 г.

На юг от никъде – Чарлс Буковски

Зарибителни брутални битовизми. Перманентна алкохолна консумация. Жени без минало и бъдеще. Квартири отдалечени на светлинни години от акт 16. Тоталната неебателност към оцапаните в кафяво гащи. Скапваща мизерия в света навън и в света вътре в човека.
Наистина се чудя в какво такива хора намират надеждата за следващия ден. Надявам се, че причината не е онова, на което му викаме «течението». Иначе лошо...

Затова си купих си още една негова книга.

Улица без име - Капка Касабова

Мадамата си я бива. Книгата е пътуване. Пътуване през соц-годините, които си спомням мъгляво от моето детство. Пътуване из България по места, които и аз видях това лято, но по малко по-различен начин и с други очи.
Четох я доста бавно заедно с още 2-3 книги по между другото. Иначе няма издържане. Много тягостна ми идва атмосферата.
Първите асоциации за аналогична книга е «Аз живях социализма» на Георги Господинов.

Дневници и нощници - Иво Сиромахов

Рекламата и очакванията са значително по-големи от съдържанието. Доста прехвалена, наистина. Според мен Сиромахов трябва да се ограничи само до писането на сенарии или най-много до статии в лайф стайл списания. Книга е силно казано. Просто леко вечерно и неангажиращо четиво, което забравяш след като затвориш задната корица. Не остава никаква емоция, не оставя и никакъв спомен. Развлекателно, но някак си между другото. Блести повече с циничност, отколкото с оригиналност.

The apartment

Мда, последните месеци съм позанемарила писането за сметка на четенето на книги. В оправдание ще изтъкна тоталната липса на интернет в квартирата. Супер Любо-о-о!....

Купихме си апартамент. Беше много драматично и за около месец си спомнях често за работата ми в адвокатската кантора. Трябва да благодаря на много хора, които ме подкрепяха и преживяваха с мен всяка трудност и спънка. Благодаря ви, пичове! :)
Без да навлизам в задушаващи подробности ще обобщя «драмата» накратко:
1.Бюрокрацията е навсяка крачка. Това, което се предполага, че трябва да ти помага и да ти е от полза, всъщност ти пречи по всички възможни начини.
2.Без връзки и/или подходящи приятели и роднини нещата вървят откровено казано на зле. Бавно, бавно или никак. Продавачите бързаха, кредитирането от банката се проточваше, нотариуската излизаше в лятна отпуска. Изобщо футболна драма като на мач на Левски.
3.Все пак шансовете за успешна сделка значително нарастват, когато започнеш да плащаш. Да речем, че ти трябва удостоверение «за вчера». Плащаш 50 лева и е твое. Експресните услуги са ги измислили с тази едничка цел, за да могат да ти прибират законно парите. Чиновническа работа. Всъщност цялта система е такава.

На 15.08.2008 г. ипотеката беше факт, надлежно отразена в Службата по вписванията – гр. Панагюрище.

Оказа се, че трудното и веселото тепърва предстои. Изобщо не бях подготвена за света на строително-монтажните работи. Ако си мислите, че се разбирате с половинката си, значи никога не сте ходили да си избирате плочки за банята заедно. Обикалянето по магазините и търговските центрове е изнервящо, а на моменти дори отчайващо и обезкуражително. Разнообразието на фаянс, паркет, дограма и врати всъщност е само привидно. Не след дълго осъзнаваш, че асортиментът навсякъде се повтаря със съвсем леки вариации. Впечатлението е, че всички зареждат от един и същи склад. Просто надценките, с които работят са различни. Обаче двадесет или тридесет лева на фона на всеобщия харчалък изглеждат някак незначителни. Избираш първия магазин/доставчик и се хвърляш в дълбокото.

Добри приятели се отзоваха на поканата за destruction party и за по-малко от 2 часа бяха изкъртили и изнесли всичко каквото можеше от апартамента. По едно време ми се плачеше... Обстановката напомняше на кадри след разрушително земетресение и торнадо в едно.
Махането на тапетите отне доста време. Дори намокрянето им не помагаше особено.
Останалото по къртенето на плочките и изнасянето на «останките» свърши една спретната групичка от циганската махала. Приятно се изненадах колко бяха съвестни и кулурни.

Към днешна дата:
Имаме новичка ПВЦ дограма в целия апартамент. Без много чудене се спряхме на тъмен махагон със зелени стъкла. Изглежда по-добре, отколкото звучи.
Eдни добри хора къртиха около 3 часа бетон, за да ни монтират входната врата. Има и работещ звънец!:)
Напазарувахме също и санитарията за банята от Пловдив – тоалетна, казанче, мивка, душ. Някак си се изненадах като ми дадоха гаранционни карти за всичко.
От известно време ел. техници окабеляват и сменят цялата инсталация в апартамента. Разделихме се с около 60% от същестуващата мазилка по стените покрай тази процедура, но вече всичко е добре измазано. Направихме снимки преди това да се знае къде минават кабелите, за да не стане фал, докато монтираме шкафове или слагаме някоя картина.
Един водопроводчик, борейки се с ВИК-то, успя да извади от тръбата за «питейна» вода 1.3 см дебело и 2 метра дълго желязо... Очаквам още изненади докато приключи.
Подписах договор с БТК и за един ден прекараха телефон. Рекламата е готина, но поне при мен нямаше нищо общо с действителността. Всъщност нямат така добре разработен отдел за борба с клиента, както го изкарват или поне все още не са внедрили «обучени» кадри в клон Панагюрище. Мили, любезни, обясняват всичко. В бонус получих телефон. От тази седмица имам и Wireless модем. Супер Любо-о-о!... От първи декември ще долети и у нас. :)

Тук се сещам се за едно сутрешно-обедно кафе преди доста време с Мери и Киро в сладкарница Лучано (Студентски град). Разказаха ни как са набюдавали от прозореца на семейното общежитие изникването на малък цигански катун в близост до техния блок. В рамките на няколко часа ромите са успели да направят къщоподобна констукция с минимално количество подръчни материали (врата, маса, дюшек под масата и някакви плоскости). За една от четирите стени на «гарсониерата» служела антикварна, но все още в движение, Лада. Финалът на мисия «Моят дом» бил инсталирането на антена на БулсатКом. След настъпване на софийския мрак новодомците вече гледали Първа програма...

Та и сега така. Може да има само входна врата и прозорци, но ще има интернет... При това безжичен.

Установих, че разговорите със СМР тематика са доста актуални напоследък. Повечето авери са на същата вълна и си блъскат главата със сифони и мивки също като мен. Сигурно остаряваме, знам ли?:)

четвъртък, 18 септември 2008 г.

Тиесто

Концертът в зала Фестивална беше много повече от размазващ (& разглобяващ - всеки мускул ме боли, дори тези, които досега не подозирах, че съществуват).

В адски кратко резюме:
- открих "другата" музика или по-скоро тя откри мен:) на тази музика се раждат звезди, галактики, вселени и всичко останало... един такъв космически-изстрелващ саундтрак...
- оставих 170 лева бакшиш в ресторант "Бали", което всъщност е левовата равностойност на очилата ми;NB: пичове, ако ме виждате как кола без тях не значи на 100%, че и аз ви виждам!!
За ужас на компанията, средната ми скорост по магистралата на връщане беше точно 90 km/h
- след 1 и 1/2 час сън и 5 досадни, дрънчащи аларми на телефона успях да достигна до работа навреме; това е най-дългият ден в годината, заклевам се!!

вторник, 1 юли 2008 г.

Проект Троица - Ангел Константинов, Калин Терзийски и Мартин Карбовски

Чете се бързо.
Напомня на "нестандартното" във "Фасове"-те на Щерева. Въпрос не на гледна точка, а на кое ще прочетеш първо. :)
Разкази & поезия между салфетки с телефонни номера на жени и пияни откровения от дъното на 3-тата чаша водка. Или бутилка. Може би и за това доста от написаното не усетих/разбрах. Не съм пробвала да чета книгата под алкохолен градус, но ми се е случвало преди доста време да пиша така... Освен че е грозно и нечетливо, рядко откривам в него смисъл на другия ден. Изненади. Аз ли го писах това? Леле, как ме цепи глава...
Неочаквана 3 в 1 комбинация.

понеделник, 30 юни 2008 г.

Когато ангелите подивеят - Андрея Илиев

Белнейски не може и не трябва да се забравя. Трудно ми е да повярвам в човешката жестокост била тя осъзната и целена или породена в резултат на умствени "дефекти".
Книгата ми хареса и не ми хареса, защото като повечето хора обръщам глава настрани като видя нещо грозно и отвратително.
Това е като прегазено на пътя животно. Не отиваш да разгледаш отблизо в каква абстрактна картина са подредени вътрешностите му върху асфалта, нали? Поемаш дъх и го задържаш, докато погледът търси нещо в страни или нагоре - нещо различно каквото и да е, нещо зелено и успокояващо. Отминаваш... А горкото животно е достигнало лимита от 9 живота. Може би случайно, а може би не.

П.П.
"Книгите при хората" е Армагедон за месечния ми бюджет. Не оставя почти никакви $. След този базар в Мола и пазаруването на учебници за летния семестър бях около 100 лева назад. Въпреки всички промоции, отсъпки и намаления.
Не съм разочарована от нито една покупка, а всички изпити - взети в последствие. :)

Фасове - Ваня Щерева

Ирина си я беше взела преди време и докато й бях на гости я поразлистих. Нещо не ми допадна. Сега я купих повече заради идеята. И като захапах... От корица до корица.
Има много добри неща и доста, които стоят като пълнеж. Може би са по един или друг начин сантиментални за Щерева, но за мен - извън времето и настроенито на момента, в който са били специални за нея - са почти изцяло лишени от смисъл. Но да не се напъвам със съчинения какво е искал да каже авторът. :)
Две "оригинални" неща, които много ми харесаха много и като идея и като изпълнение:
1. Субтитрите на Дилов и
2. Дискът на МачПойнт.

Indiana Jones and the Kingdom of the Crystal Skull (2008)

Ако не се гледа на голям екран, просто няма смисъл.
Приятен, развлекателен филм - поредният иманярски адвенчър.

What Happens in Vegas (2008)

Бях предубедена доста за филма. Аштън ми е доста MTV-лигав, а Камерън ще си остане тази Мери в колкото и комедии да се снима.
Братовчедката каза, че ще ми хареса и че е особено подходящ да се гледа от младоженци. Права беше.
Много се забавлявах и се смях с глас.

Sex and the City (2008)

Със съчувствие гледах двойките момиче-момче, влизащи за ръка преди началото на прожекцията. Хей, какво ти е направило момчето, че си го помъкнала на кино? Това е женски филм, отидете да го гледате по женски.
Накратко - същото е като сериала, само дето е повече като времетраене.

Бележка 1:
Дори и един мъж да е гледал преди това сериала и да си мисли, че му харесва е много далеч от това да го разбира... Просто сме различно устроени. Хромозоми.

Бележка 2:
Дори и един ден разходка из улиците на София ми е достатъчен, за да ми писне от жени, които си мислят, че живеят в "Сексът и Градът". Май е само секс, а? Всички сме от Манхатън. :)

My Blueberry Nights (2007)

How do you say goodbye to someone you can't imagine living without?

Ако все още не сте, гледайте го сам(а). Евентуално в компанията на топли пуканки и кола.

Много, много добър филм.

КЛЮЧ!

Ladies' Night - 28.05.2008

Не помня много от моминското ми парти, но беше запомнящо се. :)

понеделник, 12 май 2008 г.

Adibas

Venity is my favourite sin.

Черен. С три бели ленти отстрани. От къде знаят, че трябва да си купят точно такъв анцуг, ма'а му стара? Това е мода с радиус 50 километра и центърът на тази фешън окръжност се намира в Пазарджик. Съвпада с Колоната, още известна като Х*я.
След кратка разходка по улиците на произволно избран, но вписан в тази окръжност град или село, неизбежно започваш да си мислиш, че е имало голяма промоция-разпродажба в спортните магазини, от която всички са се облагодетелствали...
Удивително. То е просто начин на живот. Животът на празничния анцуг. Разходката в съботния пазарен ден е нещо като ритуал. Да видиш. Да те видят. Може да нямаш 5 пари да се прекръстиш, но маратонките са за поне 200 лева, празничният анцуг е задължително Адидас. Ръцете са дълбоко в джобовете, походката е с изнесено ляво рамо и загатнато футболна в стил 4-та резерва на ПФК Хебър. Погледът е небрежен, арогантен и блуждаещ. Не оставя място за съмнение, че човек облечен с тоя анцуг няма как да не е над тия неща. На прическата също е отделено нужното внимание. Без да се напъват Фанта могат спокойно да направят поне още 2 реклами.
Та след като анцугът е разходен и видян от краен, но достатъчен брой хора, той сяда да пие кафе. Само кафе, докато върти кутията с цигари на масата, където са още телефона и ключовете за колата. Тя разбира се е паркирана пред кафенето - зорко наблюдавана през тъмните очила и надълго обсъждана. Колко гори градско/извънградско, двигател, коне, с какви джанти е и т.н.
Няма да повярвате колко много такива мъже има!... За жените не ми се говори. Достатъчно показателно е, че трудно си намирам дрехи, с които да не изглеждам сякаш съм в бранша на платената любов. А магазините за дрехи са повече от хлебарките в Студентски град. Наистина фрапиращо много.
Светлина в тунела все пак има. Познавам доста и свестни хора, успели да изплуват над празничната адибас смрад&мизерия. Лошата новина е, че по един или друг начин всички са останали адибас обременени.

неделя, 11 май 2008 г.

Море от интернет-любов

Баба ми е голяма почитателка на "Море от любов". Тя самата разполага с материал за реализиране на ~ 17 сезона. Всеки път, когато съм вкъщи(Смолян), ми разказва последните някоко предавания. Желателно е да съм ги гледала иначе обсъждането се проточва. :)
Тази събота Наталия Симеонова, която според един авер е типичната плевенска селянка, не можа да събере влюбените с разлюбените. Героят във втората история изневерил на приятелката си в Интернет- зарибявал се с мадами в сайтове за запознанства и в скайп. За приятелката му това било само поводът да прекрати окончателно тригодишната им връзка, а не причината. За него - тези интернет жени били ей така между другото и за щуротия. Все пак по някое време му просветнало, че реалната жена до него е всъщност това, което търси сред виртуалните. Само дето е късно либе за китка...
Мда. Хората се запознават и се женят по интернет. Защо пък да не си изневеряват по интернет? А изневяра ли е?...
За мен не. Поне докато са на етап "разменяне на снимки". Ако започнат да разменят и флуиди вече е друго. При безразборен и неангажиращ search/chat в мрежата на запознанствата светва само авариен сигнал. Нещо куца във връзката, но това нещо не е непоравимо. Положението върви към необратимо, когато... Е, ясно кога. И тук, като за всяко друго има последваща опция - forgive&forget. Но дали? Може ли да мине "тънко", защото е правил секс с някаква фолк фурия от Харманли изнамерена в Елмаз, а не с най-добрата ти приятелка?
Била съм и от едната и от другата страна. Почти еднакво гадно е. Та така.
Мога да го разбера, но... Такива неща нито се прощават, нито се забравят. Просто се научаваш някак да живееш с тях.
Извод:
Ако искаш само една жена, а после поискаш и друга, постарай се за това да знаят само трима. Ти, тя и будната ти съвест.

четвъртък, 1 май 2008 г.

Да събудиш динозавър - Андрея Илиев

Само името е достатъчно - няма нужда от други пояснения. Просто уникален автор. Не знам как го прави. Ако беше художник щеше да рисува завършени портрети с едно мац на четката. Да, точно така - леко, почти небрежно движение. Само с едно изречение той може да разкаже и опише всичко. Може да те натъжи, може да те разсмее, може... Всичко може.
Преди това бях чела само "Когато един мъж е на колене". Хареса ми много и цял месец си пазих тази книга, за да я прочета за по-малко 2 дни.
Истинско (крими, а и не само) удоволствие... Ммм...
П.П. Искам и не искам да се запозная с него. Виждам се как стоя изчервена и ме е срам дори да си поискам автограф. Толкова много го харесвам! От корица до корица! Умишлено отлагам да не се нахвърля кръвожадно към други негови публикувани неща...

30 неизвинени - Ваня Щерева

Чета я повече от месец. Бавно върви много... А всъщност е за рафта с лейбъл "на един дъх". Някак си не ми беше нито времето, нито пространството. Както и да е. Оставих я да отлежава в смолянската ми библиотека с идеята, че ще я преоткривам пак на второ четене. На първото някои букви ми дойдоха болезнени...
Нестандартна във всяко едно отношение - размери, хартия, обложка, подвързия, илюстрации и съдържание. Книгата.
Препоръчвам преди това съвсем по женски да минете на гости през "Образцов дом".

неделя, 20 април 2008 г.

56

С Мария пием кафе след работа в Екстрийм-а някъде преди седмица и нещо. Вече сме омели по 3 топки сметанов сладолед със заливка карамел. Възхищаваме се искрено на уникално яките лъжички и тъмни помисли витаят за възможните последствия ако ги отмъкнем... Колко ли ще струва и дали сервитьорката ще се съгласи на покупко-продажба? Мда. Разговорът е на типични женски честоти и неусетно се завърта около традиционни и класически теми като килограми&отслабване.
Мария, разпалено: Знаеш ли какво е да си 56 килограма?
Аз я поглеждам и се подсмихвам...
М., още по-агресивно: Ма не-е-е. Знаеш ли какво е да си 56 килограма?
Аз, с широка полуиронична усмивка: Така като ме гледаш, според теб знам ли какво е?
Всъщност съм малко повече. Варирам в затворен интервал [56 ; 58] в зависимост от това какво съм облякла, през кое време на денонощието се тегля т.н. В гардероба ми прогресивно се увеличават дрехите, които не ми стават. Има такива, които толкова отдавна не съм носила, че съм забравила как ми стоят и че ги имам. Прекалено смело ми се струва да си мисля, че някога пак ще мога да се вмъкна в тях. Както каза дядо ми един от последните пъти, когато ме видя: Пооправила си се. Преди беше много мършава. А това по неговите стандарти и методи за оценка означава, че нещата не са много на добре. Не ми е кофти, че съм надебеляла. Кофти ми е, че си намирам оправдания, за да не отслабвам. :) Почти непрекъснато и най-вече около обяд, вечеря и в близост до млечна баница и крем карамел.
Води се нещо средно между диалог-монолог в следната последователност: Толкова малко воля ли имам, мамка му? - Бе не е до воля това. - Как да не е? - Така. Не е. Просто не го искам достатъчно. И наистина е така. Нямам мотивация. Никаква.
Един поглед наоколо, за да преценя статистически "Къде сме ние?" и почти стигам до извода, че надебеляването е еволюционно обослувено и има много вземане-даване с естествения подбор. Нещо в стил по-хубава стръв = по-хубав улов. То зависи и къде и за какво я мяташ тая въдица, но общо взето е такава тенденцията. По-добрите женски с най-добрите мъжки създават по-добро поколение. Другите духат супата или каквото остане от трохите. Сещам се тук, че имаше един лаф за прасетата и ябълките и кой какво яде, но за него друг път. :) Отпускането на края (или иначе казано - онази сладка елиптична повърхност, върху която можеш да локализираш твоя пъп) започва, когато спреш да ходиш за риба, т.е. вече си си /на/уловил... Истински загрижени за килограмите си са основно хора в открит риболовен сезон и откровено се стремят да изглеждат добре. Дори безумно суетните и претенциозни към външния си вид някак си приемат 10-те плюс на кантара, слизат спокойно от него и продължават все така с шкембето напред...

вторник, 15 април 2008 г.

Подаръци :)

В събота детето на моя колежка стана на 5 годинки. Малка русокоса красавица с умни сини очи. Абсолютен сладкиш. По този повод реших да му купя подарък. :) Just like that. Спомням си, когато аз бях лапе и майка ми се върнеше от работа с подарък за мен. Голям кеф. Истинско чисто удоволствие поради две съвсем простички причини. Първо, не е нещо, което попада в графа "практични" - от каквото имам нужда там в момента. Примерно блузка, обувки и т.н. Второ, не е и в графа "глезотия", т.е. някаква играчка, дето съм искала и съответно съм мрънкала и оревала света за нея. Аз си знам, че ще я имам... :)

Купих 24 цветни молива в красива метална кутия + книжка с приказки за принцеси като последните няколко страници са с игри и картинки за оцветяване. Имаше и по-луксозна кутийка за моливите с капачка-острилка, но с по-малко цветове... Надявам се да й харесат. Виждала съм нейни рисунки преди 1 година. Наистина добри.

Та мисълта ми беше за подаръците-сюрприз. Хубави и неочаквани. Сигурно точно за това съм им се радвала повече... Дори и когато са били "малки неща".

петък, 11 април 2008 г.

ПКС + Студена бира

Не помня защо ходих до София тогава. С пристигането си изненадах Ирина, а пък тя изненада мен с планираното от нея за вечерта събиране на "смолянски картофи" у тях. Пиехме студена бира, когато Янев дойде с колелото и огромна чанта от последната реколта уникални компири. Организираме се на голямата маса в хола. Тримата белим и режем. Промишлени количества. :) По едно време тръгнах да давам акъл на Ирина - как точно да слага и мие картофите. Янев ме спря. Каза ми: "Недей. Не се меси. Всеки си има технология. Не трябва да се бъркаш в на другите хора технологията..." Замълчах. Ама защо ми говори така? Нали ако ги направим както аз казвам ще стане еди-как си и... Някъде помежду тия ядни и бързо препускащи мисли дойде просветлението. Ако беше анимационно филмче, над главата ми щеше да светне като слънце ел. крушка от 100 W . Обърнах нещата, смених местата. Да знаете само колко много МНОГО се дразня някой да ми слага ред. Особено в кухненските работи. Така ми се вкисва, че мога да подквасвам прясно мляко само с поглед. Наистина, 20 човека ще сготвят по 40 различни начина една и съща манджа, пък била тя и най-необикновени смолянски картофи във фритюрник. Та така, всеки си има мнение. И технология. Не само за картофите. По принцип. И трябва да уважаваш на другите хора технологията. Не само когато си на гости и готвите. По принцип.

Благодаря ти, Янев!...

понеделник, 31 март 2008 г.

Нещо като рожден ден

На 27-ми март отпразнувах първата си година в Панагюрище. Да, знам. Много бързо минава времето. Неусетно... Равносметки? А трябва ли?... Сещам се само за хубави неща. :)
Не, че е нямало кофти моменти или крокодилски сълзи, но са по-скоро за сол и цвят. Тия неща се преживяват, да? Няма само лоши или само добри хора, нито пък места.
На моменти ми беше трудно да свикна с някои неща, да ги разбера или приема. Представям си, че и на тях (панагюрците) не им е било особено лесно с мен. :Р
Обадих се на хората, които са били по-различни и по-специални за мен през годината, а надявам се и през следващите. Всички дойдоха. :) Веселих се много, добро парти стана. Афтър партито също разцепи мрака...
Усмихвам се.
Когато преди една година набутах последните кашони с дрехи и книги в реното и тръгнах насам, просто си нямах и идея какво ме очаква. Предполагам Панагюрище също не е било наясно какво бедствие идва... И все пак...
Хубаво е.
Щастлива съм.

понеделник, 17 март 2008 г.

0:4 -> МЕИ : Ваня

Четри на нула за гостите с добра голова разлика - средно аритметично много добър пет. Така приключи първата ми магистърска сесия. Светва надпис "Аплодисменти". Не, повод за гордост и радост няма. Радва се само майка ми, която има някаква идеалистична соц представа за висшето образование. Как да й обясня, че преподавателите се чудят как да ни претупат и че съвсем не им се занимава. Освен това, за да вземат повече пари са разпределили програмата в четири семестъра, а не в три. Мизерия...
Миналия петък поседях половин кръстословица време под мартенското слънце на пейките пред ректората - първи блок, докато чаках транспорта към Панагюрище. До мен имаше групичка студенти. На око 2-3 курс. Признавам си, (не)волно подслушвах какво си говорят.
Щрак. И ей така се върнах в уникалната 625-та стая, където не просто живеех, а порастнах...
Малко снимки и много спомени. Рисунките на двете вещици са на Windmaker, а котката е на FireFox. Слънчогледите си бяха там. Влюбих се в тях от пръв поглед. Допълнително - плакат на "Боен Клуб", звездна карта, стихотворение на Диана, текстове на Хиподил, песничката на Билбо "Започва път от моя праг", карта на Средната земя, рисунки, светещи в тъмното планети и звезди и още... много... много... МНОГО...





Домакинката инж. Любка ме обяви за екстравагантна и под ултиматум лепих цяла седмица тапети. Тежко беше много в буквалния и преносния смисъл.
Сега са само легенди.
Който е бил трезвен и си спомня - да разказва...

вторник, 11 март 2008 г.

Тунинг & Имидж

"Аре поздрав за тебе, Мише, мама ти дееба проста"

Криво ми е много, но 4 часа и 3 чаши червено вино по-късно нещата не изглеждат ЧАК толкова идеално зле. Просто утре по някое време трябва да отида до застрахователите, за да видя какво може да се направи за колата.
Спокойно. Жертви няма. Наранена е само смолянската ми нежна душа.
Накратко... Изцяло нов тунинг-имидж на Машината на времето!...
Една красива и дълбока черта от ключ с идеална траектория
"преден калник-врата-заден калник" на ниво небрежно пусната до тяло ръка. Някак си и от самолет си личи, че не е било случайно. Сега е момента, в който прочитате ЪпсурТ по-здрава в курсив под заглавието на поста.
Преди доста време в София имах подобен проблем. Така наречените неизвестни извършители събираха нападалите есенни листа от цялата улица и ги струпваха върху колата ми. Това не беше достатъчно, за да ми е гадно и в бонус получих отлепено уплътнение на предното стъкло, преебани чистачки, издран до ламарина преден капак и покрив, откъртен и смачкан преден номер, който намерих по-късно захвърлен на паркинга пред блока... Гадна работа при положение, че не познавам никой и всеки ден паркирам на различни места. Не знам какво толкова им пречех на другите хора или не им харесвах. Изглежда трябваше да се чувствам зле, че им дишах въздуха. Едно такова гадно е да измият със същата грижовност и за същите пари Машината на времето в кварталната снобска автомивка. Колата ми струва средно колкото 1 джанта от черния им лъскав джип, а на всичкото отгоре съм седнала на масата до тях и пия кафе, докато чакам за измиването. Отвън и отвътре. А? Какво викаш, бабиното?
Да, така е. Прав си. Селянията е състояние на духа. Не e местожителство... Мащабите нямат значение.
Селяните са си сеуани. С коуеуо... Където и да се намират географски.

Meet the Spartans (2008)

Ако искате да запазите добри чувства към "300", забравете за този филм. Подобен е на кретении като Scary movie & Epic movie като е някъде по средата в класацията като олигофренско изпълнение. Предварително си бях създала нагласа какво ми предстои и въпреки това... Много, много тъп!

Run Fatboy Run (2007)

I can lose weight... but you'll always be an a***hole!

Харесах филма, въпреки сладникавия вкус. Някак си ми подейства надъхващо. :)
Почти си вярвам, че утре сутрин мога да отида да тичам преди работа. :Р

Оставяме историята/сюжета настрана и поглеждаме към героите.
Либи не е нищо особено, както и Уит - обикновени и съвсем стандартни за такъв тип филми.
Денис и Джейк обаче обират останалите (т.е. всички) точки. Хлапето е голям хит. Напомня ми на едно друго от "Наистина любов", което се учеше да свири на барабани заради някаква кака. Държи се естествено и се усмихва с 10 зъба по-малко.
Баща му е рижав, тотално негоден не само за военна служба, но по принцип. Смотан.
Обаче и това да си смотан е въпрос на мотивация.

Michael Clayton (2007)

Do I look like I'm negotiating?

Още бисери от неделната киновечер.
В началото на филма си казваш, че е от тези, които се гледат по няколко пъти. Уви, не! Не е чак толкова добър. Държи вниманието, не те оставя да се обърнеш дори за миг настрани, за да пиеш сок примерно, защото просто ще изпуснеш нещо "важно".
Мадамата си заслужава, а Джордж Клуни за мен ще си остане доктор Рос и това е. Само с един такъв небрежно-елегантен поглед и нищо повече.

Hoodwinked! (2005)

What the Schnitzel?

Общо взето така реагирах, когато Ицо за първи път ми каза за филма. Анимация някаква за Червената шапчица. Скептично сбърчен нос и смръщени вежди. Гледаме го на криво, но нали ни е приятел... Пускаме DVD-то, а и все пак той се изказва антинегативно за филми веднъж на 16 високосни години.
Сигурно си спомняте това. Преди доста време се въртеше из мейлите. Та филмчето е нещо подобно. Приятно е, не пеят много, ведри лафове, но има още какво да се желае...
БаБаБаТа!

сряда, 5 март 2008 г.

До там и обратно...

Петък вечер ме завари в Пазарджик - Амарето, водки на промоция и голяма компания. На долния етаж имаше хаус парти и вече мога да различавам успешно прогресив от агресив. Първото е когато музиката ти цикли в мозъка, а второто когато започне да ти бърка и в червата.
Около 1 след полунощ не можахме да съберем много симпатизанти за Face-а и в скромен състав се зиг-занесахме натам. Шест лева за Тони Стораро. Повтарям. ШЕСТ. Още ме боли...
Кофтито на Ларго е, че няма значение дали ще си на 1-вия етаж при каубойците или на 2-рия, където е денс-менс. Напукахме плочките на дискотеката с Limp Bizkit само на едно стълбище разстояние от бесни те плей-бек-ове...
Събота вечер пих чуден осмарски пелин на Батак, а в неделя следобед за първи път стъпих върху замръзнал язовир. После потънах. Събитието беше отпразнувано с бира и постни сърми от Билла.
В неделя един ускорен-бърз влак ме остави на гара Искър, а червената лястовица 88 ме закара право у Ирина. Гости ме с вкусно гювече и без бой се навих да ходя на Витоша на другия ден.
На тази снимка само обувките и гащите под панталоните са мои. Фешън ансамбълът е изцяло от модна къща Николова, а тая крива тояга я мъкнах около 6 часа. В началото объркахме пътя, после загубихме 2-ма баир-будали от групата... Следват 4 часа сняг, студ и мизерия. Вълшебната сила на боб-чорбата... Подробности насам.
Все пак учих. На изпита ударих греда - от 2 научени теста ми се падна 3-ти. Ако съдя по резултатността ми в ЕвроФутбол, оценката ми ще бъде 100% адреналин... За първи път пускам фиш и залагам. Вътре съм 20 стотинки. Играх за супер джакпот с идеята, че късмета на начинаещия е на моя страна... :) Познати 3 от 14 срещи и 4 от 13. Много ги усещам тия прогнози и мачове - като Алена хороскопи. :Р

петък, 29 февруари 2008 г.

Джефри Арчър - Колчан, пълен със стрели

Четивно. Два дни мах. Кратки поучителни разкази с (не)очакван край.

Имам някаква смътна идея как и защо съм си купила книгата. Върти ми се нещо като спонтанна покупка от сергия за книги на пазара "Иван Вазов". А може би не? По-вероятно е да съм завлякла някой и сега да ме издирват с библиотечна полиция. Знам какво е да не ти върнат книга. Още ми е мъчно за първото издание на LOTR - твърди корици. Ех!... Та мисълта ми е - ако някой си я търси, да вдигне ръка. Дясната.

Vino Veritas?

За разлика от миналия петък, днес сутринта не ми дойде никакво просветление как да изкараме почивните дни. Може и да е за хубаво, все пак трябва да уча за изпитите другата седмица. Как се самонавивам, а?:)

Та така. Миналата събота бяхме в Старосел. Времето беше чудесно - точно както ми се искаше. Ударихме по един печат в книжките със Стоте обекта в Тракийски култов комплекс и се разходихме малко по хълма. Наистина красиво място. Древните са си знаели работата - къде и какво да направят. За обяд посетихме един по-съвремен комплекс, където опитахме"вино с дъх на жени и война". Менюто не е особено богато, но всичко е невероятно добре приготвено. Толкова вкусно отдавна не бях яла. Наблегнах на кафето, за да мога да откарам компанията обратно в Панагюрище, където продължихме отновно на вино в домашна обстановка. Имам спомени как свиря на китара, пеем песни, танцуваме... Другото е история - минало и незапомнено или удобно премълчано. :Р


четвъртък, 21 февруари 2008 г.

Искам ли?...

Много е хубаво някой да ти каже, че си отслабнал. (10kz, M.!)
Десет дни съм на диета и вече има доста окуражителни резултати - 3 килограма надолу и по-близко до целта. Хубавото е, че се забелязва най-вече по стратегически места (талия& дупе). От всички храни, които съм спряла да ям, ми липсва най-много киселото мляко. Мрън! За алкохол, плодове, сладки неща и junks foods изобщо не може да става дума. Вече не помня как са на вкус, но ми е приятно да ги... мириша.:) Аромат на току-що сготвена муска с много подправки може да те накара да левитираш из кухнята. Мда, картофи също не ям. На фитнес отказвам да ходя, замествам го с тенис на маса. Старая се да се движда колкото мога повече и да пия много течности. Та така. Много е приятно да можеш да си закопчаваш пак старите дънки без да поемаш дълбоко въздух като за ангелогласно пеене.

Записах се на народни танци. Записах всъщност е много образно казано. Просто давам 2 лева на "участие" всеки вторник и четвъртък в салона на училище "Проф. Марин Дринов".
В 18:00 часа започва групата за назаднали. Освен мен има още две-три каки, които са големи дървета и това до някъде ми действа успокоително и мотивация все още има. :) Към 19:00 часа идват профитата и става още по-весело. Вие дайчовото хоро знаете ли го, а? А?... Аз го знам, но не мога още да го оправя. Раз-два...Йуф! Забавно е много. Разтоварвам се и е приятно-изморително. Панагюрците все още ме приемат като зеления човек с антенките, но се надявам, че е въпрос на време да ми свикнат. Някак си не са много... ъхм!... социални. Комуникативни - положително НЕ. Много трудно чупят гипса.
Освен това разбрах, че "клуба" си прави профилактични сбирки в ресторанта на Каменград с тяхна музика. В сряда. Май ще се позадържа там...
Треньора за първи път го видях трезвен на миналото "участие".
Малко хитове:
Треньора: Защо почваш с левия крак?
Аз: Как няма да почвам с левия като и двата са ми леви.
Треньора: С десния трябва тука...
Аз: Като ми станат и двата десни няма да има проблеми.

Една колежка ми показа хубав сайт за CPE подготовка. Има кратки всекидневни изпити. Не отнема много време и поддържа спортния дух. Още обмислям как да си разделя най-оптимално програмата за учене. Трудно е, а искам навсякъде да огрея. Тази седмица успях да предам 1 от проектите в МЕИ...

П.П. Мони, колко килограма си? :)

вторник, 19 февруари 2008 г.

Next (2007)

Още едно DVD за неделна киновечер. :)
Нищо особено, но подходящо за разпускане.

Никълъс Кейдж (с дълга коса!?) има способността да вижда собственото си бъдеще до 2 минути напред. С тази си дарба трябва да:
- си изкарва хляба (като псевдо фокусник в Лас Вегас)
- спаси неговото момиче (много хубава леко мургава кака)
- спаси USA от ядрен взрив (Джулиян Мур е ала агент Мълдър)

Екшън, неприятности, ФБР, престелки, преследване с коли... Тия хора май не знаят, че Ники Кейдж може да изчезва за 60 секунди. :)

Perfect Stranger (2007)

Вече съм сигурна, че всички червени рокли са design-вани да стоят убийствено ненормално яко на Холи Бери! Не мога да измисля филм, в който да участва и да не се е завъртяла поне веднъж в някое червено рокле.... В "Perfect Stranger" тя носи само две такива, но пък как... Парфюм по бедрата - един път! :) Go, girl!

Филмът е идеален за неделна DVD киновечер вкъщи - без да ангажира особено със смисъл и значение.
Малко за историята: Нашето момиче е преживяла тежко детсво, но сега го раздава в стил "еманципирана репортерка във вестник Ню-Йорк-Нещо-Си". Батко Брус не спасява света, а е шеф на рекламна агенция и изведнъж виртуалните му връзки еволюират в съвсем реални проблеми... Освен тях двамата участва още един много характерен образ с наркоманска визия в ролята на психо-хакер-журналист.

Абсолютен хит от репликите:
Ro: [on hearing Mr Hill is cheating on his wife] I don't get it. Mrs Hill is pretty. I mean, she's really pretty.
Gina: Show me a beautiful woman, I'll show you a man who's tired of fucking her.

И разбира се специален по-здрав с песен от саундтрака:
These arms of mine - Otis Redding

сряда, 13 февруари 2008 г.

Владо Даверов

Действието е разкъсано с непрекъснато движение напред-назад във времето. Едно от малкото хубави неща в книгата. Героите не са добри или лоши, а мъже или жени. Последните са описани с ученическа прехласнатост за разлика от силния пол, където не са пестено ХИЧ - неудачници, мутри, бивши ченгета, пияници, женкари...
Честно казано имам по-добри спомени за Вулгарните романи на Христо Калчев, които четох преди... Хм!... ~ 10 години. :)



Едно от малко изключения филмът да ми харесва повече от книгата. Дали е заради някаква носталгична сантименталност - не знам, а и няма значение.

четвъртък, 31 януари 2008 г.

Става на боза айряна - Limited Edition

Понякога няма думи. Има бира. И водка.
И екипаж, с които корабът винаги акустира... :)



Познавате ли тези хора? :)



А виждали ли сте ги скоро трезвени?...

понеделник, 21 януари 2008 г.

Орфеус слиза в Ада

Четенето на книги при мен е доста хаотичен процес. Най-вече каквото попадне и в силна зависимост от средата вкъщи, приятели и/или случайно породили се интереси. Отначало беше просто неизбежната трагичност на фактите. В зората на моята грамотност се преместихме да живеем в къща далеч от блоковете и хлапетата, с които измисляхме по 20 дивотии на ден. Социалният ми живот се приравни на училищния. Адски криво беше. За фон на цялата история идва и експерименталната сендовска система, която осакати много мои връстници. Като си намеря тетрадка от и до 7-ми клас изпадам в тих ужас и започвам да се чудя как са ме приели изобщо в езикова гимназия. Та така. В широк радиус от къщата нямаше деца и сродни души на моите години, а на училище бяхме до 3 следобед. Нали се сещате, че никои родители няма да пуснат 6 годишната им дъщеря да се разхожда сама до другия край на града да си играе и да се връща по тъмно? Забавленията вкъщи започнаха с досаждане на "възрастните" и в последствие прерастнаха в самозабавление с книги. Спомням си как се дразнех на майка ми, че чете, а не иска да си играе с мен. По-късно аз се дразнех, че ме занимава да правя някакви неща, а аз искам да чета. :) По някое време започнах да ходя на кръжок по астрономия и изписах два читателски картона в библиотеката на Планетариума. От там дойде и sci-fi & fantasy ориентацията. Краставите магарета се надушват и намират едно друго твърде бързо... После разни хора и разни интеграли. :) От един момент нататък четенето започна да става избирателно. Според колко време имах и според зависи. До известна степен установих приблизителен еквивалент на вкусовете и отварях книги, които ми бяха препоръчани от приятели или от хора с достатъчно ситна "цедка" за разделяне на жито от плява.
Тази стратегия се зароди през студентския ми живот. /Тук се сещам, че пак съм студентка в така любимия ТУ. :) / Та още я следвам по един или друг начин. Минавам през форуми и читателски блогове, разглеждам ревюта и така след пресяване избирам какво да бъде за този месец.

Горното дърварско лирическо отклонение е, за да обясня, че четенето при мен първо беше знание и грамотност, после стана заместител на общуването, ежедневна неизбежност от нямане друго за правене, след това се превърна в жажда, любопитство и необходимост, а по-късно в наслада и удоволствие.
Като сега. Истински оргазъм от хубав секс с опитен и страстен партьор.
Дали? И как?
От една страна искам да я оставя, да не чета повече. Искам повече време да й се наслаждавам. Да бъда повече време в този свят, да участвам наравно с Хито и Смилец в приключението.
От друга страна едва се отделям от нея. Криво ми е, че е дошла спирката ми след 40 минутно пътуване и трябва да спра да чета. Или вечер след 3 АМ, когато много много ми се доспива...

"Орфеус слиза в Ада" на Георги Малинов за момента се намира /според мен/ сравнително тудно. След известни напътствия стигнах до единствената книжарница, в която я предлагат, за да взема единствената им налична бройка. Без много пазарлъци платих 8 лева и си тръгнах щастлива. Няма цени по корицата или другаде, т.е. ще я продават за колкото намерят за добре и за вбъдеще. Предпочитам да си затворя очите пред алчността на разпространителите и да повярвам, че парите ми отиват в едно по-добро място за хубава кауза. :)

неделя, 20 януари 2008 г.

Death Proof (2007)

Съботно-неделна киновечер при инж. Николова. Билети за първия ред и един уникално невероятен филм. Съжалявам много, че не съм го гледала на кино!
Само една дума е достатъчна, за да каже/опише всичко и нищо. Тарантино.
Кърт Ръсел, 8 красиви жени и американски коли, които ти качват октановото число на мах. :) Брутални сцени. Размазваща музика.
Адски ми харесва еротиката в мадамите...
Една картина струва повече от хиляди думи.
Просто гледайте.

четвъртък, 17 януари 2008 г.

Beowulf (2007)

…lips, ripe as the berries in June
Red the rose, red the rose
Skin, pale as the light of the moon
Gently as she goes
Eyes, blue as the sea and the sky
Water flows, water flows
Heart, burning like fire in the night
Gently as she goes…

Размазах се. Много, много ми хареса...
По програма филмът е вече само в 3 кина. В Арените го дават или когато съм на лекции или твърде късно. Остана Ялта в подлеза до СУ. За първи път съм там и съответно нямам база за сравнение, но все пак ме изненада съжителството на beauty зоната с .... Хм, до последно не бях убедена, че влизам в кино. Добре, че има плакати по стените тук-там. Сред витрина от хранителни добавки, L-карнитини и на една крачка от пътечка за тичане и други фитнес-митнес уреди е Касата-За-Билети. Много любезна и мила продавачка. Вземам два билета по 3 лева. Студентско намаление. Яко, а?
Реших да се разходя до Попа за хамбургери докато чакам Ирина да дойде. Време има много, а тя беше единствения човек, който успях да агитирам да гледа с мен този филм. До последния момент очаквах да сме само двете в салона. Докато я убеждавах, че не се крият никакви мишки под задните редове седалки в соц-стил киното, влезе един дядо. Доста възрастен и на първо впечатление от бегъл поглед като някой от улицата, влезнал да се стопли за един час. Второ впечатление - достолепие, достойнство, гордост, подреденост, принципи от старата гвардия, твърдост... Може би бивш военен? :) Дрехите му бяха много стари и протрити, но чисти и...ъ-ъ-ъ.. официални?!
Сравнително малък екран, звук с пращене и пукане, нескопосано прехвърляне на ролките. Подробности. Филмът ми хареса. Излезнах си нахилена и в отлична зимна кондиция. Полицаите дето са ги подредили през 50 метра заради посещението на руския президент ни гледаха подозрително. На каква дрога ли сме? Беоулф.
Предполагам, че някои биха го определили като митологично порно фентъзи с елементи на разсъждение. Да си гледат работата. :)
Минавайки през подлеза на спирката, видяхме един дядо седнал на столче и свири на хармоника. Спирам, бъркам в чантата и изваждам монети. Лев и нещо. Пускам ги в металното канче пред него усмихвам му се, махвам му с ръкавичката ми "1 пръст" и пожелавам лека вечер. Той ми се усмихва също. Пожелава ми да съм усмихната, чаровна и щастлива. Тръгваме си с Ирина, а той като че ли засвирва по-бодро и весело в януарския студ.
Днес имах 4 часа лекции по математически анализ. Появи се някакъв образ, който прилича повече на студент отколкото на даскал. Напълни ми главата с Фурие и интеграли, но беше приятно много... Обяснява добре, може да ти привлече вниманието да го слушаш и същевременно да те разсмее и разсее от задачите за момент. Обича това, което прави. Харесва си работата. Виждаш страст и как му светят очите от кеф докато решава задачи. Шантаво. Иска ми се да срещам по-често такива хора.

- Do you want me to go in with you?
- Good.