неделя, 30 декември 2012 г.

how long it takes to get over a relationship

Някъде из смолянските потайности... Говорим си, пием уиски и водка... Констатираме естествения ход на времето. За онези, на които ЕГН-то им започва с деветка, сме просто "чучАци". Каквото и да означава това. А за мен сме... пак деца. Просто с други проблеми, различни от спестяването на пари по шест месеца за нов модем или видео карта и убиване на дракона в Might&Magic 7. :) Така де, една песен се свалаше по 3-4 дни, а ако няма resuming... Мъка!

Докато се прибираме по заледените улици отбелязваме грозната коледна украса или нейната липса. Love actually романтиката е много под точката на замръзване и обсъждаме кой вариант е най-близо до истината за това колко време трябва, за да преживееш една връзка. HIMYM quotes:
- 1/2 продължителността на връзката [Лили]
- по една седмица за всеки месец заедно [Маршъл]
- 10000 питиета [Робин]
- броят стъпки, докато излезеш през вратата [Барни]
- нова връзка [Тед]
Отбелязвам, че за времето не мога да помогна, но с удоволствие ще се включа с пиенето. Лекува ли... Не знам. But it's worth trying.

събота, 29 декември 2012 г.

Думите - Богдан Русев

Много добро включване в смолянската ми коледна вакация. Вписа се чудесно в моя личен спа цикъл на сън, излежаване и зелеви сърми. :)

Книгата съдържа 4 новели, от които личният ми фаворит е Племена.

Има нещо шантаво в сънищата ми и сигурно се впечатлявам от тях повече, отколкото е необходимо. Ако не може да заспите или имате странен сън... Сигурно ви сънувам!:) Светната лампа или ножица на нощното шкафче никога не са излишни. :Р
А най-добре е, ако има кой да ви завива и да бди над съня ви.

Нов патрул - Сергей Лукяненко

Киндълът си е Kindle, но аналоговата ми библиотека не може без новия Нов патрул на Лукяненко.
Почти излишно е да казвам, че за по-малко от два дни й видях сметката. Последната вечер дори откарах до 4 сутринта. Зарибяващо много, но...
Антон Городецки вече не е същият. Някак остарял и тъжен като коняк. Дневните пък ми бяха почти безлични и се разхождаха далеч дори и от тъч линията...
Затварям книгата и вече си мисля за продължението, защото цялата книга ми се струва като една по-дълга увертюра към нещо грандиозно.

П.П. Мисля си за Пророчествата и Съдбата. Не ме радва особено идеята, че някой друг може да решава вместо мен какво да (не) ми се случва... А вчера в пловдивския мол ми предложиха промоция - сканиране на аурата + някакъв талисман. Пичове, амулети си имам достатъчно. А не съм нито от Дневния, нито от Нощния дозор. Вещиците си имат собствен клан и отношения със... Сумрака. :)
П.П.П. В топ три на най-готините "професии" след Оракул ми е Събирач на истории.

неделя, 16 декември 2012 г.

потъване нагоре

Нямам търпение да е понеделник! Не, защото ми се ходи на работа, а защото ще съм на плуване.
Оказа се, че потъването не е чак толкова лесно, колкото си представях. Катя ми натиска главата под водата, а аз все така изплувам... Отдавам го на факта глава-море-акъл-шамандура.:) Все пак успях да седна на дъното в по-плития край на басейна (~1.50m), но в дълбокото не ми достигнаха някакви си сантиметри.
След първите стъпки (?) в гмуркането съм със смесени чувства. Чак след 5-тия, 6-тия опит успях да извадя "учебните" камъчета от дъното...
Катя скача в басейна и излиза чак в другия му край, без да се покаже. Гледам я как плува под водата. Толкова е красиво! Иска ми се много и аз да мога така. Само дето след скока, изпадам в еуфория, че допирам с ръце плочките по дъното и... не се сещам веднага да движа ръцете и краката. После изплувам и всичко е безвъзвратно изгубено. Отправям се към стълбите и отивам да скачам пак... И пак...
Гледам много клипчета в интернет на разни треньори и професионални плувци. Представям си, че ако някой ме снима, ще има материал поне за 10 предавания на Най-смешните домашни видео клипове. Не ми пука.
Катя непрекъснато ме окуражава - казва ми, че съм Таня Богомилова, старая се много и се раздавам - за мен, за нея. Не искам да я разочаровам. Колкото и да съм скапана след степ аеробиката, гледам да се събера и поне час да не се спирам в басейна.
Летните олимпийски игри в Бразилия са само след 4 години. Имам време да се подготвя, нали?:)

сряда, 12 декември 2012 г.

Мразя тази столица! - Сергей Минаев

С Лили имаме среща в книжарницата на Хеликон, която е на ъгъла на бул. Патриарх Евтимий с Витоша. Какво по-хубаво място, когато навън започва декември и вали прекрасен дъжд? Още ме държи махмурлукът от петък вечер и решавам да пропусна концерта на Мариса, който започва скоро, да хапна и да се прибера пеша до зона Б19. Може и в не точно такава последователност. На тръгване си купувам тази книга и няколко идиотски значки - RHCP, Bad Hair Day, Neighborhood witch и една със South Park.:)
Преди няколко дни за първи път си позволих да напиша леко хейтърски постинг за книга преди да съм я прочела. Просто много се издразних на екзалтираните коментари колко невероятно яка е книгата, които сякаш бяха писани от едно IP. Всеки си има (или няма) стил на писане, дори и в нета. Удивителни, разстояния между препинателните знаци, както и почекът, колкото и абсурдно да звучи, ми крещяха, че са на един и същи човек. И вкиснах. Шматки! Кой точно искате да излъжете?
Истината е, че хартията изглежда евтино и мирише доста неприятно, въпреки цената от 12,99. Няма нищо общо с онзи сладък аромат на нова книга. Изглежда сякаш някой е бързал да напечата преди Панаира на книгата... Не знам за вас, но такива неща ми крадат от удоволствието. Ще дам цитат от култовата сцена със зайчето, пълно с лавандула (стр. 89), за да илюстрирам какво имам предивд.
"Пръсна се, съдра се, разпра се по шибания шеФ."
Има още доста, а горното е един голям пирон в ковчега на редактора/издателя. Разни оФци, който ми обясняват, че не са забелязали, защото ги е увлякло съдържанието могат да вървят... Нали... И сега изобщо не се притеснявам стигнали ли са, не са ли, там, където съм ги пратила. Но както и да е, много време им отделих... :)
Сега за книгата. Корицата е добра, грабва окото. Може би заради нея посегнах към книгата, а "Бестселър #1 в Русия" допълнително засили интереса ми. Според Уикипедия, първоначалният тираж на родна земя е 70 000. Чудно ми е, колко ли е в България, където средностатистическият тираж е 1000 копия.
Ако зимата със своите студове и мрачни дни ви е скапала настроението, силно ви препоръчвам да прочетете книгата през някой друг сезон. Въпреки комичните и култови моменти, в нея има толкова много руска тъга, че може да отвее на километри след Лапландия коледния дух.
Реквием на мечтите. Моите. Вашите. Това е книгата. Примесно с алкохол, наркотици... Напомня ми за Snach или на някои филми на Тарантино. Разни гангстери, наемници, проститутки, друг утаечен контингент... Някои от образите са ярки и запомнящи се, били те и второстепенни. Хареса ми, че книгата си има саундтрак - напр. цитати от песни или техни заглавия, докато героите ги слушат. :) Като допълнителен нюанс идва споменаването Фейсбук, Туитър и някакъв руски сайт, тип социална мрежа. Няма да ви обяснявам каква част от ежедневието ви е в интернет, защото много добре знаете. Факт е, че от сравнително скоро българските автори се сещат за него в писанията си.
В заключение, книгата се чете бързо, но е доста натоварваща. Мислите си, че не може да ви стане тегаво тегавото, когато ви е сдухано? Грешка. Голяма.

П.П. Ако горното се е получило на моменти заядливо или несвързано, не се впечатлявайте толкова. Часът е 4:35 сутринта, а аз отивам да лягам. :)

сряда, 5 декември 2012 г.

неделя, 2 декември 2012 г.

Shoot to Thrill

Тази седмица най-накрая отидох при офтамолог. Лекарката, която провеждаше очните профилактични прегледи във фирмата, беше категорична - трябва да взема мерки веднага. Това беше преди два месеца. :) И така за рождения ми ден си подарих нови стъкла на очилата + едни слънчеви, но с диоптър. Сатурнова дупке, здравей!
Първосигналната реакция беше да разцепя кредитната ми карта из магазините на мола. Средната ми скорост надвишаваше двеста лева в час и ако още малко се бяха замотали в оптиката със замяната на стъклата, финансовото ми състояние щеше да премине в трагично-траурен червен цвят.
Второсигналната дойде в днешната неделна утрин (~12:30PM), когато се събудих от сладката миризма на пържени филии и желание да направя нещо ново и което винаги съм искала. Много бързо намерих привърженик на идеята...

Слагам знак за равенство между секса и стрелянето с пистолет. Едно към едно - преди, по време и след. My new addiction.