сряда, 22 май 2013 г.

Невидимите кризи - Георги Господинов

Отдавна имам слабост към този автор и няма начин да пропусна новата му книга. Предишната, Физика на тъгата, все още отлежава на рафта. Някой ден и на нея ще й дойде ред. Започвах я няколко пъти, но не ми се получи. Както и да е.

Купих Невидимите кризи от Книга за теб. Първо, книгата беше при мен в същия ден, в който излизаше по книжарниците. Второ, почувствах се не само клиент/потребител... Някаква уникална смесица на лично и професионално отношение. Трето, безплатна доставка, а и отсъпка при покупка... Така се прави. Браво, пичове! Продължавайте в същия дух!:)

Книгата ме грабна и направо ме залюля, защото я дочетох в Смолян, където разни сувенири и спомени от социализма се премятат като артефакти по картата на живота ми. Вървиш и направо се спъваш в тях. Служат, за да минеш на другото ниво, а и да не забравиш от къде си тръгнал.

История има във всеки човек и предмет. Понякога се дразня на баща ми и баба ми, които нищо не изхвърлят, а трупат и пазят, защото някога може да потрябва за нещо си. Отделно виждат в една вещ хиляди предназначения и ползи, освен тази основната, за която е изначално проектирана и произведена.
Разбирам ги, някои навици и начин на живот не могат просто ей така да изчезнат изведнъж. Толкова са далеч от стандартното консуматорско поведение, че изобщо не е чудно, че икономиката няма прираст. Всичко се ползва до откат, а когато фалира, се пази, защото може да влезе в работа...
Всякакви вехтории живеят свой собствен втори живот в скука и забрава на тавана или в гаража. Чакат да бъдат преоткрити някой ден или да бъдат заметнати безжалостно към кофата от майка ми, която от време на време я издебва фън шуй депресията.:)

Кризи и драми - колкото поискаш! Добре е да не ги подминаваме с лека ръка. Братовчедите ми, които са от новите пари, въпреки че имаме само осем години разлика, са много различни от мен и не си спомнят даже Световното през 94, да не говорим за друго.... Може би е по-добре така, не знам.
В найлоновите пликове от прясно мляко аз още виждам чудната опаковка за сандвич от моето детство, а те - просто поредният бавноразграждащ се боклук...

Снимките са от Бачковския манастир, 05.05.2013 г. Дядото продаваше табелки... Успях да овладея първоначалния ми спонтанен порив да си купя Образцов дом. Осъзнах, че моят никога няма да бъде такъв. Рядко чистя, разхвърлям много. Подредената къща не е сред признаците ми за щастлив живот.



П.П. Корицата е уникална! Мега добра!

вторник, 21 май 2013 г.

iPad Mini 7-inch ZAGG Keyboard

Купих си първия калъф заедно с таблета. Изборът в онзи момент беше силно ограничен и както може да се досетите без жокер - ужасно неудачен. Много бързо започна да се къса на сгъвките, а "качествената" кожа да се дере грозно от маникюра ми всеки път, когато бръкна в чантата, за да го извадя.
Сравнявам го с калъфите ми за телефон и електронен четец, които не са мръднали 4 години. А им хвърлям много тормоз...
Рових се доста из интернет, за да намеря нещо читаво. Уж вариантите са хиляди, но май само за цвят. Практично, леко, здраво и красиво - няма такова животно. Хвърлих се в размисли къде точно трябва да тегля чертата на компромиса. Няма ферари с газова уредба и голям багажник, нали...
В крайна сметка от около месец се тътря с ето това. Чувствата и впечатленията са смесени и още не мога да взема еднозначно решение харесва ли ми или не.

Попаднах на сайта случайно и се зарадвах, че имат дистрибутор за България. Разменихме си няколко мейла - любезни, бързи и адекватни отговори. Евала! Обясниха ми, че ще им трябва месец за доставката и пак не е сигурно - имали са случаи на загубени или забавени пратки по пощата. Клавиатурата поддържа кирилица, пробвали са го на 9 инчовия модел. Препоръчаха ми да направя запитване директно към производителя.
Те също се оказаха големи пичове. Чак започнах да се дразня - защо винаги не е така, когато пазарувам?!...
Направих поръчката и отбелязах, че искам безплатна доставка по пощата. Ясно съзнавах риска, че пратката може да се затрие и да съм 80 евро назад, но пък 14 евро допълнително за DHL не ми се даваха. Получих мейл, с който ми благодарят, че съм избрала техния продукт и че ще ми го изпратят с DHL куриер за тяхна сметка. Готино. С кеф попълних всичките им онлайн анкети после, които събират обратна информация - измерват удовлетворението ми от обслужването и стоките. Сега ме спамват с разни бюлетини за нови аксесоари и участие в томболи. :)

Клавиатурата изкара около месец с фабричния заряд, което е супер.
Удобна е за писане на латиница, но на кирилица е меко казано кошмар. Ц, Щ, Шмръ... УжасТ! Има някои доста удобни бързи клавиши, но те не могат да компенсират другото превключване.
Калъфът е здрав и корав, носи на бой. Минуси - теглото и обемът. Мда, пак се сещам за ферарито...
Обикновено се движа с дамска чанта или раница, която събира всичките ми боклуци и винаги има място за две двулитрови PVC-та с бира. Ако не премина към по-женствени и минималистични асесоари, няма да се сетя за недостатъците на калъфа.
Връзката между клавиатурата и таблета е чрез bluetooth. Нямам конкретни наблюдения как се отразява на времето за работа на таблета, но да кажем, че се намалява пренебрежимо малко. Така или иначе я connect-вам, когато я ползвам и не е вързана през цялото време.
Презареждането на клавиатурата става с USB кабел, който върви заедно с нея. Затрих го още на минутата в Смолян, но се оказа, че е същият като на Kindle-а, а него го държа под око и гледам да ми се подмята на една ръка разстояние.
Отворите за бутоните на таблета са добре изрязани в калъфа. Удобни, но и достатъчно дълбоки, за да няма случайни натискания.

Ако днес трябва да избирам пак, щях да си купя отново същия case. Утре може би ще има и по-хубави модели, но така е с техниката. Докато ти печатат касовата бележка за устройство, което е уж последен писък на модата и иновациите, на пазара излиза нещо ново...


сряда, 15 май 2013 г.

I'll Be There for You

Бях се регистрирала във всички игри, които гугъл намери за мен преди две седмици с ключови думи "спечели билет за концерта на Bon Jovi". Успехът - нула. Никога не печеля от томбола. Ама никога. А олимпийският принцип, че е важно участието, не е особена утеха.
Огря ме в последния възможен момент. Петя имаше свободен билет за концерта, а на мен ми се ходеше... Перфектен тайминг с перфектна оферта да съм куфар в колата на отиване и връщане до София. Шофирането в 2 АМ през Вакарел е като открит ловен сезон - все ще уцелиш някой заек, прасе, сърна или дупка. В един друг, но все така кървав сценарий на Final Destination заспивам зад волана и изправям завой като помитам мантинелите и убивам дърво...
Концертът... Концертът беше ту партс. Сцена, ефекти, озвучаване, изпълнение - имам само една дума за всичко това. Професионално. Шоуто беше на ниво. Световно. И закъсняло с едни десет години...
И това май беше проблемът. Големите групи и имена идват в България, когато са в своя залез, а не, когато са актуални в моята Вселена. На половината музиканти некролозите им стърчат от джобовете и има голяма вероятност да ги гледаш не само за пръв, но и за последен път. Ever.
Има разлика. Да съм в центъра на торнадото, сътворено от онова помитащо чувство и тялото ми да вибрира в съзвучие с всеки акорд на I'll be there for you... И сега... Когато си спомням за този момент. То е като да гледаш избледняла черно-бяла снимка от преди... Хм, колко години? Достатъчно показателно е, че съм я слушала на касетофон и по онова време използвах захар, разтворена във вода, за да си топирам бретона. Мазните жълти и сини гелове още не бяха съвсем популярни, мда...
Другото е професионалният момент. Сигурна съм, че на пича му се драйфа вече от Keep The Faith, а от Wanted Dead or Alive му излизат пъпки на стратегически ерогенни зони, но... Той го прави. Пее. Професионално. С хилядите ефекти, на уникална сцена, музиканти... Голямо е. Усещаш полъха в вятъра през нощна София милионите евро левове. Каква индустрия, усилия, работа, екип стои зад всичко това - представление, което вече няма душа.
Изкъртвала съм се на мега смотани групи и фестивали с псевдо организация. Просто е имало живот в тях. Нещо истинско, което макар че не е перфектно и студено като диамант, просто те грабва и отнася. В една друга Галактика... И ако имаш късмет, главата ти ще премине отново в твърдо агрегатно състояние след около седмица или две.
Тъжно е да гледаш в големите екрани пред теб звездата, която вече е доста остаряла. Осъзнаването на твоята собствена преходност, както и неговата, просто те удря и смазва.
Той след себе си ще остави песен, а аз след мен - много.
:)