сряда, 20 август 2014 г.

Лятна детективска история с таралеж - Деян Копчев

Ами... Бива... Но едва ли ще я дам на приятел с препоръка и обещание за супер весело изкарване. Евентуално, може би. На плажа, примерно. Леко и неангажиращо с едно намигане към стила на Чандлър.
А май ме издразниха обърканите сексуални послания и по-точно липсата на ясна позиция.
От време на време има по някое друго изречение-попадение, но толкова. Не е лесно да пишеш хубави къси разкази и като за дебютна книга на автора не е идеално зле. В смисъл, че има накъде да се развива. Но тази работа обикновено е двупосочна - може и нагоре, а може и надолу. Бих пробвала следващата му книга, за да разбера.

Пир за врани Кн.4 от Песен за огън и лед - Джордж Р. Р. Мартин

За един доста дълъг период от време имах странна сутрешна традиция. Всеки понеделник гледах новия епизод на GoT. Около 6 часа сутринта. Плюс минус два часа. Зависи. Пусках го да се сваля от торентите още през нощта. Когато кърмиш бебе на два месеца, общо взето не знаеш на кой свят се намираш... Та сядах на офис стола, който се оказа удобен за целта - с функция люлеене и приятна извивка за гърба + подлакътници, и се наслаждавах на момента. Слагах слушалки, защото нямах субтитри, а не исках да събуждам бебето, което тъкмо е сукало и после спи гушнато в мен.
Да, ама сезонът свърши и сутрешният ритуал ми залипсва много. Реших да запълня отворилата се празнина с четене на следващата книга от поредицата. Качих я на телефона и бавно, но славно я превъртях. Не се скролват лесно хиляди страници - с ей тея два пръста. Ляв и по-ляв. Имаше моменти, в които успявах да кърмя и да спя, но често се случваше детето да се закачи за цицата, а аз няма какво друго да правя освен да ме заболи кръста от неудобната поза и да чета.
Книгата се оказа голямо разочарование за мен. Половината ми любими и интересни герои просто ги нямаше. Някак си ми беше монотонна и скучна. Тук и там нещо предизвикваше интерес, но за кратко.
След третата книга не се бях сдъжала и погледнах резюмето на тази и следващата част в Уикипедия. Понякога си мисля дали не беше по-добре да си остана само с това, а не да инвестирам толкова много време.

неделя, 17 август 2014 г.

В пробната...

Доста отдавна беше, когато за последно бях в пробна на магазин в мол. Е, не беше чак толкова хубаво, колкото си спомнях, че е. Пазаруването, което очаквах с вълнение изведнъж се превърна в кошмарно преживяване. Шест месеца след изписването ни от болницата аз съм със същите килограми и габаритни размери. Титанични. Но някак си не го осъзнавах. Изведнъж просто образът изкристализира в огледалото, за да ме зашлеви през лицето. Всеки грам сланина се чувстваше като у дома си в отпуснатата кожа. Аз ли съм това? Шок и ужас.
В крайна сметка купих само дрехи на детето, а няколко минути по-късно напомпах стабилна сметка на гърба на кредитната ми карта в един магазин за бельо. За да оправя щетите нанасям други щети. Колко типично за мен, нали... Новият ми сутиен може би ще подвигне гърдите ми, но не едва ли ще има чак такъв пуш-ъп ефект върху самочувствието ми. Не мисля да го удрям на глад или на безмилостни тренировки. Малки крачки. Ще стане и ще си дойде на мястото. Точно две седмици преди почивката на море в Гърция е съмнително, че ще докарам плочки на корема, а и не мисля да си правя такива оптимистични програми. Не кърмя от няколко дни и вече мога да съм по-дръзка с диетата и спорта, а резултати ще чакам след месец най-рано.