неделя, 25 ноември 2012 г.

Ноември - Явор Веселинов

Книгата отлежа две седмици на нощното ми шкафче преди да започна да я чета в самото начало на ноември. Стори ми се, че ще бъде забавно. Нещо като Самотния октомври...
Корицата е повече от добра, а предварителните очаквания - повече от високи. Едно издателство, специализирано в нехудожествената литература, за първи път прави крачка в страни и по изключение издава книгата. Обяснението - била толкова добра и пленила всички от екипа без изключение, че просто нямало как. Пичове, чудя се, възможно ли е да сте толкова скучни... Честно.
Първото изречение на задната корица под "гангстерската" снимка на автора описва книгата като еротичен криминален трилър с елементи на мистика и магия. Край на цитата. Има и други али бали, които не ми се преписват, защото те наистина могат да ви накарат да си купите книгата, но не и да я дочетете.
Сигурно също нямаше да стигна до последната 295 страница, ако не беше срещата с автора този четвъртък в Библиотеката. Говорихме малко, докато ми разписваше книгата и откровено му споделих, че съм стигнала до втора част и че четенето нещо не ми върви. Не по принцип, а конкретно на неговата книга.
По време на представянето, директорът на Библиотеката загатна нещо за отворен финал, а по-късно самият автор говореше, как въображението ни не трябва да има граници... Така е, ама това клише, както и разни изцепки, като например - Аз съм от Драгалевци, ме оставяха на място в wtf-недоумение. Шок - любимите писатели на автора, които той изреди на момента и без никакво чудене на въпрос от публиката, чиято средна възраст беше 60+ - Йордан Йовков, Чудомир и Стивън Кинг. Мдам, wtf.
Хареса ми, че си е повярвал, въпреки че не знам и не виждам защо. Превежда книгите си на английски, за да може да ги пусне в Amazon. Обръща специално внимание на оформлението и кориците. Ако аз бях автор на книга, сигурно щях да правя същото.
Застанал пред мен, един такъв усмихнат и прикрито наперен във волейболното си телосложение (няма много мъже, на които им стигам до рамото, а съм на токчета!) авторът ме поглежда и ми стиска ръката. Хубаво ръкостискане. С точно премерена сила и продължителност. Мъжко. Уверено. Недвусмислено.
Прибрах си книгата в чантата и хукнах към салона с надежда - че ще хвана последните 30 минути от тренировката по танци и че ще прочета книгата, не за да плюя по нея спокойно и на воля, а защото ще ми е хубаво и приятно.
Класирах се за танците - беше размазващо яко, но не мога да кажа същото за книгата. Оказа се, каквото усещах от самото начало. Скучна. Клишета от всяка страница - оловно сиви небета... Дори порно елементите не можаха да спрат заспиването ми през поредната n-та ноемврийска вечер на четене.
Няма да ви казвам кой е убиеца, за да не ви лиша от малкото удоволствие, което можете да изпитате, докато четете тази книга.
Толкова от мен. Ето ви нещо за финал. Ignore на клипа, музиката е просто... на дъжд! Ноемврийски.

събота, 24 ноември 2012 г.

Облакът Атлас

Сигурно вече отдавна сте гледали филма или сте прочели поне десетина ревюта за него, но толкова отдавна не съм ходила на кино, че просто няма как да не го отразя.
Определено си е събитие - и филмът, и ходенето на кино до Пловдив. И все пак... Нещо съм със смесени чувства.
Още на обяд половината кино зала беше запазена, но успях да се класирам за едни от малкото хубави места. Радвам се и си викам - яката работа, ще да е добър този филм, щом толкова време след излизането му продължава да генерира голям интерес. Е, да, ама не.
Някак разсеяно го изгледах. Чекнах се на всички страни, докато колената ме заболяха съвсем, а двамата пича до мен в последния един час проверяваха статуса на телефоните си и на краката ми на всеки 5 минути.
Ефекти, комети, преплитащи се истории и други али бали... Нещо недовършено има в цялата работа. Все едно си направил някаква супер яка кулинарна изгъзица, която радва окото, ама... Сервираш, гостите доволно потриват ръце, с трепет подхващат вилицата и жадно преглъщат слюнка преди да вкусят първата хапка и... установяват, че няма сол!
Не е като да не ми хареса, имаше доста попадения, но... Но!... Вече съм забравила какво е чувството да излезнеш от салона рефрешнат... Очите ти да се присвиват от ярката светлина пред входа на киното, а главата ти да е още там - на седалка номер 11, ред 4 - размазана и тотално out of space.

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Лято 2013 - miles away

Вече почти месец тренирам редовно. Четири от седем дни в седмицата. Резултатите са противоречиви и краят на света ми се струва по-близо, отколкото достигането на Целта. Това съвсем не ме демотивира, дори и в кофти дни за душата и тялото. Като днешния, например. Оправдания да спра мога да си измисля много, но не искам. Вместо това обмислям нови по-ефективни схеми на тренировки/диети.
Не възнамерявам да спирам да плувам. Най-накрая се чувствам в свои води в басейна. Не ме е страх от водата!!! Майната му на човечеството, това е голяма крачка за мен!:) Намерих един доста добър сайт и ако имате малко време и интерес, прегледайте го. Радва ме, че към всеки стил на плуване има и клипчета. На мен ми помогнаха доста и започнах да си обяснявам какво всъщност ми крещи от брега Катя (треньорката), когато подмятам ръце и крака... Е, няма да ме викнат на кастинг за удавник в следващ сезон на BayWatch с култовото тичане (справка - Джоуи & Чандлър). Ако плувам в Тихия океан, има по-голяма вероятност да почнат да ме заграждат китоловците, отколкото да ме полази Ерика Еленияк... Драмата с килограмите ми е пълна, защото единият ми цял бански ми е малък, а новият цял - голям. Първото ми го причини Кристина, която е решила, че трябва да имам "оптимистично" облекло и съответно да напъвам да го направя по размер. За сега му напъвам само шевовете... Така е, когато някой пазарува вместо теб за теб. Другият си го избрах сама по интернет. Сравнително евтин, но се оказа, че ми е леко голям. Така или иначе химията в басейна ще ги съсипе за нула време, колкото и невероятно-ултра-яка да е материята им. So who cares.:)
Танците също остават в програмата. Въпреки че след края на "тренировката" от мен стабилно се лее пот, не забелязвам кой знае какъв ефект върху тялото ми. Координацията ми е все така идеално зле, а чувството за ритъм не е с мен в това прераждане. Факт е, че разтоварвам и си почивам психически. Моята антистрес терапия. По-здрав с любимото ми хоро в последно време.
Следващата седмица възнамерявам да открия сезона във фирмения фитнес. Давам си четири дни, за да се настоя към идеята. Ще падам сто кила резил пред колегите, от сега ми е ясно. Мислено обаче стискам палци, че една черна нинджа с м-найсИ медала и колани от таекуондото ще ми помогне с тренировките и програмата.
Имам леки колебания дали да продължа с аеробиката, когато ми свърши картата. Остават ми още две "посещения", за да взема решение. Чувствата са смесени... Мацката ни натиска добре и има толкова мотивиращ задник, че в продължение на 4 тренировки не бях забелязала, че циците й не се движат. Ама изобщо. Сигурно още щях да съм в неведение, ако не ми бяха обърнали специално вниманието върху този факт... Но всеки си има приоритети, а аз съм с най-добрата гледка към... това, към което се стремя. :)
Питат ме от време на време не ми ли идва в много. Казвам им спокойно не, дори и тялото ми да изгаря в мускулна треска. Харесва ми и се чувствам добре. Нещо като BDSM, но с един човек. Болката е някак си сладка. Плащам си данък лукс-свободно-време на цената от един завистлив поглед и казвам чао на същите тези хора, с които неизбежно се засичам около тренировките ми. А мислено си представям една сцена от филма A Knight's tale.:) Някой ден ще взема да изсипя нещо подобно на онези, дето се опитват да ми дават наклон на Х.. Много ли ми е, малко ли ми е... Нека аз да си реша, а?:) Вас и без това ви боли фара.:)
И хайде някой да се сети да ми подари хубава чанта/сак за фитнес. Мдам. Пети е далече. Мирише ми пак на подаръци от мен за мен.

неделя, 18 ноември 2012 г.

/j #fantastika

Нямам представа как съм достигнала това дзен-състояние на духа и тялото при положение, че последните няколко дни ми се събира общо 10 часа сън, 12 часа път и не знам колко алкохол...
Още не мога да подредя хаоса в мен, за да мога да разкажа с думи за срещата на #fantastika във Велико Търново този уикенд и затова слагам една снимка с усмивки от старите ленти.
Ето как започна всичко преди М-найси години... :)

П.П. Имам нова зарибявка от пътуването с айляк-мобила на Яни. Изтърпете 30 секундното интро в началото and then enjoy... И още едно за десерт.

veke ne pishuvam poezija
pishuvam i s t o r i j a ...

събота, 10 ноември 2012 г.

history online

Може би забелязвате лекия ъпдейт на блога.

Музика.
Изтрих неработещите линкове с песни и добавих нови. Всяка сутрин слушам радио MagicFM. От вкъщи до работа са няма и 5 минути с колата, но краткото шофиране е далеч по-приятно с Митко Павлов. Водещата обикновено не може да си прочете от смях новините в 8. Прогноза за времето често няма. Времето е каквото е. Просто не може да ми почне деня без да разбера за задърстванията на Мушанов & Житница, нищо че докато ми ги съобщават съм на път с винетка след табелата за край на Панагюрище. Та така. Размазващ сутрешен блок, зареждаща музика. Митко rulZz за разлика от досадната Ася Александрова, която се включва следобед. Тогава се прехвърлям в акауна ми в GrooveShark и увеличавам volume-то. Споделям някои от последните ми зарибявки a.k.a The Soundtrack of my Life. Enjoy!

Снимки.
След като Г. изпусна работещия ми лаптоп Fudjitsu Siemens, се разделих с всички снимки, музика & инфо, събирани с години. Нямах backup, а за въпросното изпускане разбрах случайно след няколко месеца.:) Един ден просто се прибрах вкъщи и видях, че комп-а не показва почти никакви признаци на живот. Няколко пъти съм преживявала подобно нещо. Гърмяли са ми не един и два харда на стационарния. Преглъщам тежко, стискам очи, за да не текнат сълзите, стискам зъби и продължавам напред. А напред вече означава да качвам периодично в Picassa. В дясно има линк към албумите ми със снимки - предимно пътувания и приянски приключения.:)

Архив.
Ново подреждане на постовете в архива. 2007-2012 си е доста време. Цифром и словом това са над 200 публикации и още толкова коментари. Основно за книги и нещата от Живота, Вселената и всичко останало. Пиша, за да споделям с приятели. Пиша от мен за мен. Пиша, защото това ми помага да си подредя мислите. Пиша заради самото писане и удоволствието от него. Някой ден ще напиша и мемоари. За внуците.:)

Без промени оставих Панагюрския тълковен речник. Животът на село си тече, макар и с друго темпо, а аз съм се интегрирала до толкова, че вече им разбирам диалектите без особени затруднения. Все по-рядко научавам нови думи, а с повече старание докарвам и произношение. Напомням, че селянията е състояние на духа, а не местоживеене. Едни от най-свестните хора, които познавам така шлевят, че... Букви Л и Р просто ги няма в тяхната лична азбука, а А, Е и Я се сменят както дойде.

Оставям и 100-те обекта. Обиколката из България продължава. Има уникални места, за които няма книжка с печати и си струва да се видят и преживеят. Понякога тези места са на 100 метра от дома ни, но нямаме очи за тях - приемаме ги за даденост и се причудваме на онези хора с фотоапаратчетата дето позират отпред, отзад и отстрани. Какво толкова има да се снима?!...

Оставям и списъка какво искам да направя, въпреки че е издание от 2008. Сещам се за един филм - Interstate60. Няма как да не изпляскам един цитат от него, защото това е причината списъкът ми да е там където е.

Neal Oliver: If I tell, it won't come true
O.W. Grant: Actually, that's an old wives tale, truth is you should always tell your wish, kind of Karma thing, put it out there, project it. Then it just might come true.
Neal Oliver: Never heard that before
O.W. Grant: Oh, it's true, believe me. I know. I'll cut this[cake]
O.W. Grant: for you.
Sally: Okay, so now, you have to tell us


И така... Поздравявам се с чаша хубаво червено вино и 5 от любимите ми шоколадови бонбони за добре свършената работа и отивам да си лягам. Лека нощ от мен и до нови срещи! Може би ще се видим в съня ми, на живо, в интернет или никога. Fate.

сряда, 7 ноември 2012 г.

На Изток от Запада - Мирослав Пенков

Хубаво, хубаво... Колко да е хубаво?
Обажда ми се една кака от Хеликон. Една от десетте книги в поръчката ми била изчерпана. Да пращат ли другите или ще изчакам 5 дни. Ще чакам, казвам. Нямам бърза работа. Оказва се, че печатат второто издание на книгата. Радвам се. Хората четат и то български автори.
Пратката пристигана, но книгата отлежа доволно няколко седмици, в следствие на противоречивите ревюта из блоговете на приятели.
Ето ме и мен, леко разочарована. Може би причината е в прекалено шумния PR, който зареди високи очаквания. А и друго, авторът е 82-ри набор. Един вид нашето поколение, моето поколение - как пише, какво мисли, как го чувства, как се пречупва светът му и излиза на хартия...
Да, ама не! Исках тия разкази да ме хванат за гърлото и като заседне тая ми ти буца... Да няма преглъщане! А ако ще да е комично, да започна да редя плочки на корема от смях. Нищо такова. Поусмихнах се тук там под мустак като на виц от тия, дето вече ги знаем, ама по друг начин. Набръчках сериозно-тъжно веждите на челото на няколко по-тегави странички и това е. Хоп, троп, замина и се не видя.
Майсторско писане, ала бала и други портокали. Наистина, четивно, но сякаш нещо липсва. Сещам се за една култова реплика от филма "Стъпки в пясъка" - Видя ли бе? К*р трябва, а не разговори по телефона. Та идеята ми е, че нещо ми липсва в книгата, ама любов ли е, разговори ли са, или друго, още не мога да определя.
Ако "Симетрия" на Захари Карабашлиев ви е допаднала, тази книга с разкази сигурно също ще ви хареса.

вторник, 6 ноември 2012 г.

Прозорецът е моята врата, а аз вървя към тях и ги разпитвам

Съвсем новичък телескоп се сгушил в единия ъгъл на хола ми. Фикус нямам. А дори и такъв да се появи, ще загине безславно каквито и грижи да (не)полагам за него.
Едва ли ще си спомня след години, че точно на 6-ти ноември 2012 година е починал патриарх Максим. Или че се провеждат президентски избори в САЩ. Или че Реал (Мадрид) са завършили хикс с Борусия (Дортмунд) в група D на Шампионската лига.
Със сигурност няма да забравя този неочкван, спонтанен и посвоему красив подарък. Когато погледна към него, отново съм в девети клас. Всичко изведнъж става просто. Проблемите, които са ме занимавали цял ден в работата се замъгляват постепенно и изчезват. Разни битовизми, напр. пералнята току що е спряла и трябва да се простира, загубват смисъл и значение.
Сещам се, точно колко са далече звездите - един поглед само. А често той е забит в земята и рине заедно с кожените ми балеринки нападалите есенни листа.
Те, мечтите, също не са далеч. Ако ги носиш достатъчно дълго в сърцето си, ще се сбъднат. Като моята днес.

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Започвам подготовката за лято 2013. Официално.

Отново застъпвам тренировките по народни танци. Все така в групата за назаднали, а аз се оказвам по-назаднала от преди. Мадамите са разучили нови хореографии на познати вече хора. Тегаво. Кръжокът се казва "Краката ми пречат" (сериозно!), но май само при мен е все така. Започнах да ходя пак преди 10 месеца заедно с Нели. От лятото, през което аз бях в творческа пауза, тя вече танцува с про-тата от ансамбъла, а аз още сплитам краката на криво хоро. Когато са раздавали талантите (пеене, рисуване, чувство за ритъм и т.н.) аз съм била на някое друго място. Отчитам само плюсовете - един час здраво подскачане + reboot на системите. Главата е празна, не мислиш за нищо. Слушаш музиката, усещаш ритъма, подмяташ рЪце-крАци. Само тези, дето идват за първи или втори път са по-зле от мен. :)

Чакам си новия бански. Едва ли ще бъда някога новия Фелпс, но учителката беше възхитена от мен. Имала съм заложби. Оказа се, че мога да изплувам половината басейн с едно поемане на въздух, а и физиката ми била подходяща... За два месеца доста напреднах, като се има предвид страха ми от вода. Къпя се супер странно в сравнение с повечето хора. Мотая насам-натам слушалката на душа само и само да не ми попада вода върху лицето. Страхът ми е частично под контрол. Започнах да скачам в анимационен стил от ръба право в най-дълбоката част на басейна. Изкарвах някоя друга дължина кроул без да спирам, както и гръб. И до там. После - мързел. Време е пак да подновя тренировките. Все пак, въпросното СПА е на 50 метра от вкъщи.

От днес съм вече и с месечна абонаментна карта за аеробика. Мацката, която води курса, има вдъхновяващо тяло и изобщо не ни гърчи. След един час работа по всички мускулни групи, не усещам никакви болки. Дори можеше да мина без профилактичния упсарин след душа. Харесва ми, че има огледала по цялата стена на залата (от тавана до пода) и мога да наблюдавам смешните си подскоци - дясно, ляво, напред...

Диетата в комбинация с US зоб от последните 6 седмици си казва своето. Онези skinny jeans, които всяка жена държи в гардероба си с надеждата, че един ден отново ще може да се намъкне в тях... Е, не само влизам в 27/32, но са ми и доволно широки. Време е за пробиване на нови "оптимистични" дупки в любимия ми кожен колан.

Обмислям да изпляскам един мотивиращ wallpaper, в случай че рязко ме домързи преди края на месеца и реша да си дам нова "творческа" почивка. Още нямам фаворит, но нещо с плосък корем ще свъши работа. Приемам предложения. :)

П.П. Към всички онези, които ми се усмихват с думите така-си-си-добре-изглеждаш-чудесно-защо-се-занимаваш. Млък! Много добре знам как искам да изглеждам. Вие също знаете как искате да изглеждате, но ви е по-удобно да забравите. Също така ви действа успокоително, че и другите около вас са се овъртяли в лой и не полагат никакви усилия да я стопят.

П.П.П. Колежките ми казват, че съм си намерила нов любовник. Вярно е. Намерих себе си. Както аз мога да се обичам, никой друг не може. :)

неделя, 4 ноември 2012 г.

рожден ден

Звъни ми телефона. Поглеждам дисплея - Ицо Машината. Честити ми рождения ден. Има още месец до тогава, но се радвам да го чуя. А всъщност май няма какво толкова да си кажем. Просто стари приятели, които се чуват от време на време по някое време. Животът ни е разпилял в различни краища на страната и всеки по своя път върви. С неговите си грижи, проблеми и малки радости.
Последните няколко години Ицо ме поздравява за рождения ми ден или няколко дни по-рано или няколко дни по-късно. Никога точно на деня. Сега се е объркал само с около месец. Няма лошо. Поне се е сетил. Един от малкото хора, които познавам и нямат фейсбук, който да подсказва за "важните" дати.
Преди две седмици бях в София, за да празнувам с Ирина рождения й ден. Една култува песен остаря с още една година, а Ирина - не. Гледам я как духа свещичката върху малкото парче торта и си мисля - дано да се сбъдне всичко онова, за което си мечтае. После пускат пак осветлението в заведението, а юбилейно-рождената музика гърми от колоните. Чак тогава ме озари, че и мен ме чака същото! ФАКт!
По този повод, а и не само, изкарвам следващите 24 часа в тотален алкохолен делириум. Появи се още едно парче, което да ми напомня колко бмв-та съм изпила по тия кръчми. Култово. Като Лили. Адски парти лъв. Легнахме си успешно към 5:30 сутринта. На другия ден станах към 3 следобед, а тя тъкмо се връщаше от работа. Ей за това ми е най-кофти. Не, че ще стана на 30, а че не съм свежарка след такава тежка вечер. Трябваше ми седмица, за да се съвзема от купони в два поредни дни.
Днес една друга смолянска гъба има празник. 30 лазарника на сметката на Чавдар. Обаждах му се да го чуя, но уви. Пратих смс, който посмъртно не може да събере всичките ми мисли и чувства на латиница. Send. Сигурно ще се видим някой ден както си трябва, дано само да е преди бала или сватбата на децата му.

Всъщност, не рождените дни са някакви крайъгълни камъни в моя живот, а едни малки неща между тях.

Български психар - Андрей Велков

От години не съм се забавлявала толкова! Култова книга, уникален български автор. Роди се звезда!
Каквото и да кажа, ще бъде малко. Започнах да я преди около седмица и направо нямах търпение да се прибера от работа, за продължа да чета. Една от онези книги, които държиш до малките часове на нощта, изръбил си се от всички възможни страни, но не оставяш, защото е адски зарибяваща.

Смях се с глас през почти цялото време. А това ми се случва напоследък рядко, да не говорим за книга. Екшънът и динамиката са на ниво и действието не забива нито за миг от първата до последната страница.
Иска ми се главния герой да си има прототип в истинския живот, за да мога да се запозная с него. Истински му се кефя не само заради книгите, които чете и музиката, която слуша - на мен също са много любими, а и заради характера, приятното чувство за хумор и... всичко!

Към края на книгата, когато вече наближи финалът, дори нямах притеснения как ще завърши една толкова яка книга. Всъщност ме очакваше не една, а цели три черешки на тортата, подредени по най-добрия възможен начин и абсолютно сладки и здрави.

С нетърпение очаквам следващите му книги, а такива, надявам се, ще има много. Просто не мислете, това ще бъдат най-добре похарчените ви 14 лева до края на 2012 година. А ако искате да натъпчете новия си киндъл с нещо наистина добро, може да я купите в електронен вариант от Хеликон само за 7 лева.