Внимание! Опасно тъпа книга! Възможно е да умрат мозъчните ви клетки, докато я четете. Разбира се, няма страшно, ако това вече се е случило някъде софийските молове... Тогава наистина няма да забележите разликата преди&след.
Купих я, защото се подведох по анотацията в Хеликон. Е, нищо общо. Има някакъв опит и напън за хумор. А от многото напъване, положението е преминало в код "кафяво". Жалка история. Още една мацка, която е злоупотребила с гледане на сезоните Sex&TheCity. Не, че има лошо да разпускаш от време на време с тях. Просто трябва да знаеш кога да спреш. Да затвориш комп-а и да излезнеш от филма. А не да ми пишеш книги после, нали?
Без и най-малко да подозирам какво ме очаква, взех книгата с мен първия ден на плажа. Заради размера, не за друго. Кой обича да мъкне тежки чанти... На втория ден пак я носих, но този път заради съдържанието. Просто никак нямаше да ми бъде мъчно, ако някой гларус я задигнеше заедно с багажа ми, оставен на произвола на съдбата и горещото слънце, докато похапвам/пия коктейли в някое капанче.
Всъщност, чете се за час, може би два. Зависи колко пъти ще заспите от скука, докато обръщате страниците.
Човекът като „социално животно“, като неизбежна част от цялото
-
Хората имат силна нужда да принадлежат. Приемането и отхвърлянето са сред
най-големите награди и наказания […]
Източник
Преди 3 дни
Няма коментари:
Публикуване на коментар