вторник, 29 декември 2015 г.

Бояна

Неповторима. Прекрсна. Разкошна. Единствена. Гласовита. Гладна. Търсеща. Намираща. Будна...

Обичам те!

събота, 5 декември 2015 г.

33

Пътувам към себе си. ;)

вторник, 1 декември 2015 г.

У дома часовник трака...

Децата нямат представа за време. Не знаят какво означава след малко, пет минути, утре, петък, 6-ти февруари...
Живеят само и единствено в настоящия момент. Важно им е какво се случва сега. Знаят какво (не)искат и  правят всичко, за да го постигнат веднага, а като го получат - наслаждават му се по детски и му се отдават напълно, докрай...
Чудя се кога/защо порастнахме и "станахме" възрастни... Или? Имам ли шанс да се поправя, да бъда пак?...

Честит рожден ден, мамо! Обичам те!
;)

неделя, 1 ноември 2015 г.

my new kindle

Очаквам го с нетърпение. Очаква се да бъде обявен и пуснат в продажба от Амазон този ноември...
През последната година съм преминала предимно на четене от таблета и телефона, което е неприятно заради бързото увяхване на батерията... Пък няма да казвам как ме огрява подсветката...
Хартията има все повече недостатъци. Основното е, че нямам къде да съхранявам. А с малък тазманийски дявол, вихрещ се наоколо, съвсем не е удобо. Очаквам да забравя съвсем какво е да прелиствам страница 4 real, когато се появи и новата версия след някой друг месец, живот и здраве. Мазол на пръста от скрол е друга работа - да живеят електронните книги. Едно от малкото развлечения, които имам в последно време и мога да си позволя физически. Почти всичко друго е в зоната на здрача и научната фантастика. Спорт е да изкача стълбите до 2рия етаж. После си успокоявам дишането около 15 минути... Та така...
За безсънните дни и нощи. За мен от мен. Чакам те, четецо. ;)

понеделник, 5 октомври 2015 г.

Марсианецът - Анди Уеър / Марсианецът (2015)

Изкефих се на книгата много. Ама много. Смях се с глас и я прочетох за нула време на английски на киндъла... Последваха месеци на нетърпеливо очакване. Трейлърите идваха на час по лъжичка - в точното време, колкото да ме раздразнят. Зареждах се от сайта operationkino.net, където освен ревюта има много инфо зад сцените, интервюта и т.н. Добавяйки и големите имена, може да се каже, че направо се пренавих. Изхабих голяма част от емоцията много преди вчерашната прожекция на филма, която успя да ме развълнува, но не знам аз ли бях или хормоните от бременността.
Освен това, имаше и 4 броя детски гъзове точно зад мен, които коментираха през цялото време по възможно най-идиотски начин. Направих им забележка и не ме отразиха. Преместих се на друг ред и изкарах оставащия един час в спокойствие. Предполагам, че ауто кърс-а ми ще ги застигне в един прекрасен ден от техния живот, когато имат 2 часа и 40 минути спокойствие извън 24-те с една малка маймунка, подскачаща и катереща се върху главите им.
Отговарям на вечния спор "the book vs the movie" - и двете! Като имам по-голям сантимент и предпочитание към книгата. :) Once a nerd, always a nerd... Независимо колко възрастна или бременна съм...

понеделник, 28 септември 2015 г.

Гневът: същина, прояви, причини, лекуване - Теодюл Рибо

Книгата е отвратителна. Само някакви си 72 страници, а ми отне цяла вечност да я прочета. Толкова скучна, ужасно тъпа и безполезна. Идиотски твърдения, измислена статистика и факти. Много често препрочитах едно изречение по 10 пъти - просто не може да ти задържи вниманието. Идеално зле е меко казано.

А напоследък имам сериозни проблеми с гнева. Не знам каква част от него се дължи на бушуващите хормони. И без това в главата ми се вихри една цяла нова порно индустрия, а за сънищата да не говорим...
Та изпадам в състояния на гняв - от всичко и от нищо. Понякога са насочени към мен, а друг път - навън, към хора или предмети. Най-тежко го преживях с детето... От една нищо и никаква обърната чиния с храна. Пиле със зеле. Малко стъкла по пода. Голяма работа. Обаче толкова вкиснах, че не мога да опиша. Падна ми пердето...
Всичко това се случи преди седмици, обаче още го преживявам. Полагам свръх усилия на волята да се контролирам, да се самоанализирам... Да подължа напред уравновесена и балансирана, а такива "случки" да останат само в миналото. Понякога успявам. Друг път - не.

събота, 26 септември 2015 г.

Чудото Монтесори или учение без мъчение и възпитание без оценки, награди и наказания - Елена Тимошенко

Най-накрая някой да се сети да преведе и издаде нещо на български по темата. До момента информацията върви основно през ФБ групи, любителски преводи и семинари, провеждани от хора със съмнителна за мен квалификация. Общо взето, всеки прочел 4-5 блога и някоя друга книга на английски се счита за компетентен да разпръсква "знанието"... А всичко, което е различно от текущата система на обучение в детските градини, се счита за яката работа, защото нали образованието ни е скапано и е в реформа и така вече 25 години...
Радвам се, че методът набира популярност тук, но със сигурност не трябва да се приема като единствен възможен правилен вариант за отглеждане на деца, както ми се струва, че се случва.
Идеите са естествени, логични и съвсем близки до здравия разум и поведение. Виждаш колко е просто и се чудиш защо по дяволите сами си го правим трудно?!... Оставяме децата си на грижата на баби и дядовци или пък ги пускаме по течението без да се вълнуваме кой знае колко какво и как се случва в детската градина, а по-късно си задаваме риторични въпроси или пък с примирение констатираме фактите и ги приемаме. Защото така е по-лесно и на родителите не ни се занимава. Никога не е късно за промяна. А искаме ли я? Хич не е лесно да излезнеш от зоната си на комфорт и да вървиш срещу течението.

Книгата е систематизирана добре. Обяснява основното, има доста примери и идеи. На моменти затъва излишно в калта на теории и факти, с което май се цели да се докаже достоверност и да се валидира очевидното.
Препоръчвам на всеки бъдещ и настоящ родител, особено на бъдещите. Организацията на средата и подготовката й започва много преди раждането на детето. А пък доста често ние самите си отговаряме на въпроса какви родители не искаме да бъдем, вместо обратното - какъв е положителният модел.

Намирам много общо между Монтесори и Минимализма. Вървят чудесно ръка за ръка, съчетават се без да се изключват - напротив, допълват се и хармонират.

За Монтесори разбрах от Таня, на която подарих и книгата след като я прочетох. От няколко години тя води едно от децата си в Монтесори център в Пловдив веднъж или няколко пъти седмично, а според нея има голям прогрес в развитието му, откакто го посещават.

сряда, 23 септември 2015 г.

Кратка повест за срама - Ангел Игов

Корабът-майка. Най-точното определение за външния ми вид в момента. Нося се бавно и тежко в пространството... Нещо съвсем очаквано за бременност в 25-та гестационна седмица.
И така на път за вкъщи след обедно кино онзи ден в Смолян, акостирам в книжарницата на Сиела за кратка почивка.
Продавачката се ентусиазира като ме видя на вратата. Скокна от стола, затваряйки с в движение някакви прозорчета на компютъра и висна до мен с готовност и желание да ми помага. Обясних какво търся за детето, а също и че бих искала да взема нещо за себе си.
След като прегледах детските рафтове и Ева не я огря, започнах търсенето от-мен-за-мен. Почти ми омекнаха коленете, когато момичето ми предложи "новата на Елиф Шафак"... Ами... Не... Благодаря... Мислено отбелязвам колко лесно се поддаваме и робуваме на стереотипи. Как лепим етикети. С определения. С цени. Дори не ме попита какъв жанр предпочитам. Директно ми я набута в ръцете. Поглеждам се отстрани с чужди очи. Жена, години 30+, бременна... Скучаеща домакиня, може би? Кофти тръпка. Продавачката също се сконфузи. Явно не съм преглътнала достатъчно бързо физиономия възкисел лимон, та се юрна още по самоотвержено да ми помага и угажда...
В крайна сметка си тръгвам с книга на Ангел Игов. По същото време четях друга негова. Допадаше ми стилът му на писане, а и беше намалена от 10 на 5 лева. Оказа се, че и толкова са му много. Липсва му нещо на това момче. Има много потенциал и все пак не успява да изплува...
Позволявам си да копирам според мен едно доста точно ревю от Goodreads на Slightly Critical:
Не че е много лоша, но не е и хубава. Добре написана, лесно се чете, плъзга се, явно борави с езика с лекота, но ужасно многословна. Дълги предълги изречения, в които запетайките спокойно можеха да са точки. Но това не е най-големият проблем, въпреки че е досадно - проблемът, според мен, е че текстът твърде много се старае, насилено ми звучи на много места; и философските съждения и абстрактно дълбокомъдрени фрази са по три на ред. Това страшно натежава и дразни, но освен това оставя текста да се плъзга по повърхността на есеистичните разсъждения, без да навлезе в дълбокото на романа.
А в изграждането на персонажи е още по-зле - те на практика не съществуват, само някакви имена, които няма особености, характер, предимства и недостатъци, или дори действия, а само безкрайни мисли, които изразяват по един и същи начин. Гледната точка постоянно се колебае, но не изглежда това да има някаква фунцкия в романа, освен да инжектира авторовото мнение тук и там. Разочароващо е, защото романът не е разказ и се нуждае от персонажи - развити, доминиращи и задаващи действието персонажи. Прекалено дълго есе с елменти на разсеян разказ =/= роман.

Подробно описание за какво иде реч в книгата в Култура, с което може да се запознаете и да си спестите 198 страници и някой друг лев.

неделя, 20 септември 2015 г.

Кротките - Ангел Игов

Ето какво написа Васко във фейсбук профила си преди седмица:
"Кротките" на Angel Igov - едно от най-хубавите неща, които са ми попадали. А защо Кротките, се чудих, но да - това е най-точното заглавие, трябваше ми време да го осъзная и ме потресе. Прочетох я по същото време, по което и "Подчинение" на любимия ми Уелбек, имат нещо общо, касаещо подчиненито, но Ангел пише по-добре, идеята е по-оригинална и историята - по-добра.
И просто нямаше как да не взема книгата веднага, а сега и да се съглася, че няма по-добро заглавие...
Излязла от печат на 09.09.2015 г. с хубава хартия, и май съвсем неслучайно- миришеща ми на учебник.
Прочетох я преди малко. През последните 20 страници си чоплих устните неуморно, защото кипящото вътре в мен започна да излиза и да се проявява физически...
Забелязала съм, че набор '70+ до '82 имат особен интерес и слабост точно към този период от историята ни, а и не само. Горещо се вълнуват, участват активно в обществения и политически живот. Искат да помнят, борят се с всички сили и разпространяват една нова пропаганда - на свободата във всеки един неин смисъл и значение.

А ето едно подробно и съвсем прясно ревю в любимата Книголандия.

събота, 19 септември 2015 г.

Честит ми нов лаптоп!

Надявам се, че ще оцелее дълго време и ще ми служи вярно. Първите впечатления са добри, но все още се боря с Windows 8.1 като прасе с тиква... Последната една година изкарах без компютър/лаптоп и сега умувам кое къде беше и как. Абсолютен индианец.
Как стигнах до тук?
Време беше да призная липсата и че не мога да компенсирам по друг начин. Определих си минимален бюджет и започнах да преглеждам онлайн какво се предлага в момента - малко, леко и бързо... Бързо зачертах последният 12 инчов макбук. Наистина не искам да притежавам скъпи вещи, които малкият ми тасманийски дявол може да изпотроши за секунди. Да й се карам? Защо? Как се обяснява на 1.7 годишно колко са три хиляди лева, когато все още я уча да брои до пет? Да пази, когато е в период на откриване на съвсем простички неща - гравитацията, примерно. Че като хвърляш нещо, то пада... И се чупи... Определено исках нещо, което да притежавам, а не да ме притежава. Да му треперя, вместо да използвам...
И ето ме вчера в Технополис-Пазарджик. Консултанът беше истинска находка. Отговаряше съвсем коректно на въпросите ми и беше честен - обясняваше ми предимствата и недостатъците на различните модели и марки, помагайки ми да взема информирано решение без да се опитва да влияе по някакъв начин на избора ми или да ме убеждава непременно да си тръгна с нещо от магазина. На всичкото отгоре беше ужасно търпелив. Може би е изпушил 4-5 цигари след като съм си тръгнала, но... За времето там с нищо не показа, че съм досадна. А бях. Чак аз си се дразнех. :)
Тръгнах си с тази машинка. Установих, че съм ръждясала. Назаднала съм много и "техниката в ръцете на невежите е просто купчина желязо" вече има нов смисъл...

понеделник, 7 септември 2015 г.

Моето порно - Бояна Ламбер

Всеки би рейтнал собственото си порно поне с 4.5... ;) Обаче...
Мацката има хубав блог, пише чудесно, просто не разбрах защо й е трябвало да го разпечатва. Според мен е безсмислено да се принтира дигитално-виртуалното блог творчество и оценката с две звезди, която дадох в Goodreads, е по милост, иначе бих дала една.
Оценката ми за блога й е поне 4.5... ;)
Харесва ми стилът й, иронията, самоиронията... Изобщо нямам забележки, както й приятелите й, които също са подкрепили книгата. Дали защото ги споменава в нея и са обезсмъртени вече и на хартия?!;)
Добре е да има алтернатива пред четящите хора - да изберат формата хартия и/или електронно копие, но...
- подразни ме качеството на хартиеното - имаше грешки, които ги няма в блога; не харесвам такова мърляво отношение и недоглеждане от страна на издател, коректор и т.н
- няма електронна книга; да има блог, но не мога да купя "хартиената" книга електронно; живея в цифром и словом 60 /шестдесет/ квадратни метра, които включват и тераси, коридори, стълбища... ама наистина вече нямам място къде да ги редя тея книги, а искам да си ги купувам, не да ги свалям от торенти...

Ето линк към ревюто на "Моето порно" в Книголандия:
http://knigolandia.info/book-review/moeto-porno/

А това е блогът на Бояна Ламбер:
http://boyanalambert.blogspot.bg/2015/06/blog-post.html?m=1

петък, 4 септември 2015 г.

Всичко се решава преди детската градина - Масару Ибука


Почти нищо, да не кажа нищо, ново не научих от тази книга.
БГ бабите биха били потресени, но те са така по принцип с всичко, отнасящо се до отглеждането на деца.
Евентуално някоя по-консервативна мама би могла да "чупи гипса" и да повдигне малко похлупака, с който задушава първородното дете... До гуша ми е от тея родители, направо ми се повръща. Подтичват след отрочето и му намилат - ще паднеш, ще се удариш, ще си потрошиш главата/зъбите/ръцете/нещо-друго, малка си, не можеш... Изобщо децата свикват да живеят в страховете на родителите си още преди да проговорят или проходят. И така 20 години по-късно, когато им кажеш на същите тия деца да вярват в себе си е... Някак вече наистина късно.
Четейки книги за родителство и за възпитание, всъщност разбирам и научавам повече за себе си - каква съм, защо съм такава и връщам лентата назад с горчиви спомени от моето детство.
Понякога ми е трудно да си държа езика зад зъбите, както и да овладявам ръката, която е по-бърза от мисълта... Но се усъвършенствам. Децата са добри учители.

П.П. Книгата е издадена за първи път през 1977 година... Току виж, 50 години по-късно, българските деца, бидейки отглеждани повече време от българските майки и бащи, отколкото от българските баби и дядовци, донесат положителната промяна в света, за която Ибука говори в края на книгата... 

понеделник, 31 август 2015 г.

Черният обелиск - Ерих Мария Ремарк


Наскоро прочетох и отнесох малко wtf-критика за оценката 4, която лепнах в goodreads...
Книгата е от мъже за мъже. Ще е проява на тотална снобщина, ако жена пусне оценка 5, защото е РЕМАРК, нали...
Да, докосна ме. Да, промени ме. Да, даде ми нещо, а също и ми взе.
Хубава книга. И все пак. 4.
Пускам два цитата. Има и още, но ще запазя за себе си. Или да ги откриете сами. Сега може да си изпием виното и да помълчим над тях.

“Минава доста време, през което сърцето ни продължава да потрепва, па макар и само механично, както жабешки крака от галваничен ток. Едва когато двама съвсем се разделят, човек започва истински да се интересува за всичко, което се отнася до другия. Това е един от парадоксите на любовта.”

“Всеки има собствена килия за инквизиции — в главата си.”

П.П. Пиша този пост през телефона. Може би не е обречена кауза блогването без лаптоп/компютър. На някои им се получава, а дали от мен за мен ще е така, скоро ще се разбере...


Lost & Found

Опитвам се да открия един плакат на Боен клуб. Висеше на стената ми в Студентски град. Специален е за мен по много начини. Искам отново да го виждам всеки ден.
Започнах да ровя и супер много се подразних, че:
1) не го намерих
2) пазя толкова много боклуци
3) губя толкова много време в търсене на нещо, поради т.2, а в крайна сметка - т.1
И съответно превключих на fight club настроение и започнах да изхвърлям.
Наистина ли ми трябва този билет за кино от 2008 година?... А от онзи концерт?... Карта на Будапеща?... Билет за музея във Ватикана?... Представям си земетресение. Или пък че апартаментът се е запалил... И в тази критична ситуация, ще се сетя ли за ТОЧНО това малко боклуче и ще се втурна ли да го спасявам конкретно него?...
Минавам през такива периоди. Периодично. На освобождаване от артефактите от моето минало. А него ще си го има и ще е било. Без значение дали го пазя в кутия в гардероба си.

сряда, 26 август 2015 г.

Dear Chasey Lain

Хормоните ми подскачат здраво. Блъскат се между главата и петите, а на моменти сигурно достигат първа космическа скорост. Избиват от тялото ми и кръжат наоколо като разгонени спътници...
Митове и легенди. И предимно предразсъдъци. Така най-общо може да се определи бременната жена и сексът в съвременните представи на хората. Малко известно е, че либидото се покачва за разлика от мъжете, при които е константна величина през цялото време.
Напоследък се изненадвам от себе си. Сънищата ми са лудница. :)
P.S. По-здрав...

Mr. Robot (2015– )

Стра-хо-тен!... Като заклет Боен клуб фен, направо си умирам от кеф. Почти се разтопих на инструментала на Where is my mind, с който свърши последният 9-ти епизод на сериала, излязъл до момента. Сега дебна в торентите за следващия. Май ще е утре. И май ще си взема лаптоп в най-скоро време, за да не пропускам такива удоволствия повече...
През изминалата седмица констатирах, че телефонът и таблетът са ме направили перфектния консуматор на съдържание, но много ми липсва създаването на такова... Чета много, пазарувам онлайн много, но до там... Тези устройства не ме предразполагат към друго.
Разговорите с гласовете в главата ми си остават там и май е време да ги пусна отново на свобода.

петък, 17 юли 2015 г.

Розово

Преди 15 години обикалях из поляните на Роженския събор и се оглеждах за розово... Търсех сред тълпата една розова шапка, която така и не видях. Всъщност, тя и притежателят й не бяха достигнали изобщо до тези географски височини, дължини и ширини. Ама аз нямаше от къде да знам, защото на тоя комуникационен етап още нямаше тагване, чекване и не знам си що си...
Май животът ми е такъв, какъвто е, заради неосъществените срещи, а не заради тези, които са се случили. Или? Трябва да попитам съдбата какво мисли по този въпрос...
Днес заминавам отново за Рожен, а докторът тази седмица ми каза да се настройвам в розово. Да, розово... Очаквам второто ми дете също да бъде момиче. След месец ще може да каже с по-голяма точност. А до тогава...

понеделник, 1 юни 2015 г.

Детето в мен

Расте всеки ден... По всяка вероятност, ще се запознаем около Коледа... Нямам търпение да го видя пак утре на ехографа... А до тогава - гушкам го в мислите си и корема... Спи спокойно, ново бебе! ;)

понеделник, 13 април 2015 г.

Поредица "Дивергенти" - Вероника Рот

Гледах филма по телевизията миналата седмица и се зарибих. Много. Хареса ми, а ако бяха наблегнали повече на фантастиката, отколкото на любовта, щеше да ми хареса още повече.
Изтеглих книгите от интернет и през последните 4 дни не правих нищо друго освен да редувам спане с четене. От време на време по малко храна.:) Почти идеална смолянска великденска ваканция.
Бих ги купила на хартия не само за украса на библиотеката ми...
[трябва да тръгвам, едит на поста - по-късно]

петък, 10 април 2015 г.

Лавина - Блага Димитрова

Може би направих грешка, че гледах филма преди да завърша книгата. Имах доста бледи спомени за него, а една безсънна нощ просто го пуснах на таблета и... Някои от образите добиха очертания. Уникално добър подбор на актьорите!...
И все пак - книгата преди филма! Няма как да не те помете като лавина. Много е добра Блага и съжалявам ужасно, че не съм я открила по-рано. Възхищавам се на речника й (кой, по дяволите, използва в днешно време думи като сиротно?!), дълбочината на образите и навлизането в човешките мисли и чувства - дори онези кътчета, които могат да бъдат най-тъжни и мрачни и пазим само за себе си и никой друг... И няма скрито-покрито, позорно и страшно - просто човешко.
Няма нужда да си алпинист, за да се бориш със страховете си. Да се мъчиш да ги преодоляваш въпреки болката във всичките й видове. Да искаш да покориш връх и стъпвайки отгоре му да се почувстваш в мир със себе си и част от едно цяло.
Не, няма нужда. Нашите планини и лавини намираме в напълно градски условия. Едновременно част от Групата и сами със себе си.

Калуня-каля - Георги Божинов

Една от причините да избягвам дълго време книгата, въпреки възторжените отзиви е, че се рекламира като "шедьовър за Априлското въстание". Да, шедьовър е. Ама няма нищо общо и подобно с въстанието.
Не си падам по историята, исторически книги... Сигурно, защото обичам да правя своите собствени грешки, а не да чета за чуждите, които да ми служат за пример. Така живеят щастливо глупаците. Нали?:)
Не помня дати, ханове, царства... Знакови неща от българската история. От някоя патриотична партия направо биха ми опаковали багажа и към Терминал 1 или 2... Но зазубрянето на факти не е признак или мярка за родолюбие, поне според мен.
Книгата ми донесе Цецо преди няколко месеца, а аз пък му върнах жеста с бутилка 15 годишно уиски, което не беше опитвал. Всекиму според нуждите и желанията... :)
Та така. Прочетох отдавна, но сега има време и възможност да пиша за нея.
Хареса ми много, езикът на автора е невероятен! Освен всичко друго, върна ме и в детството - на село, при дядо и баба...
А героите са толкова истински и живи. Нито добри, нито лоши. Просто човеци - със слабости и страсти.
Рядко му се получава на някой да рисува картини с думи, които миришат на мащерка, кантарион, гора, прясно окосена трева... И ако се заслушаш, чуваш звънците на стадата...
Любовта, страстта, копнежът и всички онези тръпки, които замайват главата и подкосяват краката ни, не са само запазена марка на младостта. Могат да ни навестят във всяка една възраст. И могат да са толкова истински и бурни, че да стигат за два живота, не за един. А когато някой успее и да го опише толкова красиво и вярно като Божинов, направо ги обрича на безсмъртие.
Върнах на Цецо книгата, за да може да я прочете и той. Купих за личната си хартиена библиотека 5-тото издание, което с радост бих заела на приятел или подарила. Истинско бижу!

Боже, трябва да спра да пуша!

Дръпвам си от цигарата, задържам дима в дробовете си и после бавно го издишам. Хубаво ми е. После се събуждам и чак съм потресена колко реалистично може да бъде за сетивата и емоциите ми!...
Сънувам, че пуша, а последната ми цигара е загасена преди около две години. Хайде, нека да е предпоследна. Няма бивши пушачи, бивши любовници... Просто не се забравя.
Искам да вярвам, че съм приключила с цигарите. Обаче не е така. Битката е всекидневна - със себе си и с другите. Озлобявам се още повече към всички, обвързани в навика, защото ги усещам като заплаха - съвсем не е трудно да се отдам на тази ми слабост, ако около мен се подмятат кутии, пепелници и запалки. Последните две дори не са задължителни. Палила съм си доста пъти и от котлона, а угарките са се приютявали в кофичка от кисело мляко. Станиолът на капака е перфектен за търскане и въртене на цигарата... А кутията съм изровила от дълбок резерв, пазен за извънредни ситуации и "всеки случай".
Искам да вярвам, че последната ми цигара е била на 17-ти май 2013 година. Изпушена с наслада и хубаво уиски. Да, пуших и няколко месеца тази дата, но тази конкретна цигара си я спомням. Пуших дори и когато разбрах, че съм бременна - не прекратих от веднъж.
После нещо (ми) стана. Изхвърлих всичко. Няма скрити запаси, които да ме изкушат в моменти на силна тъга или удоволствие. Спрях.
Ще бъде истинско безумие да се върна към никотина след двегодишна пауза. Това е най-дългият период, който съм изкарвала БЕЗ НИТО ЕДНА цигара, без да си дръпна НИТО ВЕДНЪЖ дори от чужда. Изкуша ли се дори за миг, няма да има връщане назад. Изходна позиция.
Доводите да пуша или да не пуша виждам като чисто егоистични и в двата варианта. Просто щетите са различни. Спорен въпрос върху тялото или психиката ми ще са по-големите...
Не знам какво си казват повечето жени, когато видят двете черти на резултата от теста за бременност. Предполагам, че стандартните от рода на "Дано да е момче/момиче?", "Кой е бащата?!" и други такива. При мен беше просто шок, от който изкристализира единствено и само мисълта "Боже, трябва да спра да пуша!"...
Не ми е ясно как ще продължа напред с този мой враг пред и зад портите. Стискам си палци.
Свирен ли е мачът или мога да излезна на ринга с идеята, че не всичко е загубено? :)

вторник, 17 март 2015 г.

milf

Конкретни цели, диети, тренировки. Резултати - трагични. Поглеждам си бележката с мерките от октомври миналата година. Не съм помръднала. Нито грам, нито сантиметър. Проблемните зони изглеждат видимо стегнати, тонус, ала бала... Обаче все още влизам само в един чифт от старите ми дънки. Срамота!
От началото на годината не съм пропускала тренировка. Два пъти в седмицата разцепвам. През другото време не се спирам и пак... РИве ми се. А уж 34 ми е "страшната" възраст. Кой знае тогава какво ще е. ;) Невъзможно ли е да се влезне във форма след раждане? Направо ми се свива сърцето като ги видя тия глигани в анцуНг да бутат детски колички из центъра. Отпуснати телеса, набързо вързани и немити коси... Е, не точно това е житейският пример за подражание, който бих дала на детето си. Натискам, пък дано ми се получи по-скоро, отколкото си мисля.

петък, 13 март 2015 г.

Сънувам те

Толкова са реални в усещанията сънищата ми, че като се събудя се чудя дали наистина не е било. В някаква паралелна вселена. Примерно.
Сънувах, че бяхме в къщата на село. Сякаш дядо ми искаше да ми каже нещо. Почина на 12-ти март. Обадих се на братовчедка ми, споделих...
Даде ми едни пари, които каза, че са от дядо и трябва да разделя - на мен, на Мима и Дора. Пуснах тото.

четвъртък, 12 март 2015 г.

Първата зима

Петя няколко пъти ми беше казвала, че най-страшно е първата зима. Да мине. А мине ли... Бях се подготвила и настроила, но не очаквах, че ще е ЧАК толкова зле. Изперквам. Не съм на себе си физически и психически. Излизаме поне за по час всеки ден, но това не променя съществено положението.
Събирам се и намирам енергия, за да ходя на аеробика два пъти седмично. Не пропускам, ходих дори болна и според мен спортът помогна, за да се преборя по-бързо с хрема и гърло. Ако се бях залежала, можеше и повече време да откарам. Хубавата новина е, че се оправих, а лошата, че Ева започна да точи сополи. Поне се кефи на пръскалото за нос Стеримар. ;)
Дупката е голяма. Емоционална. И не само. На моменти започвам да се съмнявам, че все още мога да комуникирам нормално с хората. Пиша доста често във форумите, където сдружих с няколко шемета като мен. Всеки си е с филма и разнообразието във възгледите и децата е толкова голямо, че ми помага да се задържам в час. На моменти ми е непонятно как знам повече неща за бебетата на хора, които никога не съм виждала през живота си, отколкото за децата на най-близките ми хора. А близки ли сме си? Общуваме от време на време по някое време. Всеки забързан, своето щастие, бяга напред...
Логвам наум. Мисли, чувства, случки, състояния. А не знам искам ли да ги помня, да се връщам към тях след години.

петък, 13 февруари 2015 г.

spam

Умишлено оставих спам мейлите. Живеем си заедно от години. Трудно е да кажа добре или зле. Виждали сме всякакви времена. Получавам си ги регулярно, а като се случи да ме забравят от някъде, абонирам се за друго и така...
Така има още няколко секунди, след като си влезна в тъпата поща, в които се радвам, че имам ново писмо. Още няколко мига живее надеждата, че може да не е оферта за почивка на Свети Влас, някакви парцалки или пък ми е важно да си уголемя онова, дето го нямам. Скролвам, прецъквам между страниците и търся онова писмо, дето го няма, не идва и няма да дойде.
Някъде по това време осъзнавам, че всъщност аз съм спамът. Аз съм боклучето за изтриване в нечия чужда поща. Непотърсено, непоискано... Съобщение.

вторник, 10 февруари 2015 г.

No laptop

Официално е - интернет само през телефона и таблета. Зае*ах лаптопа, който отдавна не беше вече лаптоп, в Смолян. Батерията не му работи и е използваем само стационарно - включен към контакт... Дадох го в един сервиз и срещу 20 лева за 2 дни го преинсталираха с уиндоус на български и пакет програми. Чу-до! Спестих време и нерви... Три пъти по двайсИ лева ще дам, ако трябва, но не бих се заела с тази досада. Да, досада. А преди години беше въпрос на мъжка чест и съвсем не на игра сам да си преинсталираш компа... Голяма гордост и драго да натискаш некст и да си въобразяваш, че знаеш какво те питат... То тогава да можеш да го прочетеш и да си го преведеш беше в тоя смисъл на "разбиране"...
Но както и да е. Оставих машинката при майка ми, която все още се бори с научно-техническия прогрес. Обикновено си говорим по 10тина минути по телефона, докато си пусне скайп и осъществим връзка. Трудно й е с таблет, но с лаптопа се надявам да се справя по-добре.
Сега предстоят постове, изпълнени с грешки и не само... Редактирането и писането е отвратно. Просто тези устройства са предимно за консумация на съдържание, отколкото за създаване на съдържание. Обаче съм решила да пиша. Много. Всеки ден. По няколко пъти. Имам нужда от това като въздух. За да се преборя с гласовете и бесовете в себе си. За да смесвам по някакъв начин мислите с чувствата си, макар да са често като олио и оцет. Не се разтварят едно в друго, но заедно са добра комбинация в съответната пропорция...
Още не съм се спряла окончателно на нов модел лаптоп, а и не съм сигурна на 100 процента, че ми трябва такъв. По час на ден или два - не е кой знае какво потребление, за да инвестирам 2к или повече... Ще видим... За сега ми е фаворит еър бук 11 инча - размерите и кг ме блазнят, както и че ще си говори добре с тел и таблет. Ще почакам още малко с надеждата за ретина дисплей на 11ки, ако не - може да помисля и за 13.
Копирах всичко на един WD хард диск и ако вземе, че се смре, ще ми е за мнайсти път. Копирах това-онова из интернет, но... Фалове стават всякакви.
Животът ми, дигитално-романтичен - в пиксели, в байтове, в нова папка, в нова папка(2), в лог, в мейл, в док или тхт... А какви неща избираме за важни - да се пазят... Ако бъдещият Божидар Димитров тръгне да рови в личната ви история с архиви? Какво ще намери?;) Някоя амфора? Някоя маска? Залагам на "един щастлив човек с несдържана усмивка"...

неделя, 1 февруари 2015 г.

Ръководство на д-р Спок: Най-важното за бременността - Марджъри Грийнфийл

Все едно да издам фентъзи книга и за да си вдигна продажбите, да напиша отгоре "Светът на Толкин"... Ами не става... Не е гот... Фактът, че авторът е чел Толкин в гимназията, не означава, че трябва да го изпляска на корицата на книгата си, за да увлече потребителите. Което е лесно в случая - хормонално нестабилни бременни, на които им светва лампа в мозъка, щом чуят СПОК.
Предвид цената, размера и спок-фактора, е много бързо става закупуването на този боклук. Полезната информация не е кой знае колко и сравнително бързо и лесно може да се намери безплатно в интернет. Неприятното е, че с гугъл може да си докараш малко повече филми, отколкото имаш нужда точно на този етап от живота ти - девет месеца бременност. По-добре нищо да не се чете, а просто да се наслаждаваш на моментите.

четвъртък, 29 януари 2015 г.

Уиски

Вече го пия и при мускулна треска... Всичко си лекувам с него. Глава, корем... Ако нищо не ме боли, пак си сипвам - за имунитет, че грип има сега...
А най-много лекувам душата и нейните желания. Наливам й, докато ги забрави... А утре вечер - пак, нали...

неделя, 25 януари 2015 г.

Десет разказа за любовта

Купих си книгата преди 2 години, когато излезе... Сега й дойде времето, а по-добре да не беше идвало изобщо.
Настроението ми е шантаво, сънищата още повече и определено имам нужда от четиво, което да е в синхрон с асинхронното ми аз...
Е, да, ама не... Разказите са идеално зле. Лошото е, че доста хора сигурно ще бъдат подведени да си купят книгата заради имената на авторите.
Изглежда сякаш някой е искал да напечата пари. Пратил задание-тема за домашно на малко по-известните от световно неизвестните, събрал и пуснал в сборник. Трагичен резултат - и качествено, и количествено.

четвъртък, 22 януари 2015 г.

Аз заеквам - Ирина Папанчева

Чувствам се зле. Трудно ми е да повярвам, че същестува толкова отвратителна книга... Още повече се вгорчава вкуса, когато разбереш, че са "усвоени едни пари", за да я има и че всъщност трябва да бъде в помощ на нуждаещи се...
В страни от темата и не съвсем - ето една статия, която ми попадна днес, споделена във ФВ от прителка.

Анабел - Ирина Папанчева

Цялостно впечатление и усещане - малко под средна хубост. Най-вече заради стила, който напомня леко на Перото. И четири точни попадения... Как всеки целува илюзията си за другия... Как душата ни е Ноев ковчег - периодично се наводняваме, и какво избираме да оцелее до следващия потоп... Как сърцето ти е разбито, а моето - закоравяло... Или май-беше обратното... Да, имаше и друго, но го забравих.:)
Книгата определено заминава в чантата с "Дарения", която периодично тегля. При достигане на заветните 5 кг, ще изпратя към едно читалище или ще занеса в някоя библиотека - тарифата на Еконт е една и съща за два и за пет килограма. В случая - и буквално, и преносно, стойността на чантата май не се измени кой знае колко. :)

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Почти интимно - Ирина Папанчева

В сравнение с предишна й книга, която прочетох, а и по принцип - тази е пълна скръб...
Съдейки по годината на издаване, изглежда е от ранното творчество.
Ценно в повестта са цитатите в началото на всяка глава, които ме насочиха към потенциално интересни книги.
Има твърде висок рейтинг от три звезди в Хеликон, а в Goodreads, където от скоро започнах да поддържам акаунт, изобщо я няма. Предполагам, че и самата авторка не се гордее особено с тая си творба... Тя е по-скоро тип ученическа тетрадка "мило дневниче, аз съм влюбена до уши в него, а той иска само секс". Трябваше да си остане такава, а да не я пуска за издаване.
Надявам се, че ще успея да издиря другата й книга - Анабел, която очаквам да е значително по-добра и от нивото на Перото...

понеделник, 12 януари 2015 г.

AEG

Купих си сушилня преди няколко месеца. Използвам я почти всеки ден. Рядко пропускам...
Защо ви казвам всичко това? Защото ми идва да крещя с всичка сила - Къде бяхте до сега и защо не сте ми казали, че е толкова, ама толкова яко?!...
Много неща се промениха.
Като за начало, смотах двата сушилника, които местех от стая в стая, в зависимост от това къде най-малко ще ми пречат в дадения момент. Влагата, миризмата и досадата бяха ми дошли до гуша! След определена дата в каледара е почти абсурдно да си простираш дрехите навън в град от селски тип. Всичко се вмирисва на пушек, а като бонус има и прах от безкрайните разкопки и ремонти по смяната на ВиК тръбите в целия град. Прането изглежда и смърди далеч по-неприятно от преди... Та всичко си висеше вътре. На ония разгъваеми бели скари от 12 лева бройката. Не ми пречеха чак толкова много, когато бях по цял ден на работа... При промяна на обстоятелствата - бебе вкъщи, по цял ден вкъщи и мнайсе перални съхнат по мнайсе дни... Не става. Преди да ме застигне някоя алергия или мухълът да почне да избива по стените, награбих кредитната карта и ходом марш към Технополис. Прегледах и Техномаркет в Пазарджик, но се оказа, че е пълна скръб. Ужасно са го занемарили този магазин от веригата там. Пространството е заето от някакви китайски стоки и има две перални на кръст. А първо се обърках и влезнах при китайците... Та се чудех къде попаднах... Но както и да е.
Бях прехвърлила някоя друга тема из форумите, поговорих с приятели във ФБ... И го измислих как ще стане. Трябваше да се справя с липсата на място. Хоризонтално - трудно, а вертикално - много под въпрос. Бойлерът се премести настрани. Джъц-джъц две нови дупки в стената и готово. А сушилнята монтирах чрез специален сет върху пералнята. Разстоянието сушилня-бойлер е точно един сантиметър. Магия.
В момента работят едновременно за 2ри път днес, използвам нощната тарифа.:) Стопявам им лагерите, голяма експлоатация пада...
Освен че се освободих завинаги от сушилниците, освободих време. От мен за мен. Просто местя дрехите от едното в другото.
Няма простиране. Няма събиране. Изваждам и сгъвам в гардероба. Това е. По едно време даже и това почна да ме мързи да правя.
И да, много важно! Спрях да гладя! Просто няма нужда! Дрехите излизат мекички, пуФкави и ненамачкани...
Има и друг бонус - не са ми необходими вече дупликати. Примерно, мнайсе кърпи или блузи... Защото едните са ти за пране, другите съхнат, третите ги носиш... Мога да съм с любимите ми дрехи всеки ден. За около два часа всичко е изпрано и изсъхнало. Между коша с мръсното пране и гардероба разстоянието е незначително като време.
Наслаждавам се на благинките на научно-техническия прогрес и се чудя как съм живяла без този уред до този момент. Сигурно някъде има човечета, които изпитват удоволствие от тази конкретна домакинска дейност, но аз не съм от тях. Смятам, че трябва да се спестява време от битовизми и да се посвещава на приятни дейности. Една приятелка ми каза, че се успокоява и се чувства добре, докато мие чинии. Аз също. Докато пия уиски и слушам как работи съдомиялната. :)

неделя, 11 януари 2015 г.

Перо от пеликан - Ирина Папанчева

Толкова много ми хареса, че почти веднага след като затворих книгата, потърсих и поръчах от Хеликон друга на същата авторка.
Написана е невероятно изчистено и подредено. Нямаше ги ония дразнещи и традиционни клишета, дето те подхващат още от първата страница - за утрото, за слънчевите лъчи и през къде се процеждали... Не, не... Нищо такова!
Съвсем по детски, простичко. Хваща те, докосва те.
Всички страни и гледни точки на една история, на един момент - отрязък от лентата на живота ни. Няма лоши и добри герои. А просто герои. Човеци. Като всички нас.
Странно, но можах да се идентифицирам с почти всеки персонаж. По един или друг начин, в някакъв период от време съм преживяла всичко това. Но едва ли бих могла да напиша толкова хубаво!

Peace!

Откриващ постинг за тази година... Започвам без конкретни резолюции какво (не) искам. Наистина нямам нужда в момента от още един списък с неща, който да държи съзнанието ми ангажирано. Информацията само ще ме натоварва и по всяка вероярност - натъжава. На всички е ясно, че тия работи така не стават. Фитнесът е пълен с хора на 2-ри януари, а само месец по-късно същите тези не могат да си намерят къде са им маратонките. Дори не мога да проброя колко пъти съм спирала цигарите. Не, че сега пуша... Но просто в момента офанзивата с пожеланията ми се вижда доста безсмислена.
Има много неща, които бих искала да променя. И в себе си, и в живота си... А пък за Вселената да не говорим.:) Дали и как ще се случат тея промени, не зная. Обаче имам намерение да документирам процеса.