сряда, 6 октомври 2010 г.

Комерсиално

Тия дни на работа, обсъждайки няколко не до там служебни теми, докоснахме по допирателната въпросът за комерсиалността. Умишлено не задълбах в разговора, не беше нито времето, нито мястото. Само събеседниците бяха подходящи. :)

Е, комерсиалното непременно ли е нещо гадно?

Да притежаваш нещо "специално", да си купиш нещо "оригинално", да бъдеш уникалната снежинка... Човещинка! Потребност, може би!... И дай сега да отричаме ВСИЧКО, което се харесва на повече от 10 човека под предлог, че е направено за пари и съответно е некачествето, защото целевата аудитория е по-голяма...
Разбира се, не всичко е просо, има и плява. И все пак, да не игнорираме нещо хубаво, защото то е станало любимо и на доста други, макар и много различни от нас самите.

Защо толкова ви е страх, хора?!... От какво?...
Сякаш на подсъзнателно ниво тече мисловен монолог - Леле, какъв ужас! Ще се слея с тълпата! Няма да изпъквам! Кошмар!...

Готова съм да посрещна осъдителните ви погледи и коментари!

сряда, 29 септември 2010 г.

Химн - Айн Ранд

Може и да е написана преди известните антиутопии на Оруел, но да си пръв не означава непременно да си по-добър. Е, не ми допадна. Кратичко, постничко - ние, аз, любов... Оправданието може би е, че е "разказ", разделен в 12 части.

Единственият бонус е дискът. Текстът чете Татяна Лолова и доста добре й се е получило. Признавам, нямах нерви да изслушам цялата книга, но това се дължи на съдържанието.

събота, 18 септември 2010 г.

На юг от границата, на запад от слънцето - Харуки Мураками

За тази книга ми каза Миглена, докато тършувахме из рафтовете на Пингвините в Смолян. Имаше няколко книги от същия автор, който тя определи с "пише много шантави неща". Само толкова ми трябваше, любопитството ми беше вече раздразнено.

Все още не съм се ровила из интернет, но мога да предположа, че коментарите ще бъдат доста противоречиви... Не искам да търся обобщения за творчеството му. Впечатленията ми за сега са само от една конкретна книга и може би ще остане така за известно време. Просто ми дойде в повече.

Първо, определям се като романтичен човек. Второ, осъзнах, че съм обременена от филмите, които завършват с щастлив край. Няма начин онези двамата да не се съберат накрая, разбирате ли? Това може да не е валидно за мен или примерно за момчето от съседната къща, но някъде, някога, за някой - трябва!...

Подтиска ме мисълта за примирението. Дилемите, въпросите на главния герой, всеки ги има. Е, може би не всеки. Аз ги имам. Понякога. Дори не точно съшите, но ги имам.
Страхувам се безумно от "релсирането", което улавям около мен и близките ми хора - приятели, семейство... Примирението. Кога спира човек да се бори със себе си? Аз мисля, никога. Но дали е така? Може би в един момент наистина спираш, но продължаваш да си създаваш илюзия, че не е така. Имаш нужда от това тънко утешение, иначе душата ти ще се свие и ще изчезне. Завинаги. Въпреки че все още теб те има.

"Единственото дете" много силно ме жегна. Напипа слабото ми място. И наистина, само някой друг такъв "единствен" може да го опише и почувства.
Да бъда едно дете имаше своите предимства и недостатъци, а последствията от тях изпитвах и доста по-късно, например в гимназията или студентските ми години, когато социалният живот стана наистина... социален.:) Аз бях смолянска принцеса и светът се въртеше около мен. Просто не разбирах защо другите не го знаят. За мен това беше неуспоримо статукво, с което другите трябва да съобразяват поведението и думите си. Нали съм принцеса?!... :)) Като дете бях обгърната с обич и внимание, обгрижвана, капризите ми бяха задоволявани... Е, имаше и драми, например поредната ми прищявка не беше осъществена и... Сълзи, сополи, пак сълзи... Сега ми е смешно, но тогава за мен беше краят на света. :)) Въпреки всичко това, бях доста самотна. Приятелките ми си имаха брат или сестра, а аз не. Бях различна от тях. Много. Не делях нищо с никого. И не само...

Оставям тази болезнена тема, за да започна друга такава. Моите eX. Не бих казала past, защото някои от тях са все още в живота ми по един или друг начин. В момента осъзнавам, че не мога да пиша за тях, защото... Хм, каква гледна точка да избера? Мога ли да се дистанцирам? Твърде лично и част от мен, за да мога да го разкажа. Може би винаги ще бъде така. Може би, не?...
Мда, и всичко това заради книгата и една отминала(?) детска любов на главният герой. Като казвам детска, имам предвид истинска, онази с пеперудите в корема, когато ти прималява щом те погледне само и... Децата са просто необременени, не изпитват страх. А дори и да го правят, по-лесно намират начин да го преодолеят. Главата ти е бъркотия от мисли и чувства. Гмурнал си се в дълбокото, без дори да го осъзнаваш. Само един поглед или случайно докосване можеше да подхранва с месеци въображението ми... Честно, не си спомням конкретно моите четвъртокласнически любовни мечти, но помня, че беше хубаво. Сладко!...
По-късно, с времето нещата някак започнаха да стават сложни...

Не знам дали бих препоръчала книгата на някой. Определено бързо се чете, неусетно.
Но бих предупредила за възможната поява на странични ефекти след прочитането й. Такива неща трябва да ги пише на корицата, както е по опаковките на лекарствата.:)

Инвентарна книга на социализма - Яна Генова, Георги Господинов

Пожелах я, откакто я видях преди години. Винаги ме е спирала цената, все се улучваше в неподходящо бюджетно време. Една неделна разходка из Пловдив, завърши с час обикаляне в новата ОГРОМНА книжарница на Хеликон на главната. И така, ето я и нея в моята библиотека...

Предговорът "Преписки в полето" е един от най-добрите, които някога съм чела!!!

Разлиствайки книгата се върнах назад във времето на моето детство, а емоцията беше подсилена, защото тъкмо се бях върнала от Смолян. Моят Смолян.

Какво да кажа? Спомням си много и малко. Някои неща паметта ми е забравила услужливо.
А трябва ли? Искам ли да ги разкажа на децата ми?

Призраци от отдавна изминало време все още се крият по ъглите (и не само) на родната ми къща. Почти съм сигурна, че мога да открия една безумна колекция от салфетки, към която се отнасях като към безценно богатство. Изваждах всички на леглото и ги нареждах обратно в кутията. Третирах с особено внимание специалните и по-редки, които бяха "луксозни". Блаженство, спокойствие. Това изпитвах тогава, нареждайки едни глупави салфетки в кутия, която после прибирах на най-горния рафт в секцията над спалнята. За по-сигурно.

Сега първокласничката на моята колежка си играе на компютъра. Разни интернет игри...
Нейното детство, моето детство?...
Спомням си, че имах шарен пумпал. Също и огромна плачеща кукла, на която извадих проклетото нещо от корема. Просто трябваше да разбера какво има там вътре. Имах и една от онези щури играчки, които те побъркват с опулените си очи и колкото и да ги буташ, те все се изправят...

На село, по време на безкрайните летни ваканции, с братовчедките ми си играехме с един конструктор. Някакъв соц вариант на днешното Лего. Едно от малкото ни забавления. Също както няколкото плюшени играчки и кутията с панделки на майка ми, подарък от нейните непознати другарчета в Русия. След време ни омръзваше и пускахме грамофона с плочи. Танцувахме и подскачахме по леглата и бягахме като от чума, когато дядо ми се опитваше да ни просвети в народната музика.
Като малко по-големи открих под леглото чували със списания - "Космос", "Жената днес" и разни други такива. Абонамент. Днес просто има интернет.
Чаках да дойде време нашите да ме приберат от село и убивах скуката в дъждовните дни с историите за инспектор Стрезов. Мда, исках да стана детектив. Истински, при това.
Правихме дълги разходки в гората, повече пречехме, отколкото помагахме на баба и дядо за сеното, но беше весело. Всяка година брояхме белите, които сме направили и подобрявахме рекорда от миналата... Говоря за двуцифрени числа.

Спомням си, когато нямаше. Нямаше нищо. По магазините и вкъщи. Пристигахме на село с торба шоколади и бонбони, които разпределяхме за всеки ден от вакацията. Ядяхме ги пестеливо, по малко. На село имаше само един хранителен магазин, а в него само неща от първа необходимост, които не се произвеждат в градината - захар, сол, ориз...
Чудех се на разказите на дядо ми от неговото детство. Когато бил малък, майка му му давала бучка захар, но рядко в особено специални случаи. Тогава бил извънредно щастлив и доволен... Всички продукти били в огромна ракла, под ключ... Сега, седемдесет години по-късно, е доста по-различно. Изобилие, информиран избор, конкурентност...

Прибирайки се в Смолян, на масата сядаме 3 поколения. Много неща ни свързват, но сме толкова различни. Баба ми сякаш успява да е в крак с времето, понякога трудно произнася навлизащите в ежедневието марки и продукти с английски имена... С носталгия си спомня за онова минало време. Да, нямало е много неща, много неща не са били както трябва, но е била щастлива. Не мисля, че соцът й липсва. Съмнявам се, че копнее за него. Според мен, тя тъгува за младостта си, когато са били заедно с дядо ми... Онези години на споделена обич и мечти. Като моите днес.

Преди седмица се наложи да издирвам вкъщи акта за раждане на Георги. Преравях шкафовете, ровичках из документи и кашони, оставени за пренареждане още при нанасянето в новия апартамент. За после. Това "после" все не идва и не идва. Това са моите спомени, за които никога не намирам сили да подредя. Време винаги има. Просто се загубвам и потъвам в тях, а после се възстановявам със седмици от тежкото чувство на тъга, което ме обзема.
Надявам се, че един ден ще успея да подредя моята лична инвентарна книга, която да разкаже на децата ми каква съм била. За ежедневието ми. Малките неща, които са ме правили щастлива и на които съм се усмихвала. Които съм запазила, за да мога накой ден да си спомня, докато вечеряме на масата три поколения...

вторник, 10 август 2010 г.

Генезис - Бърнард Бекет

Подведох се по заглавието. А и сякаш книгата ме следеше с очи, докато обикалях из книжарницата. Просто не можеше да й обърна гръб, да подмина. Протегна ръце към мен и извика - вземи ме!
Сгънах я за отрицателно време. Погълна ме напълно и вече пет дни по-късно не мога да изляза от "филма". Улавям се, че често мисля върху някои от идеите й без да мога да ги формулирам и страшно ми се иска да ги разчекна/кристализирам на по бира някоя прохладна лятна вечер. Търсят се желаещи.
Не искам да си говорим за големите въпроси и глобалните теми, а за "малкия" избор. Онова решение, което променя съдби и животи. Моя, твоя, на всички останали.

Без да задълбавам защо, ще кажа, че ми напомня на така любимата ми поредица за небесните господари, а също и за "Аз, Роботът"...

Как се прави камбана. Наръчник. - Диана Иванова

Харесвам нестандартно оформени книги. Понякога, разбира се, има и неуспешни напъни за оригиналност, но тази тук е попадение. Просто няма как да я подминеш в книжарницата. Единственото, което може да те притесни е цената. Петнадесет кинта за едно книжле? За камбана?...
Мога да хвърля доста критични думи по книгата, но ще спестя повечето от тях. Можеше да бъде написана далеч по-добре, но да не замерваме с домати музикантите. Те толкова си могат. Усеща се, че са почувствали нещата. Напипали са кое е невралгичното място, но само до тук. Останалото остава между редовете.
Все пак ще препоръчам.

П.П. Моята камбана се намира в село Петково. Отброяваше часовете на моето детство.

Умерено нежно - Галин Никифоров

Отново. Казах ли, че е много добър автор?...

Има известно преплитане/връзка с персонажи от "Лятото на неудачниците", което много ми хареса. Направено е леко, само щрих.

Отново идеята за красивата, бурна и фатална жена, която идва в живота на един мъж като комета. Веднъж.

Има и нещо друго, което за мен ще остане неразбрано завинаги. Мъжкото приятелство. Мисля, описано е добре, доколкото мнението ми може да е компетентно. Все пак, успях да го почувствам, дори и на книга. Донякъде завиждам, защото между жени всеотдайност няма и никой не може да ме убеди в противното.

Не съм хазартна личност. По-точно вече не съм чак толкова. Остарявам, може би. Но тръпката, гъделът е за цял живот. Нямам предвид комарджийски покер, казино, рулетка, кеш. Да влезеш в живота all in и да няма връщане назад.Това също ми хареса много в книгата. Като че ли бях забравила какво е да нямаш нищо за губене. Тогава си истински свободен.

Последният, трети разказ, е също много добър. Асоциативно ми идва картина от Ягодинската пещера - Неосъществената целувка. Сталактит и сталагмит, които ще се свържат в едно цяло след около 300 години. Делят ги приблизително 15 сантиметра. Толкова близо, толкова далеч. Част от теб, част от мен. Заедно, но по отделно. Тишината, която казва всичко.

Ето и малко допълнителна реклама за книгата.
Отличена е със Специалната награда на литературен конкурс "Развитие" през 2002 г. Ръкописите са 47, а журито внушително и критично.

Добро момче - Галин Никифоров

Харесах много този автор. Ужасно добър. В детайлите, хората, ситуациите.

Конкретно за книгата. Чак след като я прочетох забелязах асансьорните въжета на корицата. Преди това, сякаш бяха невзрачен фон. Заигравката е голяма, защото основната част от действието се развива в една тясна асансьорна кабина, а саундтракът е от БНР.Съвсем спокойно може да бъде филмирана. Късометражно кино. Примерно.

Замислям се, че когато аз съм изпадала в екстремни ситуации, също си правя "референци" към отдавна изминали/забравени събития и случки, които са повлияли драматично на живота и мисленето ми, без да съм го осъзнавала до този (екстремен) момент.

Безкрайният път - Богдан Русев

Приказка. Чудна!...

Възхитена съм как един "голям" и "пораснал" човек може наистина да запази детето в себе си. И да мечтае! Ама да мечтае! По детски!...

Илюстрациите, макар и малко, но на място, са размазващи. Личният ми фаворит е на страница 18!:)

П.П. Към книгата има диск. Гласът е на Миленита. Уникално попадение!

Вечната муха. Трагикомикс. - Георги Господинов & Никола Тороманов

Много добро! Хареса ми и прочетох с удоволствие.

Под твърдите корици има уникални илюстрации.

Осъзнах колко ме е впечатлил след около седмица, когато видях една муха, кръжаща наоколо...

сряда, 28 юли 2010 г.

Лятото на неудачниците - Галин Никифоров

Супер!
Бях свалила тотално гарда и тази книга ме свари неподготвена. Нанесе удар право в джи-точката, в случай че имам такъв център на удоволствието, активиращ се при четене.
Не пропускайте Пепа от Б клас! Откровен автор, страхотен хумор... Истинско е. На моменти ми напомня за Андрея Илиев. :)
Пробвайте!

вторник, 27 юли 2010 г.

Крокодилът гений - Тома Марков


Това моето вече е мазохизъм. Не го харесвам. Всъщност, не мога да го понасям.
Купувам го и го чета, за да мога да го плюя после на воля.
Хубаво заглавие, интересна корица. После или добро, или нищо. В случая - нищо.

Извод:
Аз очевидно имам много свободно време, което да посветя на книги, написани от тутманици. Вие може би не. Извадете този автор от списъка за лятната ваканция. Всички лятни ваканции.

Urban Junge - Мила МикОфф

Поредната тъпа книга. Не си я купувайте!
Мацката може би е свежа компания реалния живот, но на хартия и в он лайн вариант - не се издържа.
Хайде, стига! Наистина, колко мацки, които се мислят за Кари Брадшоу, може да побере София?... И колко още от тях ще напишат книга/блог/мило дневниче или каквото и да е друго там?

Виж, от друга страна, "Житие и битие на кака Станка от (тук измислете някой малък провинциален град)", ще ме провокира повече от комплексите и венерическите проблеми на софийските курвяги.

Ако все пак се решите, след един кратък есемес на познат номер ще я имате за прочит напълно безплатно! Държа обаче да ми я върнете обратно. Подпирам си с нея нощната лампата.

Massive Attack

Няма такъв концерт! Ненормално, извънземно!

Днес ме попитаха колко време ми е отнело да се съвзема след концерта. Честно казано, не мога да кажа, че съм се съвзела изобщо. Той просто премина през мен. Връхлетя ме.
Взе душата ми, разтърси я.

Никога не съм изпитвала подобно нещо.

Бях това, която бях.
Бях това, което съм.
Бях това, което ще бъда.

House M.D.

Шшшест! Шест! Шест!... Чувам ли се добре?

Така...

Шест сезона на д-р Хаус!

Давам ви/си малко време да осъзная, че последните няколко седмици прекарах в дълбоко пристрастено състояние пред компютъра. Не е като да не се е случвало и преди, но да кажем, че е било достатъчно отдавна, за да забравя тръпката.

Игнорирах всичко, всички. Завладя ме. Хей, ние с него тук имаме връзка, разбирате ли? :)

вторник, 4 май 2010 г.

Nyfes (2004)

It's not a punishment to remember someone you love. The punishment is to forget.

Хубав филм. По своему красив и тъжен. Няма да крия, последните двайсетина минути си поплаках както си му е редът.:)
Не го пропускайте...
Много истинска емоция, страст, любов... Нищо захаросано! Обещавам! :) Детайли, малките неща...

PS.
Подсказвам още малко:
Опитайте да си представите "hi-asl-imash li pic", но преди ~90 години!
PPS.
Странно, но все пак факт! Попитайте гугъл/уикипедия за mail order brides. Излизат доста резултати и изглежда актуално и в наши дни. Хм, и за мъже и ъ-ъ-ъм... жени! :)

вторник, 30 март 2010 г.

Моите кафеви очи

Купих си първите очила първи-втори курс. Гребенчетата ги дават като минеш последното ниво на MEI-labs-dungeons&professors.:)Нямах кой знае какъв диоптър и ги носех повече за "парлама"... Последното мога да подкрепя и с доказателства. Един слънчев ден оставих очилата на капака на колата, докато почивах на една бензиностанция в Чепеларе. Минути по-късно отпраших по направление Пампорово-Смолян и малко преди отбивката за Рожен се усетих, че май нещо съм забравила... Факт! :)
Anyway, преди да ги затрия толкова драматично бях стигнала до -1 и просто беше въпрос на време да си купя следващите.
Новите избрах по-практично: леки, удобни, най-малко грозните рамки в цялата оптика. С тях съм и до ден днешен, а периодично сменям само стъклата. Първоначално се прецаках да си взема такива със "защита-от-компютър(!?)", но после не повторих тази грешка. В крайна сметка аз не виждам на далече, а когато съм пред компютъра просто ги свалям. Неудобно е да ги носиш в комплект със слушалки и специалните ми зарибявки от Winamp-a.
Две години след последния ми профилактичен преглед, реших да си запиша час в една от оптиките в Панагюрище. Докторът (гей-вълшебник с ярко червена риза, закопчана до последното копче на около 2 сантиметра над адамовата му ябълка)установи, че не съм увеличила диоптрите. Добри новини, а тъкмо се заглеждах по новите рамки... Преминах към контра шопинг офанзива и реших да си поръчам лещи. Никога не съм носила до сега, а и честно казано имам известни предрасъдъци, но...
Днес изкарах 6 часа с тях, чувствам се отлично и някак леко. Имам още месец преди да им изтече годността и тогава ще взема окончателно решение дали са за мен или не.
Аз съм непостоянен човек. Трудно се придържам към рутината, каквато лещите изискват при поддръжката. Не знам дали ще се справя - само времето ще покаже.
Има и друго. Поставянето. Отне ми около 30 минути. А преди това един приятел ми беше показал как се прави, слагайки неговите днес. Видях някой друг хелп и сайт в интернет... Най-накрая излязох горда от вкъщи със слънчеви очила (въпреки че слънцето клонеше към залез), но не можеше да не отразя този специален момент. Vanity is my favourite sin!:) В същата посока ще бъде и следващата ми покупка, ако я има. Към диоптъра ще добавя и малко цвят. Евентуално.
Ще му бъде ли мъчно на някой за моите кафеви очи?:)

неделя, 21 март 2010 г.

01. Неприличен роман - Ивайло Борисов

Много четивен автор. Не блести особена красота на изказа, но пък за сметка на това книгата е с голям емоционален заряд. В двете крайности - "силно да любя и мразя". Предимно второто. Апатията е винаги кратка, в стил "писна ми" и после бързо се влива във вените на hate настроението.
Първо ми идва на ум приказката за кривата ракета и космоса, а на второ четене - е, всеки може да е вкиснат, сърдит и ядосан. Всъщност, повечето хора са така, просто не всички го преживяват толкова много. Предпочитат на инорират дразнителите и да занимават (под)съзнанието си с други проблеми и тревоги.
Не разбирам как агресията, дори и под формата на спортна злоба, може да е източник на положителна емоция. Адреналин и ярост просто избухват в пространството в мощна експлоция, а детонаторът е конкретен човек/място/действие, но агресията е насочена към света като цяло.
Питам се, дали Варна е малка люпилня на хейтъри? Родени от морските вълни и пяна, самотни единаци плуват в големия шарен океан на живота... На приливи и отливи. Особено отливи.
Единственото, което може да ги спаси, е една искряща бяла Ада с 25% прозрачност и оувърлей. Фонтан от детска чистота, наивност и щастие, до който да приседнеш и да бъдеш в мир със себе си. Oblivion. Dark, silent and complete.

четвъртък, 4 март 2010 г.

Лекарство против северния вятър - Даниел Глатауер

След толкова много хвалби из интернет-пространството, просто нямаше как да не си я поръчам. Прочетох я на същия ден, в който ми я бяха доставили.
Общо взето, оте*ах патриотичните празненства и изкарах един ден с момичетата. Сутрешно кафенце, разходки, обяд, гледане на женски филми на по чаша вино...
Когато им разказах какво чета и че съм на финалните 30 страници, срещнах неразбиращите погледи на Мануела и Цеца. На тотално различно мнение сме относно интернетските връзки.
И двете предпочитат f2f комуникацията, рядко пишат смс-и. Придържат се към кратки разговори по телефона и евентуално скайп, колкото да се разберем в кога и къде ще е срещата.
Странно, наистина! Учудена съм, защото Мануела от доста време е в long-distance-relationship. Нейното момче е в Германия, а тя в китното Панагюрище. Въпреки това, те се виждат сравнително често. Факти - low cost билети и почти никаква отпуска още в самото начало на годината. И все пак... Твърдят, че от екрана на монитора, просто не е истинско. Според тях има голяма вероятност изобщо да не разбереш какво мисли или чувства другото задклавиатурно устройство. Интерфейсите са крайно орязани - не виждаш очите, мимиките, жестовете, усмивката. Едно двуеточие и една скоба не могат да я опишат. Дали?...
Някога, много отдавна за мен си беше повече от истинско. Беше начин на живот. Два свята - виртуален и реален, но само едно аз. Което да обичаш и да те обича.

понеделник, 22 февруари 2010 г.

D.J.; Апокалипсисът идва в 6 вечерта / Пиеси - Георги Господинов

Много добро! Подозирам, че театърът няма да е толкова хубав, колкото е на хартия.
Определено ме хвърли в размисли. За много неща и за нищо конкретно.

Поздравления за дизайна и изпълнението на кориците!

сряда, 17 февруари 2010 г.

Сексът и София - София Х.

Много тъпа книга. Много! Стиснах зъби и някак си я прочетох до края. Отне ми доста време и мъки. На всичкото отгоре има и продължение, а коменарите за самата книга в он-лайн книжарницата са толкова положителни и... Подвеждащи! Отделно рекламата от корицата - "Българският отговор на сексът и градът"! Не, просто авторката харесва сериала и си мисли, че Ню Йорк и София са едно и също място, а нейните братовчедки и приятелки курвяги са съответно БГ-версиите на Саманта, Миранда, Шарлот и т.н. За малко да пропусна - има и БГ-гей приятел, с който ходят по баровете, а на приспиване вечер сплитат коси и ръце, докато въздишат по мъже... Поразяващо!
Героинята/Авторката(защото нали уж - "реални хора и събития" - според кориците) е плиткоумна кифла с адските комплекси, която живее в свой собствен свят и много си е повярвала. Идвайки от западнало провинциално градче, започва да се "интегрира" в столицата като прекарва през чаршафите си разни и разнообразни мъже. Толкова за сексът. Описва го максимум с 1 изречение и винаги по един и същи начин - аз крещях, аз преливах, аз се разтопих, ох, какво му причиних... Е, не!
Тотална безидейност и скука!

четвъртък, 11 февруари 2010 г.

The Other Boleyn Girl (2008)

Таня ме "светна" за този филм, за което горещо благодаря! Препоръчвам и гласувам с двете ръце!
Какичките са 1 път, а пичът - онзи леко брадясал чар в профил и анфас.
Историческите събития са колкото за цвят, а всичко женско буквално и преносно е на преден план.
Да, клише - зад всеки успял мъж има една силна жена. А дали е така? :) Всъщност мадамите командват парада, но са достатъчно умни, за да накарат/оставят мъжете да си мислят, че те са in charge.

Ъхм, шапките са супер идиотски. Или като мекици, или тип часовник-с-кукувичка, или коронки на Маша-от-Чукотка, или като за реклама на презервативи... Лудница! ;]

The Imaginarium of Doctor Parnassus (2009)

Немският в четвъртък отпадна и се присъединих към една алтернативна "смолянска" организация за кино в Пловдив. :) Чудничко! Киносалоните са пълни, паркингът също, а кафетата преливат от кибици в МОЛ-а...
Много красив филм. С удоволствие бих го гледала отново. Определено ми въздейства, защото имам някакъв неясен спомен, че го сънувах след това.
Интересно как би изглеждал моят личен имагинариум?... :]
*SPOOKY*

сряда, 27 януари 2010 г.

Технология на екстаза - Мартин Карбовски

Нова и боса съм в поезията, но нищо не й пречи да (не) ми въздейства. :)
Мога да кажа само, че със сигурност не ме радват стихове на библейска тематика (Бог, Исус и Светия дух).

За финал един цитат от книгата:

"Хубавите неща
Не стават с нормални хора."

Черната кутия - Алек Попов

Преди всичко четивен автор. Има доста попадения.
Харесва ми как създава образите на героите и че се развиват с прелистването на страниците.
Освен това авторът не се усеща. В смисъл, прозрачен е. Рядко срещана дарба.

А иначе, българи в окото на малки туистъри от абсурди - защо не?:)

петък, 8 януари 2010 г.

12 приказки от Белегаст - Богдан Русев

Нещо съвсем различно. Направо се върнах в 7-ми клас, когато книгите-игри бяха на мода.
Ако искате да утешите носталгията си по Робърт Блонд, това е книгата!
Лора Фей е яка мацка, която раздава бой и карате в бъбреците на лошите... Баща й Лукаш попълва инвентори-то с магически пръстени и бутилчици с живителен ром... Приключенията са на всяка крачка в един свят, където вълшебствата просто се носят из въздуха на Фаша и Белегаст.

вторник, 5 януари 2010 г.

Принцът живее на квартира

Миналия ден на връщане от курса по немски с Цеца зачекнахме темата за интернетските гаджета. Накратко - не постигнахме съгласие.
Не толкова накратко, нейната теза е, че евентуално е възможно да има сайбър-майбър начало на Голямата ЛюбоФ, но това се случва примерно 1 на милион. Е, защо пък да е толкова трудно? Питайте Гугъл-моят-приятел!:)
Разнасят се някакви градски легенди за приятел на приятел на познат, колкото да поддържат мита жив и романтични души като мен да не губят вярата си. Запознали се в скайп случайно. Тя си мислила, че е добавила един от аверите на брат й, но всъщност бил напълно непознат. Сигурно тогава скапът е излизал на мода. От дума на дума и от чат на чат, двамата са щастливо женени и отглеждат първото им дете. Дали са пили медовина 3 дни е непотвърдена информация...
Целият разговор тръгна от тъжната констатация, че има много малко "добри" свободни мъже, а Цеца е сингъл. Не, не е високо летвата и да, Цеца е страхотна мацка. Да кажем просто, че свободните електрони нямат достатъчно енергия, за да преодолеят валентната й зона. :)
Споделих й разни случки и челен опит от едно далечно мое минало. В резюме - ако всички кандидати за нейното сърце трябва да минат през моята ситна цедка, дори и принцът на бял кон може да го върна за тунинг. :)
Първо и доста важно, момчето трябва да не живее при родителите си. В смисъл - да може да си изглади сам една риза и един панталон, да може да си приготви пържени яйца и картофки без да нанася катастрофален демидж из цялата кухня. Когато един мъж живее сам, той е наясно, че чистите дрехи не се озовават по някакъв магически начин в гардероба му и не се телепортират от пода на стаята в пералнята, а после до простора. Малката кочинка с трохи на масата си остава на масата след като вечеря и ще остане, докато не я почисти. Възпитателно и самостоятелно някак си.
Ако пичът се премести от детската си стая, в която е живял някакви си 30 години в новия уютен дом на жена му, той просто ще я възприеме като новата му майка. Е, не може така.
При жените е друго, дори и да са живели при родителите си преди семейните начала. Те вече са свикнали да поемат поне 1/2 от задълженията вкъщи като например миенето на прозорци, прахосмукачката тук и там, миене на чинии и т.н.
Идеята е, че трябва да "превъзпитаваш" момчето и да се бориш с навици, градени през целия му съзнателен живот. Бунтът срещу тях по всяка вероятност ще завърши тихо и безславно с примирие - той да изхвърля кофата за боклук от време на време, а тя - всичко останало по всяко време.
Друг съществен минус е сексът. Дори и да решат да се пазят до сватбата... Е, какво не сме ученици, а бодро вървим към 30 плюс. Да се натискате в детската, докато мама и тате пият ракията в другата стая не е вариант. Алтернативите като кърски секс на задната седалка на колата са свързани с тимесечен курс по йога. Всичко ти пречи, тясно е и просто няма такива стойки и чупки. Само за ентусиасти, по възможност пияни.
Та така. Ботъм лайн - защо трябва да давим Голямата ЛюбоФ в битовизми?
Момчето трябва да се е евакуирало от родната му къща най-най-късно на 25 в спартанската квартира с една раница дрехи и някоя книга. Да не се притеснява за останалото. Уютът в дома го създава жената с всичките й джвънжифлюшки, слончета, куче-касички и други сантименталности, който ще си купите заедно.
Имам само добри впечатления от момчета, който живеят самостоятелно. Чисто, подредено, адекватни в кухнята, наясно с програмите за цветно пране на пералнята, къде са кварталните магазини... А сърцето им надзърта през шпионката на вратата на квартирата дали случайно не минаваш ти.

петък, 1 януари 2010 г.

(по)желания

Един скъп приятел ми каза веднъж, че рождените дни са, за да броим. Факт. Остарях с още една година, а днес е и първи януари - нова година, нов късмет. Ползата не е особено голяма, като се има предвид, че пак съм си (старата) аз. :]
Наистина неусетно се случва всичко. Толкова бързо, сякаш съм загубила (илюзията за) контрол.
Хората обикновено си правят списъци, за да не забравят какво искат, други отказват цигарите или слагат новото начало и така поне 1 седмица.

П.П. Аз знам, че ти можеш повече. Просто ме няма, за да ти го напомням всеки ден.