четвъртък, 26 юли 2007 г.

Няма такъв случай...

Вече почти 4 месеца живея в Панагюрище. Хубаво е тук. Харесва ми. Трудно още се разбирам с хората, но може да се каже, че се адаптирам някак си към заобикалящата среда. Зад този биологичен шаблон всъщност стои непоносимостта ми към ограничени и глупави хора и това че преобладаващата част от населението в радиус 50 км са такива. Това обаче ми влияе положително. Амбицирам се да чета повече, да уча повече, да правя неща, които не съм правила никога преди. Само пример. Имам една колежка, която всеки ден идва гимирана на работа и с различни дрехи. До тук добре, няма нищо лошо в това една жена да се поддържа и да държи на външния си вид. С две ръце съм за това! Обаче може ли да имаш време да изрисуваш ноктите си и на ръцете и на краката с чудни завъртулки и цветенца и да удариш 3 пласта лак, а да нямаш време да сготвиш една супа на четири годишната си дъщеря? Мацката е всеки ден с различен лак за нокти и всеки ден взима храна от стола за малкото си дете. Мъжът и вечеря пица или сандвичи. Не го разбирам това. Не знам и какъв човек трябва да си. Какво прави това момиче от 16:30 докато си легне е пълна загадка за мен. Книги със сигурност не чете. Учителката ми по литература едно време говореше за речников запас и умствен багаж. На тия години за мен това бяха някакви имагинерни понятия и надути даскалски фрази. Сега вече имат съвсем реален смисъл.
Днес след обиколка по магазините, пихме по една бира. "Мадамата" беше силно възмутена как може да се чисти редовно вкъщи и най-вече защо. Стратегията й се свежда до това, че на който му е мръсно да си забърше праха и да пусне прахосмукачка. До колкото ми е известно не живее в къща с размерите на Тадж Махал и 10-15 мин са напълно достатъчни да минеш навсякъде. Какво има толкова да прави, нали вече е измила (само) прозорците. Стига толкова за тази година, по Великден пак.
Почти всички жени във фирмата изяждат по един голям тутманик в 10 часа, а в 11:30 се редят в стола за 1-во, 2-ро и 3-то, всичко с хляб. На 23 години изглеждат като рекламни лица на Мишелин и това не ги притеснява особено, натискат си мазните баници и не им дреме на сайдера. А и защо ли? Чак ми става смешно и абсурдно с моите 53 кг и как се натягам да влезна във форма от месеци. Ограничавам си храната, спортувам всеки ден. Правя го за себе си. Вроден егоизъм.:)

неделя, 22 юли 2007 г.

Beautiful day(s)

Чудни почивни дни, започнали в петък - късен следобед. Прохладата на балкана. Неописуемото спокойствие на язовира. Красотата, чистият планински възух. Любимите книжки, в компанията на U2 и в хамак на сянка под боровете. Уединението и тръпката от риболова. Студената бира и барбекю скара. Вечерната разходка в Цигов чарк. Най-вкусните пържени филийки със сладко от диви ягоди. Разходката с лодка. Моторницата и водните ски. Сърфът. Узрялата сладка диня и тихият следобеден сън... Върщането към къщи с адреналин от високи скорости и вкус на карамелов сладолед. Карането на колело и тенисът на маса. Свежият душ и приятна умора със студено питие...
Пълен релакс и същевремено енергия, колкото да донеса трева от северния полюс.:)

понеделник, 2 юли 2007 г.

Джулай Вторник

Днес е сряда. Цял ден. Лудницата е приятна. Миналата във фирмата пристигнаха 2-ма немци. Почти учудващо е как за толкова кратко време успяха да създадат толкова много работа. Вече изпитвам последствията със страшната им сила. Оставам с впечатлението, че 80% от работното си време германците прекарват в командировки. В България. Вчера утрепах цял ден с поредния Гюнтер... Не може да се отерче, че ми беше интересно, но определено ми напълни главата. Заспах като пич в 21 часа с книгата в ръка. Все още не мога да прочета "Български хроники" - 2 част. Остават ми някакви 5 страници и край на турското робство... Твърдо решена съм да довърша книгата тази вечер и да напиша кратки (или не чак толкова кратки) мисли и впечатления от нея.
Времето минава някак си бързо...
Миналата седмица, петък, 21 часа - София, Студентски град, Айриш Пъб - Семейните блокове.Няколко бири, много приятна компания и... в събота сутринта вече бяхме на път към морето, за да посрещнем хубавото първоюлско слънце. Това изобщо не фигурираше в някаква организация или планове. Всичко по смолянски - в последния момент. Затова стана и толкова хубаво. За първи път бях в Созопол. Влюбих се. Нямам думи да го опиша.
Сещам се за Краско Джулая (Краси Радков - Шоуто на Слави). "Какъв джулай морнинг?... Напих се като свиня. Затова празнувам днес - джулай вторник!" Не е много далеч от истината момчето.:) След 31-ви юни следва 2-ри юли. Има няколко такива пропуски в моя календар;) Успях да спя 3-4 часа и да карам навръщане. U2 са най-великата група на всички времена. Точка. Разбира се обърках пътя - типично за мен. За по-кратко минахме през връх Шипка и изкачихме всичките 900 и кусур стъпала. Размазваща гледла - прекрасно ясно време. Подарих на всички по една книжка със 100-те обекта на БГ. До края на годината, живот и здраве ще сме ги обиколили всичките.
Концерт на ПИНК няма да има. Така и не си взех билета, който спечелих. Все едно. Прекалено хубаво, за да е хубаво няма.
П.П. Още отговарям с усмивка на въпроса "Как върви работата?". По предварителни прогнози и разчети това ще се задържи до края на седмицата.