четвъртък, 28 юни 2007 г.

Разни...

Преди няколко дни ми откраднаха телефона. ГСМ-ът си беше типичен женски каприз от където и да го гледаш - хубав дизайн, розов(!), мр3, камера, дамски календар, шопинг лист, калории, диети, щуротии... Чувствам се повече емоционално ограбена, отколкото 500 лева назад за някаква дрънчалка. В крайна сметка, това е само телефон - ще си купя нов. Обаче загубих много смс-и, снимки, клипчета със сантиментална стойност. Това не може да се измери във валута, не струва пари... About the things you own - in the end they own you.
В тази Fight club връзка и Брат Пит - тази вечер гледах Бандата на Оушън 3. Приятно филмче в недотам приятна компания. Колкото повече време минава, толкова повече не мога да харесам панагюрките - точно обратното. Като първа асоциация - кокошки, като втора - глупави кокошки. Интелектуалните им възможности клонят към нула. От към ляво. Висок процент от "мадамите" живеят в духа на миналия век. Омъжват се преди 20, при първа възможност забременяват от някой брус (нещо като ъпгрейдната версия на селски бек) - тези двете може и не в такава последователност. На 24 вече чакат 2-ро дете. Нямам нищо навъпреки прираста на населението и повишаването на раждаемоста. Обаче цялата тази идея е някак си изкривена тук. Няма някакво непреодолимо желание за семеен живот, а по-скоро има безперспективност. Картинката в общия случай е на 18 годишна кака, която живее на 80 кв.м. с 2/3 от родните й, мързи я да учи още или не я влече по принцип, а ако изобщо работи и не дреме по кафетата по цял ден, ходи на доста мизерна работа за има няма 150 лева. Няма за какво да си говориш с тях освен за памперси и какво е яло детето им за обяди и вечеря последните 2 седмици. Интересуват се от живота на другите повече от техния собствен и клюките в едно с интригантството са основно занимание и развлечение. Не мога да кажа, че са добри хора с добри сърца. Прекалено завистливи. Всички без изключение притежават необяснимо чувство за превъзходство и самочувствие на ботсвански принцеси. Кофти тръпка. Изгубена кауза и изгубено време. Придържам се към стратегията "минимална комуникация за минимални психически увреждания на психиката ми". Към нястоящия момент работи успешно. Вече все по-рядко се дразня, просто не им обръщам внимание. Единствено днес ми беше по-трудно да вържа на каишка напиращите думи и емоции... Спестих няколко брутални откровености на една 19 годишна кифла, която според статуса на косата и количеството използван дездорант, се е къпала някъде около Гергьов ден. Миналата година. Била е на обучение в Германия близо за месец и 1/2, но швабския е на ниво Их бин Фюти. Владеенето(?) на английски е съизмеримо със знанията на седмокласник. Пита ме директно - "Справяш ли се с английския?". Идва ми да кажа: 1. Уча го от близо 13 години. 2. Завършила съм езикова гимназия. 3. Имам оценка 4 от 5 на устен изпит за кеймбридж профишънси. Простичко отвръщам, че се справям с езика, за да я успокоя, че ще разбирам германката, която е с нас. В заведението бях "приятно" мълчалива. Досадни са ми тези разговори, всеки път едно и също - 1ви път в БГ, ракия, шопска салата, нашата бира, тяхната бира, работа, времето... Бла, бла, бла... Мадамата иначе е ведра и не се вписва много в представите ми за Бронхилде, сиреч големи цици, може да носи 6 халби от по литър с една ръка, лунички и дебели руси плитки, загащени панталонки с размерите на двуместна палатка, обгръщащи знойното й тяло. Твърде малко "познанствено" време и/или липса на градуси в настроението, за да преминем към по съществени разговори за вселената и всичко останало. Кифлата нямаше никакви проблеми с това. Изобщо. Желанието й беше да се самоизтъкне колкото се може повече и на моменти се усещах в разгара на "кой е по- по- най-". Не ми пречи. Аз нямам да доказвам на никого нищо, само и единствено на себе си. Не си падам по участия в организирани или импровизирани състезания по повдигане на гъзоакции. Също не плащам и данък обществено мнение и ми е трансвагинално какво си мислят за мен... Може би трябва да ми пука повече, защото един друг мой избор определя да живея сред тези хора. Обаче Смолян си е Смолян.

сряда, 6 юни 2007 г.

The Matrix Reloaded

Аз съм доста ирационално същество. Често се случва само аз да намирам логика в опредлено нещо, а дори и там да няма такава за мен ще бъде някак си естествено и "логично" да е така. На фона на тези мои способности идва програмирането, в което има много ключов творчески елемент - едно нещо може да го правиш и 15 мин и цял ден. Зависи. Не толкова дали е смолянска сряда, дали е високосна година, дали вали. Просто има дни и дни.
Докато разравях интернет за turorials, попаднах на следното:
(разбира се, като един уважаващ себе си начинаещ програмист първо забих 5-6 програми сама, след като омазах нещата прилично реших, че е време да прочета за какво става въпрос:))

The things you will need


1. Patience
2. More patience
3. A computer
4. The language compiler/interpreter

Despite all the things you will end up shouting at your computer, there are 2 things to remember:

1. The computer only does what you tell it, despite all you see.
2. The computer is only logical anything wrong with it is an error in the logic.

Things you will try shouting at your computer:

1. I didn't tell you to do that.
2. What the hell did you do that for?
3. I hate this program.
4. I hate this language.
5. Can you swim? (or other indications of impending doom for your PC)
6. What the hell is wrong with you?
7. No I didn't mean it.
8. I hate you.
9. You're so slow!/What the hell are you doing?(When it could/should be capable of processing the whole world with time to spare)
10. What do you mean you've finished.. You didn't do it did you?

петък, 1 юни 2007 г.

За детето.

Сещам се за онази (вече) досадна песен на Уикеда за любовните трепети на лирическите герои Пантелей и Мариана + несгодите им из СГТ /софийски градски транспорт/. И ни в клин, ни в ръкав - "О, първи юни е денят на детето!". Хубав ден, слънчев, с вкус на захарен памук. Зоологическа градина. Предполагам, че в най-лошия случай ще заменя памука със сладолед или торта. Генчето /този луд заек a.k.a Геновева/ така или иначе е с APM като за 2/3 зоопарк.

При все че съм на път да се присъединя към клуба на ретро-мадамите (след има-няма 6 месеца ще стана на 25!), с ръка на сърцето и гордост в очите мога да кажа, че съм си все още едно голямо дИте. (Грешката е вярна. Така си го казвам аз по мой смолянски начин.:)

Майка ми ми се обади преди няколко часа, за да ми честити празника. За нея дори и на 80 ще бъда дете. Но е важно какво е отвътре и можеш ли да го запазиш, независимо през колко ла*на трябва да преминеш. Аз съм абсоютната глезла в това отношение. Съдбата е била щедра към мен. Безгрижно и щастливо детство, когато много проблеми са ти спестени.

От няколко часа насам си представям идеалната почивка за днес след работа - няколко километра разходка с колелото, зелена поляна с жълти цветя, гледам синьото небе и за нищо не мисля...

Снощи за първи път бях на тестове на очила за нощно виждане. Не ми стигат думи, за да опиша. Просто трябва да се види...

Update - later