петък, 26 декември 2014 г.

Малка, мръсна и тъжна - Бистра Величкова

Доста време четох книгата, а някои разкази не успяхава да задържат вниманието. Чета, погледът прескача по редовете и изведнъж се усещам по средата на страницата, а мислите ми хвърчат на някъде другаде - излезнали от времето и пространството. Връщам се пак отначалото и... Така няколко пъти.
Иначе става, не е идеално зле. Има и доста попадения. Но ще мине май известно време преди да прочета Книгата или Книгите с голямо главно К на тази авторка.
Гледах клипче в ютюб - чете свой разказ на Панаира на книгата тази година. Добре, че го направих при прочитането на книгата й. Не ми хареса. Има нещо в нея, което... Не е моят човек. Дразни.

Хлапета - Александър Чобанов

Четох я месеци. Толкова бавно ми вървеше, че още малко назад щеше да тръгне. Междувременно прочетох доста други книги. Като да пиеш айрян - да не ти е сухо и да притикваш...
Купих я, защото беше от "смолянски" автор, а в последствие заради това я прочетох до край. Скучна ми беше... Човекът се е опитал да опише онова вълшебно и специално детство, което сме имали в Смолян и въобще не му се е получило. Останал си е с желанието и до там.
Мда, лагер в Бяла, Толкин, Властелинът на пръстените, звездите, луната, мистиката, Орфей, Евридика, цигарите и алкохолът, училището, любовни трепети... Каквото си е писал и преживял този човек, било е по-добре да си остане в някоя тетрадка там. Нямаше нужда да се издава. Някой, който не е от тук и прочете книгата, ще остане с впечатления, толкова далеч от истината, че просто няма накъде. Но както и да е.
Това ми е третата книга за доста кратко време, в която се споменава По и Гарванът. Другите са Книжарничката и Надзорът на Лукяненко.
Ще взема да се поразровя малко из творчеството на Едгар. Спомените са ми доста бледи.

сряда, 24 декември 2014 г.

Дигитална Бъдни Вечер

Направих си подарък от мен за мен. Моето минало Аз към моето настояще Аз за моето бъдеще Аз.
Намерих дискове със снимки и музика, които смятах, че съм загубила... Хубаво ми е, докато слушам бръмченето на dvd-то... Как се прехвърлят файловете в чисто новия ми външен хард диск.
Ето така се раждат новите клишета - щастието не се измерва в пари, а в байтове. ЕлатЕ повече! ;););)

неделя, 21 декември 2014 г.

Сънувани - Владимир Левчев

Книгата е почти идеално зле. Заради две, три хубави изречения и попадения, нямаше нужда да се издава цял сборник. Съмнявам се, че ще намери много почитатели. Най-близките роднини на автора и някоя друга братовчедка - това ще са продадените/подарените бройки от тиража според мен.
Сигурно ще има и излъгани - аз се подведох се по заглавието и корицата. Нали си имам специално отношение към сънищата... Влияе ми много тази друга реалност...
По-добре ще си похарчите парите, ако купите тетрадка, за да записвате собствените си сънища, отколкото тази книга.

събота, 20 декември 2014 г.

The Hobbit: The Battle of the Five Armies (2014)

Ходенето на кино се превърна в луксозно събитие. За тази календарна година - точно два пъти. Веднъж за Интерстелар и веднъж за Хобит. Положителната страна - когато е толкова рядко, го ценя повече. А и насладата е по-голяма.
Дори някакви руси кифли, домъкнати от гаджетата си в салона, не могат да ми развалят настроението. Мацката обяви, че й е паднала батерията на телефона около 30 минути преди края на филма и съответно с голямо отегчение изкара до края му. Още не бяха светнали лампите, а вече беше хукнала да си ходи... Виж, от другата ми страна бяха седнали баща и дъщеря. Момичето беше на видима възраст 12-13 години. Много ми стана приятно. Както и от факта, че билетите за вечерната прожекция бяха продадени в 12 часа на обяд. Купих си един от последните три... И само млади хора. Едни такива... Напомнящи ми за мен, за нас, за всички... Преди 15 години... Когато четях книгите и... Да...
Резюме на филма не ми се прави. Каквото и да ви кажат, ако сте фен, така или иначе ще го гледате. Има си своите WTF моменти, но само заради "орлите" на Билбо мога да ги преглътна всичките.
П.П. Снощи като се прибрах вкъщи, моят малък хобит Ева беше дигнал левъл. Научила се да отваря шкафовете. Днес всички са вързани и обезопасени... Трите армии - баба, дядо и прабаба изглеждаха крайно изтощени.:)

Патрули: Училищен надзор Кн.1 - Сергей Лукяненко & Аркадий Шушпанов

Направо си е традиция да се чете Лукяненко през декември и то в Смолян. Грабнах книгата още топла от книжарницата и за няколко дни я ометох. Сега се разхождам из улиците и си мисля с кого се разминавам - с Хора или с Различни? А аз каква съм?:) Междувременно си правя филми в моя собствен Сумрак. Не е много трудно да произвеждам мащабни кинопродукции на фона на невероятните ми сънища напоследък. Силата е с мен.:)
Преди да завърша книгата се подлъгах да прочета ревюто на Копо, в което имаше малко спойлери, ама... сама съм си виновна!
Колкото до менторите по литература - поне в моя живот, никога не са били само това. Специално използвам тази дума, защото от даскалите в училище нямам особено добър спомен.
Не бих казала, че чакам с нетърпение продължението. А ако ме удари силно абстиненцията, ще посегна към "Беловата", за която всички споделят, че е доста разочароваща.
П.П. Да се чете и слуша с DDT... Има нещо типично руско, тъжно... Което всеки път излиза от тия книги, макар и в различна степен...

сряда, 10 декември 2014 г.

Аз преди теб - Джоджо Мойс

Изобщо не беше книгата, която очаквах. Такива романи съм чела в седми клас. Или по-рано. Може би с по-добър превод. Много се дразня и ми бъркат не знам къде, когато прочета "патетичен", когато очевидният смисъл е "жалък". Умирам си.
Реклами от рода на "задържа в британските класации за бестселъри в продължение на 350 дни" вече са с още по-малка тежест при формирането на решение за покупка на книга.
Положителното в цялата работа е, че се насочих към четене на чужди автори само на английски език. Поне в амазон може да прелистиш книгата, за да решиш ще купиш или не. Обикновено предлагат 30 и повече страници, които са ми напълно достатъчни...
Та... Прочетох я тия дни, не е кой знае какво. Като сълзливо, романтично филмче, което обикновено жените гледаме, когато мъжете ни не са наоколо. Завити под дебело одеало, навлекли грозноват, стар анцуг и шошони, защото е зима - навън трупа снежец, студ на кутийки, а пък вкъщи - топло и уютно.
Клише до клише, както и драма до драма... Направо ми е мъчно за тия британки на острова. Момичета, елате за малко на ПОЛУострова. Може и да влезнете в крак и да заживеете живота си. За разнообразие.

Отклонение - Блага Димитрова

Бяха тръгнали из фейсбук списъци на книги. Десетте, който еди-какво-си. Чудна инициатива, намерих си доста четива. Сега само свободно време ми трябва.:)
Доста хора споменаваха Блага Димитрова, най-често с една друга нейна книга, която успях да сваля от читанка.инфо и съм докарала до средата.
Тази я намерих случайно, докато поръчвах друго от Хеликон. Изненадах се и я добавих към доставката. Незнайно, решили са да преиздават. Останалите нейни творби бяха в сборници с доста грозни корици и не много определено съдържание. Хвърлих се на тази, без много да го мисля. А май трябваше, защото ме разтърси из основи. Поплаках си.
Тъжно, тегаво... За една любов, все разминаваща се във времето и пространството...
Мога да изпляскам тук хиляди цитати от книгата - всичките сякаш за мен са писани. Ама какво от това? Минало и бъдеще, което не мога да променя. И едно настояще, в което да живея. :)
Много интересен за мен изказ, харесва ми Блага Димитрова. Защо я няма в програмата по литература в гимназията, за мен е загадка. Не ме убивайте с камъни, но смятам, че доста от "патриотичните" автори могат да бъдат съкратени за сметка на други като нея. Мисля си, граждани сме на света и собствената си емоционална вселена. Стига с това робство, хайдути, чети... Защото мила ми Венето, знай, че после Отечеството си, съм обичал най-много тебе...

"Мъж и жена се срещат не само за да си родят деца. Но и светът да се роди нов в тях. И те самите да се родят нови в света."

Само ти сърце си ми приятел...

Говорим си, смеем се... Пием уиски и топим солените ядки в сладкото. Неочаквано добра комбинация, както и среща. Констатираш, че повечето жени, с много малки изключения, първо си намират ново гадже и чак тогава зарязват настоящия приятел. Смяташ го за некоректно, чудиш се защо е така. Струва ми се, че преди години един наш общ приятел го беше кръстил "маймунски принцип" - не се пуска клонът, преди да си се хванал за следващия. Звучи грубо и в очите на мъжете съвсем вярно, но решавам да не ти го споделя точно това определение.
А преди да се разделим "официално" с партньора си, ние (жените) сме провели около милион разговора с него, повечето на ум, за съжаление. Представяли сме си раздялата ни хиляди пъти и мислено сме я преживявали още толкова... Поплакали сме си, докато сме осъзнавали, че хората не се променят просто ей така, а само желанието ни да търпим има различен праг с течение на времето...
Причините са винаги и у двамата. Трупат се и чакат своя Повод. Никога не е само тя или само той. Но обикновено е така - мъжете са в шок, а за жените е очевидна раздялата...
Смущава те, че връзката ви не е ексклузивна. В смисъл, тя да е само с теб. А всъщност не сте се разбирали гласно за такова нещо. Ти смяташ, че се подразбира. Ами ако тя не смята така? И може би очаква, че не е единствена в твоя живот на тоя етап? Че търсиш, експериментираш, доказваш нещо или просто лекуваш комплекси и/или самочувствие? Или пък откликваш на желанията на тялото си - чисто сексуални и без някакви обвързващи, дълбоки емоции или разговори.
Отдаваш много на нейната неопитност, а дали неопитният си ти? Откога годините са критерий и фактор, за да се определи еднозначно? Не, че и аз не правя същите заключения, подчинени на стереотипи, ама... Нали... Хубаво е да се съмняваме от време на време в собствената си божественост и правота. :)
Дали са 2 или 10 години разлика, да ти кажа, май няма значение. Пак може да е цяла вечност. Достатъчно, за да сте заедно или за да ви раздели.

неделя, 7 декември 2014 г.

Книжарничката на острова - Габриел Зевин

Трябва да свикна да пиша постове от таблета, иначе ще е по-добре да изтрия блога. Не мога да се добера до лаптопа с месеци... Та така... Да направя опит, пък да видим. Приложението на blogger е просто ужасно за използване - поне това са ми впечатленията до момента. Всеки път като се пробвам се чувствам в тежка борба с научно-техническия прогрес. Както и да е. Затварям скобата, която не съм отворила и си казвам за книгата...
Не съм особено очарована. Май имах твърде високи очаквания към нея. Беше силно прехвалена из интернет, та реших да пробвам.
Чете се бързо и леко, но какво от това? Нещо не те кефи, липсва, но прелистваш нататък заради синдрома на автобуса. Така асоциирам онези състояния, в които осъзнато продължаваш да чакаш на спирката, защото вече си се прецакал да висиш 20 минути и си мислиш, че ей сега ще дойде, нали... Ама минават още двадесет (или двайси, ако си в Смолян;) и никой от никъде... Дали не беше по-добре са съм взел такси или да тръгна пеша?
Все пак добутах до края, където намерих две интересни неща, но леко извън темата. Набелязах си филм за гледане с любимата ми Хелена Бонъм Картър, както и реших да гласувам за любима книжарница.
Мислих много коя е моята и че всъщност отдавна купувам всичките си книги чрез интернет. Все пак, през последните години най-шантаво усещане съм имала в една малка книжарничка, кято се намира срещу болница Хигия в Пазарджик. Продавачът, който предполагам, че е собственик, защото няма друго логично обяснение да виси до 20-21 часа там, а дори и по-късно, ми е много странна птица. Сякаш си има история, съвсем необикновена... Бих искала да гласувам за нея/него. Там съм намирала интересни неща и ми е било приятно да купувам. Има нещо специално, когато зад щанда има четящ човек, а не такъв с работно време и отношение все едно продава хранителни стоки - маслини, сирене, кашкавал... Дори и когато си разменяте просто пари и касови бележки. Усещането е друго.
Не можах да се справя с адресите и да локализирам книжарницата в сайта, за да гласувам за нея. Но все пак... Интересна инициатива. Дано да сложат снимки тук и там от хубавите места.
Един от мечтаните варианти за моята старост е точно такъв - да имам малко кафене с книжарница на етаж номер едно, а на втория - жилище, в което да си пиша мемоарите.;)
Едно от нещата, които ме подразниха в книгата, бяха твърде многото бележки под линия. Не обичам. Разсейват ме, а и кому е нужно това?... Ако толкова искам да знам, ще го видя в гугъл, ок?
Другото е по превода. Янг адалт? Да, бе!... Риъли! ;);) 
Е, има и доста положителни ревюта тук и тук, които обясняват повече за сюжета и разните достойнства на книгата, които може би евентуално и други ще намерят. А може би не.

петък, 5 декември 2014 г.

32#42

Only time.

събота, 18 октомври 2014 г.

No, you can't die from insomnia.

Отново имам проблеми със съня. Не мога да спя от известно време. Сигурно ми се събират по 4 часа на денонощие. Понякога и по-малко. Опитвам се да открия ефективни начини за приспиване и съвсем не ми се получава. Чета книги. Отдавна не бях повече от четири наведнъж. Как го правя, не знам. Няколко хартиени, една на таблета, една на телефона, една на киндъла... Това уан клик бай в амазон е много опасно за кредитната ми карта, а пък с читанка.инфо наваксвам от "класиките"...
Нямам търпение да започна и аква аеробика от следващата седмица. Надявам се, че ще ми се стопявят лагерите/тлъстинките съвсем и евентуално ще се появи и съня.

сряда, 1 октомври 2014 г.

and I'm back in the game

В понеделник, на 29-ти септември, беше първата ми тренировка по степ аеробика от много, много дълго време насам. Да кажем... Година и половина? Може и малко повече. Време е да се върна обратно в играта, да се почувствам отново себе си. Искам тия десет килограма да си отидат веднъж и завинаги. Ако кантарът ми беше със стрелка, щях да си помисля, че е залепнала нещо. Ама при тия дигиталните - няма лъжа, няма измама. Тука има, тука няма. Предимно има. Едно такова тромаво и тясно.
За първи път облякох истински дънки преди седмица. Имам предвид дънки без онзи ужасен бременен колан на корема. Преди това ми се виждаше като адското удобство и яката работа, а сега - като още един начин да си намачкам самочувствието. Е, дънките бяха с няколко номера по-големи от онези, които съм скътала на най-горния рафт в гардероба с тайната надежда, че ще ми станат един ден. Всяка жена има поне по един чифт такива - това няма нужда да го гледате в Сексът и градът, за да го знаете. Просто е така. Точка.
Та отивам аз към залата. Мисля, че ще закъснея, но всъщност подранявам. Една такава бодра стъпка. Барнала съм се в спортен клин на Найк от новата колекция, който си въобразявам, че прикрива и свива сланините. Всъщност, положението е отчайващо и го разбирам някъде около 15 минути след началото на тренировката. Чувствам се като грозното пате сред лебедите, които не са спирали да спортуват по време на моята творческа пауза по майчинство... Още пет минути по-късно вече не съм и грозното пате. Грозното тюленче най ми отива... Едно такова розово и тъжно подскачащо. Нямам сили, чувам ударите на сърцето си в ушите, очите ще ми изскочат, пот се лее на всички страни. Обаче не спирам. Не се предавам. Спомних си как се чувствах в началото, когато започнах да тренирам преди бременността и как после всичко си дойде на мястото. Упорито трябва. Ще се получат нещата. Поглеждам към изваяното тяло на треньорката и се замечтавам за след три месеца. Напълно постижим резултат.
Вторникът посветих на хубавото време и направих 5 часов преход с бебето и количката. Пресечен терен. Дупки, разкопки, нагоре, надолу, наляво, надясно, ханш...
Срядата мисля да е ден на красотата. Още не съм избрала каква прическа да си направя. Май ще пускам дълга косата, а дали да боядисвам в тъмно или на кичури, ще избера на момента. Ще го почвам октомври и той мен. А колко ще е самотен - само аз си знам. :)

Танц с дракони Кн.5 от Песен за огън и лед - Джордж Р. Р. Мартин

Някак много бързо прочетох - на телефона, настройка на iBooks в нощен режим. Още с въртенето на последните страници започнах да усещам абстиненцията. Ами сега какво? Май не съм изтрила от харда последния сезон... Дали да го пусна? Или пък нещо друго да подхвана?... В крайна сметка се случи последното, не и без непропуснатите ползи на интернет.:) Ще се чете на български и английски новото на Мартин, който да вземе да се вземе в ръце и да пуска следващата книга.
П.П. Ще останете потресени каква дискусия се вихри в БГ-мама. Обсъждат се и книгите, и сериалът... Никакви спирачки на въображението, навлизане в детайли и възможни хипотетични сюжети, комбинации, връзки. Има хора, които ЖИВЕЯТ в и за GoT. А пък то моето пристрастяване си е направо едно нищо дето се вика... :)

Стаята - Богдан Русев

Свъсем така неангажиращо. Никакви заложби да се превърне в бест селър. Нито по света, нито у нас.
На пет места се засмях с глас. Просто велики попадения. А между тях - нищо кой знае какво...
Корицата грабва, сюжетът уж нещо за секс и чат... Ама няма особено много и от двете.:)
Малко ми е странно мъж да пише толкова много за кухня - храна, напитки, готвене. Някак си твърде претенциозно. Тя си поръча салата с това и онова, със сос ала нещо си, гарнирано с блаа, а пък аз да не остана по-назад със здравословното хранене си поръчах ей онова... Бе, щуротии на кутии. Много голяма част от хората, които познавам, били те и откровени сноби, ще предпочетат почти винаги традиционната шопска салата или овчарска салата. Рукола-мрукола и други али бали не са точно за роман, чието действие се развива в България и главният герой се казва Никифор, който някъде из началните страници реже салата на КВАДРАТЧЕТА. Та може би авторът е гледал готварския канал с mute, но все пак не липсват идеи и рецепти. :)

"По някакъв неопределен начин излъчваше усещането, че е завършил Техническия университет."

понеделник, 15 септември 2014 г.

Дъждовете

Вали. В Смолян винаги вали на 15-ти септември. Днес се разхождах из улиците - мокри, жужащи... Една носталгия ме стисна за гърлото и споменът отнесе плувката към едни други времена, когато и аз се прибирах с наръч учебници под мишница и с едно такова тръпнещо кълбо в стомаха, че предстои нещо ново и хубаво.
Бях в няколко книжарници, за да открия конкретна книжка за подарък на един малък мъж. Не ми се получи. Положението е трагично - книги и стоки от първа необходимост, масовка. Нещо по-така има по една бройка и то са я продали преди няколко дни и се чака по седмица, за да се зареди пак след поръчка. А докато разглеждах станах свидетел на покупките на загрижени майки с деца, на които вече са им връчили списък от училище. Бележници, подвързии, етикети, тетрадки от по двадесет листа с не знам какви си редове... Блокче. Скицник ли искаш или блокче? Ама сега избери. Да не ми кажеш после защо ми го купи това... Луда работа. Просто не е това най-важното.
Гледам децата пременени с официални дрехи тип "за първия учебен ден, но да става и за сватба или друг повод". Съответно няколко размера по-големи, защото са пазарувани с перспектива. А обувките обикновено не пасват на костюмчето поради същата причина - ще се носят занапред, но всеки ден и съответно са повече удобни, отколкото фешън... И гледката става повече тъжна, отколкото комична, защото от далече си личи, че тук хората нямат поминък и е цяло щастие, ако поне единият от двамата родители не е безработен.
Кафетата са пълни, а скришните места за пушене около училищата се запълват отново с фасове, стойки и чупки. Нова година, нов късмет, нова любов... Броиш си го от когато ти се иска. Понякога е от 15-ти септември. Понякога от първи октомври. Но винаги има по един дъжд, който да плисне, да те отмие... От вън и от вътре. И да посрещнеш утрешния ден пречистен и нов.

сряда, 20 август 2014 г.

Лятна детективска история с таралеж - Деян Копчев

Ами... Бива... Но едва ли ще я дам на приятел с препоръка и обещание за супер весело изкарване. Евентуално, може би. На плажа, примерно. Леко и неангажиращо с едно намигане към стила на Чандлър.
А май ме издразниха обърканите сексуални послания и по-точно липсата на ясна позиция.
От време на време има по някое друго изречение-попадение, но толкова. Не е лесно да пишеш хубави къси разкази и като за дебютна книга на автора не е идеално зле. В смисъл, че има накъде да се развива. Но тази работа обикновено е двупосочна - може и нагоре, а може и надолу. Бих пробвала следващата му книга, за да разбера.

Пир за врани Кн.4 от Песен за огън и лед - Джордж Р. Р. Мартин

За един доста дълъг период от време имах странна сутрешна традиция. Всеки понеделник гледах новия епизод на GoT. Около 6 часа сутринта. Плюс минус два часа. Зависи. Пусках го да се сваля от торентите още през нощта. Когато кърмиш бебе на два месеца, общо взето не знаеш на кой свят се намираш... Та сядах на офис стола, който се оказа удобен за целта - с функция люлеене и приятна извивка за гърба + подлакътници, и се наслаждавах на момента. Слагах слушалки, защото нямах субтитри, а не исках да събуждам бебето, което тъкмо е сукало и после спи гушнато в мен.
Да, ама сезонът свърши и сутрешният ритуал ми залипсва много. Реших да запълня отворилата се празнина с четене на следващата книга от поредицата. Качих я на телефона и бавно, но славно я превъртях. Не се скролват лесно хиляди страници - с ей тея два пръста. Ляв и по-ляв. Имаше моменти, в които успявах да кърмя и да спя, но често се случваше детето да се закачи за цицата, а аз няма какво друго да правя освен да ме заболи кръста от неудобната поза и да чета.
Книгата се оказа голямо разочарование за мен. Половината ми любими и интересни герои просто ги нямаше. Някак си ми беше монотонна и скучна. Тук и там нещо предизвикваше интерес, но за кратко.
След третата книга не се бях сдъжала и погледнах резюмето на тази и следващата част в Уикипедия. Понякога си мисля дали не беше по-добре да си остана само с това, а не да инвестирам толкова много време.

неделя, 17 август 2014 г.

В пробната...

Доста отдавна беше, когато за последно бях в пробна на магазин в мол. Е, не беше чак толкова хубаво, колкото си спомнях, че е. Пазаруването, което очаквах с вълнение изведнъж се превърна в кошмарно преживяване. Шест месеца след изписването ни от болницата аз съм със същите килограми и габаритни размери. Титанични. Но някак си не го осъзнавах. Изведнъж просто образът изкристализира в огледалото, за да ме зашлеви през лицето. Всеки грам сланина се чувстваше като у дома си в отпуснатата кожа. Аз ли съм това? Шок и ужас.
В крайна сметка купих само дрехи на детето, а няколко минути по-късно напомпах стабилна сметка на гърба на кредитната ми карта в един магазин за бельо. За да оправя щетите нанасям други щети. Колко типично за мен, нали... Новият ми сутиен може би ще подвигне гърдите ми, но не едва ли ще има чак такъв пуш-ъп ефект върху самочувствието ми. Не мисля да го удрям на глад или на безмилостни тренировки. Малки крачки. Ще стане и ще си дойде на мястото. Точно две седмици преди почивката на море в Гърция е съмнително, че ще докарам плочки на корема, а и не мисля да си правя такива оптимистични програми. Не кърмя от няколко дни и вече мога да съм по-дръзка с диетата и спорта, а резултати ще чакам след месец най-рано.

вторник, 1 юли 2014 г.

here I was

Обикновено се очаква Нова година или първо число на месеца... Или да е понеделник... Или да вали... Наричаме си нещо, някакво събитие за тригер на промяната. Все е от утре, никога днес.
Мога да проброя на пръстите на едната ми ръка хората, заради които съм искала да бъда по-добра. Обикновено се е оказвало, че просто е трябвало да бъда себе си, а старанието ми е било напълно излишно. Последиците от цялото това по-по-най напъване често бяха оцветени в кафяво и доста фрустриращи. Обаче любовта и безусловната обич са чудесен денонощен енергиен мотиватор...
Задавам си хиляди въпроси, лутам се между съня, миналото и бъдещето. Все по-трудно ми става да се задържам момента, в настоящето. От някъде трябва да се започне и стартирам 31 дневно предизвикателство. От мен за мен.

сряда, 4 юни 2014 г.

Хрониките на звеното. Български психар II - Андрей Велков

Книгите, които съм прочела през последните 4 месеца мога да преброя на пръстите на едната си ръка. Ако ми остава някакво свободно време, то предпочитам да го посветя в новото ми най-ново любимо луксозно нещо. Сънят. Три непрекъснати часа спане са рядкост и затова много се дразня, когато крада от тези часове, за да чета това голямо разочарование.
С нетърпение очаквах продължението и с интерес следих фейсбук профила на психарите, обаче се оказа, че рекламата е по-силна от книгата. Маркетингът е на ниво, но не може да се каже същото за съдържанието на четивото.
Имаше интересна инициатива "Стани психар" и други али бали, които изобщо не почувствах в книгата. Очакването за тях беше по-вълнуващо. Изпълнението е на нивото на романа, който се опитах да пиша някога в трети клас. Пълна скука. Плоско. Без изненади...
Жалко, защото първата книга ми хареса много. А на тази най-хубавото (и може би единствено хубаво) е корицата. Просто няма история. Всичко ми звучеше като... Фон. Бял шум. Все едно някой ми рисува само ъндърграунд бекграунд и толкова. А къде е другото? Картината е непълна. Искал нещо да каже авторът, ама друг път. Нищо де, следващата книга може да е по-добра. Силно се надявам.

петък, 28 март 2014 г.

за скелетите в гардероба

Баща ми не дава нищо негово да се изхвърля, без значение в колко окаяно състояние е предметът. Може да е за боклука, но той си го пази. Ако пък все пак полети към кофите, веднага се предприема спасителна акция и се връща обратно...
Е, моите плюшкинови боклучета не са имали този късмет. Мен ме е нямало преди месец, когато майка ми яхнала гребена на вълната на фън шуй депресията и решила да евакуира съдържанието на гардероба ми в детската стая. Идеята - да има място за нещата на Ева, когато дойдем. Одобрявам, харесвам, само не разбрах защо трябваше да спаси всичко от ОНЗИ шкаф... Е, добре - почти всичко... Останали са няколко книжки с приказки, енциклопедии, кутия за моливи... Но какво от това?!
Питах я на какъв принцип е решавала нещо дали е ценно или не. Нещо специално за мен може да е просто боклуче за нея. Съжаляваше, извини ми се. А баща ми вчера ми обясни, че всичко отдавна е заминало в парното - поддържали огъня.;)
Сега, ако са пред мен, бих изхвърлила всичко. Ядоса ме само това, че ми бе отнета възможността да се сбогувам с тях. Не с вещите, а със спомените.
Както и да е. Това, че нещо вече го няма, не означава, че не се е случило, че не е било специално, истинско и важно... Изгорено, изтрито... Каква е разликата? Всичко оставя следа. Белег в душата или по тялото. Понякога и двете. А за разните артефакти от миналото - всеки от тях си има история и винаги си струва да бъде разказана.

из рубриката "Смолян днес"

Вали. Сутрин, обед и вечер. Дори и сега.. Слушам дъжда, прозорецът ми е отворен...
Хладно е, но само вътре не се седи и в една от следобедните паузи грабнах раницата и Ева и хайде навън, за да...

Видя тези двамата. Понесли по равно своето бреме и сладост. Заедно. Нагласиха си торбата без думи. Всеки хвана по един край, но не за дръжките, а за плата, за да се разпредели... И после тръгнаха по пътя... В един крак...


Видя едно самотно куче, което е достатъчно хитро, за да спи на пейката.


Видя една самотна майка с детето си. Достатъчно изтрещяла, за да излезне като мен в студа. Други ентусиастки почти нямаше. За два часа срещнах само тази и още една.


Вържа двете ми мартеници. Време им беше.



четвъртък, 27 март 2014 г.

love is blindness

Коремът ми се свива от болка. Ама не от онази, която мога да излекувам с таблетка от аптеката. Болка. Която минава през цялото ми същество и оставя пустош след себе си.
Някакви сълзи текват и се изненадвам от себе си. Адското дежаву. Винаги ли ще е така?

петък, 21 март 2014 г.

Първа пролет и други първи неща;)

Днес получих парите от първата ми продажба в Продавалник. Щастлива съм. Бях сигурна, че ще стане и не се подведох по съвети да сваля цените, за да продам нещата, защото мина доста време от старта, а никой от никъде. Точно така - искам да ги продам, а не да ги подаря тези артефакти на консуматорството... И етикетите с цените са сложени, няма промоция, унсс, изпити и прасе.;)
Апартаментът добива все по просторен и приятен вид. Около мен остават само неща, които наистина обичам, харесвам и ценя. Има доста работа още и не спирам да се боря със задръстването. ;)

сряда, 5 февруари 2014 г.

10 things less

Опитвам се всеки ден да разчиствам определена зона от жилището и да изхвърлям поне по десет неща. Получава ми се, често евакуирам доста повече към боклука. Често изненадвам себе си какви работи притежавам... Ако нещо не издържи на тристранния тест - красиво ли е, харесва ли ми/полезно ли е, заслужава ли си да го имам в дома ми, то заминава по предназначение - кофата, подарък или продавалник.
Но факт е, че броят на "нещата" вкъщи не намалява. Приблизително количеството поток на входа и изхода на системата е равно. Отдавам го на безсънието ми, което от своя страна води до разни шантави поръчки онлайн в 4 часа сутринта. Успокоявам се, че поне купувам неща за бебето или са свързани с приспособяването към очаквания по-различен начин на живот.
Едва ли някога ще стана истински минималист, но май и не се опитвам да бъда такъв. Усещам спокойствие, комфорт, свобода, чистота - всичко това в златната среда на посредствеността. Някъде между двете крайности...

понеделник, 3 февруари 2014 г.

Революция с аритмия - Йордан Свеженов

Не се подвеждайте по обема - чете се много бързо. Хуморът е приятен и ненатрапчив (реално се смях с глас само на няколко места, но поддържа добро настроение, усмивка и темпо). Къде започва абсурдът и къде се намесва съдбата, никой не знае. Бабата на Г. наскоро ми каза, че Господ най-много се е смял, когато човекът си направил планове...
Изобщо ненатоварва, приятна за разпускане и мързеливи дни. За дебют в БГ литературата е направо чудесна.
Имам да отправя само две критики, но те са към издателството, а не към автора.
Първо, потресена съм, че издателство с претенции има e-mail адрес в ABV. Сериозно, пичове, вземете се в ръце! Затварям последната страница и гледам, че се мърди някаква си поща... Не е допустимо да имаш лош дигитален имидж! Интернет продава днес. Общо взето, само прах за пране не си поръчвам онлайн, но и това предполагам ще се случи в най-скоро време. Неграмотни сайтове или такива, които се отварят мега зле на телефона или таблета, просто заминават на секундата. А сайтове с такива адреси за контакт, хм...
Второ, но не и по важност, не може да има в книгата текстове на чужд език без превод. Английски, немски, руски - кавото и да е. ОК, аз съм средностатистически читател с прилична чуждоезикова грамотност и да кажем, че и без бележките под линия ще се сетя какво иска да каже авторът/героят, но не точно така ще стоят нещата с по-възрастната публика.
Ако искате да гледате един "трейлър" за книгата, да научите малко повече за сюжета или кой е Йордан - погледнете тук.
А книгата е част от библиотека Гравитация.

четвъртък, 30 януари 2014 г.

with or without you TV

Телевизорът (Sony Bravia 40" LCD), който имаме от далечната 2008, също беше изкарал добре тазгодишните коледно-новогодишни празници. Толкова добре, че чак му спрял тока. :)
Цъкаш пауър, работи 20 секунди и се гаси сам. Кой ще ти работи по празници?! И така от втори януари техниката е в сервиз. Първо в Панагюрище, а после в Пловдив. И на двете места имат много силен отдел за борба с клиента, не си дават особено зор, а и като че ли имат други доходи - например акции на борсата, защото нито се обаждат, нито ни търсят, за да ни вземат пари за извънгаранционен ремонт. Но не това е въпросът.
Телевизорът не ми липсва изобщо, а от няколко дни се замислям дали не може да го оставим в сервиза срещу символична сума - ей така, за резервни части.
В последните два месеца, които изкарах в болничен вкъщи, не съм го включвала изобщо. Дразни ме много, облъчва ме с информация и боклуци. Чувството е, че основното ми право на избор е отнето, докато телевизорът е включен и върви някаква програма/реклама/нещо си. Тишината ми харесва и й се наслаждавам. На музиката също - определени плейлисти и настроения.
Виж, моето момче го преживя тежко - заради мачовете, но само първата седмица. После свикна. :) Почти съм го спечелила за каузата да се откажем от тази техника. Щом не припира към сервиза, а и не е почнал да разглежда нови модели с разни смарт три де функции, значи всичко е точно.
В резюме - говорим си повече, правим повече неща вкъщи, които обикновено отлагаме за после или друг ден, доста по-социално е от преди (срещаме се с приятели навън), повече спорт и други дейности, които не са приспани от гледането за пореден път на не знам си коя комедия... Плюсовете са много. За минуси не мога да се сетя. Всъщност само един. Имаме много оригинални концерти на DVD, които обичаме да пускаме и гледаме често. Но пък липсата на постоянен рекламен блок с volume-то на max (не знам как ги правят тия реклами, че да са все усилени!), а и на новини, ни се отразява изключително добре.
Не съм спряла да чета новини в интернет - няколко сайта, които бих определила като читава журналистика. Разликата е, че избирам КОГА и КАКВО да прочета. Не да ми ги поднасят в ред и последователност според виждането на главния редактор на ала бала TV. За да чуя нещо интересно и важно, трябва да изтърпя фъфленето и мрънкането на даден водещ, а и куп други новини, които не ме засягат. Е, 'айде нЕма нужда. Подобно е положението и с филмите - първо трябва да си променя специално плановете/програмата, за да съм си вкъщи в 8 часа, за да гледам еди кой си филм. А после да изтърпя 30 минути реклами за 60 минути филм. Не, благодаря! Предпочитам да отида на кино. Последно се израдвах много на Вълкът. Супер беше филмът и ми достави истинско тричасово удоволствие.
Не чета много повече от преди, но това е защото спя доста. Страдам от някакво шантаво редуване на безсъние & спане - абсолютно нерегулярно и различно всеки ден. Предполагам, че организмът ми се самоподготвя за след раждането. :)
Ако все пак реша да гледам нещо, то е на компютъра. Аз избирам кога и какво. Малко е като в Студентски град - дърпаш нещо от мрежата, обръщаш монитора на компа от бюрото, за да виждаш добре от дивана и... Enjoy! А нека навън вали сняг, колкото си иска! :Р ОК, признавам, че го има елемента на киселото грозде. Като не мога да отида да карам сноуборд или просто да се повъргалям в снега, се радвам на тихи игри & удоволствия. Като няма риба и ракът е риба...
Не знам задавали ли сте си въпроси от рода на дали сте пристрастени към телевизията и имате ли нужда от нея. Един приятел ми каза, че ако нямат TV, няма да има за какво да си говорят с жена му. Ще си мълчат като пукали. Телевизорът запълва тишината. Помага ти да "разтоварваш", вместо да споделяш и разтоварваш с единствения човек на който му пука за твоето щастие, освен майка ти. Колко време си говорите и за какво през кратките мигове заедно - от прибирането вкъщи до съня? Честно?!...
Дори и да не изхвърлите телевизора от вкъщи за постоянно, струва си да обмислите колко време да работи, кога и защо. Странно, хората си правят годишни равносметки, списъци и желания, когато важните неща за промяна са малки - от ежедневието и много лесно постижими. Аз също съм от тези обикновени и посредствени хора със списъците, но да кажем, че понякога имам просветления. :)

trash, donate, sell

Пренарежаднето на къщата върви чудесно и ме кара да се чувствам много добре.
Изглежда, че ще успея да намеря място за всички книги, които харесвам, без да се налага да поръчвам етажерка. Мисля си - трябва ли ми още един шкаф, който да заема място и да му бърша праха през ден? Нямам ли вече достатъчно? И така, преразгледах съдържанието на няколко шкафа и напълних 1 чанта за боклука + 1 за подаряване. Последната се озова при Джен, която много й се зарадва. Аз също. В крайна сметка това са си хубави и красиви предмети, които ще заживеят своя втори по-щастлив живот. Евентуално.:) Поне ще бъдат оценени и/или преобразени. Джен има хубаво хоби - занимава се с декупажи и други такива. Отдава й се, направо й е работа. Та една кошница, една кутия, една бутилка и комплект свещи във формата на звезди заминаха при нея. Чудно, всички са щастливи!
Все още нямам голям успех в продажбите чрез Продавалник. Сигурно много грамотно пиша обявите и не ме разбират. Шегувам се!:) Умишлено съм посочила ниски цени, за да разкарам вещите възможно най-бързо от вкъщи, но повечето предложения към мен са за бартер, а не за покупка. А едни боклучета за други боклучета не ми се сменят. Надявам се, че ще потръгне, просто трябва повече време.

вторник, 28 януари 2014 г.

Приспивна песен - Чък Паланюк

Имайки предвид слабостта ми към Боен клуб, нямаше как да я пропусна. Просто не избрах подходящия момент, за да я прочета. Няколко дни сънувах кошмари, подсилени с хормони от бременността - чудничко!

Предлагам да погледнете ревюта за книгата на няколко други места и сами да прецените за вас ли е и ако да, кога да я започнете.

Малките тролове и голямото наводнение - Туве Янсон

Имах две касетки с приказки, които слушах като дете. Сигурно още ги имам, но прашасват безславно в някой шкаф в Смолян.
Накрая на едната касетка, която беше история за Моливко и Сръчко, баща ми се беше записал с Червената шапцица. В известен смисъл това е първата ми авторска аудио книга, защото той беше добавил някакви негови елементи в историята, а накрая на приказката ми пожелаваше "Лека нощ, Ванче!"... Е, колко готино е това?:)
В гимназиалните години се е случвало да си пусна касетата един или два пъти, колкото да се скъсам от рев и сополи. Баща ми отъстваше за дълги периоди от вкъщи - беше в чужбина, за да изкарва пари за семейството. Слушайки гласът му някак си се успокоявах, временно туширах липсата му, а и някак оставах с приказното чувство, че всичко свършва добре накрая.
Горе долу в този ред на мисли, а и не само, започнах да правя малка колекция от книги за моята бъдеща наследничка. Купувам, чета, избирам... Все още не знам и не съм сигурна какво ще остане накрая, но знам колко е важно.
Имам спомен, че се научих да чета още преди първи клас с Пипи Дългото Чорапче. Твърди корици, големи букви, супер история. Какво повече му трябва на едно дете?:)
Започвам да чета детските книги на Туве Янсон. Като за начало впечатленията са - кратко & обнадеждаващо. Да видим какво има след това.

неделя, 19 януари 2014 г.

пътуване към...

Продължавам с разчистването на жилището. Small steps. Все още нищо твърде крайно като пътуването, описано в този блог.
Някои от статиите ми помогнаха доста в трудните и тежки моменти. Например с изхвърлянето на "сантиментални" неща.
От пет години имам три огромни кофи за разделно събиране на боклук, които държа на терасата до кухнята. Проблемът е, че нямах, а и не исках да имам още една, която не е за хартия, пластмаса или друго. Липсваше ми кофата за емоционален джънк, с който съм задръстила не просто само една кутия за обувки, спотайваща се в ъгъла на гардероба... Листове, листченца, тефтерчета...

Все по-често затварям страницата на браузъра точно преди потвърждаването някоя поръчка онлайн. Е, и доста неща пристигнаха със Спиди. Понякога си мисля, че съм в топ десет на абонатите на бързо набиране в телефона на куриера, който отговаря за Панагюрище. :) Просто тук на село единственият начин да се сдобиеш с благата на цивилизацията, необходими за отглеждането на едно бебе, е чрез интернет. Какво удобно оправдание, нали?...

Все пак се опитвам да се придържам към правилото one item in & one item out. Допълнителен бонус е, ако е от същия вид. Например - тениска за тениска, обувки за обувки и така...
Обръщам особено внимание на качеството, функционалността... Money vs Value... Все по-често избирам да купя само едно нещо, но да е като света, а после да изхвърля жалките му подобия. Пример - разкарах ъгловия диван от хола + прилежащите му във всякакви форми и размери осем възглавници. А да, и една табуретка, също част от комплекта му. Към днешна дата - трагично състояние и доволно неудобен за седене/лежане/спане. Никакви функции - ракла, разтягане... За квартирата, където разположението в хола беше друго, тази мебел вършеше чудесна работа. Но сега - повече пречеше, отколкото имаше полза от него. Избрах евтино и практично решение от една варненска мебелна къща, която има представителство тук. Избрах си практична комбинация от дамаски, която я няма в интернет. Докараха новия диван за 20 работни дни. Чудесен е. Холът доби по-просторен и леко спартански вид. Умирам от кеф. А старият диван за сега лагерува в гаража. Сигурно трябва да предложа пари на някой, за да го вземе, та затова мисля, че ще изчака своя втори живот на вилата, евентуално късното лято на 2014, когато трябва да бъде завършена.

Онзи ден си направих регистрация в Продавалник, за да разкарам и нещата, които все пак имат някаква стойност, но не са ОК за подарък/дарение. А аз подарих доста разни и разнообразни неща - сокоизтисквачка, козметика, електронна цигара, дрехи, дамски чанти... Надявам се за добро, а не отново да събират прах, но на място с други географски координати. Следващата седмица мисля да стартирам с обявите - за сега все още подбирам. Силно се надявам, че с по-ниски цени ще имам успех.

Започвам да го усещам все по-осезаемо. Ефекът. От пътуването. Към минимализма. Чувствам се по-добре. По-свободна. По-щастлива. По-истинска.

Не си представям крайности, а просто да вдигна някоя друга котва, която задържа моят кораб в това пристанище. Life's a journey, not a destination...

Черно мляко: За писането, майчинството и харема вътре в нас - Елиф Шафак

Прочетох книгата по време на коледната ми ваканция в Смолян. Леля ми ми я бутна в ръцете и доста ентусиазирано ми обясни колко много е харесала друга нейна книга, която се казва "Любов". А тази била подходяща за мен, защото нали... Не била чак толкова хубава колкото другата й, ама нали - да прочета. Приех я не за друго, а защото книжите ми запаси застрашително намаляваха и 25-ти декември, когато се отваряха подаръците под елхата беше още далеч. Бях си приготвила за подарък от мен-за-мен в красива опаковка една книга. Няма как да не се сетя за мистър Бийн, който сам си опаковаше подаръците, а на другия ден се изненадваше, когато отваряше всеки един от тях. :) :Р
Та книгата е идеално зле. Силно препоръчвам да си спестите време и пари. Може да добиете доста добра представа за какво се разказва от анотацията й. Общо взето така стоят нещата. Само този коментар за книгата - "ориганална, изпълнена с хумор и прозрения книга – задължително четиво за всички жени, които някога са се чувствали на кръстопът, и за мъжете, които са били до тях в тези моменти" няма нищо общо с действителността. Издателите са го изпляскали, за да ви продадат книгата. А когато/ако я прочетете, ще се убедите, че сте си загубили времето с една ужасно посредствена и тъпа книга.

Близо до бебето. Родителство по лесния начин: в хармония с природата - Василена Доткова

Една от онези крайни еко-меко-био-мио-зелени книги, които ти помагат да установиш собствената си позиция в златната среда.
В книгата има идеи, които споделям на сто процента и други, които ми се виждат доста изтрещели. А съм сигурна, че има майки, които ги практикуват. Един приятел ги нарича "онези с кецовете". :)
Всъщност, няма лошо. Дойде ми добре да сменя за момент гледната точка, с което дойде осъзнаването, че няма правилно и грешно решение, а само едно - моето. Покрай цялата тази "подготовка" за идването на бебето в един момент съществените неща като че ли минават на заден план. Започваш да материализираш обичта към нероденото си бебе в чаршафи, колички, шишета... Сякаш правилниият избор на най-меките, най-качествените, най-незнам си какви неща, е от вселенско значение. Тц. Важно е детето да се чувства добре - обградено с много нежност, внимание и любов. Сухо дупе, гушкане и мляко от цицата. Дали чаршафите са на лилави пеперуди са някакви визуални екстри и не могат да компенсират нито едно от трите изброени. Колкото и да са яки.
Препоръчвам книгата, както и сайтът, от който я купих. Добре е да й хвърлите едно око - поне за обща култура. А ако ви прихване нещо зелено, може би няма да е чак толкова лошо и страшно. Стига да не заорете дъното, забивайки в крайности. :)

40 седмици или за бременността от А до Я - доктор Панайотка Панайотова & доктор Мария Петрова

Съвсем спокойно може да си спестите тази книга. Почти всичко, което съм прочела в нея, се намира и из интернет.
Ето един приличен сайт, където може да преглеждате какво е на дневен ред по седмици.
Книгата струва цели 26 лева, срещу които стоят:
- грозни илюстрации (свалени от интернет карнитки без никаква обработка и рисайзнати на пейнт);
- тук там текстове в червено, за да подчертаят някое заглавие;
- отвратителна корица.
Предполагам, че раздаването на книгата е част от all inclusive пакета за бременни на докторките - нали трябва да пробутат някъде тиража. Просто няма кой да си я купи в книжарниците, ако книгата бъде разгледана на живо.
Другият вариант е моят - пазаруване на сляпо в интернет. Мечтая си за деня, в който на всеки сайт за пазаруване ще има видео чат с консултатнт, който ще ти помага да не си купиш поредната глупост.

събота, 18 януари 2014 г.

Завръщането на Младия принц - Алехандро Гилермо Роемерс

Книгата получих като коледен подарък от Лука и Миглена, които знаят за моята слабост към Малкият принц. Оцених много жеста - знаят как и с какво да ме зарадват. Книга! Но...
Прочетох я още същия ден и останах леко разочарована. Някакъв си там изкарва не само пари на чужд гръб, но и историята му е тотален боклук. Засмукана от пръстите. На краката. Примерно. А илюстрациите са толкова калпави в стремежа си за наподобяване на оригинала-ама-не-съвсем, че просто ми се повръща!
Изобщо не съм в настроения за плоско написани поучения за Живота и Вселената. Ако пропуснете да прочетете и/или купите тази книга, ще извършите едно добро дело.

Пътят - Кормак Маккарти

Книгата ми я препоръча Цецо. Обсъждахме кой на каква вълна е напоследък, докато се любувах на чисто новия Kindle, който той беше подарил на Ирина за Коледа.
Каза ми, че много го е впечатлила и много го е докоснала с връзката баща-син и чувствата между тях. Хвърли ми малко от сюжета и му казах да спре. Любопитството ми беше възбудено и нямах нужда от повече "реклама" на книгата, а само от интернет, за да си я поръчам.
Определено е потресаваща и разтърсваща! Бих я дала на приятели за прочит, но не на всички. Доста е важно и моментът, в който я четеш. При мен май беше правилният.

П.П. Идва ми да отида в книжарницата и да скъсам на всички книги страници 7/8 и 9/10, където е така нареченият предговор. Просто не го четете! Първо - ужасен е! Второ - е, може ли в началните надписи на филма да ти кажат какъв ще е краят му?! Още съм бясна и не мога да го простя на преводача Станимир Йотов! Пожелавам му никога повече да не пише подобни глупости, а просто да превежда. ОК?

С убиец на борда - Андрея Илиев

Книгата съдържа 13 разказа на един от любимите ми български автори. Страхотна е, не съм и очаквала друго. :) Има само един сериозен недостатък - много бързо прочетох! Дали нямам търпение за следващата му книга?
По-подробни ревюта за разказите може да прочетете в други блогове, но ви съветвам да не го правите. Просто им се насладете. Ей така, в този мъглив съботен следобед.
Благодаря ти, Андрея!

петък, 10 януари 2014 г.

И други истории - Георги Господинов

Трето издание на книгата.
Почти съм сигурна, че ако поразровя заднитете редове на препълнената ми библиотека, ще намеря първо и/или второ издание. Просто ме озари адското дежаву, че тези разкази вече съм ги чела, но доста отдавна.
Приятни и хубави. Много подходящи, между две други по-тежки книги - за преход и разтуха.

Не беше тук и си отиде - Георги Томов

Прекрасни, прекрасни разкази!

Много силни, истински, просто те отнасят.

Няма такова чувство!

Толкова много ми харесаха, че едва дочаках първите работни дни на новата 2014 година, за да поръчам онлайн всичко останало от библиотека "Гравитация". Надявам се, че ще успея да прочета повечето съвсем скоро.

П.П. Ще бъда ужасно разочарована, ако авторът не продължи да пише и да издава.

Йога при бременност и раждане - Сийма Сондхи

Общо взето, книгата не донесе някаква съществена полза за мен, освен че ме информира за съществуването на такъв вид йога.
Да, интересно е и може да отвори вратата към една по-различна и пълноценна бременност, но само при условие, че не живееш в малък провинциален град в България.
Може би и евентуално след 20-30 години и в Панагюрище ще се практикува, но към настоящия момент ми се струва твърде рискована и опасна самоинициатива. Стойки, чупки, ала бала... Без истински квалифициран учител си е чисто пуфтене и чекнене с висок хазартен елемент, а някъде из мозъка ни трябва да се формира представата, че сме яката работа, нали... Куул & в крак с времето... После как ще е по-леко раждането, възстановяването, ползите за бебето... ОК, хубаво! Не отричам, напротив - вярвам, че ползите са възможни и напълно осъществими с редовни тренировки. Но на едно друго място. Примерно, Германия...

Пътуване с лек багаж - Туве Янсон

Разминахме се много. И с багажа, и с пътуването. Книгата може и да е емблематична, но не и за мен. Изобщо не ми се получи. Четенето вървеше много бавно, тегаво едно такова... Трудно задържах вниманието си на текста. Не ме докосна, ама никак.
Принципно съм ОК с разкази, започващи и свършващи в нищото за онези моменти в живота, които са между крайъгълните камъни, ама тук... Имам едно наум, че причината да не ми допадне най-вероятно е преводът на книгата, а не в самата книга.
Ще се пробвам на мумунтролската поредица, пък да видим...

Богдан и Чарли представят Конкурсът

Книгата събира много ведри разкази, както и доста тъпи такива на световно неизвестни български автори. Автори е малко силно казано, но да кажем, че някои от тях имат потенциал да станат такива, ако бъдат побутнати в правилната посока с подходяща мотивация. :)
Би било добре да се правят повече такива конкурси в стил "Лигата на разказвачите". Таланти има много, но е трудно да блеснат, когато на пазара се пласират едно или две имена, защото са сигурни пачко-събирачки... А с новите, макар и добри, рядко някой се наема да рискува.

Представих си как би изглеждала обявата ти за запознанство във вестник "Родопски вести" - "A drama king is looking for a drama queen so they can live dramatically ever after".

Пепел - Константин Кацаров

Приятно четиво, има много попадения, но и още много може да се желае. На моменти леко ми напомни за Български психар. Екшън, кръв, черва, драма, жени, свирки, после пак екшън... До втората част на книгата. Първата я сравнявам с подмятане в буен поток, а втората с едно кротко плаване в спокойно езеро. Но и двете са ми недовършени някак. Хубави, но недовършени. Още може!
Сигурно ще пробвам и другите му книги.

Сянката - Сибин Майналовски

Не ми е ясно как са се намерили толкова много хора, които да харесват книгата. Тя е просто ужасна!
Разказите сякаш са писани от комплексиран нърд в шести клас... До последно се надявах, че ще намеря поне един хубав, с който да оправдая загубата на време и пари, но уви!
Евтини и повтарящи се сравнения, слаб изказ и посредствени истории, ужасни илюстрации... Изобщо не ми се иска да споменавам за образа проститутката, повтарящ се във всички разкази, където имаше женски персонаж.
Нямам обяснение за хвалебствените и положителни ревюта на книгата, които ме подведоха да си я купя и прочета. Предполагам, че повечето блогъри познават автора лично и са близки приятели, но не чак толкова и съответно са го ударили на любезности & лицемерности, вместо да му го кажат направо в очите - пич, дано да си добър в другото, което правиш, защото от писане на книги пари няма да изкараш...

вторник, 7 януари 2014 г.

happy ми nameday

Има такива дни. Слънчеви, лежерни, спокойни.
Случва се всичко и нищо.
Отдавна се каня да направя леко разчистване и се падна да е днес. Имам ужасния навик да събирам малки боклучета и боклукченца. Ей така. За спомен. Все едно не се е случило, ако нямам някакво определено веществено доказателство.
Един от хитовете беше билет за кино от далечната 2004 година. :)
Той, както и много други артефакти, събирани през последните десетилетия, заминаха към коша. Преди това им отдадох заслужена почит - разгледах ги, натъжиха ме, развеселиха ме... Спомних си какво (не) ми е било тогава в онзи конкретен момент от време. Как съм се чувствала, къде съм била... Забравя се. Всичко се забравя. И се преживява. Дори и да куцаш после с единия крак. За хубаво или лошо.
Time to let it go.
Има още един шкаф, който не знам дали ще се престраша да отворя и разровя скоро. Може би ще изчакам по-добри дни или фън-шуй-гнезденето ще надделее още тази седмица.
Сега си сипвам чаша хубаво червено вино - за мен и бебето. Нека и тя да разбере, че е празник!:) Наздраве!