четвъртък, 29 януари 2015 г.

Уиски

Вече го пия и при мускулна треска... Всичко си лекувам с него. Глава, корем... Ако нищо не ме боли, пак си сипвам - за имунитет, че грип има сега...
А най-много лекувам душата и нейните желания. Наливам й, докато ги забрави... А утре вечер - пак, нали...

неделя, 25 януари 2015 г.

Десет разказа за любовта

Купих си книгата преди 2 години, когато излезе... Сега й дойде времето, а по-добре да не беше идвало изобщо.
Настроението ми е шантаво, сънищата още повече и определено имам нужда от четиво, което да е в синхрон с асинхронното ми аз...
Е, да, ама не... Разказите са идеално зле. Лошото е, че доста хора сигурно ще бъдат подведени да си купят книгата заради имената на авторите.
Изглежда сякаш някой е искал да напечата пари. Пратил задание-тема за домашно на малко по-известните от световно неизвестните, събрал и пуснал в сборник. Трагичен резултат - и качествено, и количествено.

четвъртък, 22 януари 2015 г.

Аз заеквам - Ирина Папанчева

Чувствам се зле. Трудно ми е да повярвам, че същестува толкова отвратителна книга... Още повече се вгорчава вкуса, когато разбереш, че са "усвоени едни пари", за да я има и че всъщност трябва да бъде в помощ на нуждаещи се...
В страни от темата и не съвсем - ето една статия, която ми попадна днес, споделена във ФВ от прителка.

Анабел - Ирина Папанчева

Цялостно впечатление и усещане - малко под средна хубост. Най-вече заради стила, който напомня леко на Перото. И четири точни попадения... Как всеки целува илюзията си за другия... Как душата ни е Ноев ковчег - периодично се наводняваме, и какво избираме да оцелее до следващия потоп... Как сърцето ти е разбито, а моето - закоравяло... Или май-беше обратното... Да, имаше и друго, но го забравих.:)
Книгата определено заминава в чантата с "Дарения", която периодично тегля. При достигане на заветните 5 кг, ще изпратя към едно читалище или ще занеса в някоя библиотека - тарифата на Еконт е една и съща за два и за пет килограма. В случая - и буквално, и преносно, стойността на чантата май не се измени кой знае колко. :)

четвъртък, 15 януари 2015 г.

Почти интимно - Ирина Папанчева

В сравнение с предишна й книга, която прочетох, а и по принцип - тази е пълна скръб...
Съдейки по годината на издаване, изглежда е от ранното творчество.
Ценно в повестта са цитатите в началото на всяка глава, които ме насочиха към потенциално интересни книги.
Има твърде висок рейтинг от три звезди в Хеликон, а в Goodreads, където от скоро започнах да поддържам акаунт, изобщо я няма. Предполагам, че и самата авторка не се гордее особено с тая си творба... Тя е по-скоро тип ученическа тетрадка "мило дневниче, аз съм влюбена до уши в него, а той иска само секс". Трябваше да си остане такава, а да не я пуска за издаване.
Надявам се, че ще успея да издиря другата й книга - Анабел, която очаквам да е значително по-добра и от нивото на Перото...

понеделник, 12 януари 2015 г.

AEG

Купих си сушилня преди няколко месеца. Използвам я почти всеки ден. Рядко пропускам...
Защо ви казвам всичко това? Защото ми идва да крещя с всичка сила - Къде бяхте до сега и защо не сте ми казали, че е толкова, ама толкова яко?!...
Много неща се промениха.
Като за начало, смотах двата сушилника, които местех от стая в стая, в зависимост от това къде най-малко ще ми пречат в дадения момент. Влагата, миризмата и досадата бяха ми дошли до гуша! След определена дата в каледара е почти абсурдно да си простираш дрехите навън в град от селски тип. Всичко се вмирисва на пушек, а като бонус има и прах от безкрайните разкопки и ремонти по смяната на ВиК тръбите в целия град. Прането изглежда и смърди далеч по-неприятно от преди... Та всичко си висеше вътре. На ония разгъваеми бели скари от 12 лева бройката. Не ми пречеха чак толкова много, когато бях по цял ден на работа... При промяна на обстоятелствата - бебе вкъщи, по цял ден вкъщи и мнайсе перални съхнат по мнайсе дни... Не става. Преди да ме застигне някоя алергия или мухълът да почне да избива по стените, награбих кредитната карта и ходом марш към Технополис. Прегледах и Техномаркет в Пазарджик, но се оказа, че е пълна скръб. Ужасно са го занемарили този магазин от веригата там. Пространството е заето от някакви китайски стоки и има две перални на кръст. А първо се обърках и влезнах при китайците... Та се чудех къде попаднах... Но както и да е.
Бях прехвърлила някоя друга тема из форумите, поговорих с приятели във ФБ... И го измислих как ще стане. Трябваше да се справя с липсата на място. Хоризонтално - трудно, а вертикално - много под въпрос. Бойлерът се премести настрани. Джъц-джъц две нови дупки в стената и готово. А сушилнята монтирах чрез специален сет върху пералнята. Разстоянието сушилня-бойлер е точно един сантиметър. Магия.
В момента работят едновременно за 2ри път днес, използвам нощната тарифа.:) Стопявам им лагерите, голяма експлоатация пада...
Освен че се освободих завинаги от сушилниците, освободих време. От мен за мен. Просто местя дрехите от едното в другото.
Няма простиране. Няма събиране. Изваждам и сгъвам в гардероба. Това е. По едно време даже и това почна да ме мързи да правя.
И да, много важно! Спрях да гладя! Просто няма нужда! Дрехите излизат мекички, пуФкави и ненамачкани...
Има и друг бонус - не са ми необходими вече дупликати. Примерно, мнайсе кърпи или блузи... Защото едните са ти за пране, другите съхнат, третите ги носиш... Мога да съм с любимите ми дрехи всеки ден. За около два часа всичко е изпрано и изсъхнало. Между коша с мръсното пране и гардероба разстоянието е незначително като време.
Наслаждавам се на благинките на научно-техническия прогрес и се чудя как съм живяла без този уред до този момент. Сигурно някъде има човечета, които изпитват удоволствие от тази конкретна домакинска дейност, но аз не съм от тях. Смятам, че трябва да се спестява време от битовизми и да се посвещава на приятни дейности. Една приятелка ми каза, че се успокоява и се чувства добре, докато мие чинии. Аз също. Докато пия уиски и слушам как работи съдомиялната. :)

неделя, 11 януари 2015 г.

Перо от пеликан - Ирина Папанчева

Толкова много ми хареса, че почти веднага след като затворих книгата, потърсих и поръчах от Хеликон друга на същата авторка.
Написана е невероятно изчистено и подредено. Нямаше ги ония дразнещи и традиционни клишета, дето те подхващат още от първата страница - за утрото, за слънчевите лъчи и през къде се процеждали... Не, не... Нищо такова!
Съвсем по детски, простичко. Хваща те, докосва те.
Всички страни и гледни точки на една история, на един момент - отрязък от лентата на живота ни. Няма лоши и добри герои. А просто герои. Човеци. Като всички нас.
Странно, но можах да се идентифицирам с почти всеки персонаж. По един или друг начин, в някакъв период от време съм преживяла всичко това. Но едва ли бих могла да напиша толкова хубаво!

Peace!

Откриващ постинг за тази година... Започвам без конкретни резолюции какво (не) искам. Наистина нямам нужда в момента от още един списък с неща, който да държи съзнанието ми ангажирано. Информацията само ще ме натоварва и по всяка вероярност - натъжава. На всички е ясно, че тия работи така не стават. Фитнесът е пълен с хора на 2-ри януари, а само месец по-късно същите тези не могат да си намерят къде са им маратонките. Дори не мога да проброя колко пъти съм спирала цигарите. Не, че сега пуша... Но просто в момента офанзивата с пожеланията ми се вижда доста безсмислена.
Има много неща, които бих искала да променя. И в себе си, и в живота си... А пък за Вселената да не говорим.:) Дали и как ще се случат тея промени, не зная. Обаче имам намерение да документирам процеса.