понеделник, 12 май 2008 г.

Adibas

Venity is my favourite sin.

Черен. С три бели ленти отстрани. От къде знаят, че трябва да си купят точно такъв анцуг, ма'а му стара? Това е мода с радиус 50 километра и центърът на тази фешън окръжност се намира в Пазарджик. Съвпада с Колоната, още известна като Х*я.
След кратка разходка по улиците на произволно избран, но вписан в тази окръжност град или село, неизбежно започваш да си мислиш, че е имало голяма промоция-разпродажба в спортните магазини, от която всички са се облагодетелствали...
Удивително. То е просто начин на живот. Животът на празничния анцуг. Разходката в съботния пазарен ден е нещо като ритуал. Да видиш. Да те видят. Може да нямаш 5 пари да се прекръстиш, но маратонките са за поне 200 лева, празничният анцуг е задължително Адидас. Ръцете са дълбоко в джобовете, походката е с изнесено ляво рамо и загатнато футболна в стил 4-та резерва на ПФК Хебър. Погледът е небрежен, арогантен и блуждаещ. Не оставя място за съмнение, че човек облечен с тоя анцуг няма как да не е над тия неща. На прическата също е отделено нужното внимание. Без да се напъват Фанта могат спокойно да направят поне още 2 реклами.
Та след като анцугът е разходен и видян от краен, но достатъчен брой хора, той сяда да пие кафе. Само кафе, докато върти кутията с цигари на масата, където са още телефона и ключовете за колата. Тя разбира се е паркирана пред кафенето - зорко наблюдавана през тъмните очила и надълго обсъждана. Колко гори градско/извънградско, двигател, коне, с какви джанти е и т.н.
Няма да повярвате колко много такива мъже има!... За жените не ми се говори. Достатъчно показателно е, че трудно си намирам дрехи, с които да не изглеждам сякаш съм в бранша на платената любов. А магазините за дрехи са повече от хлебарките в Студентски град. Наистина фрапиращо много.
Светлина в тунела все пак има. Познавам доста и свестни хора, успели да изплуват над празничната адибас смрад&мизерия. Лошата новина е, че по един или друг начин всички са останали адибас обременени.

неделя, 11 май 2008 г.

Море от интернет-любов

Баба ми е голяма почитателка на "Море от любов". Тя самата разполага с материал за реализиране на ~ 17 сезона. Всеки път, когато съм вкъщи(Смолян), ми разказва последните някоко предавания. Желателно е да съм ги гледала иначе обсъждането се проточва. :)
Тази събота Наталия Симеонова, която според един авер е типичната плевенска селянка, не можа да събере влюбените с разлюбените. Героят във втората история изневерил на приятелката си в Интернет- зарибявал се с мадами в сайтове за запознанства и в скайп. За приятелката му това било само поводът да прекрати окончателно тригодишната им връзка, а не причината. За него - тези интернет жени били ей така между другото и за щуротия. Все пак по някое време му просветнало, че реалната жена до него е всъщност това, което търси сред виртуалните. Само дето е късно либе за китка...
Мда. Хората се запознават и се женят по интернет. Защо пък да не си изневеряват по интернет? А изневяра ли е?...
За мен не. Поне докато са на етап "разменяне на снимки". Ако започнат да разменят и флуиди вече е друго. При безразборен и неангажиращ search/chat в мрежата на запознанствата светва само авариен сигнал. Нещо куца във връзката, но това нещо не е непоравимо. Положението върви към необратимо, когато... Е, ясно кога. И тук, като за всяко друго има последваща опция - forgive&forget. Но дали? Може ли да мине "тънко", защото е правил секс с някаква фолк фурия от Харманли изнамерена в Елмаз, а не с най-добрата ти приятелка?
Била съм и от едната и от другата страна. Почти еднакво гадно е. Та така.
Мога да го разбера, но... Такива неща нито се прощават, нито се забравят. Просто се научаваш някак да живееш с тях.
Извод:
Ако искаш само една жена, а после поискаш и друга, постарай се за това да знаят само трима. Ти, тя и будната ти съвест.

четвъртък, 1 май 2008 г.

Да събудиш динозавър - Андрея Илиев

Само името е достатъчно - няма нужда от други пояснения. Просто уникален автор. Не знам как го прави. Ако беше художник щеше да рисува завършени портрети с едно мац на четката. Да, точно така - леко, почти небрежно движение. Само с едно изречение той може да разкаже и опише всичко. Може да те натъжи, може да те разсмее, може... Всичко може.
Преди това бях чела само "Когато един мъж е на колене". Хареса ми много и цял месец си пазих тази книга, за да я прочета за по-малко 2 дни.
Истинско (крими, а и не само) удоволствие... Ммм...
П.П. Искам и не искам да се запозная с него. Виждам се как стоя изчервена и ме е срам дори да си поискам автограф. Толкова много го харесвам! От корица до корица! Умишлено отлагам да не се нахвърля кръвожадно към други негови публикувани неща...

30 неизвинени - Ваня Щерева

Чета я повече от месец. Бавно върви много... А всъщност е за рафта с лейбъл "на един дъх". Някак си не ми беше нито времето, нито пространството. Както и да е. Оставих я да отлежава в смолянската ми библиотека с идеята, че ще я преоткривам пак на второ четене. На първото някои букви ми дойдоха болезнени...
Нестандартна във всяко едно отношение - размери, хартия, обложка, подвързия, илюстрации и съдържание. Книгата.
Препоръчвам преди това съвсем по женски да минете на гости през "Образцов дом".