Книгата е уникална.
Прочетох я преди няколко месеца и от толкова време се наслаждавам на ефектите от нея в моя живот.
Определено не я глътнах наведнъж и за това си има причина.
Първо я оставих да отлежи седмица или две на нощното шкафче. Някакъв модел отложено удоволствие с вкус на оргазъм. Въобразяваш си, че като изчакваш и нарочно забавяш, ще е още по-хубаво и силно...
После започнах, докарах до някъде и усетих, че ми идва в повече. Дозата беше критично голяма и избрах да я разделя на две. Отново минаха седмици преди да посегна пак към книгата.
Краят й ми дойде леко шантав, дори глупав, все едно Васко не се е сетил за нещо друго, нещо мега култово и яко. След няколко дни установих, че всичко си е на мястото. Точно така трябваше да бъде, както си е.
Книгата ме промени. Доста. Накрара ме да погледна себе си, както и всичко заобикалящо ме, под друг ъгъл. Един такъв... консуматорски!
Представете си ваканция, плаж, море. Предвид сезона, едва ли е особено трудно. Та, нагазили сте във водата, стига ви до нивото на гърдите. Гледате хоризонта и как се задават към вас вълните... При всяка нова вълна подскачате или се гмуркате. Голям кеф е, нали? Нещо подобно е и с моята фън-шуй депресия. Идва на вълни. Издебвам момента да ги яхна и използвам максимума от тях.
Книгата значително усили пристъпите ми за подреждане и освобождаване на местообитанието от "непотребни" неща. Няма как да не се седя за една от любимите ми реплики в най-любимият ми филм - The things you own end up owning you.
Някак страшно ми звучи цялата работа. Сякаш изведнъж ще спра да живея истински и ще се превърна в анимационен герой в комикс. Всичко две де. Балончета с реплики като в Messages на iPhone. На заден фон - сетинг от каталога на IKEA за 2013 + етикетчета с цените на отделните продукти и тук-там някоя бележка за "Промоция" или "Акция" в жълто и червено.
Някъде из този дух на мисли един ден огледах къщата и осъзнах, че от боклуци нямам място къде да слагам новите боклуци, които си купувам или ми подарявят. Нещата, които наистина са стойностни, май са твърде малко. Трябваше да започна от някъде, а докато се усетя, започна и да ми се получава. При това, доста добре.
Балансът в банковите ми сметки рязко се подобри. Просто започнах да си задавам въпроси преди да купя нещо, примерно - наистина ли ми е необходимо това? защо си го купувам? Преодолявам някакви пръвосигнални мисли и чувства колко много ме кефи дадено нещо и в ужасно голям процент от случаите го подлагам на преразглеждане... Рядко нещо преминава бариерата и стига до финал с касова бележка.
Поизхвърлих разни неща, а други като DVD колекцията от 60 златни български филма - подарих. Прашасваха в един шкаф с години. Местих ги в две квартири, бях гледала почти всички, някой повече от веднъж, но... Струва ли си? Цял шкаф? Really? Сега някой друг им се радва, а дано когато му омръзнат - да ги подари на приятел.
Едва ли ще забия в някоя крайност като мой собствен Боен клуб или
живот само със сто неща. Но не се знае знае ли се.
Накрая искам да благодаря на Васко за хубавия роман, да му пожелая успехи и да не се бави много със следващата си книга!:)
