четвъртък, 11 април 2013 г.

No final destination

Дрезгав глас, депресивна мелодия, леко меланхолична, а китарата просто разплаква сърце... На това му викам саундтрак, живот мой!:)

Едно малко иралндско в ранния следобед не помага, но и не вреди, когато новините са лоши. Да предположим, че съдейства за абсорбирането на мъката. Нещо ми има, нещо ми няма... А ми писна да ми казват как всичко ще бъде наред!

Не завиждах, просто мразех. Не понасях мисълта... Сега просто ми е безразлично.

Не издържах обвиненията, озлобявах се... Сега ми е безразлично.

Нищо не търся, нищо не искам. OK съм с всичко - каквото е. Това е приемане, не примирение.

Losing all hope is freedom.