сряда, 4 юни 2014 г.

Хрониките на звеното. Български психар II - Андрей Велков

Книгите, които съм прочела през последните 4 месеца мога да преброя на пръстите на едната си ръка. Ако ми остава някакво свободно време, то предпочитам да го посветя в новото ми най-ново любимо луксозно нещо. Сънят. Три непрекъснати часа спане са рядкост и затова много се дразня, когато крада от тези часове, за да чета това голямо разочарование.
С нетърпение очаквах продължението и с интерес следих фейсбук профила на психарите, обаче се оказа, че рекламата е по-силна от книгата. Маркетингът е на ниво, но не може да се каже същото за съдържанието на четивото.
Имаше интересна инициатива "Стани психар" и други али бали, които изобщо не почувствах в книгата. Очакването за тях беше по-вълнуващо. Изпълнението е на нивото на романа, който се опитах да пиша някога в трети клас. Пълна скука. Плоско. Без изненади...
Жалко, защото първата книга ми хареса много. А на тази най-хубавото (и може би единствено хубаво) е корицата. Просто няма история. Всичко ми звучеше като... Фон. Бял шум. Все едно някой ми рисува само ъндърграунд бекграунд и толкова. А къде е другото? Картината е непълна. Искал нещо да каже авторът, ама друг път. Нищо де, следващата книга може да е по-добра. Силно се надявам.