сряда, 15 май 2013 г.

I'll Be There for You

Бях се регистрирала във всички игри, които гугъл намери за мен преди две седмици с ключови думи "спечели билет за концерта на Bon Jovi". Успехът - нула. Никога не печеля от томбола. Ама никога. А олимпийският принцип, че е важно участието, не е особена утеха.
Огря ме в последния възможен момент. Петя имаше свободен билет за концерта, а на мен ми се ходеше... Перфектен тайминг с перфектна оферта да съм куфар в колата на отиване и връщане до София. Шофирането в 2 АМ през Вакарел е като открит ловен сезон - все ще уцелиш някой заек, прасе, сърна или дупка. В един друг, но все така кървав сценарий на Final Destination заспивам зад волана и изправям завой като помитам мантинелите и убивам дърво...
Концертът... Концертът беше ту партс. Сцена, ефекти, озвучаване, изпълнение - имам само една дума за всичко това. Професионално. Шоуто беше на ниво. Световно. И закъсняло с едни десет години...
И това май беше проблемът. Големите групи и имена идват в България, когато са в своя залез, а не, когато са актуални в моята Вселена. На половината музиканти некролозите им стърчат от джобовете и има голяма вероятност да ги гледаш не само за пръв, но и за последен път. Ever.
Има разлика. Да съм в центъра на торнадото, сътворено от онова помитащо чувство и тялото ми да вибрира в съзвучие с всеки акорд на I'll be there for you... И сега... Когато си спомням за този момент. То е като да гледаш избледняла черно-бяла снимка от преди... Хм, колко години? Достатъчно показателно е, че съм я слушала на касетофон и по онова време използвах захар, разтворена във вода, за да си топирам бретона. Мазните жълти и сини гелове още не бяха съвсем популярни, мда...
Другото е професионалният момент. Сигурна съм, че на пича му се драйфа вече от Keep The Faith, а от Wanted Dead or Alive му излизат пъпки на стратегически ерогенни зони, но... Той го прави. Пее. Професионално. С хилядите ефекти, на уникална сцена, музиканти... Голямо е. Усещаш полъха в вятъра през нощна София милионите евро левове. Каква индустрия, усилия, работа, екип стои зад всичко това - представление, което вече няма душа.
Изкъртвала съм се на мега смотани групи и фестивали с псевдо организация. Просто е имало живот в тях. Нещо истинско, което макар че не е перфектно и студено като диамант, просто те грабва и отнася. В една друга Галактика... И ако имаш късмет, главата ти ще премине отново в твърдо агрегатно състояние след около седмица или две.
Тъжно е да гледаш в големите екрани пред теб звездата, която вече е доста остаряла. Осъзнаването на твоята собствена преходност, както и неговата, просто те удря и смазва.
Той след себе си ще остави песен, а аз след мен - много.
:)



Няма коментари: