четвъртък, 28 март 2013 г.

random

Не знам как са живели хората без интернет преди примерно 20-30 години. Може би по-простичко и поне малко по-щастливо. Може би.
Днес си правих поредните профилактични изследвания и заедно с касова бележка за 226 лева ми отпечатаха листче със сайт, логин и парола за проверка на резултатите + кратка инструкция кое, къде и как.
Две епруветки кръв (синя по произход, но червена по цвят), малко памук със спирт и лепенка на ръката сутринта, а следобяд вече чеквам онлайн какво (не) се случва в тялото ми. Яко, нали? Нали? Или?
В последните месеци с челен опит откривам колко ни е скапано здравеопазването. В следствие на този факт в интернет са се нароили толкова форуми, сайтове, сайтченца и всякакви боклучави места, където хората изтрещели от мъка и притеснение се самодиагностицират един друг, а дори и си предписват лечения...
Работата е яко шит. Започвайки от намирането на свестен доктор, защото, нали, като се знам какъв съм инженер... Отваряш гугъл - сръч, сърч & ресърч... Мненията и коментарите за дадено светило от областта на интерес, обикновено са в двете крайности. Избирам си да вярвам на по-грамотно написаните, а не на преобладаващите.
Да кажем, че случайно или не съвсем намериш лекар, за който си нещо средно между банкомат и пациент. Започват прегледи, изследвания, резултати... А от там великото четене в интернет и правене на филми-сериали, в които главните герои са с латински, а не латиноамерикански имена. Важното е, че има съспенс и драма. Много драма.
Опитвам се да не сдухвам, но дори и първосигналното "можеше да е много по-зле" не ми помага. Изобщо. Настроенията ми се мятат между две крайности през твърде кратки периоди. Или съм тотален киселак и мога да подквасвам прясно мляко само с поглед, или съм усмихната и нахилена зелка, която се радва на живота. А той веднъж взема, веднъж дава. Просто понякога си с късата кечка. Това е.
От известно време съм спряла всякакви диети и спорт. Въпреки това, продължавам да кьощавея. Вече се забелязва силно на стратегически места като цици и гъз. На път са да изчезнат тотално от картата на моето тяло... Започнах да получавам притеснителни коментари, които разклатиха основите на иначе солидното ми самочувствие.
Добре, че се появиха някакви светлинки в тунела за доказателство, че не е чак толкова зле злето. По панагюрските стандарти съм загубила сочност, но по софийските съм "yes, baby". Поне така реагира напълно непознато момче на краката ми, веещи се с къси панталонки из мола. Определено ми полира самочувствието и усмивката като видях как се спря на място, когато ме забеляза и ме огледа възхитено.
Смях се много и на офертата за пътуване до Велинград, която получих от симпатичен младеж, докато се мотаех при автогара юг. Сори, пич, днес съм за друга спа дестинация. Но си е приключение - как все на мен ми се случва да ме намират разни откачалки? Карма?
Дадох на един таксиметров шофьор доста добър бакшиш. Млад, ведър, с обица на ухото. Четеше книга, когато се качих. А докато се возехме из мокрите софийски улици, даде предимство на колега, а можеше да се направи на интересен и да продължи. Казах му, защо ми е допаднал. Нахили се, аз също и слезнах от колата. Десетина минути по-късно двама продавачи с по-меки китки в магазин за обувки вече ме бяха полазили с оферти за свежите модели на пролет 2013. Единият ми направи комплимент за фигурата и краката, а другият ми подари ключодържател от щанда. Благодарих и мислено погледнах нагоре към онзи, дето му е скучно и се забавлява с мен. Толкова бързо ли става? Правиш добро, правиш разлика за някой непознат без да чакаш нещо в замяна, а то ти се връща?
Всички са полудели по някакви "висящи" неща напоследък. Следя групата във фейсбук от чисто, може дори да се каже журналистическо, любопитство. Не вярвам в идеята, намирам я за пълен шит. Човек трябва сам да се оправя, а ако му стане едно такова благотворително, то трябва да даде въдицата, а не рибата на нуждаещите се. Или да направи нещо в посока всички или повечето хора да имат осигурена възможност за риболов. После всеки да се спасява и оцелява както може. Викат му естествен подбор и работи непрестанно някакви си милион-милиард години вече. В хранителната верига някои са хищници, други - тяхната вечеря. Колкото и да се противим на идеята, така е било и така ще си остане. Един безплатен обяд тук и там няма да промени системата.
Някоя мейнстрийм шматка може и да заспи по-спокойно тази вечер, защото е подарил едно кафе на напълно непознат от гузна съвест, ама какво от това? Добре, драпал си, скъсал си задника от бачкане, за да изплуваш малко... Подал си си носа от лайната или може би цялата глава, но защо трябва да се чувстваш виновен от това? И да те обземе великото чувство на споделяне на тази малка заслужена глътка въздух, която си изстрадал заедно със семейство и приятели? Не може ли просто да й се порадваш? И да мотивираш другите да се вземат в ръце? Не може на готово. Стига вече селски тарикати. Аман!
В офиса на една приятелка редовно идва един човек да проси. Все не му стигат някакви стотинки за нещо. Обикновено е за алкохол или цигари. Тя му връчва метлата и му казва да изчисти пред магазина. След преглед на извършената работа и положените усилия, човекът си заминава със стотинките. След някой друг ден - пак така. Може да е малко безсърдечно, но го намирам за възпитателно и правилно.
Сега, не съм съвсем крайна, да отбележа. Трябва да има и някакви социални организации за хора, които ама наистина няма къде и от къде. Примерно възрастни хора, сираци... Но до там. Другото е мързел и безхаберие.


Чета си поста до тук и ми се струва много объркан и хаотичен. Като мен в момента. Ако бях Едуард Нортн, щях да кажа - You Met Me at a Very Strange Time in My Life.

вторник, 26 март 2013 г.

Добринище

Цяла катедра на Техническия университет може да бъде ангажирана поне три семестъра в изследвания от какъв материал е направен задникът ми. Честно. Няма начин да преживее толкова падания и да е още здрав. Чудо! На науката, техниката и естетиката!...


Ей тук съм пред хижа Безбог. Духа, вее... Това под мен не е сняг, а лед. И болииии... Много боли! Мислех си, че никога няма да се изправя. Представих си как разкопчавам и обратно на лифта. Другите бяха тръгнали вече надолу по пистата, аз обмислях как ще върна до base camp да пия топъл шоколад с ром. После паднах още няколко пъти. Страхът ме беше вледенил далеч по-успешно от вятъра... После нещо се пречупи в мен. Преградите изчезнаха... Завъртях няколко пъти пистата от върха до междинката на лифта. Все по-добре ми се получава, но съм на светлинни години от желаното ниво. Все пак, pro-тата казват, че имам потенциал и ми се радват.:)
Този път бордът ми беше много удобен, но не и обувките. Пробвах два чифта на ски гардероба - едните ми стягаха, а другите ми бяха малки. Избрах по-големите. Със сигурност ще инвестирам в обувки през следващия месец, така просто няма да стане.
Впечатленията ми от Добринище - страхотни! Компанията беше намерила малка къща за гости. Евтини нощувки (15 лева на вечер на човек) в спретнати стаи, всяка със самостоятелна баня&тоалетна. На първия етаж имаше механа за чудо и приказ, където пекохме пържолки на камината. Към ол инклузив преживяването има и хазяин, който не досажда и живее в друга къща, но се явява от време на време, за да се увери, че сме ОК и нямаме нужда от нещо - достатъчно топло е, има дърва за камината и т.н. Отделно още от вратата в петък ни посрещна с уелкъм дринк. Някаква рИкия, негово производство. Помирисах, опитах и си продължих на уискито, което си носех...
Самото Добринище е тихо, спокойно, скучно и затрито. Пълен релакс в неделната ни разходка. Някак без да искаме се озовахме на открит басейн, към който имаше заведение. Кафето беше отвратително на вкус, но гледката към планината - страхотна, а сервитьорката - удивително мила.
Колкото до офертата за ски, направо има сделка. Лифт картата е 28 лева за цял ден. Ако наемеш екипировка, паркингът за колата е безплатен. Приличен обяд на хижа Безбог излиза около 7 лева с бирите. Перфектна нискобюджетна екскурзия за разлика от Банско, където просто махат глави. Там не само пистите са европейски, но и цените. В компанията имаше двойки, които карат сноуборд + деца. Просто не си представям как биха избутали всички разходи x2, x3 или x4...
Имам забележки само към лифта и въпросните лифтаджии, който уж са там да ти помагат, но всъщност само премятат от единия крачол в другия. На връщане с Райна висяхме без пуснат предпазен механизъм. Просто беше счупен. Направихме няколко кифленски опита да го дръпнем, но после видях, че липсват части, за да работи нормално. Та така, гордо стискахме бордовете в една ръка, а с другата - себе си. Тъпият лифт реши да спре, докато бяхме на най-високото възможно място. Полюляхме се известно време над борчета и елички, колкото да преосмисля приоритетите ми в живота. Като начало - бордът не ми е важен, хвърлям го и се опитвам да запомня кой номер стълб ми е най-близо, за да се върна са го търся после. Ако не го намеря, ще платя една дъска и ще изпера един гащеризон с кафяво отзад. Ама ще съм жива, нали... Е, слезнахме си без проблем, но си записвам нова цел за 2013 - да преодолея страха си от високо. Дали ще е бънджи или някаква друга щуротия, още не знам.

П.П. Когато си наемах борда, забелязах един киндъл на дървената пейка отвън. А когато връщах екипировката, не се стърпях да попитам момчето какво чете. Киндълът беше отворен на масата и ме гледаше някак свойски, докато си събувах обувките... Познайте. Песен за огън и лед, Игра на тронове, част 1. Ха! Дали не направихме лаф 15 минути?!:)

вторник, 19 март 2013 г.

книги-игри => new era?

Книгите-игри трябва да живеят своя втори живот днес. Поне според мен.
Всички онези, които ги четяхме някога с кеф, сега сме едни съвсем малко по-големи деца с електронни четци. И пак бихме ги захапали, само трябва някой да подаде баницата. Правена от Блонд, примерно. :)
Представям си една дигирализирана книга-игра с як, биткаджийски сюжет. А прецъкването между епизодите да е лесно с навигацията на киндъла...
Не знам как не се е случило още. А ако е, моля изпратете ми линк!

неделя, 17 март 2013 г.

болничен

Не съм си представяла, че ще изкарам събота и неделя само вкъщи. Вчера положението беше нещо средно - температура 37.3, нито напълно здрава, нито болна, както си трябва. Днес продължавам да се мятам между тези две състояния като основно чета и спя. Апетитът ми никакъв го няма... Прияждат ми се само шоколадови бонбони и и то само сутрин... А за прошката, да знаете, че утре не почвате на чисто... Това са халваджийски щуротии. Няма forgive&forget, но може да вярвате, че има, ако ще заспивате по-леко вечер.

вторник, 12 март 2013 г.

Ден на красотата

Днес след работа посетих фризьорката ми. Обичайното постригване, боядисване... За цвят добавих и няколко лилави кичура. Идва пролет, а аз навлизам в моя боровинков период... Казват, че с постригването на косата се махала отрицателната енергия. Някакво глупаво суеверие. На фона на неприятните новини от преди малко, започвам да си мисля, че трябва да се барна поне като Sinéad O'Connor, за да се почувствам по-добре.

понеделник, 11 март 2013 г.

Закриване на сезона? :)

Трето и може би последно каране за този сезон. Пампорово си остава моят фаворит. Не знам, може би заради сантименталност към планината. Просто се чувствам на място. У дома.
Качихме се в събота сутринта и направихме цял ден по пистите. Зелените минавам без особени затруднения, проблем са само хилядите начинаещи скиори и техните профи учители. На моменти се чувствам като в Carmageddon, само дето не вдигам левъл за уцелени хора и борчета.
Сините писти също вече не са кой знае каква драма, обръщам борда и свличам, където е по-стръмно. Работя по въпроса със завоите... Кантовете ми разказват играта. Тъкмо съм си повярвала малко, позасиля се и се изсипвам с гръм и трясък!:)
Copy-Paste на едно мнение в БГ форум за сноуборд по темата с гъзарията, паданията & пребиванията + снимков материал от личен архив - писта "Стойките", 09.03.2013 г.

Ами те инструкциите са следните:
- намерете заснежен склон с по-малко борчета
- изкатерете се до върха на склона
- закопчейте борда
- пуснете се по склона /гледайте да не падате много/
- посетете спешното отделение
- усмихвайте се повече, за да изглеждате COOL


Ключът от палатката този път се оказа в мощната психоатака, която си направих сама. No fear.
Помогнаха и ръкавиците, които си купих по обяд. Имат прилични протектори за китките, идеално грозни и скиорски, но при липса на избор в края на сезона... Кожените ми фръцкалки вече бяха толкова подгизнали, че майка плаче. Не можех нито да ги сложа, нито нищо...
Подкрепих се с топъл шоколад, ром, сладолед и банан и... Ела да видиш какво става!:) Happy mean face!:) BTW, в заведенията по пистите предлагат коктейл Кума Лиса. Под това завоалирано заглавие се крие съчетанието от топъл шоколад & мастика. WTF?!... Трябва да си доста изтрещял за подобна комбинация. В някой друг по-авантюристичен епизод от моя живот може и да го пробвам. Сега пропуснах. The usual ми свърши идеално работа...
Не смятам да си купувам борд, автомати и обувки. 15 лева наем на екипировка от ски гардероб на Пампорово ми е ОК. А и още ми е твърде рано на преценя кои са най-подходящите за мен. Плюс това ще ги потроша за нула време, а така не ги жаля много в кармагедонските ми избухвания.
Определено се зарибих и има ново хоби на хоризонта. И вече не съм последната смолянчанка, която не може да кара нищо. :)

неделя, 3 март 2013 г.

.

Вървя през парка. Няма никой. Спокойствие. Слънце. Свобода.
Музиката е на max. Изпълва ушите, главата... Сърцето...
Стъпвам по земята, но някак леко, безгрижно...

Игра на тронове - Джордж Р. Р. Мартин

Добре, че е киндъла. Разнасянето на 700 страници насам-натам не е част от комплекса ми упражнения за ръце. А и да ме грози опасността някой друг меч да ме цапардоса по главата заедно с книгата-тухла на заспиване, не ми е оферта. Плюс това не съм вече девети клас, когато само учебникът по история беше толкова демотивиращ и навяващ отегчение не само с размерите си... Мда, гимназията. Някъде тогава е трябвало да прочета тази книга. Далечната 2001, а не дванадесет години по-късно. Now I am almost too old for this shit.
Казвам почти, защото все пак си осинових и прегърнах някои неща от книгата. А всъщност, може и преди това да са си били мои, но да не били формулирани с думи в главата ми. Но както и да е...
Рицарство, доблест, чест - едни такива приказни и само красиви картинки, на които се радвам. В реалността почти не съм ги срещала, а са толкова далеч от начина ми на живот, че просто няма накъде повече. Или има?:) Абсолютно винаги съм действала егоистично, дори и постъпките понякога да са били маскирани с някакви широки понятия и абстракции като приятелство или световен мир. Всяко едно мое дело има една едничка цел - да ми достави удоволствие. Дори това да включва доставянето на наслада на някой друг, аз пак го правя за себе си. Май повечето хора са така, но нямат достатъчно мъжество, за да си го признаят. :)
Та така, не разбирам как някаква клетва може да ме задъжи на един Вал. Студ, гърч, мизерия и всичко останало. Защото така трябва. Е, не!
Сигурно има и такива добри и заблудени хора, които са достатъчно сритани от живота, че да пренебрегнат собствената си личност и желания, за да не им остане нищо друго, освен да се хвърлят без име и надежда след една кауза. Не го разбирам. От челен опит-сблъсък съм се уверила, че всичко е преходно. Поне още не съм открила онази, да го наречем вечна идея, за която ще дам всичко най-скъпо без да се замислям и без това да донесе наслада на безкористното ми сърце. Мда, сега е моментът да ви честитя трети март!:)
Още се причудвам дали да започвам следващата част на Песните. По-вероятно е да изчакам новото зареждане от Хеликон или да се впусна към последните доставки от Книга за теб.

П.П. Хареса ми как, когато влизат в битка, рицарите крещят името на кралството, от което са. Името, което защитават. Примерно, Зимет хребет. Представям си какво бих викала, ако се втурвам на бой... Смолян? Стария център?:) Хаха!

П.П.П. Според вярванията на дотраките, важните неща в живота на човека стават под открито небе. Факт. И при мен е така. А когато поглеждам нагоре към звездите, изобщо не се чувствам малка. А част от тях. Понякога дори не ми е нужно да поглеждам. Нося ги в себе си.

петък, 1 март 2013 г.

Някой да разбира от автомобили?

Метлата... ъъъ, колата! светна като коледна елха. Хиляди лампички по таблото... ABS, GPS, 4x4, 4-4-2, предно, задно, мостове, лостове, ЧМР... Е@ло си е майката! И без да се чете manual-а, в който за всяка повреда ме съветват да отида в най-близкия оторизиран сервиз на Шевролет, ми е кристално ясно, че ми свети на пари... Достатъчно много, за да забравя за всякакви подаръци от-мен-за-мен до следващата заплата. Въпросните лампички започнаха да мигат дискотечно. Някакъв си техен техно ритъм. От време на време и по някое време, без конкретна видима причина.
В сервиза (50 лева, добър ден!) казаха, че някакви датчици трябва да се сменят и за 500 лева угасиха елхата. Докога, не се знае.
Преди няколко месеца изплатих последната вноска по кредита за возилото и тъкмо бях започнала да усещам само оковите на ипотеката... Оказва се, глътка въздух, преди голямото бълбукане.
Присетих се за един култов разказ на Щрунц - "Някой да разбира от автомобили?" и реших да го изпляскам тук, за да разсея малко скръбта от ремонта на колата днес. Дано и вас ви разведри, както с мен. ;)

Мен ме изгониха от клуб Порше поради неприлично държание и сега няма къде да питам. Имам 3 въпроса.

1. Някой да е крал скоро Mercedes? "А" класа? Трябва ми електрониката.
2. Кога ще оправят пътищата?
3. Къде е Сиса?

Разяснявам.

Имам зелен москвич, дванайстак. 73-а производство...

Но всичко по него е тунинг. Малко ме дразни бордовия компютър, който ми говори на френски, защото е от Рено Лагуна 2.2 TDI, 96-a и постоянно ме пита дали се ебавам като наливам бензин на дизелова кола щото нямал база данни за друга.

Седалките ми са Recaro. Подгряващи. Имам модифицирани катапулти от МИГ-21. Климтатроникът и DVD системата за car theatre ги бях вързал на един бушон и отначало гореше, но сега го оправих. Съраундът в колата е THX, последното на Лукас, след DTS. Рисийвъра ONKYO е в багажника, имам 8+1 колони Таной.

Задният мост отначало го бях направил по идея на Ситроен, понеже французите знаят как да правят коли, но когато я паркирам на неравни терени и колата след изнасяне клекне ниско се удряше в земята и ми трошеше сините неонови лампи по шасито (справка "Бързи и яростни"). Затова сега съм го сменил със заден мост на мерцедес, А класа, и затова ми трябва електрониката по управлението му. Това по първия въпрос.

Второ. Пътищата. Абе оправете ги, общинари и други твари.

Дупките са изкривили шенкела на предницата. Той и предава изкривяване с 3 градуса. През няколко връзки градусите се увеличават и накрая през хидравликата волана ми е на 90 градуса завъртян. Както карам и колата почва да се държи странно. Понеже върви напред, а компютърът засича 90 градусово завиване на волана праща сигнали към ABS-a все едно колата се занася и е неуправляема... И той се включва. Първо блокира предно дясно, после задно ляво колело. Колкото и да натискам педала за газта оборотите падат и колата спира, сама си пуска аварийните и праща по GPS-a авариен сигнал до сервиза на АЗЛК в Байконур. Така не може да се кара по тези пътища.

Освен това наскоро ходихме със Сиса на една гонка. След като ги накъсах на две коли разстояние останалите и рекох да я повозя по магистрала. Карам и изведнъж някаква яка дупка. Краш датчикът е някакъв пиропатрон, който се включи, осемте еърбега се издуха и дясната седалка катапултира. Едвам спрях, защото карах с около 250 км/ч и пътя беше стана като нишка. Спирайки се заех да прекъсна аварийните радио сигнали, защото няма нужда от пътна помощ. Тогава се сетих за Сиса. Нямаше я. Дожаля ми като си представих как се е изстреляла на 40 м височина пристегната за катапулта и е наблюдавала отдалечаващия се зелен москвич.

Та по третия въпрос.
Някой да е виждал Сиса?
Трябва ми седалката обратно.

Магьосникът на Фараона - Петър Тушков

Цонко и Alvin го нахвалиха толкова много, че просто нямаше как да пропусна. Опитах да си го платя и съответно сваля, но изобщо не ми се получи. Плета си нервите на рибена кост и чакам да стане достатъчно дълга за красив и драматичен скандал в ОББ.
В крайна сметка Цонко ми го изпрати по скайп, а аз мислено си отбелязвам да го черпя бира, когато му мине бронхита. :) А авторът ще получи моите благодарности за удоволствието под формата на банкова транзакция до края на месеца.
Разказите ми дойдоха като приятна инжекция свежест и разчупиха цикъла на Game of Thrones, в който съм заседнала.
Силно се надявам, че Магьосникът или Отдел 3 (или и двете!) ще бъдат продължени в романи.
Keep up the good work, man! Тук има хляб и нещо много, много добро. Но чувството е, че само леко си повдигнал завесата. Голямото шоу тепърва предстои. Нали?

Честита Баба Марта! :)


Получих го от майка ми преди около седмица. Радвах му се много и го оставих да си седи така запечатано до днес. Беше подозрително издуто и не ми трябваше жокер, за да се сетя, че са мартеници. :)
Понякога аналоговите писма адски ми липсват. Абсолютно всеки ден проверявам пощенската си кутия. Сутрин и вечер. Обикновено намирам спам от супермаркетите или някоя друга сметка.

A eто как изглеждат на куп всичките 25 мартеници, които получих днес. Пожелавам ви крепко здраве и добър късмет! И нека пролетта ви донесе онова, за което си мечтаете!