събота, 10 септември 2016 г.

ще ставам нацепена батка:)

Продадох кантарчето. Още на другия ден след като пуснах обявата, дойде някакъв Петър да го вземе. Искал да отслабне. Пожелах му успех и прибрах парите. Как да му обясня, че когато искаш да отслабнеш не си купуваш кантар, а карта за фитнес? Примерно.
Моята карта е от вчера - неограничени посещения за един месец + индивидуална програма за тренировките. Мина достатъчно дълго време от секциото, за да не се притеснявам от по-сериозни физически натоварвания... По-тежко за преодоляване е мързелът. А той, в моя случай, може да бъде и безкраен... :)

четвъртък, 8 септември 2016 г.

not a number anymore

Черен бански е най-честият избор на жените с наднормено тегло. Едно 90-95% бяхме с такъв. Всякакви комбинации - цял, половинки... Черно да е. Само дето този цвят не ни "отслабва" автоматично. Просто сме си дебели жени в един траурен плажен тоалет. Жалим душите и сланините си, гледайки хоризонта и заровили крака в пясъка, вместо да се радваме и наслаждаваме на живота.
Всички сме с педикюр, защото само крачето става за снимка. Обикновено ансамбълът във фона включва плискащи се вълни, някоя друга мида или рапанче. А ако пък ти е съвсем криво и потискащо, може и само кафето, нали... На фона на крайбрежен лазур, чадъри, шезлонг...
Успях да издържа на изкушенията и цяла седмица на морето се храних по нов хранителен режим. Никакви пици и палачинки не ме съблазниха достатъчно, за да прекратя мисия "новите ми стари дънки". Това всъщност беше 2рата ми седмица с диета, а настоящата е трета. Отслабвам, спортувам, чувствам се по-здрава и заредена с енергия. Кафе вече пия по навик, а не защото ми е нужно за събуждане...
Пуснах обява за кантарчето в интернет, защото правилата на "играта" е без теглене 30 дни и се надявам да го продам скоро. Вече не ми е необходимо. Той показва някакви цифри, които сами по себе си не носят кой знае каква полезна информация за формата ми или здравословното състояние. Открих, че е чудесно денят ми да започва без някакви числа, от която да зависи цялостното ми настроение и да е отправна точка на самочувствието ми, защото, нали, жените се теглим сутрин, на гладно и след тоалетна.:)
Достатъчно показателно е, че вече влизам в някои стари панталони и се надявам след две седмици да мога да сядам спокойно с тях - без страх, че ще ги сцепя.
Друго важно е краят на junk храненето - емоционално хранене, хранене между другото, доизяждане на порцията на децата "за да не се хвърля"... Изобщо, като се яде, се ЯДЕ! Не се гледа телевизия, таблет, телефон, книга или каквото и да е там друго.
Чувствам прилив на енергия, която преди очаквах да дойде от кафето(?!?), а сега набавям с качествена храна.
Добра новина е, че този режим на хранене повилия положително и на кърменето. Не забелязвам да намалява количеството, даже напротив.
За режима на хранене разбрах от една публикация във фейсбук на be more with less. Зачетох се в книгата, която препоръчваха. Уж да видя за какво става въпрос и ето ме...

понеделник, 1 август 2016 г.

Прасетата не плуват

Онзи ден голямата ми дъщеря излезе на разходка с прасето от снимката. Тя се прибра, а прасето - не...
Няма такава мъка и сълзи. Рев, ама рев ти казвам...
По разкази на очевидци, прасето е потънало, бълбукайки тъжно и без квичене в езерото до залата, където Ева го е запратила със засилка и неясно защо.
Плачът, силен и неутешим, дошъл после, когато разбрала емпирично, че прасетата не плуват. Също така и че не се връщат, когато ги изхвърлиш.
Няколко вечери поред преди да заспи обсъждаме терористичния й акт по нейна инициатива - обяснява ми как го е метнала, как е потънало и как после вече няма прасе... Как после плакала...
Ами така е. Дори и на две години и половина трябва да поемаш отговорност за действията си и да страдаш от последствията им. Някои хора не успяват и на 33 да я свършат тази работа.

Предвид факта, че разнасях прасето със себе си напред и назад повече от 15 години, дори не ми стана мъчно за неговата загуба. Детските сълзи обаче направо ми напукват сърцето понякога. А все си мисля, че повече от това няма накъде.
Може и да е за хубаво, че прасетата не могат да говорят.
И че потъват, изчезвайки безследно.
Не мога да кажа същото за спомените ми.

сряда, 13 юли 2016 г.

reading challenge 2016

"You have read 43 of 70 books in 2016." - така ме посреща профилът ми в Goodreads. Не съм спряла да чета, но някак спрях да пиша за книгите, които (не) са ме развълнували.

Покрай минималистичните ми увлечения напоследък започнах да се разделям с книги от личната ми библиотека и да ги нося в Градската. За момента разкарвам книги, които не са ми допаднали особено и не смятам да чета повторно... Определено е по-добре да намерят нови читатели, които евентуално ще им се зарадват, отколкото да прашасват у дома и да пълнят рафтовете, вместо там да има неща, които наистина ме радват. Или пък нищо. Нищото също е хубаво. И има способността да ме успокоява също както и нещото. :)

Също така, изпратих 10 детски книги на Туве Янсон за възстановяване на изгорялата библиотека в село Мененкьово.

Като последващ етап до края на годината си представям как се разделям с 50% от хартиените си книги. Почти нямам място къде да ги съхранявам. Започнах да се занимавам със сложни логистики по опаковане, пренасяне, разнасяне, подреждане тук и в Смолян. Дадох си сметка за това и намирам за по-добро решение даряването им. Един вид принос към местното четящо общество или по-скоро неговата липса. На кое да е литературно събитие в града, на което съм присъствала, средната възраст е около 55 години... А човек, четящ книга в парка, а не статуси във фейсбук на телефона, е нещо като модерен вариант на бялата лястовица... Много мъка по тоя свят!

Ситуация след ситуация - Тео Чепилов

Купих и реших да прочета заради онази носталгия от 90-те, по списание Егоист... И някъде след 2-рия разказ чувството премина. Следва потапяне в стил Буковски. Поредният... И трябваше да превъзмогна себе си, за да довърша книгата.

Успях да се разсмея на няколко места и затова цъкнах втората звезда в гудриидс, но иначе като цяло е идеално зле.

Книгата заминава като дарение към Градската библиотека.

в търсене...

В търсене съм на нова професия... Може би няма да изненадам никого, ако кажа, че заглеждам педагогически специалности в Пловдивския университет... Имам още година и половина майчинство, след което трябва да се върна на работа. В най-добрия случай ще мога да ползвам 6 месеца неплатен отпуск и каквото там се е събрало като платен.
Мисля си за нова работа, защото искам да увелича времето, което прекарвам със семейството си или пък е от-мен-за-мен.
Не съм спряла да търся варианти и за собствен бизнес, но това пък би ме ангажирало много повече, отколкото работа с работно време от 8 до 16...
Все още не е съвсем бистра концепцията, но усещането, че пропускам момента става все по-силно.

вторник, 21 юни 2016 г.

10-ка

Днес пристигнаха новите ми дънкови панталони. Разписвам за пратката на куриера и отварям пакета. Шок и ужас! "Боже, огромни са!" е първата ми мисъл. "Боже, стават ми!!!" е втората, установявайки, че 10-ка UK на Next ми лепи идеално на дебелото дупе...
Да, съвсем официално е. Ударих дъното, когато днес следобяд ми се обади една колежка по телефона, за да ме попита дали пак не съм бременна. Получила информация от три различни независими източника... Не, не съм... Просто 6 месеца след раждането отново съм килограмите, с които преминах вратата на АГ болница Селена. О, йе!
Не мога да се спра да ям. Хормоните ми разказват играта - физически и психически. Бебето е само и единствено на кърма, което означава, че не си спомням кога за последно съм спала повече от два часа непрекъснат сън. Май преди около година. Не знам.
И ето ме! Огромна и мрънкаща! Крайно време е за крайни мерки. Още на вечеря започнах с ревизия на храната, а утре продължавам с диета и спорт.
Преди известно време си говорих с Ицко в Смолян при една случайна или не чак до там случайна среща. Стана на въпрос, че на човек му отнема между 3 и 6 месеца, за да се адаптира към всяка промяна. После свиква и му е все тая. Обаче към кофти форма & външен вид колкото и време да минава - все тая. Не може да привикне, да се чувства ОК... Имало някакви научни изследвания, статии по въпроса. Е, не знам за тях. Не съм попадала. Обаче за себе си знам. Не мога да се търпя така. Единственият бонус е, че циците са ми бомба. Но на общия фон тлъстина това няма кой знае какво значение.
Борбата ще е трудна и дълга. Чудя се дали да не потърся професионална помощ от треньор...
Стиснете едни палци! Потупайте ме по рамото. Знаете много добре, както и аз, че ще ми се получи. А малко подкрепа в този тегав момент няма да откажа.:)

сряда, 2 март 2016 г.

Yellow!

Изпуснах си телефона. Пред входа на блока съм, прибирам се от двучасова разходка с двете деца. Едно такова хубаво ми е и някак леко. Горда съм, че са оцелели, както и аз... Направо си е специална супер сила и умение като на анимационен герой да можеш да се справиш сам едновременно с двумесечно и двугодишно дете. Та предполагам такива неща се случват. Просто сега е било ред да се случи на мен. Вадя го от джоба на якето, за да видя колко е часът и усещам как се изплъзва от сухите ми пръсти. Полита към ръба на тротоара и се приземява успешно на асфалта. Вдигам го, не му е първи път. Казвам си, че е боец и ще оцелее. Поне 3-4 брутални изпускания има от 1.5 м височина директно на улицата. Протектори, кейсове, защитни стъкла и други глезотии са за аматьори, нали... Кефи ме колко РОЗОВ, тънък и лек е телефонът. А също не искам да има нищо между пръста ми и екрана, освен драскотините, които съм му причинила... Е, да... Ама не!.. Стъклото остана цяло, но матрицата замина... Тачът вече си тачваше сам - набираше си както и когато иска, ако изобщо успеех да го отключа.
Странно. Изненадах се от себе си. Нито се ядосах, нито се вкиснах, нито... Нищо! Беше ми все едно. Вътрешно спокойствие, въпреки тоталната щета...
На другия ден си поръчах по интернет същия телефон, но жълт.:) А няколко дни по-късно и един красив черен кейс, който се надявам, че ще опази машинката, която използвам преди всичко друго най-вече за правене на снимки, а след това за разговори, браузване, четене и т.н.
Сега дадох първия ми iphone 5c на ремонт. Присъдата се върти около 150 лева, но предполагам, че след това ще е като при колите, ремонтирани след катастрофа. Никога не са същите.
Борих се с научнотехническия прогрес като прасе с тиква и някак си успях да прехвърля частично информацията. Много омразно ми е всичко това - тотална загуба на време, нерви... Цъкаш на тъпия комп, а той те псува и ти вика, че няма достатъчно свободно място за еди коя си инсталация...
Мъчно ми стана. Толкова прочетени книги, запазени цитати, бележки... Оставени за после. Онова после, което никога не идва. Защото важният и единствен миг е този СЕГА. Жалко, че трябва да се върна 775 лева назад, за да си го напомня.
С триста зора успях да натисна ирейз ол и всичко в него замина в небитието. Не ме кефи идеята някакви непознати хора да се ровичкат в личното ми пространство. Не че има кой знае какво специално за криене. Просто е гадно. Не искам да споделям с непознати снимки на децата, а също и да преглеждат кореспонденция...Едва ли ще им е забавно да четат смс-и "купи хляб" или "няма минерална вода", "честит рожден ден" и други такива - сигурно и те си ги имат на телефоните в изобилие. Ама това са си моят хляб, вода и ден и съвсем не искам да ги деля с никого.

Та така. Ако ви липсвам или просто искате да кажете здрасти, обадете се или пишете. Сега в тая съща минута. The time is now...

събота, 6 февруари 2016 г.

Ева - 2 години!

Щаслива съм!;)
Обичам те!

вторник, 29 декември 2015 г.

Бояна

Неповторима. Прекрсна. Разкошна. Единствена. Гласовита. Гладна. Търсеща. Намираща. Будна...

Обичам те!

събота, 5 декември 2015 г.

33

Пътувам към себе си. ;)

вторник, 1 декември 2015 г.

У дома часовник трака...

Децата нямат представа за време. Не знаят какво означава след малко, пет минути, утре, петък, 6-ти февруари...
Живеят само и единствено в настоящия момент. Важно им е какво се случва сега. Знаят какво (не)искат и  правят всичко, за да го постигнат веднага, а като го получат - наслаждават му се по детски и му се отдават напълно, докрай...
Чудя се кога/защо порастнахме и "станахме" възрастни... Или? Имам ли шанс да се поправя, да бъда пак?...

Честит рожден ден, мамо! Обичам те!
;)

неделя, 1 ноември 2015 г.

my new kindle

Очаквам го с нетърпение. Очаква се да бъде обявен и пуснат в продажба от Амазон този ноември...
През последната година съм преминала предимно на четене от таблета и телефона, което е неприятно заради бързото увяхване на батерията... Пък няма да казвам как ме огрява подсветката...
Хартията има все повече недостатъци. Основното е, че нямам къде да съхранявам. А с малък тазманийски дявол, вихрещ се наоколо, съвсем не е удобо. Очаквам да забравя съвсем какво е да прелиствам страница 4 real, когато се появи и новата версия след някой друг месец, живот и здраве. Мазол на пръста от скрол е друга работа - да живеят електронните книги. Едно от малкото развлечения, които имам в последно време и мога да си позволя физически. Почти всичко друго е в зоната на здрача и научната фантастика. Спорт е да изкача стълбите до 2рия етаж. После си успокоявам дишането около 15 минути... Та така...
За безсънните дни и нощи. За мен от мен. Чакам те, четецо. ;)

понеделник, 5 октомври 2015 г.

Марсианецът - Анди Уеър / Марсианецът (2015)

Изкефих се на книгата много. Ама много. Смях се с глас и я прочетох за нула време на английски на киндъла... Последваха месеци на нетърпеливо очакване. Трейлърите идваха на час по лъжичка - в точното време, колкото да ме раздразнят. Зареждах се от сайта operationkino.net, където освен ревюта има много инфо зад сцените, интервюта и т.н. Добавяйки и големите имена, може да се каже, че направо се пренавих. Изхабих голяма част от емоцията много преди вчерашната прожекция на филма, която успя да ме развълнува, но не знам аз ли бях или хормоните от бременността.
Освен това, имаше и 4 броя детски гъзове точно зад мен, които коментираха през цялото време по възможно най-идиотски начин. Направих им забележка и не ме отразиха. Преместих се на друг ред и изкарах оставащия един час в спокойствие. Предполагам, че ауто кърс-а ми ще ги застигне в един прекрасен ден от техния живот, когато имат 2 часа и 40 минути спокойствие извън 24-те с една малка маймунка, подскачаща и катереща се върху главите им.
Отговарям на вечния спор "the book vs the movie" - и двете! Като имам по-голям сантимент и предпочитание към книгата. :) Once a nerd, always a nerd... Независимо колко възрастна или бременна съм...

понеделник, 28 септември 2015 г.

Гневът: същина, прояви, причини, лекуване - Теодюл Рибо

Книгата е отвратителна. Само някакви си 72 страници, а ми отне цяла вечност да я прочета. Толкова скучна, ужасно тъпа и безполезна. Идиотски твърдения, измислена статистика и факти. Много често препрочитах едно изречение по 10 пъти - просто не може да ти задържи вниманието. Идеално зле е меко казано.

А напоследък имам сериозни проблеми с гнева. Не знам каква част от него се дължи на бушуващите хормони. И без това в главата ми се вихри една цяла нова порно индустрия, а за сънищата да не говорим...
Та изпадам в състояния на гняв - от всичко и от нищо. Понякога са насочени към мен, а друг път - навън, към хора или предмети. Най-тежко го преживях с детето... От една нищо и никаква обърната чиния с храна. Пиле със зеле. Малко стъкла по пода. Голяма работа. Обаче толкова вкиснах, че не мога да опиша. Падна ми пердето...
Всичко това се случи преди седмици, обаче още го преживявам. Полагам свръх усилия на волята да се контролирам, да се самоанализирам... Да подължа напред уравновесена и балансирана, а такива "случки" да останат само в миналото. Понякога успявам. Друг път - не.

събота, 26 септември 2015 г.

Чудото Монтесори или учение без мъчение и възпитание без оценки, награди и наказания - Елена Тимошенко

Най-накрая някой да се сети да преведе и издаде нещо на български по темата. До момента информацията върви основно през ФБ групи, любителски преводи и семинари, провеждани от хора със съмнителна за мен квалификация. Общо взето, всеки прочел 4-5 блога и някоя друга книга на английски се счита за компетентен да разпръсква "знанието"... А всичко, което е различно от текущата система на обучение в детските градини, се счита за яката работа, защото нали образованието ни е скапано и е в реформа и така вече 25 години...
Радвам се, че методът набира популярност тук, но със сигурност не трябва да се приема като единствен възможен правилен вариант за отглеждане на деца, както ми се струва, че се случва.
Идеите са естествени, логични и съвсем близки до здравия разум и поведение. Виждаш колко е просто и се чудиш защо по дяволите сами си го правим трудно?!... Оставяме децата си на грижата на баби и дядовци или пък ги пускаме по течението без да се вълнуваме кой знае колко какво и как се случва в детската градина, а по-късно си задаваме риторични въпроси или пък с примирение констатираме фактите и ги приемаме. Защото така е по-лесно и на родителите не ни се занимава. Никога не е късно за промяна. А искаме ли я? Хич не е лесно да излезнеш от зоната си на комфорт и да вървиш срещу течението.

Книгата е систематизирана добре. Обяснява основното, има доста примери и идеи. На моменти затъва излишно в калта на теории и факти, с което май се цели да се докаже достоверност и да се валидира очевидното.
Препоръчвам на всеки бъдещ и настоящ родител, особено на бъдещите. Организацията на средата и подготовката й започва много преди раждането на детето. А пък доста често ние самите си отговаряме на въпроса какви родители не искаме да бъдем, вместо обратното - какъв е положителният модел.

Намирам много общо между Монтесори и Минимализма. Вървят чудесно ръка за ръка, съчетават се без да се изключват - напротив, допълват се и хармонират.

За Монтесори разбрах от Таня, на която подарих и книгата след като я прочетох. От няколко години тя води едно от децата си в Монтесори център в Пловдив веднъж или няколко пъти седмично, а според нея има голям прогрес в развитието му, откакто го посещават.

сряда, 23 септември 2015 г.

Кратка повест за срама - Ангел Игов

Корабът-майка. Най-точното определение за външния ми вид в момента. Нося се бавно и тежко в пространството... Нещо съвсем очаквано за бременност в 25-та гестационна седмица.
И така на път за вкъщи след обедно кино онзи ден в Смолян, акостирам в книжарницата на Сиела за кратка почивка.
Продавачката се ентусиазира като ме видя на вратата. Скокна от стола, затваряйки с в движение някакви прозорчета на компютъра и висна до мен с готовност и желание да ми помага. Обясних какво търся за детето, а също и че бих искала да взема нещо за себе си.
След като прегледах детските рафтове и Ева не я огря, започнах търсенето от-мен-за-мен. Почти ми омекнаха коленете, когато момичето ми предложи "новата на Елиф Шафак"... Ами... Не... Благодаря... Мислено отбелязвам колко лесно се поддаваме и робуваме на стереотипи. Как лепим етикети. С определения. С цени. Дори не ме попита какъв жанр предпочитам. Директно ми я набута в ръцете. Поглеждам се отстрани с чужди очи. Жена, години 30+, бременна... Скучаеща домакиня, може би? Кофти тръпка. Продавачката също се сконфузи. Явно не съм преглътнала достатъчно бързо физиономия възкисел лимон, та се юрна още по самоотвержено да ми помага и угажда...
В крайна сметка си тръгвам с книга на Ангел Игов. По същото време четях друга негова. Допадаше ми стилът му на писане, а и беше намалена от 10 на 5 лева. Оказа се, че и толкова са му много. Липсва му нещо на това момче. Има много потенциал и все пак не успява да изплува...
Позволявам си да копирам според мен едно доста точно ревю от Goodreads на Slightly Critical:
Не че е много лоша, но не е и хубава. Добре написана, лесно се чете, плъзга се, явно борави с езика с лекота, но ужасно многословна. Дълги предълги изречения, в които запетайките спокойно можеха да са точки. Но това не е най-големият проблем, въпреки че е досадно - проблемът, според мен, е че текстът твърде много се старае, насилено ми звучи на много места; и философските съждения и абстрактно дълбокомъдрени фрази са по три на ред. Това страшно натежава и дразни, но освен това оставя текста да се плъзга по повърхността на есеистичните разсъждения, без да навлезе в дълбокото на романа.
А в изграждането на персонажи е още по-зле - те на практика не съществуват, само някакви имена, които няма особености, характер, предимства и недостатъци, или дори действия, а само безкрайни мисли, които изразяват по един и същи начин. Гледната точка постоянно се колебае, но не изглежда това да има някаква фунцкия в романа, освен да инжектира авторовото мнение тук и там. Разочароващо е, защото романът не е разказ и се нуждае от персонажи - развити, доминиращи и задаващи действието персонажи. Прекалено дълго есе с елменти на разсеян разказ =/= роман.

Подробно описание за какво иде реч в книгата в Култура, с което може да се запознаете и да си спестите 198 страници и някой друг лев.

неделя, 20 септември 2015 г.

Кротките - Ангел Игов

Ето какво написа Васко във фейсбук профила си преди седмица:
"Кротките" на Angel Igov - едно от най-хубавите неща, които са ми попадали. А защо Кротките, се чудих, но да - това е най-точното заглавие, трябваше ми време да го осъзная и ме потресе. Прочетох я по същото време, по което и "Подчинение" на любимия ми Уелбек, имат нещо общо, касаещо подчиненито, но Ангел пише по-добре, идеята е по-оригинална и историята - по-добра.
И просто нямаше как да не взема книгата веднага, а сега и да се съглася, че няма по-добро заглавие...
Излязла от печат на 09.09.2015 г. с хубава хартия, и май съвсем неслучайно- миришеща ми на учебник.
Прочетох я преди малко. През последните 20 страници си чоплих устните неуморно, защото кипящото вътре в мен започна да излиза и да се проявява физически...
Забелязала съм, че набор '70+ до '82 имат особен интерес и слабост точно към този период от историята ни, а и не само. Горещо се вълнуват, участват активно в обществения и политически живот. Искат да помнят, борят се с всички сили и разпространяват една нова пропаганда - на свободата във всеки един неин смисъл и значение.

А ето едно подробно и съвсем прясно ревю в любимата Книголандия.

събота, 19 септември 2015 г.

Честит ми нов лаптоп!

Надявам се, че ще оцелее дълго време и ще ми служи вярно. Първите впечатления са добри, но все още се боря с Windows 8.1 като прасе с тиква... Последната една година изкарах без компютър/лаптоп и сега умувам кое къде беше и как. Абсолютен индианец.
Как стигнах до тук?
Време беше да призная липсата и че не мога да компенсирам по друг начин. Определих си минимален бюджет и започнах да преглеждам онлайн какво се предлага в момента - малко, леко и бързо... Бързо зачертах последният 12 инчов макбук. Наистина не искам да притежавам скъпи вещи, които малкият ми тасманийски дявол може да изпотроши за секунди. Да й се карам? Защо? Как се обяснява на 1.7 годишно колко са три хиляди лева, когато все още я уча да брои до пет? Да пази, когато е в период на откриване на съвсем простички неща - гравитацията, примерно. Че като хвърляш нещо, то пада... И се чупи... Определено исках нещо, което да притежавам, а не да ме притежава. Да му треперя, вместо да използвам...
И ето ме вчера в Технополис-Пазарджик. Консултанът беше истинска находка. Отговаряше съвсем коректно на въпросите ми и беше честен - обясняваше ми предимствата и недостатъците на различните модели и марки, помагайки ми да взема информирано решение без да се опитва да влияе по някакъв начин на избора ми или да ме убеждава непременно да си тръгна с нещо от магазина. На всичкото отгоре беше ужасно търпелив. Може би е изпушил 4-5 цигари след като съм си тръгнала, но... За времето там с нищо не показа, че съм досадна. А бях. Чак аз си се дразнех. :)
Тръгнах си с тази машинка. Установих, че съм ръждясала. Назаднала съм много и "техниката в ръцете на невежите е просто купчина желязо" вече има нов смисъл...

понеделник, 7 септември 2015 г.

Моето порно - Бояна Ламбер

Всеки би рейтнал собственото си порно поне с 4.5... ;) Обаче...
Мацката има хубав блог, пише чудесно, просто не разбрах защо й е трябвало да го разпечатва. Според мен е безсмислено да се принтира дигитално-виртуалното блог творчество и оценката с две звезди, която дадох в Goodreads, е по милост, иначе бих дала една.
Оценката ми за блога й е поне 4.5... ;)
Харесва ми стилът й, иронията, самоиронията... Изобщо нямам забележки, както й приятелите й, които също са подкрепили книгата. Дали защото ги споменава в нея и са обезсмъртени вече и на хартия?!;)
Добре е да има алтернатива пред четящите хора - да изберат формата хартия и/или електронно копие, но...
- подразни ме качеството на хартиеното - имаше грешки, които ги няма в блога; не харесвам такова мърляво отношение и недоглеждане от страна на издател, коректор и т.н
- няма електронна книга; да има блог, но не мога да купя "хартиената" книга електронно; живея в цифром и словом 60 /шестдесет/ квадратни метра, които включват и тераси, коридори, стълбища... ама наистина вече нямам място къде да ги редя тея книги, а искам да си ги купувам, не да ги свалям от торенти...

Ето линк към ревюто на "Моето порно" в Книголандия:
http://knigolandia.info/book-review/moeto-porno/

А това е блогът на Бояна Ламбер:
http://boyanalambert.blogspot.bg/2015/06/blog-post.html?m=1