Law Abiding Citizen (2009)

Can't fight fate.

Началото на филма е брутално, а после леко завива в стил Гршам. След това става просто мазало. Ако трябва да сравнявам с други филми - представете си микс от: Prison Break, Seven и Time to Kill.
Американската действителност и съдебна им система не искам да коментирам... Имат си проблеми и там, но не с корупцията. :]
Замислих се къде евентуално са личните ми граници в условията на екстремално отмъщение. Надявам се никога да не разбера.
BTW, добър избор за главната роля.

Мисия Лондон - Алек Попов

Много, много ми хареса! Чувството за хумор, стилът, сюжетът... Всичко! На места съм се смяла с глас. :]
Чете се неангажиращо и бързо, с удоволствие.

Настроена съм леко скептично към предстоящата екранизация. Сещам се за много малко филми, които да са добри като книгата или я надминават.

Надявам се, че късите крачета на Пингвините ще донесат съвсем скоро и другите книги от същия автор.

Цветя в банята

Идеята ми даде Рада. Хубаво се получи като се има предвид, че скоро шкафчета няма да огреят в банята...
Гугъл-моя-приятел ми подсказа за различни растения със загадъчни латински имена, виреещи с по-малко светлина и на по-голяма влага. Всичките идеални за моите градинарски способности. :] Разбрах, че това е тотално ненужна информация, защото в панагюрските цветарски магазини няма особено богат асортимент. Купих каквото имаше и ето го резултата...
Стискайте палци! Гледам ги от 2 седмици и все още няма загинали.

The Pursuit of Happyness (2006)

Предпредистория: Препоръча ми го един колега. Спомена, че и двамата с неговото момиче са си поплакали, докато са го гледали. Чудно как съм го пропуснала по кината/торентите.
Предистория: Беше 1 часа, а алармата на телефона за събуждане щеше да звънне след 6 часа. Крайно недостатъчни за сънчо като мен. 15 минути от някое филмче за заспиване ми се стори добра идея... Да, ама не. Към три бях също толкова по-будна, отколкото в един.
История: Филмът в проекция на настоящите ми битовизми и проблеми някак приповдигна бойния ми дух. Станно, че понякога имам нужда от такива холивудски шамари от екрана на лаптопа, за да си повярвам, че от време на време наистина се притеснявам за глупости. :]
Уил Смит продължава все така да ме радва. Много, много добър. Като уиски.

Любоff - Велин Станев

Тук има няколко доста силни разказа. Вкусът им се усеща дълго. Обаче не бързайте да се радвате, защото има и 2-3 истории за пълнеж.
Накратко, както личи и от заглавието, става дума за ЛюбоФ и още нещо без да се навлиза в сладникави бози.
На книгата попаднах случайно, търсейки един друг автор.

Има ли кой да ви обича - Калин Терзийски

Още една книга с разкази, която купих с доста очаквания. Не се оправдаха. Някои от разказите са толкова незапомнящи се, че ги започвах 2-ри път и някъде около средата се усещах, че вече съм ги чела. Така и не си взех "отбелязка" под формата на календарче, за да отчитам прогреса и сигурно заради това толкова време книгата се заседя на нощното ми шкафче. А може и да съм станала доста по-критична напоследък. Не знам.

Майка - Тома Марков

Не мога да разбера защо толкова го хвалят. Честно. Приятелите за това са приятели. Да ти кажат, когато ти е разкопчан ципа или имаш залепена обелка от фъстъци на зъбите... Като се излагаш, да те дръпнат за ръкава и със сериозна усмивка да ти съобщат, че се излагаш, а не да те аплодират и подвикват "Браво"! Възмущавам се така, защото Карбовски, Парушев и Терзийски са изписали толкова суперлативи на задната корица, че просто...
Книгата прочетох за 1 ден и разочарованието ми беше голямо. До последно се надявах, че няма да е толкова идеално зле. Ако някой все пак желае да прочете история за бледо подобие на Хенри Чинански от Дружба/Люлин/Младост/wherever, негова воля. :] В бонус към Хенри получавате майка, чието основно занимание е да звъни по телефона профилактично всеки ден, за да уведоми главния герой, че е намерила снахата.

За тундрата

Чукчата си купува огромен апартамент в Москва. Идват му гости и той започва да ги развежда из апартамента. Влизат в хола - мебели няма, само зелени тапети и зелен мокет.
- Какво е това бе?
- Тундра.
Отиват в спалнята - пак тундра. Другата спалня - тундра. Кухнята и тя тундра. Гостите се чудят:
- А, къде спиш тогава?
Показва им - в тоалетната махнал тоалетната чиния и спретнал там иглу.
- А, къде ходиш по нужда?
- Е, тундра голяма?

Големият ремонт е вече история. Разбира се, останаха някои неща за дооправяне, които временно ще преобладават. :)
Днес, 28 курса с кашони по-късно, се чудя наистина трябват ли ми 3 сервиза чаши за кафе при положение, че в хола мога да събера мах 10 човека и то в опасна интимно-забременителна близост?...
От една страна искам да разкарам всички вехтории, джвъчки и дранкулки. Точно 1/2 секунда по-късно цялото ми fight club настроение го няма и Плюшкинът в мен взима думата. Хм, защо да го хвърлям сега това? Гл'ей, к'во е яко! А и може да ми потрябва някога... Много добре знам, че това някога е точно никога. В такива моменти имам нужда от един Тайлър, който да ми държи лявата ръка, докато с дясната замятам каубойската поредната найлонова торбичка с боклуци към кофата.
Новата щаб-квартира има мазе. И таван. И гараж. Следователно проблемацията е голяма, защото наличието на толкова много "свободно" пространство ме предразполага да обрека всичките ми ненужни вещи на евтаназия. Някак тихо и безславно ще умрат там, а духът ми ще бъде спокоен. Може би.
Ситуацията става още по-сложна, защото всеки има по 1/2 идеална част от този апартамент, а разбиранията за "идеален" интериор не винаги съвпадат. Примерно, имам една огромна картина - подарък от приятели за рождения ми ден. Мъкна я със себе си по квартири и общежития горе-долу от 1-ви курс на МЕИ до наши дни. Харесва ми много, но моето момче усмихвайки се ме заплашва, че ще направи фототапет на Манчестър Юнайтед в хола, ако реша да я окача на някоя стена различна от таванската. Е, драги ми приятели, сега започва да ми просветва, защо докато ни венчаваха в църквата споменаваха думата компромис на всеки 3 изречения...
Предполагам все някога ще дойде моментът, в който трябва да се разделя с миналото, за да заживея по-щастливо панагюрското си настояще. Може би този ден е днес. Но само може би. Току виж, моето момче установи, че да мярка картината по веднъж на ден е кофти, но това да не мрънкам - безценно. За всичко останалото - виза и мастер кард.:)
Когато бях малка майка ми ми разказваше приказка за двете козлета, които се срещнали по средата на един мост. Сборичкали се, никой не искал да отстъпи, за да мине другия. Накрая и двете паднали във водата и се удавили... Поуката и препратката са към интериорните ми проблеми. В крайна сметка има далеч по-важни неща от вещите, които са по-преходни от мен самата.
Истината е, че ако сега трябва да се спасявам за 60 секунди, няма да взема абсолютно нищо. Нито един предмет. Към момента не се сещам за нещо, което да не мога да прежаля...

Taткo, aз и Aнгeлът - Ваня Щерева

Препоръчвам на жени. Най-вече на мацки, които си падат по Сексът и градът и са имали някога вземане даване със сайбър-майбър интернет любови. Ъъъ, виртуален какво? - попитал студентът от МЕИ. :)

Да, онова описание на какво е зарята (нема, нема, па си е*е майката!) е съвсем точно за резултатите от дигиталната хормонална центрофуга.
Либийският призив "Не сте сами!" е в цялата си валидност, само че по един друг женски начин.

Крaткa истoрия нa сaмoлeтa - Зaхaри Кaрaбaшлиeв

Е, разказите ми харесаха повече. Много са добри, а стилът вече познат.
Преди няколко седмици бях във Варна и успях да завъртя компанията - пичове, защо не хапнете по една торта в сладкарница Неделя? Всъщност подлият ми план беше да мародерствам с изтънелия ми бюджет и да пазарувам, пазарувам, много да пазарувам... Какво? - Книги!
Уви, всичко, което представляваше интерес за мен беше изчерпано. Много четат тия варненци, еййййй!...
Заприказвах се с продавачката, която наистина беше прочела почти всичко по рафтовете. Разтопих се от кеф. На тръгване ми сподели, че нейна голяма мечта е да се запознае с Зaхaри Кaрaбaшлиeв лично. Бум!...
Фактите - тогава не си купих нищо, но пък е време Хеликон да ме възнаградят с някаква почетна значка или най-малкото да ми правят 30% отстъпка при пазаруване по Инет.
В една обемиста пратка с книги дойде и Самолета. Много бързо се чете, а насладата - голяма.