02. Екзистенциален роман - Ивайло Борисов

Две години след първата му книга, не бих казала, че съм особено очарована.

Да започнем от кориците. Предната е по-подходяща за готварска книга в стил "сто и една бързи рецепти за супа", а на задната се мъдри снимка като от самоучител за неориентирани талибани. Сигурно има някакъв подсмисъл, но явно целта е да остане дълбоко скрит - с намигане и лека иронична подигравка към нищо неподозиращия читател. Купичката с обедно меню и дървената бъркала в никакъв случай не те подготвя за хилядите лайна, гъзове, майни и п..ки майни, които ще се разлетят из следващите страници.

Реално истории, разкази или събития, свързани с герои в книгата, се събират на цифром и словом 10 /десет/ страници, което е твърде жалко и малко, защото авторът е способен да опише и предаде атмосфера, някаква ситуация или герои буквално с няколко думи, но толкова добре, че все едно си там. Сякаш ги познаваш вече тези хора, бил си на това място, усещаш колко е задимено в стаята, какво е на вкус уискито и как ти се усмихва/гледа тази мадама. Истинска наслада от диалозите и мислите на героите между редовете. Но в книгата тези моменти са толкова кратки, че...
Вместо това, без много цел и посока са резюмирани размисли върху различни теми по въпросите на живота, вселената и всичко останало. Дори и за 42. Просто не оставя необърнат камък. Под прицел са феминистките, дребните душици, слабохарактерните и анално податливите, еколозите, хората с "алтернативна" сексуалност, бг-мамите (Венчетата), активистите, журналистите и кой ли още не. Просто лайно удря вентилатор - хвърчи на всички страни!

Нямам нужда от поредната хетърска книга, която толкова концептуално да ми обяснява защо и колко много да не мога да понасям еди кое си. Аз и без нея не мога да трая половината свят. Обикновено действам по описаната в книгата схема - премествам си го в другия крачол. Но често ми се случва да не успея и потърпевши се оказват най-близко стоящите, дори и да нямат особени заслуги са сполетялото ги природно бедствие.

Признавам си, смях се с глас на моменти. А "Гъзобрък Дийп Пауър Трипъл Екшън Форте (Хуйня, 500 mg)" е просто гениално. Не мога да синтезирам по-добре чрез името на един продукт съвременото консуматорско мислене&общество.

Ако не го следите отдавна, може би е крайно време да започнете да хвърляте по едно око на блога на автора. Втората му книга не бих препоръчала на приятели, особено на хора с нисък праг на гнусливост.

Моето разкриване

Много противоречиви чувства и мисли се появиха след прочитането на тази книга, която се издава от младежката ЛГБТ организация "Действие". Някои стереотипи и изграждани с години представи направо рухнаха. Общо взето, препоръчвам. Добре е човек да има още една гледна точка. А и никога не знаеш от къде ще ти дойде. Чудя се как бих реагирала, ако мой близък ми сподели, че е гей-лес-би-транс.

Книгата съдържа кратки разкази от първо лице на хора между 21 и 38 години. Всеки е с различна професия, образование, от малък или голям град. Интересни са много, на моменти шокиращо откровени.

Определено бих отишла на следващия прайд, за да подкрепя всички тези хора с алтернативна сексуална ориентация.

Случи се да дочета книгата на едно закътано в Родопите място. Същата вечер в ресторанта към хотела се оказахме във вихъра на парти с хора с алтернативно вероизповедание. Жените бяха с кафеви манти и шарени забрадки. Играха хора, после кючеци, а малко по-късно се разделиха по двойки и танцуваха блус на Тони Дачева. Каква ирония само! Докато ги гледах си мислех, че сигурно ние сме различните за тях, а не обратното... "Алтернативните" - по вероизповедание и/или сексуална ориентация са също хора като нас. Имат мечти, желания, сънища. Това, че са различни, не ги прави престъпници, по-лоши и по-добри хора. Приемам ги такива каквито са.

Не много отдавна, в Дневник се появи една интересна и провокираща статия, както ще забележите от над 200-те коментара под нея.

Елементът - Кен Робинсън с Лу Ароника

Преди около две седмици Кристина ме замъкна на PR лекция. Хайде, хайде, ела с мен, какво ще правиш, дрън-дрън, ще е много интересно... И така, без много убеждаване, се оказвам очи в очи с много приятна лекторка и на един ред седящи места с жени (в техните 30 години) и техните нови кожени чанти.
Определено ми стана интересно. Темата ми е чужда и като повечето хора живея с моите предразсъдъци и вяра в стереотипи, че PR-ът представлява дългокрака руса кака.
Лекторката има много приятен блог, който започнах да разглеждам на телефона още там. А после си купих книга от всички онези, донесени от нея и продукт на нейното издателство. Избрах си Елементът. Заради краткото му добро, интригуващо и незангащиращо представяне по време на лекцията. Всъщност, по-точният превод на заглавието би бил - Стихия или нещо подобно, което би било доста подвеждащо за читателите. Мацката ми се зарадва, дори ми направи отстъпка. А аз не подозирах какво си купувам.
По принцип отбягвам такива книги. Досадни са ми, шитът ми е в повече, токолкото мога и искам да изтърпя. С тази обаче се заиграх и ме унесе в размисли и страсти.
Какъв е моят Елемент? Къде е силата ми, стихията? Какво може да ме увлича с часове и просто да не забелязвам как лети времето, защото ми доставя удоволствие да го правя? Кое е това, което ми се отдава най-добре и сякаш ми идва от вътре? Честно казано, нямам представа. С годините съм сменила толкова хобита и занимания, че... Интересите ми са сравнително краткотрайни, със срок на годност. Изтече ли, нещо друго се появява на хоризонта. Не знам, може би трябва да попитам другите за мнение - отстрани се вижда по-ясно и по-добре.
Едно хубаво ревю за книгата има тук. Мда, кориците са твърди и с много добър дизайн.

След като PR лекцията свърши, интелектуалките и техните чанти се изнесоха в посока щанда за книги, за да си вземат по нещо, а после към най-близкото заведение. Скастрих Кристина да сяда обратно, защото също се беше надигнала да върви. На сцената още от самото начало стоеше една много красива и може би много скъпа китара. Казах си, че няма начин да не стане интересно. Излезе една жена и се представи - била родом от копривщенския край, но животът я е отнесъл в Смолян преди 20 години, където сега е главен редактор на вестник. Чете ни поезията си под съпровод на китара. Уникално. Музиката беше като странен микс от саундтрака на Ван Хелсинг, Битълс и Пинк Флойд. Стиховете ми бяха малко простовати, обикновени, но съчетани с мелодия от китарата се преглъщаха. Само едно ми направи особено впечатление и част от куплета ми се заби като пирон,защото май видях себе си. Стихотворението се казва "Лудата" и ето части от него.:)
...
Тя не носи чадър, не прескача локвите
и се смее над всички преструвки.
...
Тя няма бъдеще и отдавна не страда
от това, че другите я обиждат.
Усмихва им се широко - като награда.
За нея животът е свиждане.
...

Китаристът, Красимир Първанов, се представи като самоук творец - не знае ноти, акорди. Повече му се получава с измислянето на мелодии, отколкото да пише сам текстове към тях. Сподели, че имат група - за нови градски песни. :) Запознали се с Величка Петкова (поетесата) преди две години в Златоград по време на фестивал, който всяка година се организира там - Един пазарен ден.

Team building & алкохолни откровения

Супер уникално, яко място. Заслужаваше си всичките 4 часа път с камили, които нямаше да преживея без плей листа с отбрани резачки на макс & слушалки. Времето се падна да е хубаво (топло и слънчево като за 6-8 октомври) и организираните на открито игри бяха доста емоционални - приключенски, спортни, за време, за сръчност, за... всичко! Голям купон! Бяха се постарали хората и наистина се получи.

Кристина ми се присмя брутално, когато дойде да ме вземе от вкъщи -Ти да не си си взела и рокли, токчета? Бях се позиционирала пред блока с любимия ми куфар на колелца, китарата, раница и малка чанта с покупки - Jack, микс от сурови ядки и два кроасана. Вярно, много багаж, но не повече, отколкото мога да нося сама. А и всичко влезна в употреба.
За първи път носих и новите ми планинарски обувки. Добре се представиха, въпреки че имах известни съмнения - цената им е подозрително ниска. Трябва да видя как ще се държат по време на някакъв по-дълъг преход с повече изкачване/спускане.

Доволно добре си изкарах, дори може да се каже, че с колегите загладихме по някой остър ръб и определени несъвместимости в характерите. При някои се получи, докато бяхме на игрите, а при други - след тях, в малките часове на нощта, на чаша уиски и китарен звън. Задълбахме в разни откровения и теми, стари колкото света. Отделно в разговори за книги, музика, филми...
Някъде тогава стигнах до нова, хм, концепция, която кръстих със звучното име "благотворителен секс" и все още подлежи на избистряне.

В бонус към багажа на връщане имах 2 бири на мястото на Jack-a в малката чанта, които спечелих на карти. Останалите ги 3 си ги изпих на място, преди последната вечеря.:) Просто се удавих в алкохол и вече втори ден изпарявам. Подмятам се между съня и недоспиването. Някакви приливи, отливи. Особено след вчерашното магическо шофиране София-Панагюрище и прибиране в 2:30АМ. Студентски град изобщо вече не е това, което помня...