неделя, 30 декември 2012 г.

how long it takes to get over a relationship

Някъде из смолянските потайности... Говорим си, пием уиски и водка... Констатираме естествения ход на времето. За онези, на които ЕГН-то им започва с деветка, сме просто "чучАци". Каквото и да означава това. А за мен сме... пак деца. Просто с други проблеми, различни от спестяването на пари по шест месеца за нов модем или видео карта и убиване на дракона в Might&Magic 7. :) Така де, една песен се свалаше по 3-4 дни, а ако няма resuming... Мъка!

Докато се прибираме по заледените улици отбелязваме грозната коледна украса или нейната липса. Love actually романтиката е много под точката на замръзване и обсъждаме кой вариант е най-близо до истината за това колко време трябва, за да преживееш една връзка. HIMYM quotes:
- 1/2 продължителността на връзката [Лили]
- по една седмица за всеки месец заедно [Маршъл]
- 10000 питиета [Робин]
- броят стъпки, докато излезеш през вратата [Барни]
- нова връзка [Тед]
Отбелязвам, че за времето не мога да помогна, но с удоволствие ще се включа с пиенето. Лекува ли... Не знам. But it's worth trying.

събота, 29 декември 2012 г.

Думите - Богдан Русев

Много добро включване в смолянската ми коледна вакация. Вписа се чудесно в моя личен спа цикъл на сън, излежаване и зелеви сърми. :)

Книгата съдържа 4 новели, от които личният ми фаворит е Племена.

Има нещо шантаво в сънищата ми и сигурно се впечатлявам от тях повече, отколкото е необходимо. Ако не може да заспите или имате странен сън... Сигурно ви сънувам!:) Светната лампа или ножица на нощното шкафче никога не са излишни. :Р
А най-добре е, ако има кой да ви завива и да бди над съня ви.

Нов патрул - Сергей Лукяненко

Киндълът си е Kindle, но аналоговата ми библиотека не може без новия Нов патрул на Лукяненко.
Почти излишно е да казвам, че за по-малко от два дни й видях сметката. Последната вечер дори откарах до 4 сутринта. Зарибяващо много, но...
Антон Городецки вече не е същият. Някак остарял и тъжен като коняк. Дневните пък ми бяха почти безлични и се разхождаха далеч дори и от тъч линията...
Затварям книгата и вече си мисля за продължението, защото цялата книга ми се струва като една по-дълга увертюра към нещо грандиозно.

П.П. Мисля си за Пророчествата и Съдбата. Не ме радва особено идеята, че някой друг може да решава вместо мен какво да (не) ми се случва... А вчера в пловдивския мол ми предложиха промоция - сканиране на аурата + някакъв талисман. Пичове, амулети си имам достатъчно. А не съм нито от Дневния, нито от Нощния дозор. Вещиците си имат собствен клан и отношения със... Сумрака. :)
П.П.П. В топ три на най-готините "професии" след Оракул ми е Събирач на истории.

неделя, 16 декември 2012 г.

потъване нагоре

Нямам търпение да е понеделник! Не, защото ми се ходи на работа, а защото ще съм на плуване.
Оказа се, че потъването не е чак толкова лесно, колкото си представях. Катя ми натиска главата под водата, а аз все така изплувам... Отдавам го на факта глава-море-акъл-шамандура.:) Все пак успях да седна на дъното в по-плития край на басейна (~1.50m), но в дълбокото не ми достигнаха някакви си сантиметри.
След първите стъпки (?) в гмуркането съм със смесени чувства. Чак след 5-тия, 6-тия опит успях да извадя "учебните" камъчета от дъното...
Катя скача в басейна и излиза чак в другия му край, без да се покаже. Гледам я как плува под водата. Толкова е красиво! Иска ми се много и аз да мога така. Само дето след скока, изпадам в еуфория, че допирам с ръце плочките по дъното и... не се сещам веднага да движа ръцете и краката. После изплувам и всичко е безвъзвратно изгубено. Отправям се към стълбите и отивам да скачам пак... И пак...
Гледам много клипчета в интернет на разни треньори и професионални плувци. Представям си, че ако някой ме снима, ще има материал поне за 10 предавания на Най-смешните домашни видео клипове. Не ми пука.
Катя непрекъснато ме окуражава - казва ми, че съм Таня Богомилова, старая се много и се раздавам - за мен, за нея. Не искам да я разочаровам. Колкото и да съм скапана след степ аеробиката, гледам да се събера и поне час да не се спирам в басейна.
Летните олимпийски игри в Бразилия са само след 4 години. Имам време да се подготвя, нали?:)

сряда, 12 декември 2012 г.

Мразя тази столица! - Сергей Минаев

С Лили имаме среща в книжарницата на Хеликон, която е на ъгъла на бул. Патриарх Евтимий с Витоша. Какво по-хубаво място, когато навън започва декември и вали прекрасен дъжд? Още ме държи махмурлукът от петък вечер и решавам да пропусна концерта на Мариса, който започва скоро, да хапна и да се прибера пеша до зона Б19. Може и в не точно такава последователност. На тръгване си купувам тази книга и няколко идиотски значки - RHCP, Bad Hair Day, Neighborhood witch и една със South Park.:)
Преди няколко дни за първи път си позволих да напиша леко хейтърски постинг за книга преди да съм я прочела. Просто много се издразних на екзалтираните коментари колко невероятно яка е книгата, които сякаш бяха писани от едно IP. Всеки си има (или няма) стил на писане, дори и в нета. Удивителни, разстояния между препинателните знаци, както и почекът, колкото и абсурдно да звучи, ми крещяха, че са на един и същи човек. И вкиснах. Шматки! Кой точно искате да излъжете?
Истината е, че хартията изглежда евтино и мирише доста неприятно, въпреки цената от 12,99. Няма нищо общо с онзи сладък аромат на нова книга. Изглежда сякаш някой е бързал да напечата преди Панаира на книгата... Не знам за вас, но такива неща ми крадат от удоволствието. Ще дам цитат от култовата сцена със зайчето, пълно с лавандула (стр. 89), за да илюстрирам какво имам предивд.
"Пръсна се, съдра се, разпра се по шибания шеФ."
Има още доста, а горното е един голям пирон в ковчега на редактора/издателя. Разни оФци, който ми обясняват, че не са забелязали, защото ги е увлякло съдържанието могат да вървят... Нали... И сега изобщо не се притеснявам стигнали ли са, не са ли, там, където съм ги пратила. Но както и да е, много време им отделих... :)
Сега за книгата. Корицата е добра, грабва окото. Може би заради нея посегнах към книгата, а "Бестселър #1 в Русия" допълнително засили интереса ми. Според Уикипедия, първоначалният тираж на родна земя е 70 000. Чудно ми е, колко ли е в България, където средностатистическият тираж е 1000 копия.
Ако зимата със своите студове и мрачни дни ви е скапала настроението, силно ви препоръчвам да прочетете книгата през някой друг сезон. Въпреки комичните и култови моменти, в нея има толкова много руска тъга, че може да отвее на километри след Лапландия коледния дух.
Реквием на мечтите. Моите. Вашите. Това е книгата. Примесно с алкохол, наркотици... Напомня ми за Snach или на някои филми на Тарантино. Разни гангстери, наемници, проститутки, друг утаечен контингент... Някои от образите са ярки и запомнящи се, били те и второстепенни. Хареса ми, че книгата си има саундтрак - напр. цитати от песни или техни заглавия, докато героите ги слушат. :) Като допълнителен нюанс идва споменаването Фейсбук, Туитър и някакъв руски сайт, тип социална мрежа. Няма да ви обяснявам каква част от ежедневието ви е в интернет, защото много добре знаете. Факт е, че от сравнително скоро българските автори се сещат за него в писанията си.
В заключение, книгата се чете бързо, но е доста натоварваща. Мислите си, че не може да ви стане тегаво тегавото, когато ви е сдухано? Грешка. Голяма.

П.П. Ако горното се е получило на моменти заядливо или несвързано, не се впечатлявайте толкова. Часът е 4:35 сутринта, а аз отивам да лягам. :)

сряда, 5 декември 2012 г.

неделя, 2 декември 2012 г.

Shoot to Thrill

Тази седмица най-накрая отидох при офтамолог. Лекарката, която провеждаше очните профилактични прегледи във фирмата, беше категорична - трябва да взема мерки веднага. Това беше преди два месеца. :) И така за рождения ми ден си подарих нови стъкла на очилата + едни слънчеви, но с диоптър. Сатурнова дупке, здравей!
Първосигналната реакция беше да разцепя кредитната ми карта из магазините на мола. Средната ми скорост надвишаваше двеста лева в час и ако още малко се бяха замотали в оптиката със замяната на стъклата, финансовото ми състояние щеше да премине в трагично-траурен червен цвят.
Второсигналната дойде в днешната неделна утрин (~12:30PM), когато се събудих от сладката миризма на пържени филии и желание да направя нещо ново и което винаги съм искала. Много бързо намерих привърженик на идеята...

Слагам знак за равенство между секса и стрелянето с пистолет. Едно към едно - преди, по време и след. My new addiction.

неделя, 25 ноември 2012 г.

Ноември - Явор Веселинов

Книгата отлежа две седмици на нощното ми шкафче преди да започна да я чета в самото начало на ноември. Стори ми се, че ще бъде забавно. Нещо като Самотния октомври...
Корицата е повече от добра, а предварителните очаквания - повече от високи. Едно издателство, специализирано в нехудожествената литература, за първи път прави крачка в страни и по изключение издава книгата. Обяснението - била толкова добра и пленила всички от екипа без изключение, че просто нямало как. Пичове, чудя се, възможно ли е да сте толкова скучни... Честно.
Първото изречение на задната корица под "гангстерската" снимка на автора описва книгата като еротичен криминален трилър с елементи на мистика и магия. Край на цитата. Има и други али бали, които не ми се преписват, защото те наистина могат да ви накарат да си купите книгата, но не и да я дочетете.
Сигурно също нямаше да стигна до последната 295 страница, ако не беше срещата с автора този четвъртък в Библиотеката. Говорихме малко, докато ми разписваше книгата и откровено му споделих, че съм стигнала до втора част и че четенето нещо не ми върви. Не по принцип, а конкретно на неговата книга.
По време на представянето, директорът на Библиотеката загатна нещо за отворен финал, а по-късно самият автор говореше, как въображението ни не трябва да има граници... Така е, ама това клише, както и разни изцепки, като например - Аз съм от Драгалевци, ме оставяха на място в wtf-недоумение. Шок - любимите писатели на автора, които той изреди на момента и без никакво чудене на въпрос от публиката, чиято средна възраст беше 60+ - Йордан Йовков, Чудомир и Стивън Кинг. Мдам, wtf.
Хареса ми, че си е повярвал, въпреки че не знам и не виждам защо. Превежда книгите си на английски, за да може да ги пусне в Amazon. Обръща специално внимание на оформлението и кориците. Ако аз бях автор на книга, сигурно щях да правя същото.
Застанал пред мен, един такъв усмихнат и прикрито наперен във волейболното си телосложение (няма много мъже, на които им стигам до рамото, а съм на токчета!) авторът ме поглежда и ми стиска ръката. Хубаво ръкостискане. С точно премерена сила и продължителност. Мъжко. Уверено. Недвусмислено.
Прибрах си книгата в чантата и хукнах към салона с надежда - че ще хвана последните 30 минути от тренировката по танци и че ще прочета книгата, не за да плюя по нея спокойно и на воля, а защото ще ми е хубаво и приятно.
Класирах се за танците - беше размазващо яко, но не мога да кажа същото за книгата. Оказа се, каквото усещах от самото начало. Скучна. Клишета от всяка страница - оловно сиви небета... Дори порно елементите не можаха да спрат заспиването ми през поредната n-та ноемврийска вечер на четене.
Няма да ви казвам кой е убиеца, за да не ви лиша от малкото удоволствие, което можете да изпитате, докато четете тази книга.
Толкова от мен. Ето ви нещо за финал. Ignore на клипа, музиката е просто... на дъжд! Ноемврийски.

събота, 24 ноември 2012 г.

Облакът Атлас

Сигурно вече отдавна сте гледали филма или сте прочели поне десетина ревюта за него, но толкова отдавна не съм ходила на кино, че просто няма как да не го отразя.
Определено си е събитие - и филмът, и ходенето на кино до Пловдив. И все пак... Нещо съм със смесени чувства.
Още на обяд половината кино зала беше запазена, но успях да се класирам за едни от малкото хубави места. Радвам се и си викам - яката работа, ще да е добър този филм, щом толкова време след излизането му продължава да генерира голям интерес. Е, да, ама не.
Някак разсеяно го изгледах. Чекнах се на всички страни, докато колената ме заболяха съвсем, а двамата пича до мен в последния един час проверяваха статуса на телефоните си и на краката ми на всеки 5 минути.
Ефекти, комети, преплитащи се истории и други али бали... Нещо недовършено има в цялата работа. Все едно си направил някаква супер яка кулинарна изгъзица, която радва окото, ама... Сервираш, гостите доволно потриват ръце, с трепет подхващат вилицата и жадно преглъщат слюнка преди да вкусят първата хапка и... установяват, че няма сол!
Не е като да не ми хареса, имаше доста попадения, но... Но!... Вече съм забравила какво е чувството да излезнеш от салона рефрешнат... Очите ти да се присвиват от ярката светлина пред входа на киното, а главата ти да е още там - на седалка номер 11, ред 4 - размазана и тотално out of space.

четвъртък, 22 ноември 2012 г.

Лято 2013 - miles away

Вече почти месец тренирам редовно. Четири от седем дни в седмицата. Резултатите са противоречиви и краят на света ми се струва по-близо, отколкото достигането на Целта. Това съвсем не ме демотивира, дори и в кофти дни за душата и тялото. Като днешния, например. Оправдания да спра мога да си измисля много, но не искам. Вместо това обмислям нови по-ефективни схеми на тренировки/диети.
Не възнамерявам да спирам да плувам. Най-накрая се чувствам в свои води в басейна. Не ме е страх от водата!!! Майната му на човечеството, това е голяма крачка за мен!:) Намерих един доста добър сайт и ако имате малко време и интерес, прегледайте го. Радва ме, че към всеки стил на плуване има и клипчета. На мен ми помогнаха доста и започнах да си обяснявам какво всъщност ми крещи от брега Катя (треньорката), когато подмятам ръце и крака... Е, няма да ме викнат на кастинг за удавник в следващ сезон на BayWatch с култовото тичане (справка - Джоуи & Чандлър). Ако плувам в Тихия океан, има по-голяма вероятност да почнат да ме заграждат китоловците, отколкото да ме полази Ерика Еленияк... Драмата с килограмите ми е пълна, защото единият ми цял бански ми е малък, а новият цял - голям. Първото ми го причини Кристина, която е решила, че трябва да имам "оптимистично" облекло и съответно да напъвам да го направя по размер. За сега му напъвам само шевовете... Така е, когато някой пазарува вместо теб за теб. Другият си го избрах сама по интернет. Сравнително евтин, но се оказа, че ми е леко голям. Така или иначе химията в басейна ще ги съсипе за нула време, колкото и невероятно-ултра-яка да е материята им. So who cares.:)
Танците също остават в програмата. Въпреки че след края на "тренировката" от мен стабилно се лее пот, не забелязвам кой знае какъв ефект върху тялото ми. Координацията ми е все така идеално зле, а чувството за ритъм не е с мен в това прераждане. Факт е, че разтоварвам и си почивам психически. Моята антистрес терапия. По-здрав с любимото ми хоро в последно време.
Следващата седмица възнамерявам да открия сезона във фирмения фитнес. Давам си четири дни, за да се настоя към идеята. Ще падам сто кила резил пред колегите, от сега ми е ясно. Мислено обаче стискам палци, че една черна нинджа с м-найсИ медала и колани от таекуондото ще ми помогне с тренировките и програмата.
Имам леки колебания дали да продължа с аеробиката, когато ми свърши картата. Остават ми още две "посещения", за да взема решение. Чувствата са смесени... Мацката ни натиска добре и има толкова мотивиращ задник, че в продължение на 4 тренировки не бях забелязала, че циците й не се движат. Ама изобщо. Сигурно още щях да съм в неведение, ако не ми бяха обърнали специално вниманието върху този факт... Но всеки си има приоритети, а аз съм с най-добрата гледка към... това, към което се стремя. :)
Питат ме от време на време не ми ли идва в много. Казвам им спокойно не, дори и тялото ми да изгаря в мускулна треска. Харесва ми и се чувствам добре. Нещо като BDSM, но с един човек. Болката е някак си сладка. Плащам си данък лукс-свободно-време на цената от един завистлив поглед и казвам чао на същите тези хора, с които неизбежно се засичам около тренировките ми. А мислено си представям една сцена от филма A Knight's tale.:) Някой ден ще взема да изсипя нещо подобно на онези, дето се опитват да ми дават наклон на Х.. Много ли ми е, малко ли ми е... Нека аз да си реша, а?:) Вас и без това ви боли фара.:)
И хайде някой да се сети да ми подари хубава чанта/сак за фитнес. Мдам. Пети е далече. Мирише ми пак на подаръци от мен за мен.

неделя, 18 ноември 2012 г.

/j #fantastika

Нямам представа как съм достигнала това дзен-състояние на духа и тялото при положение, че последните няколко дни ми се събира общо 10 часа сън, 12 часа път и не знам колко алкохол...
Още не мога да подредя хаоса в мен, за да мога да разкажа с думи за срещата на #fantastika във Велико Търново този уикенд и затова слагам една снимка с усмивки от старите ленти.
Ето как започна всичко преди М-найси години... :)

П.П. Имам нова зарибявка от пътуването с айляк-мобила на Яни. Изтърпете 30 секундното интро в началото and then enjoy... И още едно за десерт.

veke ne pishuvam poezija
pishuvam i s t o r i j a ...

събота, 10 ноември 2012 г.

history online

Може би забелязвате лекия ъпдейт на блога.

Музика.
Изтрих неработещите линкове с песни и добавих нови. Всяка сутрин слушам радио MagicFM. От вкъщи до работа са няма и 5 минути с колата, но краткото шофиране е далеч по-приятно с Митко Павлов. Водещата обикновено не може да си прочете от смях новините в 8. Прогноза за времето често няма. Времето е каквото е. Просто не може да ми почне деня без да разбера за задърстванията на Мушанов & Житница, нищо че докато ми ги съобщават съм на път с винетка след табелата за край на Панагюрище. Та така. Размазващ сутрешен блок, зареждаща музика. Митко rulZz за разлика от досадната Ася Александрова, която се включва следобед. Тогава се прехвърлям в акауна ми в GrooveShark и увеличавам volume-то. Споделям някои от последните ми зарибявки a.k.a The Soundtrack of my Life. Enjoy!

Снимки.
След като Г. изпусна работещия ми лаптоп Fudjitsu Siemens, се разделих с всички снимки, музика & инфо, събирани с години. Нямах backup, а за въпросното изпускане разбрах случайно след няколко месеца.:) Един ден просто се прибрах вкъщи и видях, че комп-а не показва почти никакви признаци на живот. Няколко пъти съм преживявала подобно нещо. Гърмяли са ми не един и два харда на стационарния. Преглъщам тежко, стискам очи, за да не текнат сълзите, стискам зъби и продължавам напред. А напред вече означава да качвам периодично в Picassa. В дясно има линк към албумите ми със снимки - предимно пътувания и приянски приключения.:)

Архив.
Ново подреждане на постовете в архива. 2007-2012 си е доста време. Цифром и словом това са над 200 публикации и още толкова коментари. Основно за книги и нещата от Живота, Вселената и всичко останало. Пиша, за да споделям с приятели. Пиша от мен за мен. Пиша, защото това ми помага да си подредя мислите. Пиша заради самото писане и удоволствието от него. Някой ден ще напиша и мемоари. За внуците.:)

Без промени оставих Панагюрския тълковен речник. Животът на село си тече, макар и с друго темпо, а аз съм се интегрирала до толкова, че вече им разбирам диалектите без особени затруднения. Все по-рядко научавам нови думи, а с повече старание докарвам и произношение. Напомням, че селянията е състояние на духа, а не местоживеене. Едни от най-свестните хора, които познавам така шлевят, че... Букви Л и Р просто ги няма в тяхната лична азбука, а А, Е и Я се сменят както дойде.

Оставям и 100-те обекта. Обиколката из България продължава. Има уникални места, за които няма книжка с печати и си струва да се видят и преживеят. Понякога тези места са на 100 метра от дома ни, но нямаме очи за тях - приемаме ги за даденост и се причудваме на онези хора с фотоапаратчетата дето позират отпред, отзад и отстрани. Какво толкова има да се снима?!...

Оставям и списъка какво искам да направя, въпреки че е издание от 2008. Сещам се за един филм - Interstate60. Няма как да не изпляскам един цитат от него, защото това е причината списъкът ми да е там където е.

Neal Oliver: If I tell, it won't come true
O.W. Grant: Actually, that's an old wives tale, truth is you should always tell your wish, kind of Karma thing, put it out there, project it. Then it just might come true.
Neal Oliver: Never heard that before
O.W. Grant: Oh, it's true, believe me. I know. I'll cut this[cake]
O.W. Grant: for you.
Sally: Okay, so now, you have to tell us


И така... Поздравявам се с чаша хубаво червено вино и 5 от любимите ми шоколадови бонбони за добре свършената работа и отивам да си лягам. Лека нощ от мен и до нови срещи! Може би ще се видим в съня ми, на живо, в интернет или никога. Fate.

сряда, 7 ноември 2012 г.

На Изток от Запада - Мирослав Пенков

Хубаво, хубаво... Колко да е хубаво?
Обажда ми се една кака от Хеликон. Една от десетте книги в поръчката ми била изчерпана. Да пращат ли другите или ще изчакам 5 дни. Ще чакам, казвам. Нямам бърза работа. Оказва се, че печатат второто издание на книгата. Радвам се. Хората четат и то български автори.
Пратката пристигана, но книгата отлежа доволно няколко седмици, в следствие на противоречивите ревюта из блоговете на приятели.
Ето ме и мен, леко разочарована. Може би причината е в прекалено шумния PR, който зареди високи очаквания. А и друго, авторът е 82-ри набор. Един вид нашето поколение, моето поколение - как пише, какво мисли, как го чувства, как се пречупва светът му и излиза на хартия...
Да, ама не! Исках тия разкази да ме хванат за гърлото и като заседне тая ми ти буца... Да няма преглъщане! А ако ще да е комично, да започна да редя плочки на корема от смях. Нищо такова. Поусмихнах се тук там под мустак като на виц от тия, дето вече ги знаем, ама по друг начин. Набръчках сериозно-тъжно веждите на челото на няколко по-тегави странички и това е. Хоп, троп, замина и се не видя.
Майсторско писане, ала бала и други портокали. Наистина, четивно, но сякаш нещо липсва. Сещам се за една култова реплика от филма "Стъпки в пясъка" - Видя ли бе? К*р трябва, а не разговори по телефона. Та идеята ми е, че нещо ми липсва в книгата, ама любов ли е, разговори ли са, или друго, още не мога да определя.
Ако "Симетрия" на Захари Карабашлиев ви е допаднала, тази книга с разкази сигурно също ще ви хареса.

вторник, 6 ноември 2012 г.

Прозорецът е моята врата, а аз вървя към тях и ги разпитвам

Съвсем новичък телескоп се сгушил в единия ъгъл на хола ми. Фикус нямам. А дори и такъв да се появи, ще загине безславно каквито и грижи да (не)полагам за него.
Едва ли ще си спомня след години, че точно на 6-ти ноември 2012 година е починал патриарх Максим. Или че се провеждат президентски избори в САЩ. Или че Реал (Мадрид) са завършили хикс с Борусия (Дортмунд) в група D на Шампионската лига.
Със сигурност няма да забравя този неочкван, спонтанен и посвоему красив подарък. Когато погледна към него, отново съм в девети клас. Всичко изведнъж става просто. Проблемите, които са ме занимавали цял ден в работата се замъгляват постепенно и изчезват. Разни битовизми, напр. пералнята току що е спряла и трябва да се простира, загубват смисъл и значение.
Сещам се, точно колко са далече звездите - един поглед само. А често той е забит в земята и рине заедно с кожените ми балеринки нападалите есенни листа.
Те, мечтите, също не са далеч. Ако ги носиш достатъчно дълго в сърцето си, ще се сбъднат. Като моята днес.

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Започвам подготовката за лято 2013. Официално.

Отново застъпвам тренировките по народни танци. Все така в групата за назаднали, а аз се оказвам по-назаднала от преди. Мадамите са разучили нови хореографии на познати вече хора. Тегаво. Кръжокът се казва "Краката ми пречат" (сериозно!), но май само при мен е все така. Започнах да ходя пак преди 10 месеца заедно с Нели. От лятото, през което аз бях в творческа пауза, тя вече танцува с про-тата от ансамбъла, а аз още сплитам краката на криво хоро. Когато са раздавали талантите (пеене, рисуване, чувство за ритъм и т.н.) аз съм била на някое друго място. Отчитам само плюсовете - един час здраво подскачане + reboot на системите. Главата е празна, не мислиш за нищо. Слушаш музиката, усещаш ритъма, подмяташ рЪце-крАци. Само тези, дето идват за първи или втори път са по-зле от мен. :)

Чакам си новия бански. Едва ли ще бъда някога новия Фелпс, но учителката беше възхитена от мен. Имала съм заложби. Оказа се, че мога да изплувам половината басейн с едно поемане на въздух, а и физиката ми била подходяща... За два месеца доста напреднах, като се има предвид страха ми от вода. Къпя се супер странно в сравнение с повечето хора. Мотая насам-натам слушалката на душа само и само да не ми попада вода върху лицето. Страхът ми е частично под контрол. Започнах да скачам в анимационен стил от ръба право в най-дълбоката част на басейна. Изкарвах някоя друга дължина кроул без да спирам, както и гръб. И до там. После - мързел. Време е пак да подновя тренировките. Все пак, въпросното СПА е на 50 метра от вкъщи.

От днес съм вече и с месечна абонаментна карта за аеробика. Мацката, която води курса, има вдъхновяващо тяло и изобщо не ни гърчи. След един час работа по всички мускулни групи, не усещам никакви болки. Дори можеше да мина без профилактичния упсарин след душа. Харесва ми, че има огледала по цялата стена на залата (от тавана до пода) и мога да наблюдавам смешните си подскоци - дясно, ляво, напред...

Диетата в комбинация с US зоб от последните 6 седмици си казва своето. Онези skinny jeans, които всяка жена държи в гардероба си с надеждата, че един ден отново ще може да се намъкне в тях... Е, не само влизам в 27/32, но са ми и доволно широки. Време е за пробиване на нови "оптимистични" дупки в любимия ми кожен колан.

Обмислям да изпляскам един мотивиращ wallpaper, в случай че рязко ме домързи преди края на месеца и реша да си дам нова "творческа" почивка. Още нямам фаворит, но нещо с плосък корем ще свъши работа. Приемам предложения. :)

П.П. Към всички онези, които ми се усмихват с думите така-си-си-добре-изглеждаш-чудесно-защо-се-занимаваш. Млък! Много добре знам как искам да изглеждам. Вие също знаете как искате да изглеждате, но ви е по-удобно да забравите. Също така ви действа успокоително, че и другите около вас са се овъртяли в лой и не полагат никакви усилия да я стопят.

П.П.П. Колежките ми казват, че съм си намерила нов любовник. Вярно е. Намерих себе си. Както аз мога да се обичам, никой друг не може. :)

неделя, 4 ноември 2012 г.

рожден ден

Звъни ми телефона. Поглеждам дисплея - Ицо Машината. Честити ми рождения ден. Има още месец до тогава, но се радвам да го чуя. А всъщност май няма какво толкова да си кажем. Просто стари приятели, които се чуват от време на време по някое време. Животът ни е разпилял в различни краища на страната и всеки по своя път върви. С неговите си грижи, проблеми и малки радости.
Последните няколко години Ицо ме поздравява за рождения ми ден или няколко дни по-рано или няколко дни по-късно. Никога точно на деня. Сега се е объркал само с около месец. Няма лошо. Поне се е сетил. Един от малкото хора, които познавам и нямат фейсбук, който да подсказва за "важните" дати.
Преди две седмици бях в София, за да празнувам с Ирина рождения й ден. Една култува песен остаря с още една година, а Ирина - не. Гледам я как духа свещичката върху малкото парче торта и си мисля - дано да се сбъдне всичко онова, за което си мечтае. После пускат пак осветлението в заведението, а юбилейно-рождената музика гърми от колоните. Чак тогава ме озари, че и мен ме чака същото! ФАКт!
По този повод, а и не само, изкарвам следващите 24 часа в тотален алкохолен делириум. Появи се още едно парче, което да ми напомня колко бмв-та съм изпила по тия кръчми. Култово. Като Лили. Адски парти лъв. Легнахме си успешно към 5:30 сутринта. На другия ден станах към 3 следобед, а тя тъкмо се връщаше от работа. Ей за това ми е най-кофти. Не, че ще стана на 30, а че не съм свежарка след такава тежка вечер. Трябваше ми седмица, за да се съвзема от купони в два поредни дни.
Днес една друга смолянска гъба има празник. 30 лазарника на сметката на Чавдар. Обаждах му се да го чуя, но уви. Пратих смс, който посмъртно не може да събере всичките ми мисли и чувства на латиница. Send. Сигурно ще се видим някой ден както си трябва, дано само да е преди бала или сватбата на децата му.

Всъщност, не рождените дни са някакви крайъгълни камъни в моя живот, а едни малки неща между тях.

Български психар - Андрей Велков

От години не съм се забавлявала толкова! Култова книга, уникален български автор. Роди се звезда!
Каквото и да кажа, ще бъде малко. Започнах да я преди около седмица и направо нямах търпение да се прибера от работа, за продължа да чета. Една от онези книги, които държиш до малките часове на нощта, изръбил си се от всички възможни страни, но не оставяш, защото е адски зарибяваща.

Смях се с глас през почти цялото време. А това ми се случва напоследък рядко, да не говорим за книга. Екшънът и динамиката са на ниво и действието не забива нито за миг от първата до последната страница.
Иска ми се главния герой да си има прототип в истинския живот, за да мога да се запозная с него. Истински му се кефя не само заради книгите, които чете и музиката, която слуша - на мен също са много любими, а и заради характера, приятното чувство за хумор и... всичко!

Към края на книгата, когато вече наближи финалът, дори нямах притеснения как ще завърши една толкова яка книга. Всъщност ме очакваше не една, а цели три черешки на тортата, подредени по най-добрия възможен начин и абсолютно сладки и здрави.

С нетърпение очаквам следващите му книги, а такива, надявам се, ще има много. Просто не мислете, това ще бъдат най-добре похарчените ви 14 лева до края на 2012 година. А ако искате да натъпчете новия си киндъл с нещо наистина добро, може да я купите в електронен вариант от Хеликон само за 7 лева.

вторник, 30 октомври 2012 г.

02. Екзистенциален роман - Ивайло Борисов

Две години след първата му книга, не бих казала, че съм особено очарована.

Да започнем от кориците. Предната е по-подходяща за готварска книга в стил "сто и една бързи рецепти за супа", а на задната се мъдри снимка като от самоучител за неориентирани талибани. Сигурно има някакъв подсмисъл, но явно целта е да остане дълбоко скрит - с намигане и лека иронична подигравка към нищо неподозиращия читател. Купичката с обедно меню и дървената бъркала в никакъв случай не те подготвя за хилядите лайна, гъзове, майни и п..ки майни, които ще се разлетят из следващите страници.

Реално истории, разкази или събития, свързани с герои в книгата, се събират на цифром и словом 10 /десет/ страници, което е твърде жалко и малко, защото авторът е способен да опише и предаде атмосфера, някаква ситуация или герои буквално с няколко думи, но толкова добре, че все едно си там. Сякаш ги познаваш вече тези хора, бил си на това място, усещаш колко е задимено в стаята, какво е на вкус уискито и как ти се усмихва/гледа тази мадама. Истинска наслада от диалозите и мислите на героите между редовете. Но в книгата тези моменти са толкова кратки, че...
Вместо това, без много цел и посока са резюмирани размисли върху различни теми по въпросите на живота, вселената и всичко останало. Дори и за 42. Просто не оставя необърнат камък. Под прицел са феминистките, дребните душици, слабохарактерните и анално податливите, еколозите, хората с "алтернативна" сексуалност, бг-мамите (Венчетата), активистите, журналистите и кой ли още не. Просто лайно удря вентилатор - хвърчи на всички страни!

Нямам нужда от поредната хетърска книга, която толкова концептуално да ми обяснява защо и колко много да не мога да понасям еди кое си. Аз и без нея не мога да трая половината свят. Обикновено действам по описаната в книгата схема - премествам си го в другия крачол. Но често ми се случва да не успея и потърпевши се оказват най-близко стоящите, дори и да нямат особени заслуги са сполетялото ги природно бедствие.

Признавам си, смях се с глас на моменти. А "Гъзобрък Дийп Пауър Трипъл Екшън Форте (Хуйня, 500 mg)" е просто гениално. Не мога да синтезирам по-добре чрез името на един продукт съвременото консуматорско мислене&общество.

Ако не го следите отдавна, може би е крайно време да започнете да хвърляте по едно око на блога на автора. Втората му книга не бих препоръчала на приятели, особено на хора с нисък праг на гнусливост.

неделя, 28 октомври 2012 г.

Моето разкриване

Много противоречиви чувства и мисли се появиха след прочитането на тази книга, която се издава от младежката ЛГБТ организация "Действие". Някои стереотипи и изграждани с години представи направо рухнаха. Общо взето, препоръчвам. Добре е човек да има още една гледна точка. А и никога не знаеш от къде ще ти дойде. Чудя се как бих реагирала, ако мой близък ми сподели, че е гей-лес-би-транс.

Книгата съдържа кратки разкази от първо лице на хора между 21 и 38 години. Всеки е с различна професия, образование, от малък или голям град. Интересни са много, на моменти шокиращо откровени.

Определено бих отишла на следващия прайд, за да подкрепя всички тези хора с алтернативна сексуална ориентация.

Случи се да дочета книгата на едно закътано в Родопите място. Същата вечер в ресторанта към хотела се оказахме във вихъра на парти с хора с алтернативно вероизповедание. Жените бяха с кафеви манти и шарени забрадки. Играха хора, после кючеци, а малко по-късно се разделиха по двойки и танцуваха блус на Тони Дачева. Каква ирония само! Докато ги гледах си мислех, че сигурно ние сме различните за тях, а не обратното... "Алтернативните" - по вероизповедание и/или сексуална ориентация са също хора като нас. Имат мечти, желания, сънища. Това, че са различни, не ги прави престъпници, по-лоши и по-добри хора. Приемам ги такива каквито са.

Не много отдавна, в Дневник се появи една интересна и провокираща статия, както ще забележите от над 200-те коментара под нея.

четвъртък, 11 октомври 2012 г.

Елементът - Кен Робинсън с Лу Ароника

Преди около две седмици Кристина ме замъкна на PR лекция. Хайде, хайде, ела с мен, какво ще правиш, дрън-дрън, ще е много интересно... И така, без много убеждаване, се оказвам очи в очи с много приятна лекторка и на един ред седящи места с жени (в техните 30 години) и техните нови кожени чанти.
Определено ми стана интересно. Темата ми е чужда и като повечето хора живея с моите предразсъдъци и вяра в стереотипи, че PR-ът представлява дългокрака руса кака.
Лекторката има много приятен блог, който започнах да разглеждам на телефона още там. А после си купих книга от всички онези, донесени от нея и продукт на нейното издателство. Избрах си Елементът. Заради краткото му добро, интригуващо и незангащиращо представяне по време на лекцията. Всъщност, по-точният превод на заглавието би бил - Стихия или нещо подобно, което би било доста подвеждащо за читателите. Мацката ми се зарадва, дори ми направи отстъпка. А аз не подозирах какво си купувам.
По принцип отбягвам такива книги. Досадни са ми, шитът ми е в повече, токолкото мога и искам да изтърпя. С тази обаче се заиграх и ме унесе в размисли и страсти.
Какъв е моят Елемент? Къде е силата ми, стихията? Какво може да ме увлича с часове и просто да не забелязвам как лети времето, защото ми доставя удоволствие да го правя? Кое е това, което ми се отдава най-добре и сякаш ми идва от вътре? Честно казано, нямам представа. С годините съм сменила толкова хобита и занимания, че... Интересите ми са сравнително краткотрайни, със срок на годност. Изтече ли, нещо друго се появява на хоризонта. Не знам, може би трябва да попитам другите за мнение - отстрани се вижда по-ясно и по-добре.
Едно хубаво ревю за книгата има тук. Мда, кориците са твърди и с много добър дизайн.

След като PR лекцията свърши, интелектуалките и техните чанти се изнесоха в посока щанда за книги, за да си вземат по нещо, а после към най-близкото заведение. Скастрих Кристина да сяда обратно, защото също се беше надигнала да върви. На сцената още от самото начало стоеше една много красива и може би много скъпа китара. Казах си, че няма начин да не стане интересно. Излезе една жена и се представи - била родом от копривщенския край, но животът я е отнесъл в Смолян преди 20 години, където сега е главен редактор на вестник. Чете ни поезията си под съпровод на китара. Уникално. Музиката беше като странен микс от саундтрака на Ван Хелсинг, Битълс и Пинк Флойд. Стиховете ми бяха малко простовати, обикновени, но съчетани с мелодия от китарата се преглъщаха. Само едно ми направи особено впечатление и част от куплета ми се заби като пирон,защото май видях себе си. Стихотворението се казва "Лудата" и ето части от него.:)
...
Тя не носи чадър, не прескача локвите
и се смее над всички преструвки.
...
Тя няма бъдеще и отдавна не страда
от това, че другите я обиждат.
Усмихва им се широко - като награда.
За нея животът е свиждане.
...


Китаристът, Красимир Първанов, се представи като самоук творец - не знае ноти, акорди. Повече му се получава с измислянето на мелодии, отколкото да пише сам текстове към тях. Сподели, че имат група - за нови градски песни. :) Запознали се с Величка Петкова (поетесата) преди две години в Златоград по време на фестивал, който всяка година се организира там - Един пазарен ден.

Team building & алкохолни откровения

Супер уникално, яко място. Заслужаваше си всичките 4 часа път с камили, които нямаше да преживея без плей листа с отбрани резачки на макс & слушалки. Времето се падна да е хубаво (топло и слънчево като за 6-8 октомври) и организираните на открито игри бяха доста емоционални - приключенски, спортни, за време, за сръчност, за... всичко! Голям купон! Бяха се постарали хората и наистина се получи.

Кристина ми се присмя брутално, когато дойде да ме вземе от вкъщи -Ти да не си си взела и рокли, токчета? Бях се позиционирала пред блока с любимия ми куфар на колелца, китарата, раница и малка чанта с покупки - Jack, микс от сурови ядки и два кроасана. Вярно, много багаж, но не повече, отколкото мога да нося сама. А и всичко влезна в употреба.
За първи път носих и новите ми планинарски обувки. Добре се представиха, въпреки че имах известни съмнения - цената им е подозрително ниска. Трябва да видя как ще се държат по време на някакъв по-дълъг преход с повече изкачване/спускане.

Доволно добре си изкарах, дори може да се каже, че с колегите загладихме по някой остър ръб и определени несъвместимости в характерите. При някои се получи, докато бяхме на игрите, а при други - след тях, в малките часове на нощта, на чаша уиски и китарен звън. Задълбахме в разни откровения и теми, стари колкото света. Отделно в разговори за книги, музика, филми...
Някъде тогава стигнах до нова, хм, концепция, която кръстих със звучното име "благотворителен секс" и все още подлежи на избистряне.

В бонус към багажа на връщане имах 2 бири на мястото на Jack-a в малката чанта, които спечелих на карти. Останалите ги 3 си ги изпих на място, преди последната вечеря.:) Просто се удавих в алкохол и вече втори ден изпарявам. Подмятам се между съня и недоспиването. Някакви приливи, отливи. Особено след вчерашното магическо шофиране София-Панагюрище и прибиране в 2:30АМ. Студентски град изобщо вече не е това, което помня...

понеделник, 24 септември 2012 г.

Електронни цигари - впечатления от последните 8 месеца

Изглеждам супер странно в очите на познати и приятели, когато за първи път извадя пред тях комплектчето ми за презареждане, състоящо се от инсулинова спринцовка с отрязана игла и малко шишенце тип капки за нос, пълно с течност. Говорим си, хапваме, пийваме и изведнъж всичко се смълчава и ме гледа в ръцете. Шок и ужас в очите. Какво ще правя сега с тая игла? Дали след секунди ще почна да търся удобна вена, в която да я забия и започна да вкарвам тази подозителна течност...Усещам как напрежението във въздуха да се покачва. Вкарвам илата с отработено движение в картомайзера, наплълвам го и прибирам комплекта обратно в чантата. Всички си отдъхват, а аз се впускам в обяснения, че това го правя вече 8 месеца. Последният такъв сконфузен момент беше на сватбата на Мишо и Кели в Смолян. А мислех, че електронните цигари вече са супер популярни, съдейки по етикетите "изчерпана наличност на този продукт, очаквайте ново зареждане" в повечето големи сайтове, от които поръчвам в интернет.
Забраната за пушене ще се усети най-тежко в следващите зимни месеци и доста хора вече са се преориентирали. Нещо повече - след първоначалната инвестиция от 60-100 лева (в зависимост от аксесоарите), месечният разход за течности и консумативи е в рамките на 30 лева. А течности - дал Господ. Пъпеш, карамел, кафе, вишни, йогърт, мента... Общо взето, пушиш/изпаряваш и около теб мирише на сладкарница. Така казва един колега, който ми отвори очите за тази благинка. В началото ми беше смешно, но после ме беше яд защо не съм започнала по-рано.
Един друг колега сравнява вкуса с наргиле. До някъде е близко, заради плодовите аромати. Но ги няма "екстрите" с вмирисването на дрехите, драскащото гърло и кашлица от препушване, главоболието, тежестта в дробовете, задъхването...
При мен вече върви на тотално отказване. Ако си забравя цигарата вкъщи, а съм на заведение и пия, не ми липсва особено. На работа също не пуша. За 8 месеца съм пробвала два пъти да пуша цигари-цигари. Стана ми лошо. Щях да се издрайфам, а вкусът в устата ми беше все едно съм облизала пепелник.
Разпространяват се някакви статии колко са вредни електронните цигари. Дори по-вредни от истинските. Ако имам фабрика за тютюневи изделия и ми намаляват продажбите заради по-високите цени, нови акцизи и забрани за пушене на обществени места, хич няма да ми е добре. Определено няма да ми е приятно да гледам как някакви щури джаджи завземат на скорост пазара ми. Естествената ми реакция ще е да дръпна ръчната на китайския устрем като наводня интернет със статии колко гадни са тея цигари и как в страната на Малборо е най-хубаво.
А китайците стават все по-добри в обогатяването на асортимента и осигуряване на по-икономична поддръжка. Виждам на пазара различни видове батерии и аксесоари - електронни цигари, които приличат на пура или пък са розови, с орнаменти и т.н. Разделили са някои консумативи на по-дребни части, за да поевтинее ползването като купуваш само това, което е изгоряло. Бе, работят здраво момчетата, не натискат само ориз. :) По-вредни или не, чувствам се значително по-добре откакто пуша електронна цигара и една стъпка по-близо до преодоляване на зависимост.
В началото имах доста предразсъдъци. Мислех, че е пълна щуротия. А и едно е да пушиш пред компютъра, друго е да си свързал цигарата към него!? Няма да повярвате колко бързо смених пепелника до монитора с USB кабел. Просто е яко. Имам колеги, които започнаха да пушат електронни цигари без да са пушили други (истински?) преди това. Харесва им, използват течности без никотин, само с аромати - кафе, шоколад, плодове.
Все още изживявам малък вътрешен ужас при срещи с охраната на някоя дискотека или бар. Иглите и течностите са прибрани в кутия, приличаща на калъф за очила - твърда, с цип и почти същия размер. Представям си как заеквам, че всъщност това ще го пуша (или е по-правилно да кажа - изпарявам), нямам сестра и нямам намерение да си бия дози в тоалетната на всеки кръгъл час.
Чувстваш се добре, когато купонът продължава до малките часове и приятелите ти започнат да кътат последните цигари и трескаво се оглеждат кой се е подготвил с 2-3 кутии и могат да го муфтят. Ти просто сменяш батерията и продължаваш, без да се налага да стоиш на крак и студ по терасите.
Вкъщи вече не е лисичарник, а и ми е много по-комфортно около хора, които не пушат, защото не ги тровя и не им преча по никакъв начин.
Познавам хора, които преди правеха по 2 кутии на ден. Сега пушат само електронни цигари и те напълно удовлетворяват нуждите им. Важно е да напипаш силата и вкуса, който ти харесва. С времето постепенно можеш да намаляваш количеството никотин, ако искаш. А ще поискаш сам.
Ако ви предстои покупка на електронна цигара - вземете си две батерии, които могат да се зареждат и от USB (малко са по-скъпи, но значително по-удобни при ползване), 3 малки разфасовки различни на вкус и количество никотин течности, поне 2 различни атомайзера/картомайзера (докато намерите вашия най-подходящ), спринцовка, игла, читаво зарядно за кола, зарядно за 220VAC, калъфче, USB кабел A към B. Другият вариант е жокер "помощ от приятел", който да ви упъти.
Този бизнес сега стартира в България, но впечатленията ми са, че основно се върти около хора, на които им се занимава и разбират. Доставките от интернет са много бързи, обслужването - коректно. Очаквам съвсем скоро да изникнат знайни и незнайни магазинчета на всеки ъгъл, предлагащи такива продукти. Въпрос на време е, но в крайна сметка на пазара ще останат само най-добрите. Поне докато дойде новата китайска джажа.

неделя, 23 септември 2012 г.

Вода! Митре ле, ий...

Неделя, около 11 часа преди обяд. На вратата се чука, звънецът не работи от месеци. Съседът, който живее срещу нас. Да ме предупреди, че няма да имаме вода от 22 часа тази вечер до понеделник вечерта. Да сме си наточели вода. Стана ми мило.
За две години живот на квартира в София, такова нещо никога не ми се е случвало. Може би, защото няма такива брутални режими на водата, които да те връщат назад в битовизми от зората на цивилизацията. Легени, канчета, поливане...
Във всеки по-малък град съседите се познават. Поздравяват на входа на блока или по стълбището. Ще те попитат как си, дори и понякога да не им е важно какво ще им отговориш. Но кога последно някой ти е задал този въпрос, защото наистина иска да разбере как се чувстваш, а не е просто въпросителна прелюдия към разказ за неговия ден с оплаквания.
Приятно е да отиваш сутрин към колата и да разбереш, че цяла нощ е била отключена и нищо не липсва. А тя си е там, пред блока и те чака, за да тръгнеш с нея за работа. Друго е да я намериш затрупана с есените листа от цялата улица и отскубнат преден номер. Защото започва със СМ, а не само със С - като София, от където не съм. Преди известно време един съсед ми се обади, прибирайки се от пазара с покупки. Да си дигна предното стъкло, забравила съм го наполовина отворено, а ще вали. Яко, нали?
Сигурно мога да изброя сто причини в полза на живот в София. И още толкова против. Просто някои дни са 101. Ще ми дадеш ли твоята причина?

понеделник, 17 септември 2012 г.

книги, книги, книги

След едночасов преглед на поръчаните и доставени, но непрочетени или неревюирани в блога книги, стигнах до... 80! Нека голямото четене да започне СЕГА!

четвъртък, 13 септември 2012 г.

Стрелата лети - Андрея Илиев

Най-накрая й дойде времето. Различна по свой начин от всичко останало, което съм чела на Андрея.

Едно много добро ревю за книгата може да прочетете от Алвин.

А книгата може да намерите само тук.

събота, 1 септември 2012 г.

Защо ми подари стенен часовник, Ирина?

Напомня ми за времето. Което пропускам. Което се изплъзва между пръстите ми. Което не мога да върна назад. Напомня ми за пропуснатите възможности. За грешките. И съвсем малко за щастливите мигове. Тик-так.
В момента искам повече от всичко да му извадя батерията и да го спра завинаги. И да започна да живея моето собствено време.

сряда, 29 август 2012 г.

gone in 60 seconds

A guy told me one time, "Don't let yourself get attached to anything you are not willing to walk out on in 30 seconds flat if you feel the heat around the corner."

В последно време обикалям магазините и разглеждам сайтове, за да избера нов диван за хола. Размери 320х220, разтегателен, с ракла и дамаска, която да носи на бой. Имам един фаворит, но малко трудно ще се вмести в бюджет 2012. Най-рано след 2 месеца.
Обмислям и следващия ми подарък от-мен-за-мен, който все още не мога да реша дали да бъде ултрабук или таблет. Определено в сметките влиза и един облачен хард, натъпкан с всичките ми снимки, филми и музика.
И така чудейки се за какво да си похарча парите, които още не съм спестила, обхождам с поглед апартамента. Не виждам нищо, което да взема със себе си, ако усетя жегата. Всичко ценно се събира в малката ми черна раница - портфейл, iphone, kindle, четка и паста за зъби, дездорант и of course - хавлиена кърпа.

вторник, 28 август 2012 г.

След мръкване - Харуки Мураками

Не ми стана любима и определено не прочетох бързо. Дори не ми дожаля много, когато я поомачках, разнасяйки я по палатките на яз. Кърджали. А аз много вкисвам, когато само ъгълчето на корицата се накриви. Кощунство!
Мисля си за нощна София през август. Като снимка, в която седя на терасата на висок блок и я гледам - почти обезлюдена, с неонови светлини и жълти таксита, устремени на някъде по притихналите улици...

Позитивно - Тошка Иванова

Супер уникална книга на един анимационен герой. Вашият билет за reality check. Прочетох я между Световният ден, посветен на борба с хепатита и рожденият ден на Тошка. Пълна случайност във времето, но не и в пространството. It was meant to be.

Тошка - за мен тя е четири различни личности. Една виртуална (от блога), една релна (от една f2f среща), една на хартия (от книгата) и една анимационна (когато приятел ти разказва за нея). Общото между всички тях е човек, който може да изразява и да бъде себе си по много различни начини.

Книгата - много лична. Сигурно знаете какво е да стиснеш зъби и да продължиш напред, когато всичко се сговни глобално. Сигурно знаете какво е да се спусне на лицето ви лека усмивка, а погледът ви да се замъгли в неопределена точка в пространството, защото мислено прожектирате спомени от най-мрачните ви и тегави дни.

Сбогом, Агата Кристи - Андрея Илиев

Поредната книга на един от любимите ми български автори. Няма как да бъда разочарована.
Книгата беше част от моята "къмпинг екипировка" на яз. Доспат преди месец. Не мога да си представя по-добро съчетание от лятно спокойствие под чадъра на брега и криминален роман с точната доза тънко чувство за хумор.
Вижте какво свързва изчезването на Агата Кристи с атентата в църквата "Св. Неделя"?.

неделя, 27 май 2012 г.

Twilight

На стари години изгледах и прочетох всичко. Сега, когато се разхождам по улицата или просто седя в някое кафене, мислено категоризирам хората на върколаци и вампири. :) Не мога да си обясня twilight истерията и колко залюхан фен трябва да си, за да дадеш 54 кинта за тениска с ония ревльо Едуард, който през 80% от филма изглежда сякаш има запек и напъва ли, напъва... Ако пък ви влече, има размери L, M и S в магазин Public @ The Mall на Цариградско. Original merchandise.
Проверих в Хеликон колко страници са общо четирите книги - 2476. Почти на толкова оценям и броя различни думи, които използва Стефани Майер, за да разкаже историята. За любовна тинейжърска драма, даже са й много.

Хареса ми идеята с белязването.

It's like, gravity. It's not the earth holding you here anymore, she does...

четвъртък, 22 март 2012 г.

Ladybug II

Търкулнало се гърнето и си намерило похлупака. Ех, колко време го търсих това!...
С други думи, моят подарък от-мен-за-мен послучай осми март. Не, че го отразявам този празник. Очаквам поздравителните ви адреси на първи юни. А подаръци обичам през цялата година:)
Ако не ви се чете ревюто, прегледайте само картинките. Ето накратко и моите впечатления от първа ръка.
+ Просто уникален дизайн. Уникален. Казах ли уникален? Дори е приятен на допир! :)
+ Вади учудващо страхотен и плътен звук. Басът са го докарали ама мнооооого добре. Общо пет степени според индикацията, но има има и междинни.
+ Зарежда телефона и плейва от него.
+ Има удобно дистанционно за навигация. Супер лесно се цъка с него из менюто.
+ Има USB, което предполага връзка на телефона с компютъра. Не съм го тествала все още, защото не мога да инсталирам iTunes на служебен компютър. Кабелът не е включен в аксесоарите. Защо е загадка за мен.
- Няма къде да си ръгна слушалките, когато колегите започнат да ме гледат на криво. Стандартните колонки за PC, освен ON/OFF бутон, имат конектор за стерео жак на панела. Калинката просто не предвижда такова приложение. Усилваш си Графа с "Никой" и кажи сбогом на тишината!:) А ме гледат криво, защото танцувам като болен делфин и пея като...Хм!
~ Video output & батерии. Още не им виждам приложението. За такива като мен, които работят на бюро, а не на клон, батериите са ти за бяс. А видеото...
Подаръкът ми дойде от eBay за няколко дни. Парите броих кеш на един приятел, който уреди доставката - точно 110 лева, включват и кафе за почерпка. Признавам, не беше първият ми избор. Отачало си паднах по един ВЕФ, но цената и вариантите за доставка бързо ме отказаха. Алтернативите в България са обикновено някакви S-класи или много смотани китайчуци с часовник.
Та така. Препоръчвам горещо на всички geeky girls.

Чернова - Сергей Лукяненко

Ако повярваме на Борхес, то всички сюжети, а следователно и всички събития в света, лесно могат да се сведат до четири: поход за съкровище, обсада или отбрана на крепост с връщане вкъщи и самоубийство на Бога. Впрочем често забравят за самоубийството на Бога, а и останалите три златни сюжета ехидно се свеждат до истории за "любов", "индианци" и "Нова година". Едва ли Борхес би спорил, защото нали любовта е поход за съкровище, войнствените "индианци" и сражението за крепостта са неразривно свързани, а какво може да се сравни с празнуването на Нова година? Само завръщането у дома. Що се отнася до самоубийството на Бога, то съвремените идоли не са склонни да извършват подобни жестове.

Тъкмо съм затворила книгата и вече нямам търпение за продължението. Просто любим, велик автор! Хвърлете едно око на разказите, за да се зарибите и после карайте наред. Ах, колко завиждам на всички, които никога не са го чели...
Нарочно избрах такъв "смотан" цитат от книгата за начало на поста. Няма как да я опишеш тази широка и тъжна руска душа. От страниците капе коняк, а сърцето - боли.

Казват, че никой не умира истински, докато има кой да си спомня за него.

сряда, 14 март 2012 г.

Луната е наставница сурова - Робърт Хайнлайн

Наскоро я прочетох на Kindle-а, въпреки че я притежавам от адски много време в хартиен вариант. Имам блед спомен как преди десетина години образите от смолянската компания я обсъждат и ми смигат дяволито с очи, че може да се причисли към измисления жанр "порно с елементи на разсъждение". Оказа се, че не е точно така или поне не, както в "Небесните господари" на Джон Броснан от личния ми топ 5 на любими книги.
Няма да се опитвам да преразказвам съдържанието в три изречения. Първо, за да не разваля удоволствието от четенето на такива като мен, които наваксват на стари години с "класиките". Второ... Второ, книгата е голяма. Не просто дебела, а голяма. На идеи, на теми, на герои, на всичко. От тези, които ще почувстваш и няма да забравиш дълго. Давам накратко само някои размисли и страсти след прочитането.
Линейни бракове, много съпрузи, много деца - не го виждам да се случва в близко и далечно бъдеще. Дори и при някакви особени обстоятелства, като например съотношението на мъжете към жените на планетата да стане 10 към 1. В тази връзка се сещам за виц, който ми разказа една колежка. Две сестри пътували с кола, прибирали се на село. По пътя видели кон, който пасял на една полянка. Членът на коня бил извънредно голям и в ерекция. Едната се възхитила - Ей, како, виж! Колко му е огромен! Дай да го разделим! А другата сестра тоснато отговорила - Както ми е криво и нервно, въобще не ми е за делене! Та така... Социална и сексуална моногамия са две различни неща и не ми се задълбава кое е изневяра и кое не. На мен просто не ми е за делене. Осигуряване на материална стабилност, "здравословна" семейна среда, добри перспективи за децата и други али бали ми напомня на един статус, който се въртеше скоро из фейсбук. Да си добре приспособен към болно общество, не е признак на добро здраве. Извинения и оправдания за даден избор винаги ще се намерят. Но винаги ще останат такива. Извинения и оправдания. За това, че не можеш да бъдеш честен със себе си.
На избори гласувам за личности, не за партии, не за идеи, не за по-малкото зло. За да промениш и направиш нещо трябва твърда ръка, добро сърце и чувство за мярка. Разни там фъфлещи чехльовци изобщо не са ми по вкуса, пък били те и зад прекрасна кауза. Политически революции ще има профилактично на всеки 30-50 години, защото не може някакви тутманици да те карат да живееш в лайна и да ти обясняват, че ти е много яко така, че може и по-зле, за което трябва да си вечно благодарен и безумно щастлив.
Ще имат ли компютрите чувство за хумор и ще сънуват ли електроовце, не мога да кажа. Спомням си, че щайгата ми във втори блок в студентски град беше дом на няколко семейства хлебарки, които по един или друг начин придаваха живот на машината. Гадинките намираха за особено привлекателни тонколоните. Сигурно вечер са се кефели да заспиват с вибрациите от Enya и Enigma.

Няма безплатен обяд, пичове. Опичайте си акъла.

понеделник, 12 март 2012 г.

липсваш ми всеки ден

Преди точно една година на днешната дата почина дядо ми Христо. Скъсвам се от рев и слушам тази песен. Мелодията ми въздейства по особен начин. Създава ми усещане едновременно за хубав спомен, празнота, тъга... Просто няма връщане назад.

сряда, 29 февруари 2012 г.

if today was your last day

Един колега на Г. почина миналата събота. Младо момче, има-няма трийсетина години. Нещастен случай. Автомобилна катастрофа. Баща му още бере душа. Били са само двамата на пътя. Как точно е станало, не зная. Може би му е прилошало и е загубил управлението на колата... Има ли значение?!
Вече няма да го срещам всяка сутрин на паркинга пред фирмата в 8:15. Никога повече няма да си кимнем за добро утро. Няма да се усмихнем един на друг и да се спогледаме като съучастници в престъпление. Това е.
Смених си алармата на телефона. Преди време беше "Мрън!", а после "Усмихни се". Сега е "Ако днес беше последният ми ден". Някой ден наистина ще е последен.

Marla's philosophy of life was that she might die at any moment. The tragedy, she said, was that she didn't.

четвъртък, 5 януари 2012 г.

Как баба срещна дядо

Докато ми разказва, от време на време се спира и ми заповядва –Слушай ме само, Ваня! Това сега не го пиши! Притеснена от неудобство и с полуприкрита гордост се намества на стола си. Има известна строгост в тона й и укор в погледа, малко се колебая дали да й се подчиня. После тя продължава да ми изброява любовите си преди да срещне дядо ми, а пръстите ми тракат по клавиатурата на лаптопа.
Навремето била чаровна хубавица. Прелест! Доказателствата са под формата на архивни черно-бели снимки и безброй въздишки. Факт: Баба ми Иванка вълнувала дните и нощите на момчетата в цялата Русенска област. Оказва се, че не само там. За да ме има мен и моят Смолян, всъщност има история. За това как баба срещна дядо.
Дядо ми Димитър отдавна не е между живите, но аз знам, че той е с мен всеки ден. За съжаление, вече не мога да предам неговата версия за случилото се в Русе, в един парк, през май 1955 година.
Интересно е как са се запознавали и like-вали хората без Facebook и профилна снимка в Skype от морето под чадърите на Слъчев бряг. Къде с бански, къде без... На времето е било друго. Хубаво едно такова.
Сега подаряваш за Коледа 2 билета на гаджето си за концерта на RHCP на 1-ви септември и живееш в неопределеност следващите девет месеца. Дали ти ще си човекът, на когото ще даде втория билет? Истинска история. Замислям се за нея и тези двамата, които за заедно вече пета година, а през следващата може би ще минат през техен собствен Californication и откривам, че си падам повече по соц-романтиката. :)

Следва продължение...

неделя, 1 януари 2012 г.

Симетрия - Захари Карабашлиев

Хубави разкази. Без начало. Без край. Никакви проблеми не са разрешени. Няма поуки.
Просто разкази за нещата, които имат значение, а всъщност се случват уж между другото. Времето преди или след някакво голямо събитие или крайъгълен камък в нашия живот. А не е ли то важното? Което ни оформя и определя?
Ще прехвърлите страницата на книгата за около час-два. На места ще се усмихнете, на други може би ще се разсмеете с глас, а може и малко да се натъжите.
Рисунката на корицата също е много хубава, но можеше да се заиграят малко повече с шрифтовете на заглавието/автора.

Проект смърт - Пепа Витанова (съставител)

Е, случва се да си купя някоя особено тъпа книга. В случая, сборник с разкази. Това няма как да го знам, особено докато отлежава на рафта повече от 3 месеца. Дойде й времето, а по-добре да не беше.
Трагично! Мен няма кой да ме спре и да ми каже – Ваня, не си купувай тази книга! Ама вас не ви ли е срам да я издавате?!...
Ще е честно, ако призная, че има няколко добри разказа, но останалите 25? Какво да кажа за тях?...
Препоръчвам Иво Беров, Васил Панайотов и Любослава Русева.
Другите разкази са някакви напъни за писане. А от напъване, чак са осрали пейзажа. Много.

Спомени от социалистическо време - Николай Диков

Всички истории от „онова” време по начало са ми интересни. Заинтригува ме заглавието на книгата, авторът ми беше неизвестен. Оказва се, че е 67 годишен и понастоящем живее в Ню Йорк.
Посвещава книгата на всички Анита и Гошовци (нещо като събирателно за поколението, родено след 89-та година).
Разкази за детството + други истории, разказани от родителите на автора, казарма, студентски живот и после работа...

Книгата е от издателство Симел Прес, няма редактор или коректор. Корицата е отвратителна.
Пълна е с пунктуационни и правописни грешки, но от един момент нататък почти спира да прави впечатление, защото е написана доста увлекателно и с леко/меко чувство за хумор.

П.П.
Иска ми се да бях записала историите на моите баби и дядовци. За съжаление, не съм измислила още начин как да стане, защото те са вече на едно друго, по-добро място. Но ако на вас ви е възможно, направете го. Непременно.