петък, 31 октомври 2008 г.

Акага & приятели

Юли е слънчевият месец, а слънцето си ти.
Юли не идва край морето, преди да дойдеш ти.

Офертата дойде неочаквано от колеги от университета. Казах си – 10 лева, какво му плащаш... Нищо, че никога не съм била луда фенка. Всеки концерт на живо си има своя чар и удоволствие.
Съгласих се да се чакаме един час по-рано пред НДК, за да може да подгреем с някоя друга бира. Уви! Единствено аз бях успяла да победя адските задръствания и да пристигна навреме според уговорката. Греда, но не съвсем. Реших да се постопля из магазините в подлеза и така намерих подарък за рожден ден, а бях обикаляла мола с часове същия ден без късмет.
Десет минути преди концерта колегите дойдоха и се втурнахме към зала 1. Имаше само 3 места, които бяха по-кофти от нашите. Те бяха единствените три на последния ред и съотвено празни, а ние бяхме разпожени на предпоследния. Вкиснах се съвсем. След час на студа не ми се стоеше още два в мизерия. Така е като друг купува билетите, а той също като теб е за първи път в залата и няма представа къде е 19-ти ред в 5-ти сектор/блок.
Вече е традиция да си забравям очилата преди да отида на концерт. Мислено се успокоих, че поне този път съм си ги забравила вкъщи, а и се надявах, че преживяването ще бъде повече аудио отколкото визуално. Пробвах 3-те диоптъра на колежката и реших, че ще й ги заемам на всеки нов изпълнител, за да мога да се похваля, че не само съм го чула, но и съм го видяла.
На двете големи видео стени за съжаление пускаха само реклама на Първа инвестиционна банка и усмивката на Бербо, но не и картина от многото камери в залата. За сметка на това пък, озвучаването беше супер. Басовете бяха нагласени така, че да преминават през теб.
Затвориха вратите зад нас и концертът започна. След един бърз панорамен поглед на залата стана ясно, че е доста празна. Сръгах колегите и се преместихме около 12 реда напред, където имаше много свободни места. Подобрението вкара нужното количество комфорт и замрях в очакване...
Акагага – барабанист от средно ниво, вокал като нищо особено, китарист, който сякаш е дошъл от метъл банда, DJ от средно диско ниво, но доста надъхан и адската брас секция – тримата тромпетисти бяха супер, а когато имаха паузи в свирнята правиха невероятни асинхронни танцувални движения - просто ме размазаха.
Приятелите бяха (без да спазвам ред на появяване):
Хилда Казасян – голям глас, настръхвам....
Графа – добре познат, знаем си го какво може; добре се представи и чудно раздвижи публиката.
Дичо – приятно, но не до там; почти винаги нещо му липсва.
Тома – след Music Idol 2 е на всяка манджа мерудия сигурно, защото е от Пазарджик :)
Спомням си изключителното му слабо „подгряване” на концерта на White Snake и от тогава хич не му се радвам; повече му прилича да е вокал на средностатистическа БГ метъл група, отколкото да бъде „звезда” в родната музика.
Спенс – по-добре е да си остане водещ в радиото и да не се занимава повече с пеене; от време на време има някое друго попадение, но е толкова рядко, че има ли смисъл като няма значение?
Malow Mac – много го преживява, излезна все едно ни е освободил от турско робство, а всъщност да е чак такава голяма звезда, не знам; приятно пее или по-точно да се каже - рапира, но тази публика не беше неговата публика
Люси Дяковска – инфантилна, пренавита, дразни със сценичното си поведение, но пее хубаво.
Гимназисти специалност събуферна техника – има потенциал, но са си още зелени.
„Приятелите” изпяха каквото си беше по програма заедно с Акага, поклониха се, пляскахме и толкова. Някои хора от съседните редове се спасиха по-рано още към 9 и 30, за да хванат последните маршрутки предполагам. Останаха най-ентусиазираната публика, която беше дошла да се забавлява истински. Обстановката се разчупи и от седяща мина масово в правостояща. Акага, но без приятели, изсвириха и изпяха още 6-7 песни и си беше купон. По това време някъде видях пред мен Митко Павлов. За две секудни се вцепених от изненада. После той изглежда усети какво му мисля (да му стисна ръката/хвърля на врата и да му кажа, че ми е любим анимационен герой) и с бодра крачка се отдалечи във ВИП зоната. В продължение на месеци всяка сутрин се събуждах с него на работа. Много, много, много ведър...
Оценка средна хубост. За следващия път ще се замисля повече преди така смело да приема посещение на такива мероприятия.

4 коментара:

firefox каза...

аз пък в продължение на месеци всяка сутрин се закарвах с него на работа. Много, много, много ведър индийд! :)

(наскоро му надуших и блога. ставам сталкер.)

firefox каза...

ок, ето го - покъртителен адрес!
mitenze.blogspot.com

Анонимен каза...

Akaga sa gotina banda, osobeno za bg mizukalnite standarti. Ne znam za priatelite, no saam siguren, che akagistite sa se predstawili kakto podobawa. Samo che ne misly saashtoto za razni izpedepsani i spusnati s parashut v izkustwoto mamini soc-sincheta, kato razni grafowe, baroni, kontesi i tempodobni psewdo-aristokrati, ywno ot prowincialnata soc-aristokracia.

Ylith каза...

FFox:)
Мда, Митенцето наистина наистина е номер едно. :)
10кз за линка :Р

Анонимен
Акага бяха готини :)