петък, 31 октомври 2008 г.

Дзифт – Владислав Тодоров

От доста време не бях чела толкова плоска книга. Елементарна, скучна, простовата. На всяка страница се усеща съшиването с бели конци. За него си затварях очите, за да се ядосвам по-малко как може да отпечатат такова нещо. Наистина по-добре да не обръщаш внимание на пропуските, защото няма да остане съвсем нищо.
Най-ценното е корицата (определено грабва вниманието) и офсет хартията (определено много приятна). Толкова.
Отдавна се каня да гледам филма, за да мога да го плюя и него на воля. Изключенията, в които филмите надминават книгите, са изброими на пръстите на едната ръка.
За мен е китайска загадка как може да е получил награди на филмови фестивали. Рекламират ми го като българския „Sin city”. Ха-ха!

4 коментара:

Анонимен каза...

Тебкс за инфото:-)
И преди не мислих да гледам филма, но сега вече съм сигурен.:-)

Горан

alvin каза...

филмът е прост.
само толкова мога да кажа.

Ylith каза...

Алвин
Много, много си прав.
По-точно от теб не мога да се изразя за филма.

NRPG каза...

Филмът е гениален. Шедьовър на българското кино. Книгата не съм чел, но и нямам и намерение да я чета, едва ли блести колкото филма.