петък, 31 октомври 2008 г.

Следобедни игри – НДТ „Сълза и Смях”

Наивистична комедия от Рома Майо. Поне така пише на билета. Много, много млад актьорски състав. Може би все още студенти. Някои бяха доста добри и предполагам, че след години ще ги гледам отново, но вече като утвърдени и наложили се имена.
Започна слабо и свърши някак неочаквано и бързо. Остава впечатлението, че е време за антракт, а не за край на постановката. По средата обаче имаше много.
Хората, които ме познават, знаят, че бях (а и все още съм) доста разглезено дете. Но също така и много чувствително. „Невинните” детски игри могат да оставят дълбоки, понякога неизлечими белези в човешката душа. Освен това, детската жестокост е сравнима с никоя друга. Обидата от друго дете, когато си малък може да се помни цял живот.
Като че ли точно в този момент разбирам с пълна сила какво означават „родители”, „семейна среда” и „възпитание”.

Няма коментари: