петък, 31 октомври 2008 г.

Студентска работа

Студентска работа е нещо, което вършиш, а преди това си го отлагал до последния възможен момент. А дори когато последният възможен момент е дошъл, разбираш, че може да се скатаеш за още малко. За някои хора това е начин на живот цял живот, за други периодично поведение.
На мен ми се случва, когато нямам до себе си хора-ориентири. Такива, които те държат да не излизаш от правия път и те стимулират да движиш напред. Понякога, а може би доста често, бързо губя мотивация и концентрация. Скоростно сменям приоритетите според текущата ми егоистична таблица. Ако не сте изпитали на свой гръб резултатите от това ми поведение поне веднъж значи сте късметлии или никога не сме се срещали.
Няколко дни вече вися из кафетата на Техническия университет докато чакам да стане време за следващото упражнение или лекция. Гледам „зайците” и припознавам в тях себе си, а също и мои бивши колеги. Нещата са си все същите, само семестриалните такси са по-високи.
Един се е прецакал да си купи ръководството по химия, както и да си напише протоколите. Останалите 4-5 човека на масата преписват като луди, пушейки цигари с кафето, защото трябва да предават за заверка след 30 минути. Колкото и прилежен и старателен да си бил в гимназията, тук ставаш различен. Ксероксът, локалната мрежа и интернет стават бързо новите ти най-добри приятели. Навикът се заражда още в първи курс, а към края на втори вече е част от същността ти. Инерцията се запазва до самото дипломиране, а и дълго след това.
Не виждах никакъв практически смисъл от химията, а и без това не ми беше особено любим предмет, въпреки че ми вървеше. Преподавателят ми беше алкохолик и на всичките три лекции, на които по случайност отидох, разказваше един и същи урок за йонизация. В такива моменти е трудно да се надъхваш, че трябва да четеш, колкото и безсмислено да ти се струва това занимание. Започнах да усъвършенствам копи-пейст технологията, която в последствие разбрах, е майка на мизерията.
Така станах жертва на системата, а после на самата себе си. Как да обясня на сладурите от съседната маса, дето ма’ат карти вече един час, че тяхното пе’десе’не е по-голямо от моята терца. Има такава поговорка, че каквото сам човек си направи, друг не може да му го направи. И те така. Брутално професионално самоубийство. „Професионално” да се разбира във всеки възможен смисъл.
Един незначителен процент от хората, които завършихме работят по специалността. 97 процента от които пък изобщо не блестяха с оценки и резултати по време на следването.
Мисля си, че всички рано или късно разбират какво искат. Обаче само някои знаят как да го постигнат, а единци са тези, които имат потенциал и да го осъществят.
Мда, сега да бях да ония години, ама с тоя акъл... :)

Няма коментари: