Зарибителни брутални битовизми. Перманентна алкохолна консумация. Жени без минало и бъдеще. Квартири отдалечени на светлинни години от акт 16. Тоталната неебателност към оцапаните в кафяво гащи. Скапваща мизерия в света навън и в света вътре в човека.
Наистина се чудя в какво такива хора намират надеждата за следващия ден. Надявам се, че причината не е онова, на което му викаме «течението». Иначе лошо...
Затова си купих си още една негова книга.
„Да спиш в море от звезди“ – епична космическа опера от Кристофър Паолини
-
Очите ѝ се напълниха със сълзи. Подсмръкна и погледна към звездите,
сияещата ивица на Млечния […]
Източник
Преди 3 часа
Няма коментари:
Публикуване на коментар