Акага & приятели

Юли е слънчевият месец, а слънцето си ти.
Юли не идва край морето, преди да дойдеш ти.

Офертата дойде неочаквано от колеги от университета. Казах си – 10 лева, какво му плащаш... Нищо, че никога не съм била луда фенка. Всеки концерт на живо си има своя чар и удоволствие.
Съгласих се да се чакаме един час по-рано пред НДК, за да може да подгреем с някоя друга бира. Уви! Единствено аз бях успяла да победя адските задръствания и да пристигна навреме според уговорката. Греда, но не съвсем. Реших да се постопля из магазините в подлеза и така намерих подарък за рожден ден, а бях обикаляла мола с часове същия ден без късмет.
Десет минути преди концерта колегите дойдоха и се втурнахме към зала 1. Имаше само 3 места, които бяха по-кофти от нашите. Те бяха единствените три на последния ред и съотвено празни, а ние бяхме разпожени на предпоследния. Вкиснах се съвсем. След час на студа не ми се стоеше още два в мизерия. Така е като друг купува билетите, а той също като теб е за първи път в залата и няма представа къде е 19-ти ред в 5-ти сектор/блок.
Вече е традиция да си забравям очилата преди да отида на концерт. Мислено се успокоих, че поне този път съм си ги забравила вкъщи, а и се надявах, че преживяването ще бъде повече аудио отколкото визуално. Пробвах 3-те диоптъра на колежката и реших, че ще й ги заемам на всеки нов изпълнител, за да мога да се похваля, че не само съм го чула, но и съм го видяла.
На двете големи видео стени за съжаление пускаха само реклама на Първа инвестиционна банка и усмивката на Бербо, но не и картина от многото камери в залата. За сметка на това пък, озвучаването беше супер. Басовете бяха нагласени така, че да преминават през теб.
Затвориха вратите зад нас и концертът започна. След един бърз панорамен поглед на залата стана ясно, че е доста празна. Сръгах колегите и се преместихме около 12 реда напред, където имаше много свободни места. Подобрението вкара нужното количество комфорт и замрях в очакване...
Акагага – барабанист от средно ниво, вокал като нищо особено, китарист, който сякаш е дошъл от метъл банда, DJ от средно диско ниво, но доста надъхан и адската брас секция – тримата тромпетисти бяха супер, а когато имаха паузи в свирнята правиха невероятни асинхронни танцувални движения - просто ме размазаха.
Приятелите бяха (без да спазвам ред на появяване):
Хилда Казасян – голям глас, настръхвам....
Графа – добре познат, знаем си го какво може; добре се представи и чудно раздвижи публиката.
Дичо – приятно, но не до там; почти винаги нещо му липсва.
Тома – след Music Idol 2 е на всяка манджа мерудия сигурно, защото е от Пазарджик :)
Спомням си изключителното му слабо „подгряване” на концерта на White Snake и от тогава хич не му се радвам; повече му прилича да е вокал на средностатистическа БГ метъл група, отколкото да бъде „звезда” в родната музика.
Спенс – по-добре е да си остане водещ в радиото и да не се занимава повече с пеене; от време на време има някое друго попадение, но е толкова рядко, че има ли смисъл като няма значение?
Malow Mac – много го преживява, излезна все едно ни е освободил от турско робство, а всъщност да е чак такава голяма звезда, не знам; приятно пее или по-точно да се каже - рапира, но тази публика не беше неговата публика
Люси Дяковска – инфантилна, пренавита, дразни със сценичното си поведение, но пее хубаво.
Гимназисти специалност събуферна техника – има потенциал, но са си още зелени.
„Приятелите” изпяха каквото си беше по програма заедно с Акага, поклониха се, пляскахме и толкова. Някои хора от съседните редове се спасиха по-рано още към 9 и 30, за да хванат последните маршрутки предполагам. Останаха най-ентусиазираната публика, която беше дошла да се забавлява истински. Обстановката се разчупи и от седяща мина масово в правостояща. Акага, но без приятели, изсвириха и изпяха още 6-7 песни и си беше купон. По това време някъде видях пред мен Митко Павлов. За две секудни се вцепених от изненада. После той изглежда усети какво му мисля (да му стисна ръката/хвърля на врата и да му кажа, че ми е любим анимационен герой) и с бодра крачка се отдалечи във ВИП зоната. В продължение на месеци всяка сутрин се събуждах с него на работа. Много, много, много ведър...
Оценка средна хубост. За следващия път ще се замисля повече преди така смело да приема посещение на такива мероприятия.