сряда, 29 октомври 2008 г.

Project GiGaMoNo - Радослав Парушев

Има една приказка, че алкохолът и висшето образование не прощават на никого. Та и тук така. Последиците изглеждат необратими.

Очаквам книгата (с разкази) да се хареса на много тесен кръг хора. Те май всички се познават по име и си се знаят кои са.

В тази връзка или почти без връзка ми идва да разкажа история от автобуса миналия ден по направление Смолян-София. Качва се някакъв образ в Асеновград и сяда до мадама на седалка в непосредсвена близост. Пичът се оказа доста комуникативен до степен „затрала” (ударението е на първото „а”; трудно преведимо понятие, употребявано често в смолянския регион). Девойчето беше изрусено, миловидно и точно толкова заблудено, колкото трябва да бъде една първокурсничка в МЕИ. Нашето момче обаче освен, че беше досадно отегчителен и бъбрив, нямаше и никакъв подход към жените. Свалката тръгна от разказ за работата му, която очевидно доста хареса, но все пак.... Като захвърчаха едни дивайси, едни сървъри, едни уникси.... Мамата си е*ало!... Все пак навреме се усети, когато тя позамлъкна, да смени темата. Уви, отново се изстреля в аут с обяснения за новото зареждане на трушии от баба му и други семейни истории.

Опитите ми да чета книга бяха окончателно осуетени, когато пък друг студент, седящ до мен, се заприказва с момичетата отпред... Сякаш не ми стигаше, че си беше надул слушалките на телефона с микс от чалга и Backstreet Boys. Отчаях се от живота. Ако това беше представителна извадка на следващото поколение мъже, то човечеството трябва да разчита основно на алкохола и на инвитро зачеване, за да се възпроизвежда. Такива кратуни, просто ня-ма!

Няма коментари: