събота, 5 януари 2013 г.

Post Соц Dot Com - Павел Кандиларов

Преди малко я свърших и в момента нямам никакво желание да чета отново български автори. А принцпно вярвам, че и нашите могат да пишат хубаво...
Книгата е скучна и ужасно монотонна. Повече от месец се мъчих с нея. На няколко пъти дори си мислих да я зарежа.
Човекът просто е имал нужда да си излее някъде мислите и преживяванията, трупани през годините, а е нямало кой да го спре да не ги публикува.
Корицата определено привлича вниманието, но само и тя. Следват 416 страници отегчение и досада, от които и аз не знам как оцелях.
Спомням си, когато трябваше да чета нещо от "задълнителия" списък през лятната ваканция. Подхванеш някоя тухла, която те демотивира още с размера си... Едни безкрайни несъществени описания на нещо си, за което после трябваше да напиша поне още толкова несъществени разсъжения по въпроса какво е искал да каже автора.
Четеш безкрайно дълго скучни подробности, които преглъщаш... Ей така, докато дойде същественото. А такова до последната страница на тази книга - няма.

5 коментара:

Ylith каза...

Ако постът ми не ви е разубедил окончателно да си купите и прочетете книгата, пробвайте и това ревю:
http://www.youtube.com/watch?v=aZ47cA1Eg4Y

Анонимен каза...

Съчувствам ти ;)
В момента чета "Звездните приключения на Нуми и Ники" от Любен Дилов Баща - горещо ти я препоръчвам, за да разпуснеш с хубава българска книга ;)

Анонимен каза...

Goran.blog.bg

Ylith каза...

Благодаря за препоръката! Намерих в Читанката и ще кача на киндъла, пък да видим...
Едва ли ще я почна веднага, но...

Анонимен каза...

:)

Няма значение кога ще я започнеш - важното е, че когато това стане, няма да я оставиш или забравиш.

"Звездните приключения на Нуми и Ники" наистина си ги бива ;)

Горан
Goran.blog.bg