събота, 19 януари 2013 г.

по-здрав от мен за мен!:)

Ако усмихнат си отида
Наистина ще съм живял
Оставих песни, това ми стига
За нищо не изпитвам жал

Отказах офертата за ски. Две седмици ме уговарят да ходим да караме на Пампорово. Ама не. Решила съм, че ще си махам главата в Маската, където ще свирят Светьо & The Legends.
Познайте. Размазах се.
Започнах с втечняването в Студентски град, където открих същестуването на един много приятен уиски бар срещу Фантастико. Имаше промоция за месец януари на японско уиски, което избрах да пропусна и да се насоча към други марки от страни, за които знам със сигурност, че имат традиции в консумацията и производството.:)
Някъде между наздравиците, Лили и Весо ни поканиха за кумове на предстоящата им сватба, с което пиенето рязко потръгна. Обещах се за една седмица. Отпуска, море, моминско парти. Кога ще е точно, подлежи на доуточняване. Като знам как се разцепваме с Лили, "Последният ергенски запой" ще изглежда като анимация на Дисни... Мда!
Следват луди танци и пеене с пълно гърло. Светльо просто кърти мивки. Не знам как ми оцеляха обувките в погото! А сега е културна работа. Ако някой падне на земята, веднага другите се втурват да го изправят, а стоящите отстрани също помагат. Много малко лакти, основно бутане тяло в тяло или татуировка в татуировка. Нямаше много ъндърграунд елементи, повечето бяха "лапета" на по двадесет години, но знаещи песните и от първите албуми. Яко!:)
Розовата ми тениска не смути по никакъв начин няколко метъл индивида да ми направят оферта за вечерта. Очевидно съм ги впечатлила с вокалните ми способности на "Грозна си като салата", съчетани с асинхронни танци и подскоци. Ама пак културни, без пиянски изцепки - усмихват се, намигат за приятна вечер и продължават с танците без да досаждат повече. Надеждата и вярата ми в новото поколение започва да се възвръщат.
Дадох всичко от себе си или по-скоро взех своето от еднолитова бутилка уиски на бара и в 3:30 спрях да говоря. Буквално. Всички думи изчезнаха, картината също. Остана само едно леко пищене в заглъхналите ми уши и музиката в главата. Посто изтекох през отворената врата на таксито и се събудих на другия ден.

П.П. Изглежда нови свалки са излезнали на мода и тотално не съм в час! Няма такъв шок... А картинката е следната. Магазин за техника. Доближавате се към блуждаеща неориентирано мацка и я каните на вечеря. Ако тя ви откаже, я молите да ви помогне да си изберете телевизор. WTF?!... С гол в ръката, ама не нож!... Не знам дали е вървежно, но не се заседяхме, за да проверя каква ще статистиката.

Няма коментари: