On Line Bookstore – има ли такова животно?

В Смолян от доста време има голяма и доста прилична книжарница на центъра, въпреки че забелязвам как напоследък са преориентирани повече в канцеларските материали и учебните помагала. А и то няма как при положение, че в непосредствена близост е I-во СОУ, в което изкарах вторите, също така важни, седем години от живота ми. Изборът сега е почти близо до определението «богат», но все пак има какво още да се желае за по-претенциозните и четящите повече от една книга месечно.
В бурните гимназиални години само си мечтаех за такава книжарница, а когато тя вече е факт, минавам с удоволствие и дори гордост покрай нея. Рядко, да не кажа никога, не излизам от там без да съм оставила суми от порядъка на външния дълг.
По «ония времена» имаше само една мрачна «книжарница» с прашасали рафтове, на които бяха наредени учебници по химия и физика от седми до десети клас, както и четиризначни таблици, а в най-светлите времена можеше да се открие и някоя от безбройните части на «Колелото на времето». Спомням си с умиление как един ден зърнах новичко издание на «Властелинът на пръстените»... Със сигурност първото след онези два тома с твърди корици, издадени някъде в късния соц. Щастие. Купих го на секундата. Миналия ден в Мола видях как едно девойче буквално подскачаше около приятелите си, държейки невярващо «Нощен патрул» на Лукяненко. Ех, младини...
Та общо взето тогава единствено библиотеката в Планетариума крепеше положението, а освен това даде и добър жанров ориентир. Май пропускам да спомена само сергиите с евтините 101 забравени любовни романа с имена на мъже и жени. Ровех се из тях с надеждата, че може да намеря някоя книга-игра, които тогава разменяхме с приятели често.
Сега не съм в много по-различна ситуация. Няма да е голяма лъжа ако кажа, че книги в Панагюрище има само в обществената библиотека и вкъщи. :) За къщите на другите хора няма какво да говоря – нямам достатъчно наблюдения за представителна процентна извадка, а и не е в това въпросът.
Най-близкото спасение е на около 45 километра - Пазарджик. Намерила съм си един «извор», от който да задоволявам жаждата. Отново не е ча-а-ак кой знае какво, но е много класи над двата малки рафта с романи на Гришам и чик-лит в една от канцеларските книжарници в Панагюрище.
Тия дни внезапно сякаш звездите ми проговориха и почнах да виждам светлина в тунела. Интернет е голяма работа. Преоткрих он лайн магазините. Досега си бях поръчвала само подаръци за приятели и разни щуротии.... А защо не и книги?!....
Хеликон. Избрах си какво искам, както и куриерска услуга и плащане при получаване Много експедитивни и организирани. Направих заявката в събота. Във вторник пакетът ме очакваше. Всичко беше в рекламна чантичка заедно касова бележка и каталог на последните им издания. Адски яко. Създава ти истинско усещане, че си бил на пазар и наистина си си ги купил от реална, а не виртуална книжарница. Освен това ми бяха направили отстъпка и на практика доставката излизаше без пари.
Еврика. Имаме топла вода. Вече нямах спирачки.
Планирах следващия «удар» от сайт рекламиращ се като Книги за нежни души.
Еуфорията продължи много кратко. Българският манталитет и действителност ме върнаха обратно на земята. Първоначалното добро отношение си остана такова – първоначално. Лъгаха ме, мотаха ме и най-важното – разочароваха ме. Отказах поръчката на 5-те книги, теглих една каруцарска и реших, че трябва да се доверя на по-изпитани и «маркови» неща.
Рових сайта на Пингвините и си избрах отново същите книжки. Оказа се, че и на тях организацията им е смолянска. Повече от 3 седмици нищо не са ми изпратили. Поне пращат любезни писма, че ще се забавят...
Последните 5 дни щурмувам софийските книжарници с идеята да наваксам на създалия се културен дефицит. Доста успешно се справям. :)