The apartment

Мда, последните месеци съм позанемарила писането за сметка на четенето на книги. В оправдание ще изтъкна тоталната липса на интернет в квартирата. Супер Любо-о-о!....

Купихме си апартамент. Беше много драматично и за около месец си спомнях често за работата ми в адвокатската кантора. Трябва да благодаря на много хора, които ме подкрепяха и преживяваха с мен всяка трудност и спънка. Благодаря ви, пичове! :)
Без да навлизам в задушаващи подробности ще обобщя «драмата» накратко:
1.Бюрокрацията е навсяка крачка. Това, което се предполага, че трябва да ти помага и да ти е от полза, всъщност ти пречи по всички възможни начини.
2.Без връзки и/или подходящи приятели и роднини нещата вървят откровено казано на зле. Бавно, бавно или никак. Продавачите бързаха, кредитирането от банката се проточваше, нотариуската излизаше в лятна отпуска. Изобщо футболна драма като на мач на Левски.
3.Все пак шансовете за успешна сделка значително нарастват, когато започнеш да плащаш. Да речем, че ти трябва удостоверение «за вчера». Плащаш 50 лева и е твое. Експресните услуги са ги измислили с тази едничка цел, за да могат да ти прибират законно парите. Чиновническа работа. Всъщност цялта система е такава.

На 15.08.2008 г. ипотеката беше факт, надлежно отразена в Службата по вписванията – гр. Панагюрище.

Оказа се, че трудното и веселото тепърва предстои. Изобщо не бях подготвена за света на строително-монтажните работи. Ако си мислите, че се разбирате с половинката си, значи никога не сте ходили да си избирате плочки за банята заедно. Обикалянето по магазините и търговските центрове е изнервящо, а на моменти дори отчайващо и обезкуражително. Разнообразието на фаянс, паркет, дограма и врати всъщност е само привидно. Не след дълго осъзнаваш, че асортиментът навсякъде се повтаря със съвсем леки вариации. Впечатлението е, че всички зареждат от един и същи склад. Просто надценките, с които работят са различни. Обаче двадесет или тридесет лева на фона на всеобщия харчалък изглеждат някак незначителни. Избираш първия магазин/доставчик и се хвърляш в дълбокото.

Добри приятели се отзоваха на поканата за destruction party и за по-малко от 2 часа бяха изкъртили и изнесли всичко каквото можеше от апартамента. По едно време ми се плачеше... Обстановката напомняше на кадри след разрушително земетресение и торнадо в едно.
Махането на тапетите отне доста време. Дори намокрянето им не помагаше особено.
Останалото по къртенето на плочките и изнасянето на «останките» свърши една спретната групичка от циганската махала. Приятно се изненадах колко бяха съвестни и кулурни.

Към днешна дата:
Имаме новичка ПВЦ дограма в целия апартамент. Без много чудене се спряхме на тъмен махагон със зелени стъкла. Изглежда по-добре, отколкото звучи.
Eдни добри хора къртиха около 3 часа бетон, за да ни монтират входната врата. Има и работещ звънец!:)
Напазарувахме също и санитарията за банята от Пловдив – тоалетна, казанче, мивка, душ. Някак си се изненадах като ми дадоха гаранционни карти за всичко.
От известно време ел. техници окабеляват и сменят цялата инсталация в апартамента. Разделихме се с около 60% от същестуващата мазилка по стените покрай тази процедура, но вече всичко е добре измазано. Направихме снимки преди това да се знае къде минават кабелите, за да не стане фал, докато монтираме шкафове или слагаме някоя картина.
Един водопроводчик, борейки се с ВИК-то, успя да извади от тръбата за «питейна» вода 1.3 см дебело и 2 метра дълго желязо... Очаквам още изненади докато приключи.
Подписах договор с БТК и за един ден прекараха телефон. Рекламата е готина, но поне при мен нямаше нищо общо с действителността. Всъщност нямат така добре разработен отдел за борба с клиента, както го изкарват или поне все още не са внедрили «обучени» кадри в клон Панагюрище. Мили, любезни, обясняват всичко. В бонус получих телефон. От тази седмица имам и Wireless модем. Супер Любо-о-о!... От първи декември ще долети и у нас. :)

Тук се сещам се за едно сутрешно-обедно кафе преди доста време с Мери и Киро в сладкарница Лучано (Студентски град). Разказаха ни как са набюдавали от прозореца на семейното общежитие изникването на малък цигански катун в близост до техния блок. В рамките на няколко часа ромите са успели да направят къщоподобна констукция с минимално количество подръчни материали (врата, маса, дюшек под масата и някакви плоскости). За една от четирите стени на «гарсониерата» служела антикварна, но все още в движение, Лада. Финалът на мисия «Моят дом» бил инсталирането на антена на БулсатКом. След настъпване на софийския мрак новодомците вече гледали Първа програма...

Та и сега така. Може да има само входна врата и прозорци, но ще има интернет... При това безжичен.

Установих, че разговорите със СМР тематика са доста актуални напоследък. Повечето авери са на същата вълна и си блъскат главата със сифони и мивки също като мен. Сигурно остаряваме, знам ли?:)