четвъртък, 30 януари 2014 г.

with or without you TV

Телевизорът (Sony Bravia 40" LCD), който имаме от далечната 2008, също беше изкарал добре тазгодишните коледно-новогодишни празници. Толкова добре, че чак му спрял тока. :)
Цъкаш пауър, работи 20 секунди и се гаси сам. Кой ще ти работи по празници?! И така от втори януари техниката е в сервиз. Първо в Панагюрище, а после в Пловдив. И на двете места имат много силен отдел за борба с клиента, не си дават особено зор, а и като че ли имат други доходи - например акции на борсата, защото нито се обаждат, нито ни търсят, за да ни вземат пари за извънгаранционен ремонт. Но не това е въпросът.
Телевизорът не ми липсва изобщо, а от няколко дни се замислям дали не може да го оставим в сервиза срещу символична сума - ей така, за резервни части.
В последните два месеца, които изкарах в болничен вкъщи, не съм го включвала изобщо. Дразни ме много, облъчва ме с информация и боклуци. Чувството е, че основното ми право на избор е отнето, докато телевизорът е включен и върви някаква програма/реклама/нещо си. Тишината ми харесва и й се наслаждавам. На музиката също - определени плейлисти и настроения.
Виж, моето момче го преживя тежко - заради мачовете, но само първата седмица. После свикна. :) Почти съм го спечелила за каузата да се откажем от тази техника. Щом не припира към сервиза, а и не е почнал да разглежда нови модели с разни смарт три де функции, значи всичко е точно.
В резюме - говорим си повече, правим повече неща вкъщи, които обикновено отлагаме за после или друг ден, доста по-социално е от преди (срещаме се с приятели навън), повече спорт и други дейности, които не са приспани от гледането за пореден път на не знам си коя комедия... Плюсовете са много. За минуси не мога да се сетя. Всъщност само един. Имаме много оригинални концерти на DVD, които обичаме да пускаме и гледаме често. Но пък липсата на постоянен рекламен блок с volume-то на max (не знам как ги правят тия реклами, че да са все усилени!), а и на новини, ни се отразява изключително добре.
Не съм спряла да чета новини в интернет - няколко сайта, които бих определила като читава журналистика. Разликата е, че избирам КОГА и КАКВО да прочета. Не да ми ги поднасят в ред и последователност според виждането на главния редактор на ала бала TV. За да чуя нещо интересно и важно, трябва да изтърпя фъфленето и мрънкането на даден водещ, а и куп други новини, които не ме засягат. Е, 'айде нЕма нужда. Подобно е положението и с филмите - първо трябва да си променя специално плановете/програмата, за да съм си вкъщи в 8 часа, за да гледам еди кой си филм. А после да изтърпя 30 минути реклами за 60 минути филм. Не, благодаря! Предпочитам да отида на кино. Последно се израдвах много на Вълкът. Супер беше филмът и ми достави истинско тричасово удоволствие.
Не чета много повече от преди, но това е защото спя доста. Страдам от някакво шантаво редуване на безсъние & спане - абсолютно нерегулярно и различно всеки ден. Предполагам, че организмът ми се самоподготвя за след раждането. :)
Ако все пак реша да гледам нещо, то е на компютъра. Аз избирам кога и какво. Малко е като в Студентски град - дърпаш нещо от мрежата, обръщаш монитора на компа от бюрото, за да виждаш добре от дивана и... Enjoy! А нека навън вали сняг, колкото си иска! :Р ОК, признавам, че го има елемента на киселото грозде. Като не мога да отида да карам сноуборд или просто да се повъргалям в снега, се радвам на тихи игри & удоволствия. Като няма риба и ракът е риба...
Не знам задавали ли сте си въпроси от рода на дали сте пристрастени към телевизията и имате ли нужда от нея. Един приятел ми каза, че ако нямат TV, няма да има за какво да си говорят с жена му. Ще си мълчат като пукали. Телевизорът запълва тишината. Помага ти да "разтоварваш", вместо да споделяш и разтоварваш с единствения човек на който му пука за твоето щастие, освен майка ти. Колко време си говорите и за какво през кратките мигове заедно - от прибирането вкъщи до съня? Честно?!...
Дори и да не изхвърлите телевизора от вкъщи за постоянно, струва си да обмислите колко време да работи, кога и защо. Странно, хората си правят годишни равносметки, списъци и желания, когато важните неща за промяна са малки - от ежедневието и много лесно постижими. Аз също съм от тези обикновени и посредствени хора със списъците, но да кажем, че понякога имам просветления. :)

Няма коментари: