пътуване към...

Продължавам с разчистването на жилището. Small steps. Все още нищо твърде крайно като пътуването, описано в този блог.
Някои от статиите ми помогнаха доста в трудните и тежки моменти. Например с изхвърлянето на "сантиментални" неща.
От пет години имам три огромни кофи за разделно събиране на боклук, които държа на терасата до кухнята. Проблемът е, че нямах, а и не исках да имам още една, която не е за хартия, пластмаса или друго. Липсваше ми кофата за емоционален джънк, с който съм задръстила не просто само една кутия за обувки, спотайваща се в ъгъла на гардероба... Листове, листченца, тефтерчета...

Все по-често затварям страницата на браузъра точно преди потвърждаването някоя поръчка онлайн. Е, и доста неща пристигнаха със Спиди. Понякога си мисля, че съм в топ десет на абонатите на бързо набиране в телефона на куриера, който отговаря за Панагюрище. :) Просто тук на село единственият начин да се сдобиеш с благата на цивилизацията, необходими за отглеждането на едно бебе, е чрез интернет. Какво удобно оправдание, нали?...

Все пак се опитвам да се придържам към правилото one item in & one item out. Допълнителен бонус е, ако е от същия вид. Например - тениска за тениска, обувки за обувки и така...
Обръщам особено внимание на качеството, функционалността... Money vs Value... Все по-често избирам да купя само едно нещо, но да е като света, а после да изхвърля жалките му подобия. Пример - разкарах ъгловия диван от хола + прилежащите му във всякакви форми и размери осем възглавници. А да, и една табуретка, също част от комплекта му. Към днешна дата - трагично състояние и доволно неудобен за седене/лежане/спане. Никакви функции - ракла, разтягане... За квартирата, където разположението в хола беше друго, тази мебел вършеше чудесна работа. Но сега - повече пречеше, отколкото имаше полза от него. Избрах евтино и практично решение от една варненска мебелна къща, която има представителство тук. Избрах си практична комбинация от дамаски, която я няма в интернет. Докараха новия диван за 20 работни дни. Чудесен е. Холът доби по-просторен и леко спартански вид. Умирам от кеф. А старият диван за сега лагерува в гаража. Сигурно трябва да предложа пари на някой, за да го вземе, та затова мисля, че ще изчака своя втори живот на вилата, евентуално късното лято на 2014, когато трябва да бъде завършена.

Онзи ден си направих регистрация в Продавалник, за да разкарам и нещата, които все пак имат някаква стойност, но не са ОК за подарък/дарение. А аз подарих доста разни и разнообразни неща - сокоизтисквачка, козметика, електронна цигара, дрехи, дамски чанти... Надявам се за добро, а не отново да събират прах, но на място с други географски координати. Следващата седмица мисля да стартирам с обявите - за сега все още подбирам. Силно се надявам, че с по-ниски цени ще имам успех.

Започвам да го усещам все по-осезаемо. Ефекът. От пътуването. Към минимализма. Чувствам се по-добре. По-свободна. По-щастлива. По-истинска.

Не си представям крайности, а просто да вдигна някоя друга котва, която задържа моят кораб в това пристанище. Life's a journey, not a destination...