Има такива дни. Слънчеви, лежерни, спокойни.
Случва се всичко и нищо.
Отдавна се каня да направя леко разчистване и се падна да е днес. Имам ужасния навик да събирам малки боклучета и боклукченца. Ей така. За спомен. Все едно не се е случило, ако нямам някакво определено веществено доказателство.
Един от хитовете беше билет за кино от далечната 2004 година. :)
Той, както и много други артефакти, събирани през последните десетилетия, заминаха към коша. Преди това им отдадох заслужена почит - разгледах ги, натъжиха ме, развеселиха ме... Спомних си какво (не) ми е било тогава в онзи конкретен момент от време. Как съм се чувствала, къде съм била... Забравя се. Всичко се забравя. И се преживява. Дори и да куцаш после с единия крак. За хубаво или лошо.
Time to let it go.
Има още един шкаф, който не знам дали ще се престраша да отворя и разровя скоро. Може би ще изчакам по-добри дни или фън-шуй-гнезденето ще надделее още тази седмица.
Сега си сипвам чаша хубаво червено вино - за мен и бебето. Нека и тя да разбере, че е празник!:) Наздраве!
Човекът като „социално животно“, като неизбежна част от цялото
-
Хората имат силна нужда да принадлежат. Приемането и отхвърлянето са сред
най-големите награди и наказания […]
Източник
Преди 2 дни
Няма коментари:
Публикуване на коментар