Приятно четиво, има много попадения, но и още много може да се желае. На моменти леко ми напомни за Български психар. Екшън, кръв, черва, драма, жени, свирки, после пак екшън... До втората част на книгата. Първата я сравнявам с подмятане в буен поток, а втората с едно кротко плаване в спокойно езеро. Но и двете са ми недовършени някак. Хубави, но недовършени. Още може!
Сигурно ще пробвам и другите му книги.
Човекът като „социално животно“, като неизбежна част от цялото
-
Хората имат силна нужда да принадлежат. Приемането и отхвърлянето са сред
най-големите награди и наказания […]
Източник
Преди 2 дни
Няма коментари:
Публикуване на коментар