вторник, 28 януари 2014 г.

Малките тролове и голямото наводнение - Туве Янсон

Имах две касетки с приказки, които слушах като дете. Сигурно още ги имам, но прашасват безславно в някой шкаф в Смолян.
Накрая на едната касетка, която беше история за Моливко и Сръчко, баща ми се беше записал с Червената шапцица. В известен смисъл това е първата ми авторска аудио книга, защото той беше добавил някакви негови елементи в историята, а накрая на приказката ми пожелаваше "Лека нощ, Ванче!"... Е, колко готино е това?:)
В гимназиалните години се е случвало да си пусна касетата един или два пъти, колкото да се скъсам от рев и сополи. Баща ми отъстваше за дълги периоди от вкъщи - беше в чужбина, за да изкарва пари за семейството. Слушайки гласът му някак си се успокоявах, временно туширах липсата му, а и някак оставах с приказното чувство, че всичко свършва добре накрая.
Горе долу в този ред на мисли, а и не само, започнах да правя малка колекция от книги за моята бъдеща наследничка. Купувам, чета, избирам... Все още не знам и не съм сигурна какво ще остане накрая, но знам колко е важно.
Имам спомен, че се научих да чета още преди първи клас с Пипи Дългото Чорапче. Твърди корици, големи букви, супер история. Какво повече му трябва на едно дете?:)
Започвам да чета детските книги на Туве Янсон. Като за начало впечатленията са - кратко & обнадеждаващо. Да видим какво има след това.

Няма коментари: